№ 170
гр. Сливница, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20241890100352 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХV от ГПК.
С. Ц. П., чрез пълномощника си – адв.А.И. – САК е предявил искове
срещу „БЕР-ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК: *********, с които се
претендира спрямо ответника, да бъде призната Заповед № 48/22.03.2024г., с
която ищецът е бил уволнен на основание чл.71, ал.1 КТ, за
незаконосъобразна, да бъде възстановен на работа и да бъде осъден ответника
да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа, в
размер на 6 ежемесечни възнаграждения в размер, ведно с дължимите
разноски. Претендира заплащане на направените в хода на производството
разноски.
В исковата си молба, ищеца твърди, че наведеното основание по чл.71,
ал.1 КТ е привидно, привидно е и последователното уговаряне на
шестмесечни изпитателни срокове в полза на работодателяза осъществяване
на една и съща работа, на една и съща длъжност, на едно и също работно
място, с едни и същи функции и отговорност. Твърди, че действителната
причина за прекратяване на трубовите правоотношения е синдикалната
принадлежност на ищеца в предприятието. Представя писмени доказателства
прави доказателствени искания.
Ответникът „БЕР-ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК: *********,
в определеният срок за писмен отговор , по реда на чл.131 от ГПК, представя
такъв, с който оспорва предявените искове, като излага твърденията си
обширно в тази връзка.
Ответникът прави доказателствени искания, представя доказателства.
Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 16.09.2022г. между „ИЗИ КОНСУЛТ“ ООД (работодател) и ищеца, С.
П. (служител) е сключен трудов договор № И-1259, по силата на който
последния се съгласява да изпълнява длъжността „склададжия“, временно в
предприятието ползвател „БЕР-ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК:
*********. В договорът е посочена дата на постъпване на работа 19.09.2022г.
и е определен срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. На С. П. е връчена длъжностна характеристика и е подписал
уведомление по чл.107с, ал.2 КТ. Договорът е вписан в НАП на 16.09.2022г.
Видно от изискната от НАП справка се установява, че договорът между „ИЗИ
КОНСУЛТ“ ООД и ищеца, С. П. е прекратен на 01.02.2024г.
От представените по делото трудов договор №1563/30.01.2024г., трудова
книжка и изискана справка за регистрирани трудови договори в НАП се
установява възникването на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищецът се е задължил да изпълнява длъжността „склададжия"
в предприятието на ответника, като са договорени размер на трудовото
възнаграждение, отпуски и др. В договорът е посочена дата на постъпване на
работа 01.02.2024г. и е определен срок на изпитване от шест месеца, уговорен
в полза на работодателя. Договорът е вписан в НАП на 30.01.2024г. Подписана
е и длъжностна характеристика за длъжността от ищеца, в качеството му на
служител.
Със заповед № 48/22.03.2024г., подписана от управителя на „БЕР-
ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, М.Н. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.71, ал.1 КТ без предизвестие в
рамките на изпитателния срок, считано от 25.03.2024г. Посочено,
изплащането на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск , ако е налице такова. Заповедтта е връчена на ищеца срещу
подпис на 25.03.2024г.
Представени са доказателства от които се установява, че щатната
заплата на ищеца е в размер на 1906,00лв. С последната заплата на ищеца е
начислено и обезщетение по чл.224 КТ. Сумите са му преведени по банков
път.
В открито съдебно заседание по делото, ищецът е представил трудовата
си книжка в оригинал, като съдът е констатирал, че след прекратяване на
трудовото му отношение с ответника, ищецът е започнал друга работа, както
следва : На 10.04.2024г. е подписал трудов договор с работодател
„СПИДИ“АД, вписан в НАП и прекратен на 03.06.2024г. На 17.06.2024г.
ищецът е сключил трудов договор с „ТЕЛЕТЕК ЕЛЕКТРОНИКС“ ЕАД където
работи към датата на приключване на съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че е сезиран с предявени обективно съединени искове е по чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т.3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ. Съгласно чл.310, ал.1 от ГПК,
предявените искове следва да бъдат разгледани по реда на глава ХХV от ГПК.
2
Предявените искове са допустим и следва да бъдат разгледани по
същество в открито съдебно заседания.
Не се спори между страните, че ищеца е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжността „склададжия“ по силата на трудов
договор №1563/30.01.2024г. и е определен срок на изпитване от шест месеца,
уговорен в полза на работодателя. Безспорно е установено също така, че е
било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, С. Ц. П., съгласно
Заповед № 48/22.03.2024г., считано от 25.03.2024г. на основание чл. 71, ал. 1
КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1 от
КТ.
Ищецът обосновава незаконосъобразността на уволнонието си с
твърдението, че е основанието по чл.71, ал.1 КТ е привидно, т.к. са уговорени
верижни изпитателни срокове в полза на работодателя за осъществяването на
една и съща работа, на една и съща длъжност, на едно и също работно място,
с едни исъщи функции и отговорности.
Видно от събраните по делото доказателства, ищецът на 16.09.2022г. е
сключил с „ИЗИ КОНСУЛТ“ ООД (работодател) трудов договор № И-1259, по
силата на който последния се съгласява да изпълнява длъжността
„склададжия“, временно в предприятието ползвател „БЕР-ХЕЛЛА
ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК: *********, като договорът е сключен със
срок на изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Трудовия
договор сключен между тях попада под регламентацията на раздел VIIIв от КТ
- чл. 107р- чл. 107ч. Най-съществената особеност на трудовия договор с
предприятие, което осигурява временна работа, е, че в него се уговаря
работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна
работа в друго предприятие - ползвател под неговото ръководство и контрол
по реда на чл. 107р, ал.1 от КТ т.е. по силата на този договор работодателят се
задължава да осигурява временна работа на лицето, но не и да осъществява
тази временна работа като свой предмет на дейност. Този договор е прекратен
между страните, което е отразено в НАП.
Трудовият договор със срок за изпитване в полза на работодателя се
сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената работа - чл. 70, ал. 1 от КТ, като в ал. 5 е установена
еднократност и изключителност на този договор - само веднъж, за една и съща
работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или
служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се
прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ,
дължими обезщетения/ от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът.
В конкретният случай липсват доказателства, а и не се твърдят такива, че
страните по делото са били обвързани от предхождащ трудов договор.
Липсват доказателства, предвид извършената служебна проверка в ТР,
ответното дружество и „ИЗИ КОНСУЛТ“ ООД да са свързани дружества, не
се установява и двете дружества да имат едни и същи собственици на
капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители,
3
сключили стария и новия трудов договор. При условие, че поне един от
горните факти бе установен в настоящото производство, то би могло да се
обсъжда ограничението по чл.70, ал.5 КТ.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира че законосъобразно при
сключването на трудов договор №1563/30.01.2024г., в качеството си
работодател, ответното дружество е сключил договора с ищеца със срок на
изпитване от шест месеца, уговорен в полза на работодателя.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на процесното уволнение за незоконно и неговата отмяна е
неоснователен и следва да бъде отхъврлен изцяло.
По отношение на втория предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ, съдът намира, че отхвърлянето на иска за отмяна на уволнението
обуславя извод за неоснователност на втория обективно съединен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на работа на
заеманата преди уволнението длъжност. С оглед изложеното, съдът намира, че
следва да се отхвърли и този иск като неоснователен и недоказан.
Предявеният трети иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във
вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, съдът намира, че положението на обусловен от
произнасянето по първия от исковете, следва да доведе до отхвърлянето му
като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и характера му-спор, произтичащ от трудово
правоотношение, съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по
трудови дела е безплатно за работниците, които не заплащат такси и разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще следва да възстанови на
ответника разноските, които последният е направил за защита срещу
неоснователно повдигнатия правен спор. Тези разноски са доказани по делото
в размер на 3000 лв. -адвокатско възнаграждение, платено за
представителство и защита в производството съгласно приложената за това
фактура.
Направено е възражение за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, „По дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от
размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2.“ . С ПМС №193/12.10.2023г., минималната
работна заплата за страната за 2024г. е 933,00лв.
Въведените с тази наредба правила за минималните възнаграждения
засягат пряко насрещната страна в съдебното производството, доколкото,
портребителят на адвокатската услуга е в ситуацията все пак да договаря ,
респективно да се съгласява с размера й. Тези правила са обвързващи за съда,
4
макар да са приети от частен стопански субект, който е и участник в
съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес,
тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното
дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения
обуславят извода на съда, че приетите правила ограничават правото на
справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от
справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Харта на основните права на
Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи.
Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на Eвропейския съюз
- чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, т.к. е приета от ВАдвС – орган на
сдружението на адвокатите, и защото тези решенията императивно обвързват
независимия съд в преценката му какъв е размерът на разноските, който
подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което
производство са и членовете на сдружението на адвокатите, като в Наредбата
не е предвидена възможност съдът да може да се отклони от тези правила
дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага.
С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС, е прието, че
правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на
подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори
като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за
защитата на съответното право. Такъв е по-конкретно случаят, когато тази
правна уредба цели да изключи от възстановяването прекомерните разходи,
направени в резултат на необичайно високи хонорари, уговорени между
спечелилата делото страна и нейния адвокат, или в резултат на престирането
от адвоката на услуги, които не се считат за необходими за гарантиране
надлежното упражняване на съответното право. Съдебните разноски, които
следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не
би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото
страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни.
Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото
страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна
разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на
възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните
разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е
5
уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането
на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат,
който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без
да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело
106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен
състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа
сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца
и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение,
нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
Наредбата.
Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе
съображения относно съответствието на националната правна уредба за
вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз,
и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния
спор, счита, че направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е основателно.
Разгледан е трудовоправен спор, развил се в две заседания, без да е налице
фактическа и правна сложност извън обичайната по този вид дела, поради и
което претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение е
прекомерно и следва да му се присъдят разноски в размер на 280лв.,
определена от съда съобразявайки се с НЗПП.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес
гр.С., ул.“А.К.“ срещу „БЕР-ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Божурище,Индустриална
зона С.-Божурище, ул.“Райна Касабова“№8, представлявано от М.Н. иск с
правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ за отмяната на Заповед №
48/22.03.2024г., издадени от управителя на „БЕР-ХЕЛЛА ТЕРМОКОНТРОЛ”
ЕООД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
6
възстановяване на длъжността "склададжия" и иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за - обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение в периода от 25.03.2024г. до 10.04.2024г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, С. Ц. П., с ЕГН
********** и адрес гр.С., ул.“А.К.“ да заплати на „БЕР-ХЕЛЛА
ТЕРМОКОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Божурище,Индустриална зона С.-Божурище, ул.“Райна
Касабова“№8, представлявано от М.Н. сумата от 280 (двеста и осемдесет) лв. -
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва от страните пред Софийския окръжен съд
в двуседмичен срок от 20.08.2024г.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7