Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
град Велико Търново, 26.05.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - град Велико Търново, VІІ - ми
състав, в съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Румяна Пеева
при участието на секретаря Св.Ф. разгледа
докладваното от съдия Пеева административно дело № 813/2016 година по описа на съда, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл. 156 - 161 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ФАРМА ДИСТРУБЮШЪН“ ООД с
адрес град Велико Търново, улица Цанко Церковски № 38 етаж 5 офис 16, адвокат М.Е.
против Ревизионен акт (РА) № Р – 04000416001164-091 - 001/05.10.2016 година,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с
Решение № 454/13.12.2016 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” град Велико Търново при Централно управление на
Националната агенция за приходите относно отказано право на приспадане на
данъчен кредит за данъчен период м. 01.2016 година в размер на 7770,56 лева по
фактури, издадени от „Мегафарма“ АД. РА се оспорва като неправилен и
незаконосъобразен и се излагат подробни съображения. Жалбоподателят намира, че
неоснователно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, въпреки
надлежното документиране на стопанските операции и точното отразяване на
първичните счетоводни документи. Счита също, че
последващите сделки с процесните медикаменти допълнително обосновават правото
на приспадане на данъчен кредит. В жалбата се сочи практика на СЕС, която
според жалбоподателя дават възможност за приспадане на данъчен кредит. Моли РА
да бъде отменен. В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адвокат Е. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът - Дирекция “ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като поддържа мотивите в потвърдителното решение. Претендира разноски в размер на 718,53 лева в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - Велико Търново.
Административен съд - Велико Търново, седми състав, като
прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства
намира от фактическа страна следното:
Ревизията е възложена със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р -04000416001164 - 020 - 001/23.02.2016 година.
Заповедта е издадена във формата по чл. 113 ал. 1 ДОПК и е връчена на
ревизираното лице, съобразно чл. 113 ал. 2 от ДОПК. За доказване
компетентността на органа, възложил ревизията е представена Заповед №
532/25.08.2014 година на териториалния директор на ТД на НАП град Велико
Търново, с която на издалия горепосочената заповед е възложено издаването на
такива. Предвид на това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от
компетентен орган по приходите.
В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен
доклад (РД) № Р -04000416001164 - 092 - 001/08.09.2016 година от органите по
приходите, определени в ЗВР, който съдържа реквизитите по чл. 117 ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117 ал. 4 от ДОПК, като в срока по
чл. 117 ал. 5 от ДОПК същият е депозирал възражение.
В срока по чл. 119 ал. 3 ДОПК е издаден обжалвания
ревизионен акт № Р - 04000416001164-091 - 001/05.10.2016 година. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя и в срока по
чл. 152 ал. 1 от ДОПК е постъпила жалба, с която същия е обжалван по
административен ред. В срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция
„ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП е постановил Решение № 354/13.12.2016
година, с което е потвърдил ревизионният акт. Жалбата до съда е подадена в
срока по чл. 156 ал. 5 от ДОПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, поради което същата е допустима.
В хода на ревизията приходните органи са приели, че неправилно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени от „Мегафарма“ АД и едно кредитно известие за данъчен период м.01.2016 година. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Приходните органи са установили в хода на ревизията несъответствия и непълноти в представените документи. Според тях представените приемо - предавателни протоколи не са достатъчни да докажат реалността на отразеното в тях и са с различни дати от датите на фактурите. Извършена е и насрещна проверка на „Мегафарма“ АД, при която е установено че продадените стоки са отразявани само по обща стойност и не са конкретизирани по вид, количество и/или единична цена. Прието е, че липсват доказателства доставчикът да е разполагал с фактурираните към жалбоподателя стоки.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:
В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния акт не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с правилното приложение на материалноправните разпоредби съдът намира следното: Съгласно нормата на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като чл. 6 от същия закон дава определение за доставка като е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
В хода на съдебното производство ответникът е оспорил автентичността на подписите и верността на съдържанието на посочени документи и след заявено становище от страна на жалбоподателя ще се ползва от тях е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Във връзка с откритото производство са разпитани като свидетели К.И.Д. и М.Д.Д.. Двамата свидетели са подписвали приемо - предавателните протоколи, а свидетелят димитров и пътния лист, по отношение на които ответникът е оспорил автентичността на подписите и са заявили, че подписите са техни. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като оспорените документи са им представени и за всеки от тях след запознаване същите са посочили собствените си подписи. Освен горното свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. Предвид изложеното съдът намира, че оспорените документи са истински.
Допусната и назначена е и съдебно - счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че доставчикът „Мегафарма“ АД към датите на издаване на процесните фактури е притежавал лекарствените средства, продадени на жалбоподателя по количества, партидни номера и срок на годност и както той, така и жалбоподателят са документирали в счетоводствата си сделките чрез осчетоводяване на издадените фактури и приемо - предавателни протоколи. Съдът дава вяра на заключението на съдебно- счетоводната експертиза, тъй като същата подробно изяснява как е стигнала до извод за наличност на процесните лекарствени средства, с изследване на партидния номер на всички доставени такива, както и проследяването на сметка 304 Стоки.
Жалбоподателят е представил и писмени доказателства за последващите доставки, в това число РА № Р-04000416006536-091-001/22.03.2017 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, и РА № Р-04000416005005-091-001/13.12.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, които са неотносими към настоящия правен спор, тъй като касаят доставени лекарствени средства от „Мегафарма“ АД за други данъчни периоди (м.06, м.08 и м.09.2016 година).
Въз основа на горните доказателства настоящия съдебен състав прави следните изводи: Безспорно е установено, че процесните фактури, които са приложени по преписката, са издадени от посочения в тях доставчик, намерили са отражение в счетоводството му и ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета - факти, които не са опровергани.
Съдът констатира също, че докато разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС предвижда прехвърляне право на собственост върху стоката, то чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС регламентира само фактическо разпореждане със стоката, което означава, че не е необходимо доставчикът непременно да е собственик на стоката. Това налага извод, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките.
Събраните по делото
доказателства и тяхната преценка налагат извод за реално извършени доставки.
Поради това липсата на редовен документ, доказващ придобиването на право на
собственост върху част от стоката от доставчика, след като се установява
предоставянето на стоката от него на ревизираното дружество и правото на
разпореждане с нея като собственик, не може да обоснове извод за липса на
доставка на част от тази стока и поради това непризнаване на правото на данъчен
кредит за нея. Противно на събраните в хода на ревизията доказателства, тези
събрани в хода на съдебното производство и по-конкретно заключението на
съдебно- счетоводната експертиза установяват, че доставчикът е разполагал с
доставените лекарствени средства. Като се има предвид, че в редица свои решения
по сходни казуси СЕС е постановил, че данъчната администрация не може да
изисква от данъчно задълженото лице, упражняващо право на приспадане, да
провери дали издателят на фактури за стоките е разполагал с тях или да
притежава документи в това отношение /т. 42 от решение на СЕС по дело С-78/12,
„Е.-К ЕООД от 18 юли 2013 г.; т. 66 от решение на СЕС по съединени дело С-80/11
и С-142/11, M. kft, P. D./ съдът приема, че жалбоподателят е доказал при
условията на пълно насрещно доказване реалните доставки на процесните стоки.
Предвид изложеното жалбата се явява основателна и РА следва да бъде отменен.
…
На основание чл. 161 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноски съобразно уважената от жалбата, които възлизат на претендираните 1950,00 лева (хиляда деветстотин и петдесет).
По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, седми състав
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „ФАРМА ДИСТРУБЮШЪН“ ООД с адрес град Велико Търново, улица Цанко Церковски № 38 етаж 5 офис 16, адвокат М.Е. Ревизионен акт № Р – 04000416001164-091 - 001/05.10.2016 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 454/13.12.2016 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на „ФАРМА ДИСТРИБЮШЪН“ ООД, със съдебен адрес *** офис 16, адвокат М.Е. разноски в размер на сумата 1950,00 лева (хиляда деветстотин и петдесет).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: