Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

 

гр.София, 21.08.2018 год.

 

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 1 567/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 76 000 лв. 

         

Ищецът И.А.М. твърди в исковата молба, че на 06.02.2012 г. в с. Бисер, общинаХ., поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“ /наричан още „Азмака“ и „Ешмеджика“/ било наводнено землището на селото. Изложени са твърдения, че имотът, в който е живял ищеца, състоящ се от жилищна сграда с РЗП от 90 кв.м. и три стопански постройки – плевня на два етажа, сушилня с РЗП от 90 кв.м. и обори за едър добитък с РЗП от 90 кв.м., находящи се в УПИ ІV-132 в кв. 18 по ПУП на с. Б.и административен адрес – ул. „Г.С. Раковски“ били тотално увредени до степен пълна негодност за ползване като със заповед на зам. кмета на общинаХ. било определено тяхното премахване. Твърди се в исковата молба, че имуществените вреди от погиване на недвижимото имущество на ищеца възлизат на сумата от 60 000 лв., а от погиване на движимите вещи на 6 000 лв. Изложени са твърдения, че ищецът търпял и неимуществени вреди, които оказали неблагоприятно влияние върху неговия живот и които се оценяват от ищеца на сумата от 10 000 лв. В исковата молба се твърди, че 2/3 от язовира, ведно с цялата язовирна стена попада в имот, предоставен за ползване на М.НА О., а останалата част от язовира попада в имот, актуван като публична общинска собственост на общинаХ..

Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и от съда се иска да осъди ответниците, в условията на солидарност, да му заплатят горецитираните суми. Заявено е искане в случай, че не се установи по делото наличието на солидарна отговорност заявените искове да се разгледат срещу МО на РБ като предпочитан ответник респ. срещу общинаХ. като евентуален такъв. сума в размер на 304 720 лв. – причинени имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторените по делото разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н.Д..

          Ответникът М.НА О.на Р България, редовно уведомен оспорва исковете в писмен отговор чрез процесуален представител – юрк. Я.. Подробни съображения са изложени и в хода на съдебното производство.

          Ответникът ОбщинаХ., редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор. Възраженията му се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото е представен нотариален акт за дарение № 107, нот. дело 241/1992 г. на районен съдия при РС –Х., от който се установява, че Ж.Я.И. и Е. А.Ж.са дарили на И.А.М.  - първата ½ идеална част, а втората ¼ идеална част от съсобствения им имот, придобит за първата по прекратена имуществена общност поради смърт, а за втората по наследство на имот представляващ парцел ІV, в кв. 18, планоснимачен номер 132 по плана на с. Бисер, общинаХ., с площ от 1 580 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, две стопански постройки, сушилня и лятна кухня.

По делото е представена заповед № 216/01.03.2012 г. на зам. кмета на ОбщинаХ., от която се установява, че е определено да се премахнат паянтова жилищна сграда и три стопански постройки, находящи се в УПИ ІV-132, кв. 18 по ПУП на с. Бисер, общинаХ..

По делото е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице Ц.И.И. – А.. В заключението си вещото лице е посочило, че основната причина за скъсването на земнонасипната стена на язовир „Иваново“ е засилено и неконтролируемо преливане през короната на стената, което за този тип стени е фатално. Вещото лице е посочило, че този язовир е включен в списъка на потенциално опасните язовири на територията на обл. Хасково за 2011 г. и техническото му състояние е изключително лошо, което довежда до настъпване на събитието от 06.02.2012 г. Вещото лице е обосновало извод, че язовирът не е стопанисван от никого и не е извършвана инцидентна или текуща поддръжка. Вещото лице е посочило в заключението си, че за наличното време след скъсването на стената на язовир „Иваново“ е фактически невъзможно да се предотврати настъпилото наводнение на с. Бисер.

По делото е допусната и съдебно оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.В.Я.. В заключението си вещото лице е посочило, че общо стойността на нанесените щети към датата на събитието, в състоянието на имота преди събитието възлиза на 46 564 лв., пазарната стойност на сградите /без дворното място/ към датата на събитието възлиза на 44 747 лв., а стойността на увредените движими вещи, с отчетено овехтяване възлиза на 3 866 лв.

В съдебно заседание от 27.11.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.М.М., съпруга на ищеца.

По делото са представени и други писмени доказателства, относими към правото на собственост върху процесния язовир, които ще бъдат обсъдени от настоящия съдебен състав в хода на изложението на настоящото съдебно решение.

При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

          Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

          Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че към заявената в исковата молба дата – 06.02.2012 г. ищецът е бил собственик на процесните жилищна и стопански сгради, а това се установява и от представения по делото нотариален акт. Не е формиран спор и относно обстоятелството, че същите са били наводнени до степен пълната им негодност, поради което са били определени за разрушаване. Не е спорен по делото, а това се установява и от изслушаната СТЕ, и фактът, че наводнението е причинено от скъсването на земнонасипната стена на язовир „Иваново“ като основната причина за това скъсване е засиленото и неконтролируемо преливане през короната на стената.

Страните по делото са формирали спор относно обстоятелството на кого е възложено стопанисването на процесния язовир респ. чия собственост е същият. В действащата законодателна уредба към датата на процесния деликт липсва легална дефиниция за „язовир“. Дадената последваща такава с с § 1/1 т. 94 от ДР към Закона за водите е към 2015 г., поради което позоваването на тази разпоредба от страна на ответниците в писмените им отговори е неотносимо в настоящата хипотеза, според настоящия съдебен състав. Въпросът досежно правото на собственост е уреден законодателно в разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Закона за водите. В същата правна норма законодателно е установено, че язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с изключение на тези по чл. 13 ал.1 т.1 от закона и включените в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации са публична общинска собственост. Визираното изключение по чл. 13 ал.1 т.1 от ЗВ касае комплексните и значимите язовири, съобразно приложение 1, за които законодателно е установено, че съставляват публична държавна собственост. В цитираното Приложение 1 са посочени лимитативно 52 язовира, притежаващи характеристиките „комплексност“ и „значимост“. Сред тях не фигурира язовир „Иваново“ /респ. „Азмака“ или „Ешмеджика“/. Няма данни по делото, а не са навеждани и твърдения в тази насока, че са налице данни за наличие на другото изключение т.е. язовирът да е включен в имущество на търговско дружество, различно от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие, поради което процесният по делото язовир съставлява публична общинска собственост. За това обстоятелство е съставен и АОС – публична № 250/28.03.2000 г. Същият има само констативно действие т.е. не създава права, а само установява наличието на такива. Наличието на право на собственост върху имота в патримониума на общинаХ., по изложените по-горе съображения е установено ex lege. Без правно значение за спора по настоящото дело, според съдебния състав, е да се проследява законодателната уредба на правото на общинска собственост от ЗМСМА / с оглед соченото основание в АОС/, през ЗОбС, чието естествено продължение е и разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗВ. Нормата на чл. 141 ал.1 от ЗВ вменява задължение на собственика да поддържа язовирното съоръжение техническо изправно. Няма данни за сключен договор за концесия по отношение на язовир „Иваново“, за да се изключи или ограничи отговорността на собственика с оглед нормата на чл. 139 ал.1 от ЗВ.

При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че исковете, заявени срещу ответника М.НА О.следва да бъдат отхвърлени поради липсата на пасивна материалноправна легитимация. С оглед на това, заявеният главен иск за солидарното осъждане на ответниците следва да бъде отхвърлен предвид липсата на фактически предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност. С оглед обективирания извод на съдебния състав за липса на пасивна материалноправна легитимация у ответника МО и сбъдване на вътрешното процесуално условие следва да бъде разгледан и отхвърлен и заявения евентуален иск срещу този ответник.

Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие следва да бъде разгледан и заявеният евентуален иск срещу ответника ОбщинаХ..

При ангажираните от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че служители на ответника ОбщинаХ. чрез бездействието си, изразяващо се във виновно неизпълнение на вмененото им в цитираната вече разпоредба на чл. 141 ал.1 от ЗВ да поддържат водностопанската система, хидротехническите съоръжения, включително язовирни стени и/или съоръженията към в техническа изправност са осъществили вредоносното деяние довело до наводняване на собствения за ищеца имот, с което са му причинили вреди, изразяващи се в увреждане на имуществото му до степен на незадоволителното им експлоатационно санитарно-хигиенно състояние и невъзможността да ползва същите, съобразно тяхното предназначение. Няма данни по делото за невъзможност от обективен характер за неизпълнение на това задължение, а и твърдения в подобен смисъл не са навеждани по делото. Твърдението на този ответник в писмения му отговор, че извършвал превантивни действия, изразяващи се в разпореждане на извършване на проверки, отразени в констативни актове не освобождава същия от отговорност. Съвсем отделен въпрос е, че с оглед тези констативни протоколи същият е следвало да предприеме активни действия, предписани му и в Наредба 13/29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях  - чл. 26 и сл. от Наредбата, а именно обем и график на извършване на ремонтни дейности, работен проект, по който да се извърши ремонта и т.н. Данни за такива предприети действия по делото не са ангажирани.

Имуществените вреди, настъпили за ищеца се установяват от приетата съдебно оценителна експертиза, кредитирана от състава на съда. Неимуществените увреди се установяват от свидетелските показания, ценени при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК.

За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника ОбщинаХ. при изпълнение на възложената им работа са причинили вреди на ищеца. В тази връзка съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД са основателни.

По отношение на размера на исковете за имуществени вреди настоящият съдебен състав намира, че същите са основателни за сумите, съответно 46 564 лв. и 3 866 лв., за които следва да се уважат, а за горниците до пълните предявени размери да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

 Доколкото понесените от ищеца неимуществени веди, изразяващи се в негативни преживявания, емоционален и психически срив да види родната, бащина къща унищожена представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация. Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периода от време, през който е търпял негативни преживявания справедливо би било да се присъди сумата от 10 000 лв. т.е. заявеният иск като основателен и доказан следва да се уважи изцяло.

По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по ГПК, а с оглед данните в представеното по делото адвокатско пълномощно процесуалното представителство на ищеца е осъществено по този ред. Налице са предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по ЗА. С оглед цената на заявените искове и съобразно размерите, установени в Наредба 1/2004 г. същото възлиза на 3790 лв. Припадащата се част от същото, с оглед уважената част от исковете възлиза на сумата от 3013, 55 лв. Върху сумата следва да се начисли и ДДС, предвид доказателствата по делото, че процесуалният представител е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. размерът възлиза на 3 616, 26 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника МО се следва сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На ответника ОбщинаХ. разноски не се следват доколкото по делото няма данни такива да са извършени. В представеното по делото пълномощно /стр.165 в делото/ няма отразено договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение.

          На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ОбщинаХ. следва да заплати по сметка на СГС ДТ в размер на 2 417, 20 лв.

       Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на М.НА О., с адрес гр.София, ул.“********и ОбщинаХ., БУЛСТАД ********, с адрес: гр.Х., пл.Възраждане № 1, за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на жилищна сграда и три стопански постройки, находящи се в УПИ ІV-132 в кв. 18 по ПУП на с. Бисер, общинаХ., за сумата от 6 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от погиване на движими вещи – покъщнина и за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили с оглед наводнение в с. Б.на 06.02.2012 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу М.НА О., с адрес гр.София, ул.“********за сумата от 60 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на жилищна сграда и три стопански постройки, находящи се в УПИ ІV-132 в кв. 18 по ПУП на с. Бисер, общинаХ., за сумата от 6 000 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от погиване на движими вещи – покъщнина и за сумата от 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили с оглед наводнение в с. Б.на 06.02.2012 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА ОбщинаХ., БУЛСТАД ********, с адрес: гр.Х., пл.********да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на И.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д.  сумата от 46 564 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на жилищна сграда и три стопански постройки, находящи се в УПИ ІV-132 в кв. 18 по ПУП на с. Бисер, общинаХ. като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен и недоказан, сумата от 3 866 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от погиване на движими вещи – покъщнина като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 6 000 лв. като неоснователен и недоказан, както  и сумата от 10 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили с оглед наводнение в с. Б.на 06.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, 4-ти полуетаж, офис № 4 - адвокат Н.Д. да заплати на М.НА О., с адрес гр.София, ул.“********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОбщинаХ., БУЛСТАД ********, с адрес гр.Х. , пл.********да заплати на адвокат Н. Н. Д., ШАК с адрес ***-ти полуетаж, офис № 4, на основание чл.38 ал.1. т.2 от ЗА сумата 3 616, 26 лв. -  адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

ОСЪЖДА ОбщинаХ., БУЛСТАД ********, с адрес гр.Х. 6450, пл.********да заплати в полза на Софийски Градски съд, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 417, 20 лв. – ДТ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ :