Р Е Ш Е Н И Е № 209
гр. Сливен,
19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 157 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В.П.Ш.
от гр. Бургас срещу Н.Ж.К. от гр. Кермен, с която е предявен е осъдителен иск с
правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 10 000 лева, представляваща задължение по сключен между
страните договор за заем от 22.12.2015 г.
Ищцата твърди, че на 22.12.2015 г. между нея в
качеството й на заемодател и ответницата, в качеството на заемател, е сключен
Договор за заем, по силата на който ищцата предала на ответницата сумата от 10
000 лева, която заемателката се задължила да ползва и да върне не по-късно от
31.12.2017 г. Заемната сума била преведена на ответницата по банков път от
банковата сметка на името на ЕТ на ищцата на два пъти по 5 000 лв. на
датите съответно 23.12.2015 г. и на 10.02.2016 г. С анекси от 31.12.2017 г. и
21.12.2018 г., сроковете за връщане на заема били удължени до 30.06.2019 г.
Ищцата твърди, че до момента на подаване на исковата молба не е постъпило
плащане от страна на ответницата.
Ответницата
е подала в срок писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е получила сумата от 10 000
лв., но излага, че ги е получила не от ищцата, а от ЕТ „В.П.Ш.“, като твърди, че липсва заемно правоотношение между
нея и ЕТ. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан,
както и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата, чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявения иск и
претендира направените по делото разноски.
Ответницата,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Депозирала е чрез
своя пълномощник - адвокат писмено становище, с което заявява, че не оспорва
дължимостта на вземането и желае постигане на спогодба.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са между страните, а се установяват и от
писмените доказателства по делото, обстоятелствата, че на 22.12.2015 г. между
ищцата в качеството на заемодател и ответницата, в качеството на заемател, е
сключен Договор за заем, по силата на който ищцата предала на ответницата
сумата от 10 000 лева, която заемателката се задължила да ползва до 31.12.2017
г. и да върне в посочения срок. Заемната сума била преведена по банковата
сметка на заемателката на два пъти по 5 000 лв. на датите съответно 23.12.2015
г. и 10.02.2016 г. Между страните е сключен Анекс № 1 към Договора за заем от 31.12.2017
г., по силата на който е удължен срокът за връщане на заемната сума до
31.12.2018 г., както и Анекс № 2 от 31.12.2018 г., с който е уговорен нов падеж
за връщане на заемната сума на 30.06.2019 г.
Ответницата не е ангажирала доказателства за
изпълнение на задължението си по заемния договор.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
иск е процесуално допустим, а по същество изцяло
основателен и доказан.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари срещу насрещното задължение на заемателя да я върне.
Договорът е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума. За основателност на претенцията ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по твърдения
договор за заем, сключен с ответника, въз основа на който е предоставил
търсената парична сума, която е получена от ответника и настъпването на
уговорения падеж за връщането й, тоест да докаже по основание и размер
дължимостта на процесната сума.
Предвид приетите
по делото писмени доказателства и становищата на страните,
безспорни са обстоятелствата, че ищцата и ответницата са обвързани от
облигационно правоотношение по валиден и действителен договор за паричен заем,
по силата на който ищцата е предала на ответницата сумата от 10 000 лв., а
ответницата се е задължила да ги върне до 30.06.2019 г. Изискуемостта на
задължението за връщане на заемната сума е настъпила. Съдът е указал, че в доказателствена
тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила
дължимата сума по заемното правоотношение. Такива доказателства не бяха
ангажирани в производството.
Макар и с писменото становище по делото
ответницата да не оспорва дължимостта на ищцовото вземане, за пълнота следва да
се изложи, че възражението на ответницата, направено с отговора на исковата
молба, че е получила заемната сума не от ищцата, а от ЕТ „В.П.Ш.“, е напълно неоснователно,
тъй като няма спор в правната доктрина и в съдебната практика, че имуществото
на ЕТ и на физическото лице е едно цяло, а с регистрирането си като ЕТ
физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която
притежава като физическо лице.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за изцяло основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата направените от нея разноски
по делото в общ размер на
1310 лв., съгласно представения списък на разноските, от които
400 лв. заплатена държавна такса и 910 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Ж.К., ЕГН:
**********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
В.П.Ш., ЕГН: **********, с адрес гр.
Бургас, к-с „Славейков“, бл. 19, вх. 5, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 10 000
лева /десет хиляди лева/, представляваща задължение за връщане на заемната
сума по сключен между страните Договор за заем от 22.12.2015 г. и Анекси към
договора от 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 11.11.2019
г. до окончателното й изплащане и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1310,00 лв. /хиляда триста и десет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: