Р Е
Ш Е Н
И Е
№
458
гр.Бургас,
16.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен
състав, в публично заседание на шести март две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на
секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5339 по описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Х.Я.Г. с ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление № 19-0769-004855/09.10.2019 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева, а за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се
оспорват вменените във вина на жалбоподателя нарушения, като се моли за
цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят Г. се явява лично и с процесуален представител- адв.К..
И двамата посочват, че не оспорват факта на настъпило ПТП между двете МПС, но
оспорват Г. да е разбрал за това, поради което пледират за безвиновно поведение
касателно второто нарушение и молят за отмяна на атакуваното наказателно
постановление в частта, в която на жалбоподателя са наложени наказания „Глоба”
в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр. Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В
съпроводително писмо, с което е изпратена преписката, се прави искане за
отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на
актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им
от съда.
Съдът приема, че
жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН (видно от самото НП на л. 4, то е връчено на жалбоподателя на 07.11.2019
г., а жалбата е депозирана на 08.11.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 09.09.2019
г., около 14,40 часа жалбоподателят управлявал в гр. Бургас лек автомобил „Фолксваген
голф” с рег.№***, собственост на А.А. с ЕГН: **********.*** в посока към
ул.”Никола Петков” и навлизайки в кръгово кръстовище с бул.”Транспортна”, не се
съобразил с пътен знак Б1, който давал предимство на движещите се вече в
кръговото кръстовище коли, като отнел предимството на намиращия се вече в
кръговото кръстовище правомерно движещ се лек автомобил „Тойота” с рег.№
ЕВ1461ВВ. В резултат на това, между двете МПС настъпило ПТП, в резултат на
което настъпили материални щети и по двете, изразяващи се в „осуркване”.
Жалбоподателят не усетил настъпилото съприкосновение и продължил движението си,
макар да видял, че другият участник в движението – св.К., отбила управлявания
от нея автомобил и започнала да маха. Тъй като жалбоподателят не спрял, св.К.
съобщила на полицейските органи за настъпилото ПТП, които предприели действия
по установяване на водача, напуснал мястото на ПТП. След като бил издирен и
установен, бил извикан заедно със св.К. в сградата на Сектор „Пътна полиция”,
където му бил съставен още същия ден АУАН с бланков №332550 от св.Д.. В АУАН било посочено, че с
действията си жалбоподателят виновно нарушил разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП, както и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на Г., който
посочил като възражение, че не е имало удар между двете МПС и не е усетил
такъв.
Въз основа на
АУАН и след запознаване с възраженията и материалите по делото - на 09.10.2019
г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на
твърденията на жалбоподателя, а също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер
съответно – 200 лева и 100 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на свидетеля-очевидец К., които съдът кредитира изцяло. Съдът
кредитира в по-голямата им част и показанията на актосъставителя Д..
Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че е навлязъл по път с предимство, както и че е
настъпило ПТП с автомобил, който се е движел по пътя с предимство, но твърди,
че в момента на съприкосновението между двата автомобила не е разбрал за това, а
впоследствие, тъй като нямало удар, а само приплъзване между двата автомобила.
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Р. П. – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр. Бургас,
която към дата 09.10.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР- Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този
закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство.
По същество
съдът следва да посочи следното.
По нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Въпросната
разпоредба предписва, че на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища, са
длъжни да пропуснат ППС, които се движат по него. Между страните не е спорно и
се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят, движейки
се по бул.”Димитър Димов”, навлязъл в кръгово кръстовище с бул.”Транспортна”
без да пропусне движещия се вече в кръговото кръстовище автомобил, управляван
от св.К.. Не е спорно и че именно пътя, по който се движела св.К. е именно пътят
с предимство, обозначен със знак Б1, както и че по този начин жалбоподателят й
отнел предимството, в резултат на което е настъпило и процесното ПТП.
Независимо, че
по делото не бяха събрани несъмнени доказателства относно това в коя лента на
кръговото кръстовище се е движила св. К. с управлявания от нея автомобил, то
следва да се посочи, че това е ирелевантно за административнонаказателната
отоворност на жалбоподателя. Дори в случая да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от двамата водачи, то това не изключва отговорността на
всеки от тях за самостоятелно осъществените нарушения на правилата на ЗДвП.
Друг е въпросът на кого правоприлагащите органи ще потърсят отговорността. Това
е така, защото разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е императивна - на
кръстовище ( в случая кръгово), на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат
ППС, които се движат по пътя с предимство. Правно ирелевантно е
обстоятелството, в кое платно/лента за движение се е движел другият участник в
ПТП и дали той също се движи в нарушение на правилата за движение, понеже в
законът не поставя условие, че следва да бъдат пропуснати само правомерно
движещите се автомобили, а всички автомобили, които се движат по пътя с
предимство – дори и тези, които също извършват нарушение.
При това положение,
правилно АНО е преценил, че в случая жалбоподателят е допуснал нарушение на
ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил,
управляван от св.К., следствие на което е настъпило ПТП. Правилно това
нарушение е квалифицирано като такова по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, доколкото тази
норма се явява специална по отношение на общата норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и
изключва нейното приложение. Правилно е приложена и кореспондиращата санкционна
норма на чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл.4 от ЗДвП, предписваща че
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, и с това причини пътнотранспортно произшествие,
се наказва с „Глоба” в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
В случая размерът на санкцията е фиксиран в закона и не може да става дума за
нейното допълнително намаляване от страна на съда.
По нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да е имало знанието, че е участник в ПТП. В противен
случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да установи какви са
последиците. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение с въпросния
автомобил. По тази причина той е възразил и на място при съставяне на АУАН и е
депозирал възражения, които са останали необсъдени от АНО. С оглед характеристиките
на щетите, тъй като ударът не е бил директен или силен, касае се до „осуркване”,
което е трудно да се усети от водача. АНО не е ангажирал никакви доказателства,
които да сочат на противното или да разколебаят изложеното от жалбоподателя,
поради което съдът му се доверява напълно.
Съгласно чл. 6
от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение,
е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за
съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен,
субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната липса,
води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността
на лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай правилно и законосъобразно е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя досежно първото вменено
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДВП, поради което и в тази част НП следва да се
потвърди. По отношение на второто нарушение – чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът
счита, че същото е останало недоказано, поради което и НП следва да се отмени
по втори пункт, като незаконосъобразно.
Така мотивиран,
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-004855/09.10.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр. Бургас,
Сектор „Пътна полиция” В ЧАСТТА, в
която на Х.Я.Г. с ЕГН: ********** за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3 месеца, като ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление В ЧАСТТА,
в която за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.