Р Е Ш
Е Н И Е
№ 199/18.05.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 145 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение от 23.01.2020 г. по АНД № 269 по описа за 2019г. на
Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 12-001319
от 18.07.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана. С
наказателното постановление на ЕТ„Д*** – Т.Д.”*** с ЕИК * със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от едноличния търговец Т.Д.Я., за извършено
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415, ал.1 от КТ
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Монтана, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения процесуален
представител старши юрисконсулт С*** К*** , която поддържа касационната жалба.
Навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради
нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Моли за
отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира сторените по делото
разноски, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответника по касационната жалба ЕТ„Д*** – Т.Д.”*** с ЕИК * чрез
представляващия Т.Д.Я., редовно призован, не се явява, не се представлява и не
взема становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание,
дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от
страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е
неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Берковица е
приел от фактическа страна, че тъй като във ведомостта за заплати за месец март
2019г. е било начислено дължимото на работника Н*** Л*** Ф*** трудово
възнаграждение и срока за неговото плащане е в месеца следващ прекратяването на
трудовото правоотношение инспекторите на Дирекция „ИТ“ са издали преждевременно
своето предписание. Прието е, че дължимото трудово възнаграждение е търсимо от
работника в мястото на изпълнението, каквото е предприятието и тъй като не е
установено Ф*** да е посетил предприятието за да получи дължимото му се трудово
възнаграждение, а работодателя е предприел действия по отправяне на покана за
да се яви работника и да получи следващото му се възнаграждение, то издаденото
НП е незаконосъобразно поради липса на установено нарушение на трудовото
законодателство, за което да се ангажира отговорността на едноличното
дружество.
Настоящият касационен състав не споделя доводите на Районен
съд – Берковица, преценката за приложението на материалния закон, касаеща
проверка осъществено ли е или не изпълнителното деяния за неизпълнение на
задължително предписание в областта на трудовото законодателство (чл. 415, ал.
1 от КТ) следва да се базира на изяснена обективна истина относно
правно-значимите факти.
Фактическият състав на чл. 415, ал. 1 от КТ съдържа два
кумулативни елемента: задължително предписание на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство и неизпълнение на предписанието от адресата. От
Протокол за извършена проверка на 04.06.2019г. на място в обекта находящ се в
с.З*** , общ.Берковица ползван от ЕТ„Д*** – Т.Д.” и на 17.06.2019г. по
документи е видно, че на ЕТ„Д*** – Т.Д.” в качеството на работодател на
основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ са
дадени задължителни предписания в протокол от проверка на място от 17.04.2019г.
и по документи на 24.04.2019год. в единадесет точки, като в точка трета „…. да
изплати на Н*** Л*** Ф*** уговореното трудово възнаграждение за месец март
2019год, което е начислил, пропорционално на отработеното време…“, съгласно
изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ със срок на изпълнение до 15.05.2019 г. От
показанията на разпитаните свидетели въззивния съд е установил, че и при последващата
проверка на 04.06.2019 г. и 17.06.2019 г. предписанието по т. 3 от Протокола с
изх.№23-046/30.04.2019г. не е изпълнено от дружеството в качеството на
работодател по легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на КТ.
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Именно неизпълнението от страна на ЕТ„Д*** – Т.Д.” на това задължение
по отношение на работника в дружеството е обосновало издаването на задължително
предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, обективирано в протокол.
Функцията на предписанието по т. 12 е да се преустанови
констатираното нарушение на трудовото законодателство, а основната му цел е
трудовите възнаграждения за положения труд да бъдат изплатени. Това е основната
цел и на образуването на административнонаказателно производство в случай на
неизпълнение на задължително предписание с такова съдържание.
Посочените обстоятелства определят съставомерността на
поведението на дееца като нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Обвинението в АУАН
и НП е за неизпълнение на дадено предписание. Въпросът за законосъобразността
на предписанието е разрешен с влизане в сила на обективиращият предписанието
Протокол с изх.№23-046/30.04.2019г. в битието му на индивидуален
административен акт, които не е бил оспорен от едноличното дружество. Липсата
на предприето оспорване на предписанието от работодателя е стабилизирало
същото, поради което нито работодателят, нито съдът могат да извършват проверка
за неговата процесуална и материална законосъобразност. Самото бездействие на
работодателя да изпълни указаното от контролния орган след изтичане на дадения
за това срок е въздигнато от законодателя в административно нарушение, предмет
на санкцията по чл. 415, ал. 1 от КТ. Противоправното деяние е доказано по
безспорен начин от събраните писмени доказателства кореспондиращи с гласните
такива непосредствено изслушани от въззивния съд. Именно Протокол с
изх.№23-046/30.04.2019г. на инспекторите от ДИТ – Монтана се явява и
юридическия факт пораждащ административно наказателната отговорност с който даденото
задължително предписание не е изпълнено, като административно наказаното
еднолично дружество е имало възможност да го обори чрез представяне на
доказателства за изплащане на заплатата и за изпълнение на предписанието в срок
до 15.05.2019год., каквито действия не е извършило.
За презицност следва да се отбележи, че приложената в хода
на административно наказателното производство на л.28 от делото писмо възприето
от въззивния съд, като покана до работника, по същество касае водено гр. Дело
№1744/2019г. по описа на РС Берковица, във връзка с депозирана от Н*** Л*** Ф***
искова молба за изплащане на трудово възнаграждение, неизползван платен отпуск
и командировъчни, което на свой ред сочи, че и след издаване на НП ЕТ„Д*** – Т.Д.”
не е изпълнило даденото му предписание за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение на работника, които е реализирал правата си и по съдебен ред.
Не без значение е и факта, че от приложеното по делото на л.37 заявление /уточнение/ от работника Ф*** адресирано до ЕТ„Д*** – Т.Д.”, същият е пожелал дължимото му трудово възнаграждение да му се изплати по посочената от него банкова сметка. ***чното дружество с обратна разписка, видно от л.37 от делото т.е. по същество същият е потърсил възнаграждението си, като първо е подал заявление, а впоследствие е сезирал ДИТ – Монтана, след което е завел и надлежен иск пред РС – Берковица.
Именно от изложеното може да се обоснове извода, че принудителните
административните мерки - предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ - не е
довело до целения ефект – изплащане на дължима заплата, като работникът е бил
лишен от дължимото му се възнаграждение в продължение на повече от четири
месеца /съобразно доказателствата по настоящето дело/.
Поради неправилност на първоинстанционното решение,
касационният съдебен състав следва да разгледа въпроса по същество и да се
произнесе относно законосъобразността на оспорения акт. Настоящият касационен
състав не намира основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
предвид приетите и приобщени от въззивния съд писмени и гласни доказателствени
средства. Същото е издадено в предписаната от закона форма, от компетентен
орган съобразно
правомощия му, при съответствие с материалния
закон. Санкционираното ЕТ„Д*** – Т.Д.”*** с ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от едноличния търговец Т.Д.Я. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на установеното нарушение, поради което
отговорността му е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и
размер е в съответствие с целта на закона, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, тъй като е правилно и законосъобразно.
По изложените съображения настоящият касационен
съдебен състав отменя решението на първостепенния съд и потвърждава оспореното
наказателно постановление.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено
поисканото юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00лева
/осемдесет/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП),
респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП).
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 23.01.2020 г. по АНД № 269 по описа за 2019г. на Районен съд – Берковица,
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-001319 от 18.07.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на ЕТ„Д*** – Т.Д.”*** с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от едноличния търговец Т.Д.Я., за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ЕТ„Д*** – Т.Д.”*** с ЕИК * със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, сумата от 80.00лева /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: