Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3933 13.11.2017 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 2363 по
описа за 2017 година.
Предявени са субективно и обективно съединени
първоначални искове с осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „********“ ЕООД твърди, че ответникът е
извършил престъпление - присвояване на стойност 10 000 лева, представляващи
част от имуществото на еднолично дружество ищец. Поддържа, че за това деяние
ответникът е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 4746/2016г. по описа
на Пловдивски районен съд. Към момента
на постановяване на присъдата сумата, предмет на престъплението, била
възстановена, но предвид наличието на деликт върху нея ответникът дължал и
законната лихва за времето от 20.02.2014г. до 15.09.2016 г., която възлизала на
2613 лева. Твърди се още така, че вследствие на деянието дружеството ищец било
претърпяло имуществени вреди в размер на 830 лева, възникнали от това, че е
било принудено да заплати разноски – адвокатско възнаграждение по договор за
представителство на дружеството като граждански ищец по НОХД № 4647/2016 г. на
ПРС. С оглед тези обстоятелства се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати горепосочените две суми като обезщетение за забава и причинени вреди.
Ответникът А.Я.Д. не оспорва наличието на влязла в
сила присъда за соченото деяние. Твърди обаче, че е възстановил сумата от 10
000 лева не защото е присвоил парите, а с оглед това да облекчи положението си
в процеса и с оглед защитната си стратегия по наказателното дело. Излага довод
за недължимост на второто обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение
като счита, че разноските не могат да бъдат възложени в негова вина по смисъла
на чл.45 ЗЗД, че ищецът е следвало да ги претендира в рамките на наказателния
процес.
След като се обсъди събраните в хода на производството
доказателства съдът намира за установено следното:
Установява се от приложеното наказателно производство,
че с присъда №318 от 10.11.2016г.,
постановена по НОХД №4746/2016г. на Пловдивския районен съд ответникът Д. бил
признат за виновен в това, че на 09.01.2012г. в гр. П., противозаконно е
присвоил чужди движими вещи -
10 000 лева, собственост на „**********“ ООД гр. П., които е владеел, като
същите са възстановени до приключване на съдебното следствие – престъпление по
чл.206, ал.6, т.1 НК. Присъдата е влязла в сила.
От приложеното НОХД №4746/2016г. се установява, че
дружеството ищец, което се явява пострадало от престъплението лице, е било
призовано по наказателното дело, като с оглед защита на интересите си е
ангажирало адвокатска защита. Били са упълномощени адвокатите В.Н.С. и Н.И.С.,
като във връзка със сключен с тях договор за правна помощ бил заплатен хонорар
от 830 лв. /лист 23 на
приложеното дело/. От името на
дружеството адв. С. е изготвила граждански иск, който е предявила в съдебно
заседание. Искът не е бил приет за съвместно разглеждане, поради заплащането от
подсъдимия на сумата 10 000 лева, представляваща причинените от деянието
имуществени вреди. Видно от съдебния протокол дружеството ищец не било
конституирано като граждански ищец в производството.
С оглед така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
Относно деянието извършено от ответника Д. е налице
влязла в сила присъда по посоченото по-горе наказателно дело. По силата на
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съобразно това следва да се приеме, че по настоящото дело е безспорно, че ответникът
е извършил вмененото му с присъдата противоправно деяние, като при това е
действувал виновно. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че
пращането на сумата от 10 000 лева, извършено в хода на наказателното
производство не установява наличието на вреда. В случая вредата е елемент от
фактическия състав на престъплението, поради което постановеното от
наказателния съд относно наличието и размера ѝ са задължителни за съда
разглеждащ настоящия иск по силата на чл.300 ГПК. Това е така, защото ако се
установи, че липсва имуществена вреда деянието не би било съставомерно по
смисъла на наказателния закон.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В случая е налице
вредоносно деяние, което е причинило имуществена вреда в размер на 10000 лева
на инкриминираната дата – 09.11.2012г. Следователно от датата на деянието,
което представлява деликт, ответникът е изпаднал в забава. Следователно той
дължи обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва, тъй като
задължението за връщане на присвоеното е парично. От това следва, че в
претендирания от ищеца период от 20.02.2014г. – до 15.09.2016г. – датата на
която ответникът е върнал сумата, той дължи обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата от 10000 лв. Изчислена върху главницата тази лихва
възлиза на 2613,56 лв., от което следва че предявения иск за обезщетение за забава
е основателен и следва да се уважи изцяло.
По отношение на претендираната като обезщетение сума
от 830 лева, представляваща разходите на ищеца за представителство в
наказателното производство съдът намира иска за неоснователен. Тези разходи не
представляват вреда, която се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с
деликта. Това е така, защото настъпването им е опосредено от други факти, тоест
не следва пряко от престъплението. В тази връзка следва да се има предвид и
обстоятелството, че отговорността за разноски в процеса не съставлява хипотеза
на деликт по чл.45 ЗЗД, тъй като възниква от други факти и не предполага
виновно поведение на страната, която понася разноските. Тя е законово
предвидена последица от развитието на наказателното, респективно гражданското
производството. Ето защо искът за сумата 830 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът следва, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 425 лева, съобразно уважената
част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищеца следва
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 108 лева.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в
полза на съда държавна такса в размер на 104,52 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Я.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ***, адв. А.К.
да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
с. С.*******, имот пл.№***, на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД, сумата 2613лв. /две хиляди шестстотин и тринадесет лева/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 10 000
лева – възстановяваща имуществена вреда от престъпление, относно което е постановена
присъда №318 от 10.11.2016г. по НОХД №4746/2016г. на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.45 от ЗЗД за
заплащане на имуществени вреди в размер на 830 лева, представляващи разходи за
адвокатско възнаграждение заплатено от ищеца по НОХД 4746/2016г. на Пловдивския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Я.Д. да заплати на „*********“
ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 425лв./четиристотин двадесет и пет лева/,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА *********“ ЕООД да заплатят на А.Я.Д.,
на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 108 лв. /сто и осем лева/, представляваща
деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.Я.Д. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, ***, адв. А.К.
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на
Пловдивския районен съд сумата 104,52 лв. /сто и четири лева и 52 ст./
представляваща държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно
с оригинала
ВД