ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 206
гр. Перник , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500734 по описа за 2020 година
Образувано е по възражение с вх. № 262826 от 05.10.2020 г., подадено от С. Х.
Б. срещу заповед № 922 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
11.04.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 09370/2015 г. на ПРС в полза на кредитора
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Във възражението се навеждат доводи за наличие хипотезите на чл.423, ал.1, т.1
и т.2 от ГПК и се прави искане да се приеме възражението, като се разпореди на ПРС да
продължи разглеждането на ч.гр.д. № 9370/2015 г.
Молителят поддържа, че е разбрал за издадената заповед за изпълнение на
03.10.2020 г. чрез пълномощникът му адв. Б.М., която на сочената дата му предала
копие от заповедта за изпълнение.
Във възражението по чл.423 от ГПК е обективирано и възражение за
недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9370/2015 г.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ АД счита възражението за недопустимо,
тъй като било подадено извън законово предвидения срок по чл.423 от ГПК, а по
същество за неоснователно и моли съда да остави същото без уважение, като им се
присъдят разноски за производство.
В съдебно заседание С. Х. Б., редовно призован не се явява. Представлява се от
адв. Б. М., която сочи, че Х. е разбрал за издадената срещу него заповед за изпълнение,
от копието на същата, което му е предала. Моли възражението да бъде уважено по
подробно изложените в него съображения, като им се присъдят направените разноски,
за което представя и списък на разноските.
Насрещната страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в съдебно заседание пред
1
въззивната инстанция представител не изпраща. В депозирана по делото писмена
молба, моли депозираното от Х. възражение да бъде отхвърлено, тъй като не било
доказано наличието на предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Противопоставя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Моли да им бъдат присъдени направените от тях разноски, за които
на основание чл.80 от ГПК представя списък на разноските.
Пернишкият окръжен съд, като разгледа възражението и съдържащите се в
делото документи, намира за установено следното:
Съдът намира депозираното възражение за допустимо, тъй като е подадено от
надлежна страна – длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 922 от 11.04.2016 г. по ч. гр. д. № 09370/2015 г. по описа на ПРС.
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК, възражението следва да бъде
подадено в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение от страна на
длъжника по нея.
В настоящия случай длъжника С. Х. Б., твърди че е узнал за издаването на
заповедта в момента, в който неговият адвокат му е предал копие от същата, което
било станало на 03.10.2020 г. В подкрепа на тези си твърдения, към възражението е
представено копие от протокол от 03.10.2020 г. Видно от същият, на 03.10.2020 г. адв.
Б.М. е уведомила С.Б. за образуваното срещу него ч.гр.д. № 9370/2015 г. на ПРС, като
му е предала незаварено копие от заповед за изпълнение № 922 от 11.04.2016 г., по
соченото ч. гр.д. Друга дата на узнаване на издадената срещу Б. заповед за изпълнение
не може да се установи, нито от приложеното ч.гр.д. № 9370/2015 г. на ПРС, нито от
приложеното копие от изпълнително дело № *** на ЧСИ – Н. М.. Видно от
съдържащите се в заповедното производство книжа, издадената заповед за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК – чрез залепване
на уведомление. От съдържащите се в изпълнителното дело книжа, също не може да се
установи дата на узнаване от страна на длъжника на заповедта, тъй като няма данни
книжата по изпълнителното дело да са му връчени.
При така установеното, след като възражението е подадено пред ПРС на
05.10.2020 г., и макар в становището на насрещната страна – „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да са изложени твърдения, че заповедта за изпълнение е узната от
Б. през 2017 г., то страната не е ангажирала доказателства, в подкрепа на тези си
твърдения, и след като и от приложените към настоящото дело ч.гр.д. № 9370/2015 г.
по описа на ПРС и изпълнително дело № *** на ЧСИ – Н. М., липсват такива
доказателства, то и следва да се приеме, че узнаването за издадената срещу С. Х. Б.
заповед за изпълнение е станало на 03.10.2020 г. Възражението по реда на чл.423, ал.1
от ГПК е депозирано от Б. с вх. № 262826 от 05.10.2020 г., поради което и следва да се
приеме, че същото е подадено в законоустановения едномесечен срок.
С оглед изложеното, след като възражението е подадено в преклузивният
едномесечен срок, то и въззивният съд следва да разгледа същото.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 9370/2015 г. на ПРС, се
установява, че на 11.04.2016 г. е издадена заповед № 922 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 11.04.2016 г., с която е разпоредено С. Х. Б. да
заплати на кредитора "Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 870.10 лева,
2
представляваща главница по цедиран договор за стоков кредит с номер ***, сумата от
158.87 лева, договорна лихва за периода от 15.02.2008 г. до 15.10.2008 г., сумата от
709.51 лева, лихва за забава за периода от 16.02.2008 г. до 20.11.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
11.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 34.77 лева –
държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: погасяване на парични задължения по
цедиран договор за стоков кредит с номер ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл“) и С. Х. Б.,
което в последствие е било прехвърлено в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по
силата на договор за цесия от 08.07.2014 г.
От приложената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/2009 г. – извлечение от информацията, получена от НБД „Население“ се установява,
че С. Х. Б. има регистриран постоянен адрес в *** от 07.11.2001 г. и настоящ адрес във
*** от 09.02.2015 г.
За издадената заповед за изпълнение е било изпратено съобщение до длъжника,
което е върнато в цялост по заповедното производство, с отбелязване от връчителя, че
адреса е посетен на 19.04.2016 г.; 28.04.2016 г. и 11.05.2016 г., но не е намерен никой
на адреса или входа е заключен. Съобщението е оформено на 14.05.2016 г. При така
оформено съобщението, съдът намира, че връчителят не е изпълнил задължението си
да се събере информация длъжникът пребивава ли на посочения адрес или не, в
случай, че не пребивава това временно състояние ли е или не, както и данни за наличие
на друг известен адрес на адресата. Освен събирането на тази информация и
отразяването в съобщението, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, в редакцията му от ДВ
бр.42/2009 г., длъжностното лице – връчител е длъжно и да направи всичко възможно,
за да намери лице, което е съгласно да получи съобщението предназначено за адресата
– чл.46 от ГПК. Едва при изчерпването на посочените процесуални възможности за
връчване от връчителя и след като тези фактически извършени правни действия
връчителят надлежно е отбелязал в съобщението като извършени, и въпреки това не се
е стигнало до връчване на съобщението лично на адресата или на друго лице, съгласно
да приеме съобщението, следва да се пристъпи към връчване чрез залепване на
уведомление по чл.47, ал.1 и сл. от ГПК.
Уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК е залепено на 19.05.2016 г., като видно от
разписката към същото, уведомлението е залепено на входната врата на ***.
Двуседмичният срок за явяване на адресата в съда за връчване на книжата е изтекъл на
02.06.2016 г. – четвъртък, присъствен ден.
С разпореждане от 21.06.2016 г. е разпоредено да бъде издаден изпълнителен
лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, който видно от отбелязването направено върху заповедта е
издаден на 21.06.2016 г.
Пред въззивната инстанция е представена извадка от Регистъра за национално
осигуряване на Обединеното кралство, придружена с превод на български, от която се
установява, че през 2015 г. и 2016 г. С.Б. има пълна година и има принос като
самоосигуряващ се по 52 седмици. Представено е и копие от национален осигурителен
номер, издаден от Приходна митническа администрация на Нейно Величество на
3
английски език, ведно с превод на български език, от което се установява, че Б. има
осигурителен номер в Обединеното кралство. Представена е справка статус на
социално осигуряване към 03.02.2021 г., от която се установява, че в периода от
м.09.2012 г. до м.09.2017 г. в НОИ по осигурителната партида на С. Х. Б. няма данни в
Регистър на осигурените лица.
Разпитани са свидетелите В. А. К. – майка на С.Б. и А. А. О. В показанията си К.
сочи, че Б. в периода от 2012 г. до 2018 г. е бил в А., като през 2015 г. – 2016 г. не се е
връщал в България, а О. сочи, че през 2013 г. – 2014 г. Б. заедно със семейството си е
заминал за А. и дълги години е живял там, като през 2019 г. се е завърнал в България,
заедно със семейството си.
При така установените фактически положения, съдът приема следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК, регламентира алтернативно четири
хипотези, при наличието на някоя от които, длъжник, лишен от възможност да оспори
вземането по реда на чл.414 от ГПК, може да подаде възражение пред въззивния съд.
В депозираното възражение Б. се позовава на основанията визирани в чл.423,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно, както и че не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
Установява се от приложените по заповедното производство книжа, че
заповедният съд е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК
след извършени три посещения на адреса на Б., които са извършени в период по-малко
от един месец. Съгласно наложилата се константна съдебна практика за връчване на
книжа по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, за прилагане на разпоредбата по чл.47, ал.1 от ГПК,
следва адресатът да е бил посетен поне три пъти, по различно време, в рамките на
повече от един месец. С оглед отбелязаното върху съобщението, приложено на л.16 от
ч.гр.д. № 9370/2015 г. на ПРС, задължителните предпоставки, за да се приложи чл.47,
ал.1 от ГПК, не са изпълнени от призовкаря, тъй като адресът е посетен три пъти, без
да е посочено по кое време, като посещенията са извършени в рамките на по-малко от
един месец. Поради това не може да се приеме, че в конкретния случай уведомяването
е надлежно изпълнено, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК. При това положение следва
извода, че са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като заповедта за
изпълнение не е била надлежно връчена на Б..
Съвкупния анализ на приложените по делото извадка от Регистъра за
национално осигуряване на Обединеното кралство, придружена с превод на български
език, копие от национален осигурителен номер, издаден от Приходна митническа
администрация на Нейно Величество на английски език, ведно с превод на български
език и справка статус на социално осигуряване към 03.02.2021 г. в НОИ, сочи, че в
периода 2015 г. – 2016 г. С. Х. Б. не е имал обичайно местопребиваване на територията
на Република България, както е изисквала нормата на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК в
редакцията преди изменението в ДВ бр.100/2019 г., тъй като в този период е
пребивавал в Обединеното кралство, където е полагал труд. В тази насока са и
показанията на св.К., преценени по реда на чл.172 от ГПК, както и показанията на св.
О.. Показанията на свидетелите съдът кредитира като непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, поради което и не
4
намира основание да не ги цени.
В тази връзка следва да се отбележи, че на понятието "обичайно
местопребиваване" е дадена легална дефиниция в чл.48, ал.7 от Кодекса на
международното частно право (КМПЧ), съгласно която под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване. Предвид липсата в ГПК на легално определение за
обичайно местопребиваване по аналогия приложение следва да намери разпоредбата
на чл.48, ал.7 от КМПЧ при преценката на съда относно наличието/липсата на
обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.4 от ГПК, в редакцията и към датата на издаване на
заповедта, както и на обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.
По аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК, в редакцията и към
11.04.2016 г. (датата на издаване на заповедта), заповед за изпълнение не се издава,
когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на действие на
територията на Република България. От представените писмени доказателства,
представляващи официални свидетелстващи документи, се установява, че подателят на
възражението С. Х. Б., макар да има регистриран постоянен адрес в гр. П., фактически
няма обичайно местопребиваване на територията на Република Българя, тъй като през
2016 г. е пребивавал преимуществено в Обединеното кралство, където е полагал труд и
има принос там, като самоосигуряващ се от 52 седмици. В тази връзка са и показанията
на разпитаните свидетели К. и О., както и справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/2009 г. – извлечение от информацията, получена от НБД „Население“
приложена по ч.гр.д. № 9370/2015 г. на ПРС, от която се установява по безспорен
начин, че Б. е имал настоящ адрес във В. от 09.02.2015 г. При това положение, заповед
за изпълнение срещу него не е следвало да се издава, поради наличие на пречките,
визирани в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК, в редакцията и към 2016 г., тъй
като е имал обичайно местопребиваване в чужбина (Обединено кралство). Налице е
другата кумулативно изискваща се предпоставка от нормата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК,
а именно заповедта за изпълнение да не е била връчена лично на длъжника. Както вече
бе посочено по-горе, заповедта за изпълнение е била връчена на Б. по реда на чл.47,
ал.1 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което и заповедта не му е била
връчена лично.
Предвид изложеното налице са и двете кумулативно изискуеми се предпоставки
по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, поради което и възражението на длъжника по чл.423 от
ГПК е основателно и доказано. Длъжникът С.Б. е бил лишен от възможността да
оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в
деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България.
Основателността на възражението по чл.423, ал.1 от ГПК, води до настъпване на
правните последици, регламентирани в разпоредбата на чл.423, ал.3, изр.3-то във
връзка с чл.411, ал.2, т.5 (предишна т.4), предложение първо от ГПК, и съдът служебно
следва да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.81, вр. чл.78, ал.1 от ГПК на
5
страната, депозирала възражението, се дължат разноски. Такива са поискани
своевременно в съдебното заседание пред въззивния съд като е представен и списък по
чл.80 от ГПК, съгласно който се претендират разноски в размер на 310.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 25.00 лева държавна такса, които следва да
бъдат възложени върху ответното дружество. Що се отнася до възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е неоснователно, тъй като
видно от представените към възражението пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, същото е платено, като неговият размер не е завишен.
При този изход на делото разноски на ответното дружество не следва да бъдат
присъдени.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на С. Х. Б., с ЕГН ********** срещу заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 922 от 11.04.2016 т., издадена
по частно гр.д. № 09370 по описа на Районен съд – Перник за 2015 г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.423, ал.3, изр.3, вр. чл.411, ал.2, т.5 (предишна
т.4) от ГПК, ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
922 от 11.04.2016 т., издадена по частно гр.д. № 09370 по описа на Районен съд –
Перник за 2015 г. , както и издадения въз основа на нея ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ в
полза „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д. № 09370/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
С. Х. Б., с ЕГН ********** сумата в размер на 335.00 (триста тридесет и пет) лева,
представляваща разноски пред Окръжен съд – Перник.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6