Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260592/30.12.2020г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на седемнадесети ноември, две
хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в
следния състав:
председател съдия Георги Митев,
секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от
съдията
АНД № 4235 по описа на съда за
2020 година,
Р Е Ш
И :
Изменя
Наказателно постановление № 538337-F566395
от 23.09.2020 г., издадено от М.Г.К.– директор на Териториална дирекция
гр.Варна при Национална агенция за приходите,
с което на К.М.К. ЕГН **********,
управляващ ДЗЗД Ива 2015, ЕИК 176 906 935, е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на основание
чл.185 ал.2 вр.ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност за извършено нарушение на чл.31 ал.4 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
министъра на финансите, като намалява размера на глобата на 250 лева.
Осъжда
К.М.К. ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да
се изпратят съобщения до Национална агенция на приходите и К.М.К. ЕГН **********,
че решението е изготвено.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок
от получаване на съобщението, че решението е изготвено пред Административен съд
Варна по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.
След
влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да се върне
на Национална агенция на приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството
е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от К.М.К. ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 538337-F566395 от
23.09.2020 г., издадено от М.Г.К.– Директор на Териториална дирекция/ТД/
гр.Варна при Национална агенция за приходите/НАП/.
Във въззивната жалба
се твърди, че в хода на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаването на правото му на защита и се
моли съда да отмени наказателното постановление, а в условията на евентуалност
да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от старши юрисконсулт Д.Ф.редовно упълномощена, която моли съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С
Резолюция за извършване на проверка № 032692002095651/19.06.2020 г. на С.Г.– началник на сектор в ТД на НАП Варна
е определено А.Ч.и С.В. *** на НАП да извършат проверка за наличие на основания
за регистрация по ЗДДС на Ива 2015 ДЗЗД неперсонифицирано дружество ЕИК 176 906 935, гр.Варна, ул.Нарцис № 3А,
представлявано от К.М.К..
На 06.07.2020 г. е връчено ИПДПОЗЛ № 032692002095651-1,
с което са изискани от дружеството документи за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. На 13.07.2020 г. е връчено ИПДПОЗЛ № 032692002095651-2,
с което са изискани от дружеството документи за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.
На
14.07.2020 г. по електронен път, заведени в деловодната програма на НАП с
вх.№ 31629 са представени документи: справки
за облагаемия оборот по години, регистри, месечни отчети на ФУ, банкови
извлечения. На 23.07.2020 г. по електронен път, заведени в деловодната програма
на НАП с вх.№ 31629-1 са представени
документи: РКО и сторно бележки към тях.
В
хода на проверката е установено, че дружеството осъществява дейност, свързана с
предоставяне на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни
материали от камък от обект – Цех за паметници с адрес гр.Варна, ул. Андрей Сахаров № 1. Към момента на проверката в обекта е
регистрирано ФУ с № ZK068281,
регистрирано на 12.08.2015 г. Въз основа на представените документи – отчет от
ФУ за м.04.2020 г., сторно касова бележка № 9/23.04.2020
г. и разходен касов ордер от 23.04.2020
г. е установено, че на 23.04.2020 г. дружеството в качеството на задължено
лице е сторнирало
сумата по издаден фискален касов бон на стойност 5230 лева с основание „възстановен
аванс поради отказ на клиента“ като е издало сторно
бележка от кочан с № 9/23.04.2020 г., вместо да издаде документ от фискалното
устройство съгласно разпоредбата на чл.31 ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на министъра на финансите/наричана
по-нататък Наредбата/.
За
извършената проверка е съставен протокол № 031832002421309/27.07.2020 г., връчен
на 30.07.2020 г. по електронен път на декларирания електронен адрес пред НАП на
дружеството.
На 24.08.2020 г. С.П.В. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП
съставила Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № F566395
срещу К.М. Кънев като представляващ и управляващ Ива ДЗЗД за това, че на
23.04.2020 г. ЗЛ е сторнирало е сумата по издаден ФКБ
на стойност 5230 лева с основание „възстановен аванс поради отказ на клиента“,
като е издало сторно бележка от кочан № 9/23.04.2020
г., а е следвало да издаде документ от ФУ с № ZK 068281. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл.31 ал.1 от Наредбата. Акта бил предявен на същата
дата на К.М.К., който не направил възражения.
На
23.09.2020 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление № 538337-F566395 от 23.09.2020 г. от директора на Териториална
дирекция гр.Варна при Национална агенция за приходите М.Г.К., упълномощена като административно-наказващ орган със Заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
посочени в акта за установяване на административно нарушение, като е
квалифицирал нарушението по чл.31 ал.1 от Наредбата и е ангажирал личната
отговорност на К.М.К. на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, като
му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на К. на 30.09.2020 г., видно
от разписката към него. Жалбата срещу него е входирана на 07.10.2020 г., същата е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Актът
за установяване на административно нарушение е издаден от старши инспектор С.П.В.
– орган по приходите съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от Закона за данък
върху добавената стойност и точка 2.1. от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентен орган - от директора на Териториална дирекция гр.Варна при
Национална агенция за приходите М.Г.К.съгласно
изискванията на чл.193 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност и
точка 1.1. от Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Административно-наказващият
орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на личната отговорност
на К..
Наказателното постановление е обосновано.
Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е
реализирано нарушение по чл.31 ал.1 от Наредбата.
Нормата на чл.31 ал.1 от Наредбата регламентира, че „Сторно
операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при
намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се
документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД“.
По делото е установено, че към дата 23.04.2020
г. в стопанисвания от ДЗЗД Ива
2015 Търговски обект – Цех за паметници,
намиращ се в гр.Варна, ул.Андрей Сахаров № 1, не е
било изпълнено задължението да издаде документ от ФУ при сторно
операция. Бездействието е било установено от служители на ТД на НАП гр.Варна.
Законодателят е предвидил за извършено нарушение по смисъла на чл.31 ал.1 от
Наредбата да се ангажира на основание чл.185 от ЗДДС лична отговорност за
физическите лица.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално- правни
норми.
Съдът
не споделя доводите на въззивника за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото
му на защита, с оглед отсъствие в обстоятелствената част на наказателното
постановление на надлежно описание на нарушението, точната му квалификация и
реда за санкционирането му. В АУАН и в наказателното постановление са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението - датата, на която е издадена сторно бележката и към който момент е следвало извършеното сторно да се документира чрез издаване на документ от
въведеното в експлоатация ФУ, съответно местонахождението на обекта, в който е
извършвана търговската дейност, предмет на конкретната финансова операция.
Посочено е и конкретното бездействие, чрез което е извършено конкретното
нарушение.
Съдът
счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно
се установява отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа
обстановка, като същата не се оспорва и от жалбоподателя.
Редът
за извършване на сторно операции чрез ФУ или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (ИАСУТД)
в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл.31 на Наредбата. Сторно операции при рекламация или връщане на стока, при
операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена
сметка на клиента, се документират чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.
С
оглед на изложеното, като не е издаден документ от фискалното устройство за
извършената сторно операция, а вместо това е отразено
осъществяването ѝ в сторно касова бележка, е
извършено нарушение на чл.31 ал.4 вр. с ал.1 от
Наредбата.
Правилно
в случая е определен и субектът на административно-наказателна отговорност. В
конкретния казус се касае за нарушение, извършено при осъществяване на
дейността на дружество по ЗЗД.
Дружеството по ЗЗД е неперсонифицирано дружество, не е ЮЛ по смисъла на
закона, поради което не може да бъде субект на административно-наказателна
отговорност и не може да му бъде налагано административно наказание имуществена
санкция. Съгласно чл.9 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/
тези дружества се приравняват на юридически лица само в производствата,
предвидени в кодекса, т.е. по ДОПК. С оглед разпоредбата на чл.26 от ЗАНН
административно наказание може да бъде налагано единствено на физическо лице.
Изключение от общото правило е разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, която предоставя
възможност за налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични
търговци. В специалната норма на чл.185 от ЗДДС са посочени конкретно
адресатите на административна отговорност, като се сочи, че на физическите лица
се налага глоба, а на юридически лица и еднолични търговци – имуществена
санкция. По същия начин са формулирани адресатите и в чл.185 ал.2 от ЗДДС. Това означава, че важат общите принципи на
административно наказване, визирани в ЗАНН, относно субектите, носещи
административно-наказателна отговорност. В конкретния случай правилно не е
санкционирано ДЗЗД с имуществена санкция, което е недопустимо и само по себе би
било основание за отмяна на наказателното постановление. При констатиране на
нарушение от ДЗЗД, то административно-наказателната отговорност не може да се
търси от ДЗЗД, а такава следва да понесат лицата, участващи в дружеството,
както е процедирал административно-наказващият орган. С оглед на изложеното
правилно е ангажирана отговорността на въззивника в
качеството му на съдружник и управител, съответно представляващ дружеството,
осъществяващо дейността, при извършването на която е осъществено процесното нарушение, доколкото същият е допуснал същото
като не е осъществил необходимия контрол във връзка с конкретната дейност в
съответствие с управленските си функции.
Правилно
е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, а именно
разпоредбата на чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, която
предвижда допустителството като форма на
изпълнителното деяние, доколкото допуснатото нарушение не е довело до неотразяване
на приходи.
Не
са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за
формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават
обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с
оглед на което санкционираното деяние не се отличава с маловажност по смисъла
на чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, във вр. с чл.28
от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на
регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите.
Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху
продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в
това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства
у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които
обществени отношения в случая са засегнати. За да се приеме, че има маловажен
случай на административно нарушение, следва от данните по делото категорично да
се установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на
обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента на
обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид, което
от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното
налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите
с решението факти по случая не сочи на подобна заниженост
на обществената опасност на деянието. Налице е обичайното за този вид нарушения
неизпълнение на задължението. По тези съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че не са налице основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и от
съда.
Наложеното
наказание глоба в размер на 500 лева е в максималния размер, предвиден в закона
и не отговаря на тежестта на нарушението според съда.
Административно-наказващият орган в наказателното постановление е взел предвид всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е приел, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, но не посочил мотиви защо
налага санкция глоба в максимален размер. В административно-наказателната
преписка не се съдържат данни за други извършени нарушения и наложени наказания
на К. по този закон, поради което съдът приема, че това е първото му нарушение
в тази сфера, което сочи на ниска степен на обществена опасност на деянието.
Същевременно от материалите по преписка е видно, че само при тази проверка на въззивника са съставени 13 броя АУАН за извършени
нарушения, което говори за обществена опасност на нарушителя над минималната. Поради
изложеното съдът счита, че административно наказание глоба в средния предвиден
от закона размер от 250 лева ще изпълни целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН
и ще превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, като според ал.5 на същия член в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, според
който заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за
заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания
е от 80 до 120 лева.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане
на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно
да намери приложение Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/. В нормата на чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на административно-наказващия орган, съизмеримо с размера на
намаляване на имуществената санкция. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на административно-наказващия орган, съдът счете, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл.78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 40 лева.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: