№ 102
гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500211 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано заедно и поотделно
от Б. А. Б. и С. Х. С ., против решение № 185/ 20.03.2023 г., постановено по гр.
д. № 115/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което сдружението е
осъдено да заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Сливен, ******, с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2, адв. В. О.,
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, вследствие
настъпило ПТП на 09.10.2020 г. на път I- 7, км. 315+816м. между гр. Елхово и
ГКПП Лесово, обл. Ямбол, по вина на водач на товарен автомобил марка
„Волво" с peг. № СЕ****ВС, с прикачено към него полуремарке марка
„Шмитц" с peг. № СЕ4689ХТ, управляван от молдовския гражданин О. Б .,
ведно със законната лихва за забава, считано от 15.04.2021г. до
окончателното изплащане, в частта на същото, с което е присъдено
обезщетение над размера от 25 000 лв., както и в частта относно началната
дата на дължимост на лихвата за забава върху обезщетението.
Въззивникът поддържа, че предвид вида и характера на получените
травми, проведената една оперативна интервенция, периодът на
възстановяване на отделните увреждания, интензитетът на болките и
страданията, липсата на усложнения в оздравителния процес и пълното
възстановяване на ищцата, определеният размер на обезщетение е
изключително завишен.
Като неправилен се оценя извода на решаващия съд, че
възражението за съпричиняване на вредите е останало недоказано.
1
Настоява се, че ищцата е съпричинила в значителна степен
настъпването на травмите, поради непоставен обезопасителен колан по време
на пътуването. Сочи се, че видно от заключението на комплексната СМЕ,
изготвена от вещи лица – ортопед – травматолог и неврохирург, тялото й е
политнало напред под въздействие на инерционните сили, ударило се е в
гърба на предната седалка, и така е получила травмите в областта на гръдния
кош и гръдната кост, като същевременно гръбначният стълб се е огънал и
довел до компресионно счупване на прешлена. Според въззивника, от
отговорите на вещите лица се установя, че при носенето на предпазен колан
не би се получило счупване на 11-ти гръден прешлен. Отговорите на
експертите в о.с.з. от 20.02.2023 г. били в противоречие със заключенията им
в писменото им заключение, поради което и ответникът – въззивник заявил
становището си същите да не бъдат кредитирани от съда като вътрешно
противоречиви. Съдът обаче не съобразил, че дори да настъпят част от
травмите, то същите биха били по-леки по степен.
Въззивникът твърди, че са допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в непълен анализ и оценка на доказателствата и липса на
мотиви поради какви причини не се кредитират някои от събраните
доказателства, които нарушения довели до постановяване на неправилен
съдебен акт. Заявява се, че от събраните доказателства се установява принос
на пострадалата за настъпване на вредите в размер на 30%, който следва да
доведе до редукция на обезщетението.
Решението се обжалва като неправилно и в частта относно началната
дата на дължимост на лихвата за забава от ответника. Според него, тази лихва
следва да бъде дължима от датата, на която изтича тримесечният срок за
произнасяне по чл.496 КЗ, а не от датата на уведомяването му с претенция,
тъй като не е застраховател и прилагането по аналогия на законовите норми,
приложими за застрахователни дружества, е неправилно.
Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и
потвърждаване на отхвърлителната му част.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е получен отговор от насрещната страна – Н.
Г. С., ЕГН **********, чрез адв. В. О., в който се поддържа, че обжалваният
съдебен акт е законосъобразен и правилен, а подадената срещу него въззивна
жалба – неоснователна.
Поддържа се, че болките и страданията на пострадалата са доказани,
както и пряката причинно-следствена връзка между тях и настъпилото ПТП
от 09.10.2020 г. Било доказано също нейното тежко физическо състояние и
продължителния възстановителен период от 3 месеца, в който Н. С. имала
нужда от чужда помощ за всички ежедневни дейности и междувременно
понесла негативни емоционални преживявания следствие от настъпилото
ПТП и травматичните увреждания.
Поддържа се, че възражението за съпричиняване на вредите не е
доказано пълно и главно от насрещната страна. Твърди се, че седалката, на
която пътувала въззиваемата, била оборудвана с двуточков обезопасителен
колан, чиято цел е задържането на седалището на пътника. Въззиваемата се
позовава на заключението на вещите лица по САТСМЕ, които уточняват, че
задържането и възпрепятстването политането на горната половина на тялото
от конкретния вид колан не е ефективно и ако пострадалата пътувала с такъв,
2
уврежданията отново биха се получили. Твърди се също, че не е доказана
изправността на колана, в какво положение е била пострадалата към момента
на настъпване на ПТП, нито че би получила по-малко увреждания.
Моли за оставяне на жалбата без уважение.
Претендират се разноски пред настоящата инстанция, включително
адвокатско възнаграждение.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд Ямбол е образувано по искова
молба от Н. Г. С. против Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 09.10.2020 г. на
път I- 7, км. 315+816м. между гр. Елхово и ГКПП Лесово, обл. Ямбол, по вина
на водач на товарен автомобил марка „Волво" с peг. № СЕ****ВС, с
прикачено към него полуремарке марка „Шмитц" с peг. № СЕ4689ХТ,
управляван от молдовския гражданин О. Б ., ведно със законната лихва за
забава, считано от 15.04.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил иска като
неоснователен, с твърдения, че О. Б . не е единствено виновен за настъпване
на произшествието, че ищцата е съпричинила вредите, като е пътувала без
колан, че липсва причинна връзка между понесените вреди и ПТП. Оспорил е
размера на претендираното обезщетение, както и началния момент на лихвата
за забава.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., като е отхвърлена претенцията за разликата до
пълния размер от 100 000 лв. Съдът е счел за недоказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата.
Решението не е било обжалвано от ищцата в отхвърлителната част и
от СНББАЗ до присъдения размер на обезщетението от 25 000 лв. и в тези
части е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че СНББАЗ е пасивно
легитимиран ответник по претенцията на пострадалата за обезщетяване на
вреди от ПТП, причинено от молдовския гражданин О. Б . при управление на
товарен автомобил марка „Волво“, с peг. № СЕ****ВС, с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц“ с peг. № СЕ4689ХТ,, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от "Kniazha Vienna Insurance Group PJSC
UIC“, c полица № UA/015/ 15436272, валидна до 18.03.2021г. Въззивникът не
оспорва вида и характера на получените от Н. С. травматични увреждания,
нито причинно-следствената връзка между произшествието и вредите.
Спорни са единствено справедливия размер на обезщетението, който според
въззивника не кореспондира с понесените вреди и е определен от съда без
съвкупна преценка на всички доказателства, и приноса на С. за настъпването
им.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение и във връзка с оплакванията по правилността на съдебния акт,
формулирани във въззивната жалба, излага и следното:
3
От медицинската документация и от съдебно-медицинската експертиза,
в състава на която участват вещи лица невролог и ортопед- травматолог, се
установява, че при ПТП на 09.10.2020г. ищцата Н. Г. С. е получила следните
увреждания: контузия /натъртване/ на гръдния кош в дясно и в областта на
гръдната кост /стернума/; контузия /натъртване/ на горната вътрешна част на
лявото бедро с хематом с размери 8-10 см. и жълтеникава периферия, подобна
контузия на долната част на лявото бедро; контузия по страничната
повърхност на лявата подбедрица под формата на петнисто кръвонасядане с
жълтеникави периферни и участъци и умерено изразен болезнен оток на
тъканите на площ около 6-7 см.; компресионна фрактура на 11-ти гръден
прешлен, наложила оперативно лечение- вертебродеза. Вещите лица са дали
заключение, че контузиите /натъртванията/ обикновено отзвучават за 15-20
дни и представляват поотделно и съвкупно „временно разстройство на
здравето неопасно за живота", а полученото компресионно счупване на
тялото на 11-ти гръден прешлен без увреда на гръбначния мозък с последвало
оперативно лечение изисква по-дълъг срок на възстановяване и осъществява с
медико биологичната характеристика „трайно затрудняване на движенията на
снагата" за срок от 5-6 месеца. Въз основа на медицинската документация,
приложена по делото, вещите лица са установили, че първоначално ищцата е
била изследвана в МБАЛ „Св. Панталеймон“ гр. Ямбол, където е отказала
хоспитализация срещу подпис и се е прибрала в гр. Сливен. Поради силните
болки потърсила консултация в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" гр. Сливен и
„Св. Иван Рилски" гр. София, където са направени образни изследвания вкл.
ядреномагнитен резонанс. Било установено счупване на тялото на 11-ти
гръден прешлен и проведено лечение - транспедикулярна
вертебродезаоперативна интервенция, при която в тялото на счупения и
клиновидно изменен прешлен се вкарва костен цимент за да се възстанови
обема, плътността и да се стабилизира. При прегледа от вещите лица е
установено пълно възстановяване на двигателната функция на долните
крайници и снагата. Със свидетелски показания е установено, че
възстановяването след оперативното лечение продължило 7 – 8 месеца, през
които пострадалата се нуждаела от постоянни грижи, изпитвала болки и
приемала лекарства.
Според въззивния съд, видът, характерът и интензитетът на
понесените болки, страдания и стрес от произшествието обосновават
справедлив размер на обезщетението от 50 000 лв., като при определяне на
размера от първоинстанционния съд не са допуснати твърдените в жалбата
процесуални нарушения, обсъдени са относимите доказателства и
установените чрез тях релевантни факти. Получена е травма на прешлен от
гръбначния стълб, покриваща медико-биологичните признаци на средна
телесна повреда, със значителна сериозност, която, предвид напредналата
възраст на въззиваемата, е изисквала по-дълъг период на възстановяване и по-
интензивни грижи от нейните близки, съответно – причинила е по-голяма
зависимост, ограничения в бита и социална изолация. Тази травма е била
съчетана и с няколко по-леки контузии, отшумели без оперативно лечение и
по-бързо от травмата на гръбначния стълб, но те също са допринесли
съществено за болките, страданията и дискомфорта на пострадалата и следва
да бъдат отчетени при определяне справедливия размер на обезщетението.
Преживените телесни и психически страдания са установени от
свидетелските показания, които следва да бъдат кредитирани, въпреки
родствената връзка, тъй като единствено близките роднини на пострадалата
4
имат впечатления от периода на лечението.
Поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалата е неоснователно. Въззивникът настоява, че
пострадалата е допринесла за резултата, тъй като е пътувала без поставен
колан. Това фактическо твърдение е вярно и е установено със събраните
доказателства, но не е установена причинната връзка между поведението на
С. е понесените увреждания.
Въззиваемата е пътувала на седалка от последния ред в автобуса,
оборудвана с двуточков (надбедрен) предпазен колан, който обхваща
седалището и бедрата. В заключението си вещите лица от комплексната
експертиза сочат, че принципно триточковите обезопасителни колани са по-
ефективни от двуточковите, т.к. действат на седалището и торса на пътника,
придържайки ги към седалката и облегалката, като по този начин го
предпазват от контакт с елементите на автомобила в купето и получаване на
съответните наранявания. Двуточковите колани въздействат само и
единствено на седалището на пътника, като по този начин горната част на
тялото му е подложено на възникналите в следствие на удара инерционните
сили с последващо преместване в посока напред. В конкретния случай най-
тежкото увреждане е получено по индиректен механизъм, т. е. не вследствие
на нанасяне на удар в тази част на гръбначния стълб, а от притискане
предният ръб на 11-ия гръден прешлен между предните ръбове на по-горния
и по-долния прешлен, вследствие рязко сгъване на гръбначния стълб на това
равнище при рязко политане на тялото напред. То се е получило при рязко
придвижване на тялото на пострадалата напред вследствие възникналите
инерционни сили при силно и рязко блъскане на автобуса в задните състави
на товарния автомобил при движението му със значителна скорост и
политане на тялото напред. Това политане на тялото и извиването му не могат
да бъдат избегнати при предприето пътуване с двуточков колан, при който
липсва полувертикалната част и който не е ефективен за задържане горната
половина на тялото и възпрепятстване на политането му напред – отговор на
задача 1.9 от комплексната експертиза. По отношение на по-леките
увреждания, в отговора на задача 1.8 от комплексното заключение вещите
лица са допуснали, че биха могли да се получат от предмети, приведени в
движение при удара – напр.чанти и куфари. Категоричното становище на
вещите лица, че водещата травма на гръбначния стълб би се получила и при
пътуване с двуточков колан, потвърдено в съдебно заседание, дава основание
на съда да приеме неоснователност на възражението за съпричиняване на
вредите.
Когато към СНББАЗ или кореспондента бъде предявена претенция от
правоимащия, те отговарят при условията на чл.496 от КЗ, т.е. са задължени
да разгледат претенцията в тримесечен срок. В случай, че бюрото или
кореспондента не разгледат претенцията, не определят и изплатят
обезщетение, след изтичането на тримесечния период те дължат обезщетение
за собствената си забава. Те обаче отговарят както прекия причинител на
увреждането, ето защо дължат законната лихва като част от
застрахователното обезщетение, дължимо от прекия причинител, от датата на
предявяване на претенцията.
В случая претенция към кореспондента е била отправена на 14.01.2021
год. (л.565, том ІІ от първоинстанционното дело) и законна лихва се
претендира не от този, а от по-късен момент – 15.04.2021 год. (последен
5
вариант на исковата молба на л.457). При предявяване на иска за обезщетение
за забава от пострадалата е приспаднат тримесечния срок по чл.496 от ГПК и
оплакванията във въззивната жалба за началния момент на дължимост на
лихвата са неоснователни.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на
Ямболски окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА в размер на 3 180 лв. с ДДС,
изчислено по реда на Наредба №1/2004 год. на ВАС върху обжалваемия
интерес.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/ 20.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 115/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол в обжалваната част.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано заедно
и поотделно от Б. А. Б. и С. Х. С ., да заплати на адвокат В. О. от АК София
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Н. Г. С.
при условията на чл. 38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата в размер на 3 180
(три хиляди сто и осемдесет) лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6