Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
София, 03.08.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на трети юли две
хиляди и седемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа т. д. № 1312 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „К.“
ЕООД, ЕИК *******, твърди, че на 21.08.2008 г.
сключил с ответника „П.Б.(Б.)“ ЕАД, ЕИК********, Договор за
инвестиционен кредит, наричан Договор за прокредит развитие №
010-488606/21.08.2008 г., по силата на който му е бил отпуснат кредит в размер
на 50 000 евро. Ищецът се задължил да заплаща на банката месечни погасителни
вноски, съгласно погасителен план. Размерът на дължимата лихва бил уговорен
като към 6-месечния Euribor (Юрибор) се
прибавила надбавка от 4.0000 пункта. Съгласно договора шестмесечният Юрибор се
определял на всеки шестмесечен период, и се фиксирал, както следва: за първия
шестмесечен период размерът му бил на 5.1570 % и бил фиксиран към 19.08.2008
г., а за всеки следващ шестмесечен период лихвеният процент следвало да се
фиксира на база шестмесечния Юрибор за последния работен ден, преди датата на
последната вноска по погасителния план за предходния период, при спазване
размера на договорената надбавка. Сочи, че на 16.11.2009 г. страните сключили
Анекс № 1 към договора за кредит, с който се променял начинът на погасяване на
остатъка от дължимата по кредита главница чрез предоставяне на 6-месечен
гратисен период при погасяване на задълженията, като бил подписан и нов
погасителен план – Приложение № 2 към договора. Твърди, че на 31.03.2010 г.
страните сключили Анекс № 2 към договора, съгласно който считано от 23.02.2010
г. се променял начинът на погасяване на остатъка от главницата по договора за
кредит чрез предоставяне на 3-месечен нулев гратисен период и на 1-месечен
гратисен период при погасяване на задълженията по кредита, като в тази връзка
бил подписан и погасителен план -
Приложение № 3 към договора. Сочи, че на 16.11.2012 г. страните сключили анекс
към договора, съгласно който считано от 05.08.2012 г. се променял начинът на
погасяване на остатъка от сумата по договора включващ редовна главница, чрез предоставяне
на 2-месечен гратисен период при погасяване на задълженията по кредита, като
във връзка с това бил подписан нов погасителен план – Приложение № 1. Сочи, че
ответникът не изпълнявал договорните отношения, като начислявал лихва в
по-висок размер, като месечната вноска не само не била намалявана съобразно
намалението на индекса на 6-месечен Юрибор, но била увеличавана едностранно от
банката, без да има правно основание за това, т. е., не актуализирала месечната
вноска съобразно договора. Твърди, че банката нямала право едностранно да
променя условията, при които следвало да се изчислява размера на вноската.
Сочи, че нито при подписване на договора, нито при подписване на анексите към
него му били предоставени Общите условия (ОУ) на банката, действащи към момента
на сключването, както и Тарифа на банката. Прави възражение за нищожност на
клаузи от договора и анексите към него като противоречащи на добрите нрави.
Твърди, че от м. август 2014 г. ответникът без основание започнал да му
начислява наказателна лихва по кредита и то върху цялата усвоена и непогасена
главница по същия. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
13 080,96 евро (с левова равностойност от 25 584,13 лв.), надплатена
поради неправилно изчисляване на лихвата по кредита, за периода от сключване на
Договора – 21.08.2008 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до изплащане
на дължимата сума, сумата от 50,29 евро (с левова равностойност от 98,36 лв.),
недължимо платено за начислена наказателна лихва върху цялата усвоена и
непогасена главница по кредита за периода от 01.08.2014 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до изплащане на дължимата сума, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва изцяло по основание и размер предявения иск и моли същият да бъде
оставен без уважение. Твърди, че съгласно чл. 8.3 от Договора,
кредитополучателят е уведомен и се съгласява, че всички промени в общите
условия за кредитиране се обявяват от Банката чрез поставянето им в
помещенията, до които клиентите имат достъп и са в сила по отношение на тях от
датата на поставянето им. Не спори, че Управителният съвет на банката е приел
нови Общи условия за кредитиране, които са влезли в сила, считано от 08.12.2008
г., както и че считано от 08.12.2008 г. е въведен минимален годишен лихвен
процент за процесния кредит в размер на 9.000 %. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземането на ищеца. Поддържа, че банката е
променила лихвеният процент законосъобразно, като за това е уведомен
кредитополучателя. Сочи, че ищецът е уведомен за въвеждането на минимален праг
на лихвения процент, като с поведението си се е съгласил с така променените
лихвени условия. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи действителния размер на
задължението си относно заплащането на договорна и наказателна лихва за
процесния период, заплатените договорни и наказателни лихви за процесния
период.
В тежест на
ответника е да докаже начина на определяне на дължимите суми по договора за
кредит, уведомяване на ищеца при всяко изменение, на която и да е клауза от
договора за банков кредит.
Страните не
спорят и съответно, съгласно чл. 153 от ГПК, съдът приема за установени
следните факти: наличие на сключен договор за банков кредит от 21.08.2008 г.
със съдържание описано в същия и сключените впоследствие анекси към него от
16.11.2009 г., от 31.03.2010 г., от 22.12.2010 г. и от 16.11.2012 г. към
договора за банков кредит, ведно с приложения към всеки от тях.
Между страните
е сключен Договор за прокредит развитие № 010-488606/21.08.2008 г. по силата на
който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в размер на 50 000 евро. В договора
е уговорено, че годишният лихвен процент е равен на шестмесечния EURIBOR плюс 4.0000
пункта надбавка, като шестмесечният EURIBOR се определя на всеки шестмесечен
период и се фиксира, както следва: за първия шестмесечен период размерът е
5,1570 % и е фиксиран към 19.08.2008 г., т. е. два работни дни преди датата на
подписване на договора. За всеки следващ шестмесечен период, лихвеният процент
се фиксира на база шестмесечния EURIBOR за последния работен ден, преди датата
на последната вноска по погасителния план за предходния период, при спазване
размера на договорената надбавка. При подписване на договора е подписан
погасителен план – Приложение 1 към него, за първия шестмесечен период от
издължаване на кредита. Уговорено е, че Банката се задължава да предоставя на
кредитополучателя за всеки следващ шестмесечен период погасителен план само с
информативна цел. Погасителният план се предоставя на кредитополучателя чрез
постъпването му в банковата поща. В чл. 8.2. от договора е уговорено, че
кредитополучателят е запознат с Тарифата за ФЛЛОП, Общите условия за
кредитиране и Общите условия на банкови операции на „П.Б.(Б.)“ АД и безусловно
ги приема. В чл. 8.3. от договора е посочено, че кредитополучателят е уведомен
и се съгласява, че всички промени в Тарифата за ФЛЛОП, Общите условия за
кредитиране и Общите условия на банкови операции на „П.Б.(Б.)“ АД се обявяват
от Банката чрез поставянето им в помещенията, до които клиентите имат достъп и
са в сила по отношение на тях от датата на поставянето им.
С Анекс № 1 от
16.11.2009 г. страните са се споразумели за шестмесечен гратисен период при
погасяване на главницата по кредита. С Анекс № 2 от 31.03.2010 г. страните са
се споразумели за тримесечен нулев период и нов погасителен план. С Анекс от
16.11.2012 г. е договорен нов
погасителен план за главницата. С Анекс от 22.12.2010 г. страните са се
споразумели за следващия срок на кредита ГЛП е 6 месечен Юрибор + 4 %, но
минимум 9 %, като е договорен нов погасителен план за главницата.
В чл. 6 от
Общите условия за кредитиране, при които е сключен договора, е предвидено, че
при съществена промяна на лихвените нива в страната, при промяна на
икономическата обстановка, при увеличаване на цената на финансовия ресурс,
както и при настъпване на други обективни обстоятелства, Банката има право
едностранно да променя договорения и/или наказателния лихвен процент по
договора за кредит. Лихвеният процент се променя автоматично считано от датата
на решението на УС на банката. Банката се задължава да уведоми
кредитополучателя за промяната, като не е необходимо страните да подписват анекс.
При несъгласие от страна на кредитополучателя с променения размер на лихвения
процент, той има право в 30 дневен срок предсрочно да погаси задълженията си по
кредита, ведно с уговорените първоначални лихви за срока на фактическото
ползване на средствата по кредита, без да плаща такса за предсрочно погасяване.
В чл. 57 от Общите условия за кредитиране е посочено, че съдържанието на
договора за кредит може да бъде изменяно и допълвано само по взаимно съгласие
на страните, изразено в писмена форма, освен в случаите на едностранна промяна,
посочени в договора за кредит и в общите условия. В чл. 62 от Общите условия за
кредитиране е предвидено, че с подписване на договора за кредит
кредитополучателят се съгласява Банката да изпраща всички уведомления, покани,
писма до него с писма с обратна разписка, или като ги поставя в банковата му
поща. При изпращане на писмо в случай, че кредитополучателят не може да бъде
открит на посочения от него адрес, което се удостоверява с върнато писмо с
обратна разписка или с двама свидетели, документите се считат връчени с
поставянето им в банковата поща на кредитополучателя.
С решение от
протокол № 296 от 08.12.2008 г. УС на „П.Б.(Б.)“ EАД
във връзка с понижаване стойността на EURIBOR е взето решение да се въведат
минимални лихвени нива по текущите договори за кредит /лизинг с плаващ лихвен
процент, както следва - лихвените проценти да останат плаващи, но да не са
по-ниски от определен праг - вариращ между 9 % и
12 %. Новите минимални лихвени нива по текущите кредити/лизинги да влязат в
сила от следващия за клиента 3/6/12 месечен
период.
В т. 6 от променените общи условия, одобрени
от УС на ответника на 20.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г., е записано, че
при съществена промяна на лихвените нива в страната, при промяна на
икономическата обстановка, при увеличаване цената на финансовия ресурс, както и
при настъпване на други обективни обстоятелства Банката има право едностранно
да променя договорения и/или наказателен лихвен процент по договора за кредит като
не е длъжна да мотивира решението си. Лихвеният процент се променя автоматично
считано от датата на решението на УС на Банката. Банката се задължава да
уведоми кредитополучателя за промяната, като не е необходимо страните да
подписват анекс. При несъгласие на кредитополучателя с променения размер на
лихвения процент той има право в 30 дневен срок предсрочно да погаси
задълженията си по кредита, ведно с уговорената първоначална лихва за срока на
фактическо ползване на средствата по кредита, без да заплаща такса за
предсрочно погасяване. Банката може да предостави по-дълъг срок за предсрочно
погасяване, за което уведомява кредитополучателя.
От свидетелските показания на свидетеля И. се
установя, че в началото на м. декември 2008 г. са били променени общите
условия, като всички промени се разгласявали като се поставят в клона на
банката, освен на интернет страницата, на видно място, преди ОУ да влязат в
сила. Установява се, че на всички клиенти на банката са били въведени минимални
лихвени проценти и са били уведомени – първоначално с писма, впоследствие били
поставяни в банковата поща на клиента. От свидетелските показания се установява
още, че през 2014 г. се е въвел 5 % наказателна лихва върху остатъчната сума,
като 4 % е била месечната лихва, а 5 % годишна върху остатъка от кредита, както
и че всички промени на ОУ са се поставяли на общодостъпни места в клона на
банката. Според свидетелката променените Общи условия са били поставени вкл. в
клона, в който е обслужван ищецът- на видно място, вкл. тези в сила от м.
12.2008 година и тези от 2014 година. Твърди и че същите са били поставени и в
банковата поща на клиента.
От свидетелските показания на свидетеля Т. се
установява, че при подписване на процесния договор и на анекс към него от 2010
г. не са били предоставени ОУ на ищеца, както и че не е имало ОУ в клона на
банката, а също и че ищецът не е бил уведомяван за промяна на лихвения
процент.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като отчита, че не е налице и
противоречие в показанията на свидетелите, доколкото според И. в клона се
разгласяват променените ОУ, поради
което и не е имало причина действащите към датата на сключване на договора ОУ
да бъдат поставени на общодостъпно място в клона.
От заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема, като изготвено компетентно и мотивирано в
обхвата на компетентност на вещото лице, въз основа доказателствата по делото,
се установява, че индексът EURIBOR е въведен
през 1999 г. с въвеждане на единната валута в Евросъюза и представлява средното
лихвено равнище, при което представителна група в Еврозоната си предоставят
срочни депозити в евро. Обявява се ежедневно и показва базовата лихва на
междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозитите в евро за 1, 3, 6 и 12
месеца. EURIBOR се използва като референтен (базов) индекс за определяне на
лихвата при различни банкови операции. Установява се още, че EURIBOR се
изчислява от Европейската банкова асоциация в Брюксел, Белгия, която
представлява интересите на 3000 кредитни институции в страните - членки на
Евросъюза, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. EURIBOR се изчислява на
дневна база. Вещото лице е дало заключение, че съгласно Договор за прокредит
развитие № 010-488606 от 21.08.2008 г. ответникът е предоставил на ищеца сума в
размер 50 000 EUR при годишен лихвен процент (ГЛП), представляващ сбор от 6М
Юрибор и надбавка от 4%. Договорено е, че 6М Юрибор е фиксиран за всеки
шестмесечен период, като за първия период е фиксиран към 19.08.2008 г. (5,157%)
, а за следващите периоди се фиксира на база 6М Юрибор за последния работен
ден, преди датата на последната вноска за предходния период. Стойностите на 6М
Юрибор, към датите на фиксиране за периода от сключване на процесния договор
21.08.2008 г. до исковата молба са посочени в т. 2 на
констативно-съобразителната част на заключението. Вещото лице е преизчислило
месечните вноски по процесния кредит при прилагане ГЛП = с 6 М Юрибор +
надбавка от 4% за периода от сключване на процесния договор до исковата молба
(без съобразяване на допълнителните споразумения). При извършеното сравнение
между реално заплатените суми от ищеца и изчислените суми при прилагане ГЛП = с
6 М Юрибор + надбавка от 4% за периода от сключване на процесния договор до
исковата молба в заключението се установяват следните разлики: Реално
заплатената договорна лихва е 26 570,60 EUR, изчислената по договор е 13 489,64
EUR, а размерът на надплатената договорна лихва е 13 080,96 EUR. Реално е
заплатена главница в размер 10 084,05 EUR, а изчислената по договор е 25 880,46
EUR, което е с 13 080,96 EUR повече, от реално платената. Реално заплатените
вноски са в общ размер 36 654,65 EUR, а изчислените вноски по договора са в общ
размер 39 370,10 EUR, което е с 2 715,45 EUR повече, от реално заплатените.
Вещото лице е дало и втори вариант на заключение по т. 3 от експертизата.
Експертизата е извършила изчисление на месечните вноски по процесния кредит при
прилагане ГЛП = 6 М Юрибор + надбавка от 4 % за периода от сключване на
процесния договор до исковата молба (при
съобразяване на допълнителните споразумения). При извършеното сравнение между
реално заплатените суми от ищеца и изчислените суми при прилагане ГЛП = с 6 М
Юрибор + надбавка от 4 % за периода от сключване на процесния договор до
исковата молба (при съобразяване анексите), експертизата е установила следното: Реално
заплатената договорна лихва е 26 570,60 EUR, изчислената по договор, съобразно
с анексите е 25 544,89 EUR, а размерът на надплатената договорна лихва е 1
025,71 EUR. Реално е заплатена главница в размер 10 084,05 EUR, а изчислената
по договор, съобразно с анексите е 11 109,76 EUR, което е с 1 025,71 EUR
повече, от реално платената. Реално заплатените вноски са в общ размер 36
654,65 EUR, като в същия размер са и изчислените вноски по договора, съобразно
с анексите. Установява се от заключението, че сумата, която ищецът е платил на
банката за начислена наказателна лихва е, както следва: За целия процесен
период от 27.08.2008 г. до 15.01.2015 г. ищцовото дружество е заплатило 365,49
EUR наказателна лихва; За последната част от периода от 01.08.2014 г. до
15.01.2015 г. ищецът е заплатил 50,29 EUR наказателна лихва. Вещото лице е дало
заключение, че ответникът е начислявал наказателна лихва, както следва: За
периода от 23.10.2008 г. до 11.01.2009 г. вкл.: 24 % годишно (2 % месечно)
върху просрочената главница; За периода от 12.01.2009 г. до 14.04.2013г. вкл.:
42 % годишно (3,5 % месечно) върху просрочената главница; За периода от
15.04.2013 г. до 31.07.2014 г. вкл.: 48 % годишно (4 % месечно) върху
просрочената главница; За периода от 01.08.2014 г. до 15.01.2015 г.: 5 %
годишно върху целия дълг по главницата (редовна плюс просрочена). Установява се
и че размерът на начислената от ответника наказателна лихва за периода от
01.08.2014 г. до 15.01.2015 г. при прилагане на ГЛП от 5% върху целия дълг по
главницата (редовна плюс просрочена) е 110,59 EUR, от които са платени 50,29
EUR и не са заплатени 60,30 EUR. Експертизата е извършила и преизчисление на
наказателната лихва за периода от 01.08.2014 г. до 15.01.2015 г. при прилагане
на ГЛП 24 % (2 % месечно) върху просрочената главница и е установила, че
надплатената наказателна лихва е 48,37 EUR. Вещото
лице е дало заключение, че от сключване Договора от 21.08.2008г. до 05.12.2010
г. (вкл.) ответното дружество е прилагало ГЛП в размер 9,157 %, а за периода от
05.01.2011 г. до завеждане исковата молба е прилаган ГЛП от 9 %. От момента на
отпускане на кредита до 08.12.2008 г. са налице забави в плащанията на вноски
по договора за банков кредит, както следва: Първата вноска, която е с падеж
23.09.2008 г. е платена на падежа в пълен размер - няма забава; Втората вноска,
която е с падеж 23.10.2008 г. е платена на два пъти: на 28.10.2008 г. с 5 дни
закъснение е заплатена дог.лихва (част от вноската), а на 29.10.2008 г. с 6 дни
закъснение е заплатена главницата (част от вноската); Третата вноска е с падеж
23.11.2008 г. и е заплатена изцяло с 1 ден закъснение на 24.11.2008 г. За
периода от сключване Договор за прокредит развитие № 010-488606 от 21.08.2008
г. до 08.12.2008 г. ответникът е прилагал стриктно начина на определяне на
договорната лихва по кредита, съобразно чл. 1 от договора, а именно - 6 М
Юрибор плюс надбавка в размер 4 пункта, поради което няма промяна в периодите
на забава в плащанията на вноски по договора за банков кредит. Установява се,
че съгласно т. 1 1 от Протокол № 296 от 08.12.2008 г. от заседание на УС на
„Прокредит банк“ (Б.) АД за клиент, който не е изпълнил някое от условията на
договора и ползва кредит над 50 000 EUR е въведен минимален лихвен процент от
9%. За клиент, изпълняващ коректно условията на договора ГЛП остава плаващ, но
не по нисък от настоящия лихвен процент, договорен при последната промяна по
погасителен план. Промените влизат в сила от следващия за клиента 3/6/12
месечен период. Вещото лице е дало заключение, че ако се приеме, че към
08.12.2008 г. ищецът не е бил коректен платец, то би следвало от следващия
шестмесечен период, който започва с вноската с падеж 23.03.2009 г. да бъде
прилаган ГЛП от 9 %. В действителност в периода от 23.03.2009 г. до 05.12.2010
г. (вкл.) е прилаган ГЛП от 9,157 %. Ако за периода от 23.03.2009 г. до
05.12.2010 г.(вкл.) се приложи минимален лихвен процент от 9 %, то реално
надвнесени са 58,90 EUR. Вещото лице е дало заключение, че размерът на
начислената от ответника наказателна лихва за периода от 01.08.2014 г. до
15.01.2015 г. при прилагане на ГЛП от 5 % върху целия дълг по главницата
(редовна плюс просрочена) е 110,59 EUR, от които са платени 50,29 EUR и не са
заплатени 60,30 EUR.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
На
първо място, безспорно е установено, че страните са обвързани от договор за
кредит от 21.08.2008 година. Договорът е сключен при общи условия, поради което
и доколкото в случая се касае до абсолютна търговска сделка, приложима е
нормата на чл. 298 ТЗ, вр. чл. 430 ТЗ. Или, изискуемата писмена форма на
договора за банков кредит изисква и предаване на установените от търговеца общи
условия при сключване на договора, за да могат да обвържат те и другата страна
– кредитополучател. Такова доказване в настоящия процес не е проведено, поради
което съдът приема, че първоначално правоотношението между страните е
регулирано от уговореното в договора. По делото не са представени въобще Общите
условия, действали към датата на сключване на договора – 21.08.2008 година.
Ответникът е ангажирал като доказателства в тази насока единствено ОУ, в сила
от 08.12.2012 година и тези, в сила от 01.07.2014 година. Представените ОУ на л.
119-120 от делото не се установява към кой период са относими. Следователно, за
изчисляване задължението на ищеца за периода до 08.12.2008 година следва да се
вземе предвид единствено уговореното в договора. Предвид заключението на вещото
лице, което съдът кредитира като мотивирано, обосновано, изготвено при
съобразяване всички доказателства по делото/вкл. допълнителните споразумения/ и
изложеното от вещото лице в о.с.з., до 08.12.2008 година /л. 14 от заключението
и л. 223 от делото/, ответникът е спазвал стриктно уговореното с договора.
Тоест, изчислената възнаградителна лихва е правилно определена и дължима. Или
искът на ищеца в тази част е неоснователен.
По
отношение на последващия период, по отношение на възнаградителната лихва следва
да се има предвид следното. Лихвата, която е възнаграждението на заемодателя за
предоставената на заемателите сума, представлява стойността на заетия капитал
през определени периоди от време. В случая, лихвата е определена като
двукомпонетна- динамичен компонент– шестмесечен ЮРИБОР /който представлява средното
лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро/
и постоянен – надбавка от 4.0000 пункта, или в чл. 1 от договора ясно е
определена методиката за изчисляване на лихвата. Следва да се посочи и че доколкото
един от индексите за определяне на размера на възнаградителната лихва –
стойността на ЮРИБОР може както да се увеличава, така и да намалява, съобразно
уговореното, би следвало банката да съобразява промяната на индекса и в двете
посоки при всяко от 6-месечните периоди. В договора не се съдържа клауза,
предвиждаща възможност на банката едностранно да променя методиката на
изчисляване на възнаградителната лихва, а ищецът се е съгласил единствено банката
да изменя едностранно лихвата при изменение на базовия лихвен процент. В чл.
8.3 от договора, обаче, ищецът се е
съгласил всички промени в Общите условия за
кредитиране да имат сила по отношение на него от момента на поставянето
им в помещенията, до които клиентите имат достъп. Или, на първо място следва да
се установи дали ОУ от 08.12.2008 година действат по отношение на ищеца и в
този смисъл – дали във връзка с тях банката е имала право едностранно до
промени начина на определяне на лихвата по договора, чрез предвиждане на
минимален лихвен процент и правомерно ли го е упражнила.
Макар
по делото да не са представени ОУ, действали до 08.12.2008 година, договорът е
сключен при ОУ и това е видно от положения от представител на ищеца подпис за
приемането му. Непредставянето им на клиента не променя характера на договора,
а ищецът свободно е могъл да се откаже да сключи договора за кредит и да не
изрази съгласие в този смисъл, предвид твърденията, че не е бил запознат с ОУ.
Тоест, неустановяване съдържанието на действащите ОУ води единствено до пряка
приложимост на нормите на договора за периода до 08.12.2008 година. Както се
посочи, в този период, уговореното е спазвано от банката.
Тук
е мястото да се посочи, че неоснователно е възражението, че чл. 8.3 от договора
противоречи на нормата на чл. 58 ЗКИ. Разпоредби на ал. 3 и ал. 4 нямат
действие по отношение на процесния договор, доколкото са в сила от 2010 година.
А императивното правило на ал. 1 и ал. 2 от същата правна норма са спазени,
видно от отразеното в договора, а в последствие и в променените общи условия /в
изпълнение на общите условия, взетото решение от УС променя лихвените проценти
по договорите, като въвежда единствено ясното правило за определяне на
минимален размер, като първоначално уговорения метод на излисляване на
възнаградителната лихва не се променя/. Ищецът възразява и че всички клаузи в
договора и анексите, предвиждащи възможност на банката едностранно да променя
Общите условия, Тарифата, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Съдът
намира възражението за неоснователно, доколкото в случая се касае до търговска
сделка. Никоя от страните по тези сделки, вкл. кредитополучателят /когато не е
физическо лице/ не е по-слаба страна в аспект наличието на възможност активно
да участва при сключването и следи изпълнението на тези договори. Тоест,
предполага се по-високо ниво на компетентност и познаване на различните
възможности и хипотези при сключване на договора за кредит. Засилената грижа се
изразява най-малкото в знанието на широко известния факт, че обикновено общите
условия на банките /особено при промяна на същите/ винаги са физически на разположение
в офисите им и обикновено и електронно – на сайта. Тоест, посочените норми не
сочат на създадена неравнопоставеност между страните и невъзможност за
кредитополучателя, при полагане на минимално дължима грижа, да се осведоми за
настъпили промени в ОУ, Тарифа и т.н., което да обуславя накърняване на добрите
нрави. В този смисъл, не се установява недобросъвестност от страна на банката при
включване на тези разпоредби с единствена цел за неоснователното й обогатяване.
За пълнота следва да бъде посочено, че доводите на ищеца за нищожността на
посочените норми касае договорите, по които едната страна е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП- физическо лице. Именно в ЗЗП е регламентирана
нищожността на неравноправните клаузи поради икономическата и търговска
неравнопоставеност между търговците и потребителите, като защитава последните
като по-слаба страна по сделката. Сключването на търговска сделка предполага
по-високо ниво на компетентност и внимание при договарянето и наличието им се
предполага.
Щом
нормата на чл. 8.3 не е нищожна, тя обвързва страните по договора. Наличие на
съобщения за промените в Общите условия от 08.12.2008 година и от 2014 година в
банковите салони на ответника /вкл. и в клона, в който е обслужван ищецът/, се
установява от показанията на свид. И.. Свид. Т. няма преки впечатления за тези
обстоятелства /доколкото същият твърди да е присъствал само на подписване на
договора и на анекса от 2010 година/. Тоест, доколкото ответникът е ангажирал
доказателства в тази насока – представени са общите условия от 08. 12.2008
година и тези от 2014 година и предвид показанията на св.И., съдът приема, че
ищецът е обвързан от промените в Общите условия, в сила от 8.12.2008 година и тези,
в сила от 01.07.2014 година.
В
чл. 6 от ОУ от 08.12.2008 година изрично е предвидена възможността банката
едностранно да променя лихвения процент
по договора по решение на УС, като е длъжна да уведоми кредитополучателя за
промяната, който разполага с възможността при несъгласие да погаси предсрочно
кредита без такса за това. Неуведомяването не се свързва с неприложимост на
изменението по отношение договора с ищеца, а с започване и изтичане на срока за
предсрочно погасяване. Отделно, във всички последващи погасителни планове, във
връзка с изменения по договора, с които ищецът писмено се е съгласил, е
посочена дължимата възнаградителна лихва за всеки от 6-месечните периоди.
Или,
след 08.12.2008 година, следва да се съобрази уговореното между страните, вкл.
и с общите условия, представени по
делото и да се съобрази измененият с Протокол № 296 /считано от 08.12.2008
година//л. 174 от делото/ лихвен процент. Самият ответник твърди, че по
отношение на ищеца е приложим най-ниският процент от определения с решението
минимум - 9 % на годишна база за целия срок на договора. Доколкото от
заключението на вещото лице се установи, че ответникът е начислявал лихвен
процент, в размер над 9%, без да има основание за това /предвид стойностите на
ЮРИБОР за периода /променливата величина//, искът е частично основателен и лихвата
следва да се определи при съобразяване с решението на УС от 8.12.2008 година.
При това положение, следва да се обсъди и направеното възражение за давност от
ответника.
Давностният срок за вземанията на ищеца в случая е общият
5-годишен, поради това, че процесното вземане произтича от
неоснователно обогатяване
/ РЕШЕНИЕ № 165 ОТ 02.12.2016 Г. ПО Т. Д. №
1777/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/. Или възражението за изтекла погасителна давност в случая
е основателно за платените в по-голям от дължимият размер лихви, чиято
изискуемост е настъпила след 15.01.2010 г. При този извод, претенцията на ищеца следва да бъде уважена за тези, чиято изискуемост е
настъпила в периода от 16.01.2010 г. - 15.01.2015 г. Няма спор, а и
се установява, че вноските са дължими на 23-то число, като първата вноска е
била дължима на 23.09.2008 година. Тоест, от съответния следващ ден вземането е
изискуемо и съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече оттогава.
С оглед приетото заключение, а именно, че за периода до
05.12.2010 година на ищеца е начислявана лихва в размер над уговорения минимум
от 9%, а именно 9,157 % и с оглед периода, за който вземането на ищеца не е
погасено по давност и на основание чл. 162 ГПК, съдът определя дължимия размер
на надплатената лихва от 25,45 евро /в заключението на вещото лице не се
съдържа вариант при съобразяване възражение за давност/ с левова равностойност
49,78 лева.
По
отношение на начислената наказателна лихва, искът е неоснователен.
Съгласно
чл. чл. 6 от Общите условия за кредитиране от 2008 година /които са действащи в
отношенията между страните по изложените по-горе мотиви/, при които е сключен
договорът, е предвидено, че при съществена промяна на лихвените нива в
страната, при промяна на икономическата обстановка, при увеличаване на цената
на финансовия ресурс, както и при настъпване на други обективни обстоятелства,
Банката има право едностранно да променя договорения и/или наказателния лихвен
процент по договора за кредит. Лихвеният процент се променя автоматично считано
от датата на решението на УС на банката. Банката се задължава да уведоми
кредитополучателя за промяната, като не е необходимо страните да подписват
анекс. В чл. 62 от Общите условия за кредитиране е предвидено, че с подписване
на договора за кредит кредитополучателят се съгласява Банката да изпраща всички
уведомления, покани, писма до него с писма с обратна разписка, или като ги
поставя в банковата му поща. От показанията на свид. И., се установява, че
ищецът е уведомен съобразно договореното – чрез поставяне на новите ОУ /тези от
2014 година/ на общодостъпно място и чрез поставянето им в банковата му поща.
В т. 6 от променените общи условия, одобрени
от УС на ответника на 20.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г., е записано, че
при съществена промяна на лихвените нива в страната, при промяна на
икономическата обстановка, при увеличаване цената на финансовия ресурс, както и
при настъпване на други обективни обстоятелства Банката има право едностранно
да променя договорения и/или наказателен лихвен процент по договора за кредит, като
не е длъжна да мотивира решението си. В чл. 10 от същите /в сила от 01.08.2014 година/
е предвидено заплащане на наказателна лихва, в посочените размери, при забава в
плащанията. Спор относно наличието на забава в плащанията няма, а това се
установява и от заключението на вещото лице. Лихвата е начислена, съобразно
уговорените в ОУ от 2014 година размери. Тоест, доколкото същата е дължима,
вкл. в претендирания за връщане размер, искът по чл. 55 по отношение на нея е
неоснователен, тъй като няма недължимо заплатени суми.
Предвид
изхода от производството, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете,
всяка от страните следва да поеме и тежестта за разноските.
Следва
да се посочи, че заявеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
съдът намира за основателно, тъй като съобразно цената на иска и предвид чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, следващото се минимално възнаграждение е в размер на 830 лв.
плюс 3% за горницата над 10 000 лв. или възлиза общо на 1300,48 лв., а
уговореното и заплатено е 4000 лв. Доколкото, обаче, делото се характеризира с фактическа и правна сложност, възнаграждението
следва да бъде намалено до размера от 2500 лева.
При
това положение, на ищеца са дължими разноски от 7,61 лева – за адвокат,
държавна такса и вещо лице, съобразно уважената част от исковете, а на
ответника – 1767,68 лева за адвокат, свидетел и експертиза, съобразно
отхвърлената част.
Воден
от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Б./Б./ ЕАД,
ЕИК******** да заплати на К. ЕООД, ЕИК: *******, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД
сумата от 49,78 лева, представляваща неоснователно надплатена възнаградителна лихва
по Договор за прокредит развитие № 010-488606/21.08.2008 г., за периода от 16.01.2010
г. до 05.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба - 15.01.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния
предявен размер от 25 584,13 лева и за периода 06.12.2010 година – 14.01.2015
г., като неоснователен, а за периода от 08.12.2008 година - 15.01.2010 година,
като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 98,36 лева, представляваща неоснователно заплатена наказателна
лихва по Договор за прокредит развитие № 010-488606/21.08.2008 г., за периода
от 01.08.2014 г. до 14.01.2015 г.
ОСЪЖДА П.Б./Б./ ЕАД,
ЕИК******** да заплати на К. ЕООД, ЕИК: *******, на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 7,61 лв. -
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА К. ЕООД, ЕИК:
******* да заплати на П.Б./Б./ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78 ГПК,
сумата от 1767,68 лева – съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: