Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено
на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1047/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, чл.92 ЗЗД
и чл.79 ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***4, Бизнес парк С., сграда 6 срещу К.Д.К., ЕГН ********** ***, както
следва: за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 193,16лева представляваща стойност на
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода
05.02.2018г. до 04.07.2018г., по договор за мобилни услуги от 04.11.2013г. за
мобилен номер 0897/783505, със сключено към него Допълнително споразумение от
17.08.2016г.; 139,91лева представляваща
стойност на неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги в периода 05.02.2018г. до 04.07.2018г. по договор за мобилни услуги от
27.01.2018г. за мобилен номер *****; 319,98лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги с аб. Номер *****, от която 225,76лева неустойка, представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси на ползвания
абонаментен пакет по Договор за мобилни услуги от 27.01.2018г. за моб. Номер *****
и 94,22лева, неустойка, представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси на ползвания абонаментен пакет по Договор за мобилни
услуги от 04.11.2013г. за моб. Номер 0897/783505, със сключено към него
Допълнително споразумение от 17.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 22.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 8104/23.10.2019г. по ч.гр.д. № 17163/2019г. по описа на ВРС, 18
състав; за осъждане ответника да заплати сумата в общ размер от 453,11лева, представляваща сбор от
дължими лизингови вноски от които: 99,90лева за 9бр.незаплатени месечни
лизингови вноски за периода м.07.2018г.-м.03.2019г. по договор за лизинг на
мобилно устройство Accessories модел Plantronics BackBeat FIT stereo Black от
29.04.2017г. и една допълнителна сума в размер на 9,99лева за придобиване
собствеността върху лизинговата вещ; 353,21лева за 18бр.незаплатени месечни
лизингови вноски за периода м.07.2018г.-м.12.2019г. по договор за лизинг на
мобилно устройство HUAWEI модел P10 Lite Black от 27.01.2018г. и една
допълнителна сума в размер на 9,99лева за придобиване собствеността върху
лизинговата вещ.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняваща
я молба: На 04.11.2013г. с ответника е сключен договор за мобилни
услуги за мобилен номер ++359*********, със сключено към него Допълнително
споразумение от 17.08.2016г., с абонаментна програма „Нонстоп 40,99лева промо
МB“ за срок от 24месеца, т.е. до 17.08.2018г. Възползвайки се от
преференциалните условия, абонатът е сключил към договора и договор за лизинг
от 29.04.2017г. на мобилно устройство Accessories модел Plantronics BackBeat
FIT stereo Black при 23броя месечни лизингови вноски, всяка от 9,99лева. На
27.01.2018г. с ответника е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *****
с абонаментна програма „Тотал 24,99“ за
срок от 24месеца, т.е до 27.01.2020г. Възползвайки се от преференциалните
условия, абонатът е сключил към договора и договор за лизинг от 27.01.2020г. на
мобилно устройство HUAWEI модел P10 Lite Black при 23броя месечни лизингови
вноски, всяка от 18,59лева. Ползваните мобилни услуги са фактурирани под аб. № *****.
Твърди се, че по договорите за мобилни услуги ответникът е потребил услуги в
периода 05.02.2018г. до 04.07.2018г., за които дължи месечни абонаментни такси
в размер на общо 333,07лева. Поради неизпълнение на задължението си да заплати
потребените услуги и на основание т.11 от договора вр. чл. 75 вр. чл.19Б от ОУ,
операторът е прекратил едностранно договорните отношения, като считано от
25.05.2018г. е деактивирал процесния абонамент. Това му е дало основание и да
начисли договорна компенсаторна неустойка. Размерът й сочи да се равнява на
сумата от стандартната за програмите месечна абонаментна такса дължима до края
на срока всеки от договорите, но предвид постигнато споразумение с КЗП, същата
се претендира в трикратния размер на месечните абонаментни такси, т.е. сумата
от общ размер 319,98лева. На основание сключените договори е била начислена и
неустойка явяваща се разлика между стандартната цена на предоставените устройства
за ползване на услуги и платените при закупуването им. Съгласно чл.12, ал.2 от
ОУ на договорите за лизинг, в случай на неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя, то лизингодателят има право да обяви всички оставащи като
дължими до края на договора лизингови вноски за предсрочно изискуеми, като това
му право възниква от момента на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради забава в плащанията. Поради тази причина и на основание чл. 12, ал.2 от
ОУ, ищецът е обявил всички оставащи до края на договорите лизингови вноски, т.е
след м.07.2018г. за предсрочно изискуеми. За събиране на вземането си, ищецът
се снабдил със заповед по чл.410 ГПК. За установяване съществуване вземането по
нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава и
правния му интерес от така предприетата форма на защита. И доколкото в
заповедта, вземането за лизингови вноски не е било включено, то за тази
претенция се заявява осъдителна претенция. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор чрез назначения особен представител, с който
се оспорва че договорите за мобилни услуги и лизинг са предсрочно прекратени,
респ. че се дължи неустойка; че мобилните услуги са потребени; че дължимите
месечни вноски за моб. устройства са обявени за предсрочно изискуеми. Оспорва
исковете по основание и размер.
В съдебно
заседание с писмено становище чрез процесуален представител исковата молба се
поддържа.
Ответникът се представлява от особения представител
назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК., чрез който поддържа отговора.
След
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на
исковите претенции са суми дължими като насрещна престация по съществували
между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита по
реда на чл.422 ГПК се извежда от предходно развило се заповедно производство
ч.гр.д. №17163/2019г. по описа на Районен съд- Варна, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.
47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е
издадена заповедта по чл. 410 ГПК /в исковата молба претендираната главница за
потребени услуги е заявена в по- малък размер/ и това, чиято дължимост е
предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: ответникът да има качество на потребител по процесния сключен
между страните договор за предоставяне по мобилни услуги; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа
на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил
посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се
дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличие на уговорена неустойка и размер на претенцията; договаряне размера на неустойката в съответствие с типични
разходи и обичайна печалба; осъществяване на предпоставките даващи му основание
едностранно да прекрати договорните отношения с ответника. По
осъдителната претенция - че е изправна страна по договорите за лизинг, т.е
предоставил е държането на вещта.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява следното: На 04.11.2013г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****за срок от 24месеца считано
от подписването му, т.е до 04.11.2015г. с избран абонаментен план „Globul Web
and Talk 20,99”. Към договора е подписано допълнително споразумение от
17.08.2016г., като абонатът е преминал
към абонаментна програма „Нонстоп 40,99лв.“, с уговорен срок на действие
24месеца, т.е. до 17.08.2018г. В случай на прекратяване на договора по вина или
по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора. По повод договора за мобилни услуги между страните е бил сключен и
договор за лизинг на 29.04.2017г., съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът
като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване мобилно
устройство Accessories Plantronics BlackBeat Fit sterio Black при обща
лизингова цена от 229,77лева, платима на 23вноски от по 9,99лева всяка. Съгласно
чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване с
лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като
заплати допълнителна сума от 9,99лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на
изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец
от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви
изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не изпълни
задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че
желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума
в размер на 9,99лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е
декларирал, че е получил устройството във вид годен да го ползва. По силата на
чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част от него, в
случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може да се
откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг. С отделна декларация- съгласие, ответникът
е удостоверил получаване на ОУ и информацията по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е
изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация
за основните характеристики на предлаганите услугите. На 27.01.2018г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги с втори предпочетен номер ***** за
срок от 24месеца считано от подписването му, т.е до 27.01.2020г. с избран
абонаментен план „Тотал 24,99”. В случай на прекратяване на договора по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на
срока на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. По повод договора за
мобилни услуги между страните е бил сключен и договор за лизинг от същата дата,
съгласно чл. 1 и чл. 2, от който ответникът като лизингополучател е получил за
временно и възмездно ползване мобилно устройство Huawei P10 Lite Black при обща
лизингова цена от 427,57лева, платима на 23вноски от по 18,59лева всяка.
Съгласно чл. 1, ал. 2 лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване
с лизингодателя най- малко 10дни преди изтичане срока на договора и след като
заплати допълнителна сума от 18,59лева. Ал. 3 предвижда, че ако правото на
изкупуване не бъде упражнено, устройството подлежи на връщане в срок до месец
от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично
в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако не изпълни задължението си
за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне,
лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 18,59лева.
По силата на чл. 12 от ОУ към договора, които съгласно чл. 6 са неразделна част
от него, в случай на неизпълнение на задължение за плащане, лизингодателят може
да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да
обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
последващо отдаване на лизинг на устройството. Съгласно чл. 12, ал. 2 ОУ
месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава в плащане на
задълженията по договора за лизинг. С отделна декларация- съгласие, ответникът
е удостоверил получаване на ОУ и информацията по чл. 4 ЗЗП, т.е търговецът е
изпълнил задължението си по предоставяне по ясен и разбираем начин информация
за основните характеристики на предлаганите услугите.
По делото са приобщени като писмени
доказателства всички общо 5 на брой фактури остойностяващи задълженията на
ответника по процесния договор за мобилни услуги, както и ОУ на мобилния
оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги.
При така установените факти, в
тежест на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена
се търси понастоящем и дължимостта на неустойката.
Спор между страните, че са били в
твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги,
не е имало. Договорите за мобилни услуги касаят доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и
е получил екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В
настоящия случай от ищцовото дружество са представени фактури и приложения към
тях, от които са видни вида, количеството и стойността на потребените услуги в
процесните периоди. При липсата на оспорване на представените извлечения от
електронната система на телекомуникационната компания, в които доставените
услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключения с ответника потребителски договор и
по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос
на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният
оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във
възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. Всъщност, ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на
услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика-
консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за
определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период
възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги, поради
което потребителят дължи цената за тях. При определяне на тяхната стойност
съдът съобрази, заключението на в.л. по допусната комплексна съдебно-
техническа експертиза, което като обективно дадено, въз основа на ангажираните
по делото доказателства, и неоспорено от страните бива кредитирано в цялост.
Съобразно заключението на експерта, ведно с разясненията дадени при
изслушването му, непогасеният размер на задълженията на ответника за потребени
услуги в периода 05.02.2018г.- 04.07.2018г. възлиза на сумата от общо 218,75лева и за двата мобилни номера формирана,
съобразявайки и издадено на 05.06.2018г. кредитно известие за сумата от 23,41лева.
Доказателства за извършено плащане на потребените услуги на обща стойност 218,75лева
не са ангажирани по делото, нито в.л. е установило такива и при изначална липса
на твърдения за този факт, претенцията за главница се явява доказана по
основание и размер от 218,75лева, а за разликата до пълно заявения от 333,07лева
се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Както е поискано сумата следва
да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 22.10.2019г.
На следващо
място, предмет на претенцията е неустойка в размер на общо 319,98лева за
предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните, изчислена в
размер на три месечни абонаментни такси, от които 225,76лева по Договор за
мобилни услуги от 27.01.2018г. за моб. номер ***** и 94,22лева по Договор за
мобилни услуги от 04.11.2013г. за моб. Номер 0897/783505. Дължимостта на
неустойката по договора за мобилни услуги от 04.11.2013г., изм. с допълнително
споразумение от 17.08.2016г. за моб. номер 0897/783505, както се посочи е
разписана в чл.4, раздел III и гласи - при прекратяване на договора преди
изтичане на срока по чл.2 от същия раздел по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му по него, потребителят дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок. Kлаузата влиза в действие в случай
на прекратяване договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение задълженията му договора, при което абонатът
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора. Конкретното
задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената
договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителя -
ответник на дължимите суми за предоставени и потребени мобилни услуги. Това е
дало основание на оператора в съответствие с чл. 19в и чл. 75 ОУ да прекрати
едностранно договора и да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечни абонаментни такси по договора и да начисли
еднократно неустойки. В казуса неустойката по договора за мобилни услуги от
04.11.2013г., изм. с допълнително споразумение от 17.08.2016г. за моб. номер
0897/783505 в размер на 94,22лева е начислена в размер на месечните абонаментни
такси до края на договора, но е претендирана понастоящем в размер до сбора на
три месечните абонаментни такси. Принципно, установено е, че ответникът не е
заплащал дължимите в полза на ответника суми за ползвани услуги. За нищожността
на клаузите на договора съдът следи служебно. Характерът на неустоечната клауза
е гаранционно - обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по
размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на
насрещната страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. Тъй като се касае
за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително страните са
уговорили неустоечна клауза и размер на неустойката. От представените по делото
писмени доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили
падеж на плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена
в издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му договора. Размерът на неустойката не е изначално определен, но
е определяем и зависи от остатъчния период на договора следващ неговото
едностранно прекратяване. Ответникът притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според
който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на
чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор,
сключен с потребителя - това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно т. 3
от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Тази преценка, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга. Явно е, че клаузата на неустойката за
предсрочно прекратяване на услуги по абонаментен план с фиксиран срок е в
размер несъразмерно висок и не следва да обвързва валидно потребителя. Така,
мобилният оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
е уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения.
Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че неустойката в размер на
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна
от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1
от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. В
случая изцяло без значение е служебно известния на съда факт, че е постигнато
споразумение с КЗК на 11.01.2018г. по гр.д. № 15539/2014г. на СГС, по силата на
което ищецът се е задължил да намали прилаганите от него неустойка спрямо
своите клиенти и в изпълнение, на който ангажимент очевидно понастоящем
неустойката се претендира в трикратния размер на абонаментните такси. Kъм
датата на договора за мобилни услуги от 04.11.2013г., изм. на 17.08.2016г. за
моб. номер 0897/783505 противоречието на клаузата за неустойка с добрите нрави
е било налично още при сключването му. Следователно, в конкретния случай
изначално не е било налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази му част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по него. Волята на страните при
договарянето не може да бъде едностранно изменена от една от тях, признавайки
нищожния характер на уговорената първоначално неустойка. Императивният режим на
закрила на потребителите изключва изменението на клаузите по начин,
възстановяващ еквивалентността на правата на насрещните страни. Напротив,
законът предвижда именно нищожност на клаузата, а не намаляване на прекомерната
неустойка по общия ред, именно за да осигури и превенция, като отрече каквато и
да е възможност за доставчика, злоупотребил при договарянето, да получи каквато
и да е полза от неравноправната клауза. За това, въпреки заявяването на
неустойката в размер достигащ трикратния сбор на абонаментните такси,
настоящият състав следва да отрече изцяло последиците на неустоечната клауза
като неравноправно наложена при договаряне на потребителски
договор. В заключение, съдът намира, че претенцията за неустойка по договора
за мобилни услуги от 04.11.2013г., изм. с допълнително споразумение от
17.08.2016г. за моб. номер 0897/783505 в размер на 94,22лева следва да се
отхвърли. Не така стои въпросът относно уговорената неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 27.01.2018г. за моб. номер *****,
в който операторът е уговорил максимален на дължимата неустойка размер
съизмеряващ се от сбора на три месечни абонаментни такси. Едностранното
прекратяване от страна на клиента принципно позволява освобождаването му от
оказал се неудобен за него срок или цена, но същевременно лишава доставчика от
очакван фиксиран по размер приход. Явно е, че прекратяването на срочния договор
засяга съществено само интереса на доставчика. Затова и предвидимите за
търговеца вреди не могат да се простират до края на уговорения срок, но
несъмнено обхващат период на търсене на сделка на покритие, с която да се
замести загубения клиент. Ето защо, с договаряне на неустойка, определена като
сбор от три месечни абонамента без ДДС, кредиторът не възлага на потребителя
необосновано високо обезщетение. Затова и клаузата регламентираща нейната
дължимост е действителна. Претенцията за неустойка в размер на 62,46лева
/20,82лв.х3/ за предсрочно прекратяване на договора следва да бъде уважена за
този размер.
По отношение на
сумата от 163,30лева - неустойка явяваща се разлика между стандартната цена на
предоставено устройство и дължимата преференциална такава по договора за моб.
номер *****, съдът приема следното: в договора от 27.01.2018г. в случай на
прекратяване договора през първоначалния срок по вина или по инициатива на
потребителя или при нарушение задълженията му, когато е предоставено устройство
е регламентирана дължимост на неустойка в размер на разликата между цената на
устройството без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на
оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената от него цена за
устройството в брой. В случая ищецът не е ангажирал доказателства относно
платената от потребителя цена на това устройство Huawei P10 Lite Black при
сключване на договора, нито такива относно цената на устройството съгл.
ценовата листа на оператора без абонамент. Затова и претенцията за сумата от
163,30лева следва да се отхвърли само на това основание като недоказана.
По отношение на
осъдителната претенция по чл.79 ЗЗД за предсрочно изискуемите лизингови вноски:
Установява се, че
начисляването им е общо в издадената крайна фактура, във връзка с неизпълнение
на задължение по плащане на задълженията на ответника по договорите е упражнено
правото по чл. 12, ал.2 от ОУ, а именно с изтичане на предоставен срок за
плащане на дължимите лизингови вноски, оставащите до края на договора ще се
считат обявени за изцяло предсрочно изискуеми. Реално, тази клауза има характер
на неустоечна такава. Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Доколкото в
случая вредата на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора
лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговите вещи да са били върнати
на лизингодателя, то следва да се приеме, че този вид неустойка не излиза извън
присъщата й обезщетителна функция, поради което и тази клауза от ОУ е
действителна. Претенцията се явява доказана в своето основание. По отношение на
размера на претенцията, съдът съобрази заключението на в.л. съобразно, което
дължимите лизингови вноски за въведените периоди са в размер на 453,11лева, от
които 99,90лева за 9бр. незаплатени месечни лизингови вноски за периода
м.07.2018г.-м.03.2019г. по договор за лизинг на мобилно устройство Accessories
модел Plantronics BackBeat FIT stereo Black от 29.04.2017г. и една допълнителна
сума в размер на 9,99лева за придобиване собствеността върху лизинговата вещ и
353,21лева за 18бр.незаплатени месечни лизингови вноски за периода
м.07.2018г.-м.12.2019г. по договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI модел
P10 Lite Black от 27.01.2018г. и една допълнителна сума в размер на 9,99лева за
придобиване собствеността върху лизинговата вещ. В заключение, осъдителната искова
претенция следва да бъде уважена в целия й размер, при липса на доказателства
за извършено плащане на така установеното задължение.
По разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в
настоящото производство са в общ размер на 873,43лв., от които 188,43лева адв.
възнаграждение, 175лв. платена дължима за исковото производство държавна такса,
210лева платен депозит за особен представител и 300лева платен депозит за
в.лице. Представен е договор за правна помощ, от който е видно уговаряне и
плащане на възнаграждението за един адвокат в размер на 188,43лева. Или общият
размер на разноските дължими в полза на ищеца, съобразно уважената част на
исковата претенция е 579,82лева .
На осн.
т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и
сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират се такива в
общ размер на 213,43лева, от които 25лева за платена ДТ и 188,43лева платено
адв. възнаграждение. Или общият размер на разноските дължими в полза на ищеца съобразно
уважената част на исковата претенция е сумата от 141,68лева.
Ответникът
е представляван от особен представител, поради което и в негова полза разноски
не се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** 4, Бизнес парк С., сграда 6 съществува вземане срещу
ответника К.Д.К., ЕГН ********** ***
за сумите както следва: сумата от 218,75лева,
представляваща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги в периода 05.02.2018г. до 04.07.2018г., по договор за мобилни
услуги от 04.11.2013г. за мобилен номер 0897/783505, със сключено към него
Допълнително споразумение от 17.08.2016г. и по договор за мобилни услуги от
27.01.2018г. за мобилен номер *****; сумата от 62,46лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги с аб. Номер *****, представляваща трикратния размер
на стандартните месечни абонаментни такси на ползвания абонаментен пакет по
Договор за мобилни услуги от 27.01.2018г. за моб. Номер *****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
22.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 8104/23.10.2019г. по ч.гр.д. № 17163/2019г. по
описа на ВРС, 18 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 218,75лева до пълния заявен размер на претенцията от 333,07лева,
както и за разликата над присъдената сума 62,46лева до пълния заявен размер на претенцията 319,98лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 453,11лева,
представляваща сбор от дължими лизингови вноски от които: 99,90лева за
9бр.незаплатени месечни лизингови вноски за периода м.07.2018г.-м.03.2019г. по
договор за лизинг на мобилно устройство Accessories модел Plantronics BackBeat
FIT stereo Black от 29.04.2017г. и една допълнителна сума в размер на 9,99лева
за придобиване собствеността върху лизинговата вещ; 353,21лева за
18бр.незаплатени месечни лизингови вноски за периода м.07.2018г.-м.12.2019г. по
договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI модел P10 Lite Black от
27.01.2018г. и една допълнителна сума в размер на 9,99лева за придобиване
собствеността върху лизинговата вещ, на осн. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 579,82лева, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *****
сумата от 141,68лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 17163/2019г. по описа на ВРС, 18 състав
съразмерно уважената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: