Решение по дело №1410/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260986
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Любомир Луканов Луканов
Дело: 20211100501410
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. София, 18.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 1410 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д.В.Н., действащ чрез своята майка и законна представителка Д.П.С., представлявана от адв. Ю. С. А. от САК, срещу съдебно решение № 20237999 от 28.10.2020г., постановено по гр. д. № 61559/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 с-в, с което е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл. 150 от СК, предявен срещу В.Б.Н.. Решението се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се сочат нови доказателства. Искането е да се отмени обжалваното решение и се уважи изцяло предявения иск.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник не е подал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не са направени доказателствени искания.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след изтичане срока за подаване на жалбата - относно доходите на майката на малолетния въззивник Д.В.Н., както и за нарасналите нужди на ищеца - въззивник.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решението по гр. дело № 61559/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът е отхвърлил предявения от Д.В.Н., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.П.С. срещу баща му В.Б.Н. иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр.3, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК - за увеличаване на определената му със споразумение между страните от 12.06.2017г., месечна издръжка от 200 (двеста) лева на 300 (триста) лева, като неоснователен. Оставил е без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ищцовата страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивната жалба е неоснователна.

Твърди се неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Доводите за неправилност на решението са изцяло неоснователни.

При опреД.е размера на месечната издръжка, чието изменение се иска, съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, но и с променените (евентуално увеличените) възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката му.

Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС е приложимо и към действащия СК (Обн. в ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) и е задължително за съдилищата (арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ). В т. IV от цитираното Постановление е прието, че „Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера ѝ. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице.“ Следва, че исковата претенция следва да бъде уважена ако бъде установено не само, че нуждите на ищеца са се увеличи, което съдът приема за установено по делото, но и когато се установи, че възможността на ответника – въззиваема страна да дава исканата издръжка, също се е увеличила обективно. Последното се обективира с конкретни твърдения за доходите, имуществото и квалификацията на ответника, които следва да бъдат доказани с доказателствените средства по ГПК.

Неоснователно е възражението на въззивника, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от доклада по делото, обективиран в определение № 43283/17.02.2020г. по гр. дело № 61559/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът изрично е дал указание на ищеца, че не сочи доказателства за доходите на своя баща (лист 30 от делото на СРС). Нито пред първата инстанция, нито във въззивното производство са събрани доказателства от които да се обоснове извод, че след 12.06.2017г., когато между родителите на детето Д.В.Н. е сключено споразумение за издръжката му в размера от 200 лева, обективно са нараснали възможностите на бащата В.Б.Н. да заплаща месечна издръжка в увеличен размер. Този извод на съда не се променя и от събраните гласни доказателства във въззивното производство. Показанията на разпитания свидетел П.А.С.– дядо по майчина линия на ищеца/въззвиник, са противоречиви и не са конкретни. От една страна свидетелят заявява в показанията си пред съда, че не знае какво работи бащата на Д., както и че той не работи официално, а от друга, че бащата работи в Италия. Преценени съгласно нормата на чл. 172 от ГПК, следва да се приеме, че показанията на свидетеля са пристрастни в полза на малолетния въззивник и съдът не ги кредитира в частта за трудовата ангажираност на бащата.

В тази връзка въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спора доказателства. Доказателствата пред въззивната инстанция не променят убеждението на настоящия съд в правилността на обжалваното решение.

Първоинстанционното решение, като постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.

По разноските съдът приема следното:

С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски и съдът оставя без уважение това искане. Държавната такса следва да остане в тежест на съда (арг. от чл. 83, ал. 3 от ГПК).

Въззиваемата страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20237999 от 28.10.2020г., постановено по гр. дело № 61559/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.В.Н., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Д.П.С., ЕГН **********, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 1410/2021 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.