Решение по дело №3172/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  22.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание двадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                         мл.с.Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3172 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение  от 07.01.2020г.  по гр.д. № 79715/18 г., СРС, І ГО, 166 с-в е осъдил П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят солидарно на Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес *** на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД сумата от 235,97 лева - дължим наем за периода от 01.05.2012 г. до 17.05.2012 г. по Договор за наем от 23.10.2010 г. за апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва върху от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 1372,82 лева - разходи, във връзка с използването на имота топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК-сумата от 1293,42 лева-разноски по делото като е отхвърлил иска за заплащане на наем за горницата над посочената сума от 235,97 лева до пълния предявен размер от 1634,92 лева и за периода от 23.01.2012 г. до 30.04.2012 г. като неоснователен. Отхвърлил е предявеното от ответниците П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане срещу ищеца Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес *** за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност     на 220 евро-предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем като неоснователно. Осъдил е П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 32,17 лева - държавна такса, дължима за производството по подадената от особения представител въззивна жалба в производството по в.гр.д. № 15266/2017 г. по описа на СГС, II-A въззивен състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, чрез назначения особен представител адвокат Г.С.Г. с адрес *** частта, в която е  уважен предявения иск за сумата от 1372,82 лв.-разходи във връзка с ползването на имота за ТЕ за периода от 01.05.2011 г. до30.04.2012 г., както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане със сумата от 430,28 лв., представляваща левовата равностойност на 220 евро-предоставен депозит при сключването на договора за наем. Сочат, че претенцията за заплащане на ТЕ е недопустима, тъй като това е вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, като ищцата претендира чуждо вземане. Претенцията е и неоснователна, тъй като видно от представените доказателства, дължимите суми за процесния апартамент са заплатени, като в писмото на  „Топлофикация София“ ЕАД не се сочи кой е заплатил тези суми. При тези данни се твърди, че те, а не ищцата са заплатили дължимите суми. Счита за неоснователно отхвърленото от съда възражение на ответниците за прихващане. Депозитът не е неустойка, която се дължи наред с дължимата сума, а представлява авансово заплатена сума за разноски. Ако съдът приеме, че ответниците дължат на ищцата сумата към Топлофикация София“ ЕАД, то от същата сума следва да се приспадне направеният депозит, като в противен случай неприспадането  би довело до неоснователно обогатяване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части, като искът за сумата от 1372,82 лв. бъде отхвърлен, а ако съдът приеме, че тази сума е дължима, то  алтернативно да бъде уважено възражението за прихващане със сумата от 430,28 лв., левовата равностойност от 220 евро, представляваща депозит при сключването на договора за наем.

Въззиваемата Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес ***, чрез пълномощника си по делото адвокат И. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция за заплатено възнаграждение за назначения особен представител на въззивниците/ответници.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, прел. 1 и пр.2 ЗЗД от Ц.Й.М.-С. за осъждане на П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** да заплатят при условията на солидарност сумата от 1634,92 лева, представляваща наемно възнаграждение в периода от 23.01.2012 г. до 17.05.2012 г. по Договор за наем от 23.10.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1372,82 лева, представляваща разходи във връзка с ползването на процесния имот - за топлинна енергия и услуги към „Топлофикация София” ЕАД - за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане. Било е прието за съвместно разглеждане при условията на евентуалност изявление за съдебно прихващане, релевирано в отговора на исковата молба за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност на 220 евро- предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем.

Ищцата Ц.Й.М.-С. твърди, че между страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което ищецът е отдал под наем на ответниците- съпрузи, свой собствен недвижим имот апартамент № 59, находящ се в гр.София, ж.к. „****** за срок от една година, считано от сключването му на 23.10.2010г. като след сключване на договора и ако няма противопоставяне на двете страни-същият се подновява за нов срок. Сочи, че ответниците са солидарно задължени, на основание чл. 32, ал. 2 СК да заплатят наемната цена за имота, както и разходите, свързани с ползването му за последните три месеца преди освобождаването му. Въпреки отправената им покана и подписаните от тях декларации, че признават вземанията и се задължават да ги заплатят, ведно е лихвите за забава, те не били сторили това.

Ответниците П.И.Н. и Л.В. Б.-Н., чрез назначения им особен представител адвокат Г., са подали писмения отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват активната легитимация на ищеца, а при условията на евентуалност - оспорват и размера на вземанията за наемна цена и разходи във връзка с ползване на имота и правят възражение за изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени правят и възражение за прихващане със сумата от 430,28 лв., съставляваща левовата равностойност на 220 евро, предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем.

По отношение на фактическата обстановка:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че

между страните по делото е сключен на 23.10.2010 г. Договор за отдаване под наем на недвижим имот, по силата на който Ц.Й. С. предоставя на П.И.Н. и Л.В. Б.-Н.за временно и възмездно ползване следния недвижим имот - апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „****** за срок от една година до 23.10.2011 г. Съгласно раздел V. Задължения на наемателя, чл. 5.1 от Договора, наемателите са длъжни да заплащат наемната цена, при условията и реда предвидени в договора, както и всички разходи за ел.енергия, вода, отопление, асансьор, чистачка и др. през целия договорен период. Видно от клаузите на чл. 3/1/ и чл. 3/4/, наемната цена е уговорена в размер на равностойността на 220 евро, по курса на БНБ и е платима на 5-то до 10-то число на текущия месец, за който е нает имота. При плащането на наемната цена наемателят е длъжен да представя и фактури за платените разходи за консумативи съгласно чл. 3/4/ от Договора. От Приемо-предавателен протокол от 17.05.2019 г. се установява, че ответниците на посочената дата са върнали на ищеца държанието на имота. Депозирана е  покана без дата до наемателите за заплащане на дължимите по договора суми за консумативи до 15.09.2012 г.

Приети са два броя декларации - от 19.11.2011 г. и 13.11.2013 г., подписани от ответниците, с които не оспорват дължимостта на сумите за доставена топлинна енергия за отопление на наетия имот за периода, през който са ползвали имота и се задължават да ги платят.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. Решението се обжалва само в частта, в която съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 1372,82 лв., представляваща разходи във връзка с ползването на имота за ТЕ за периода от 01.05.2011 г. До 30.04.2012г., както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане със сумата от 430,28 лв., представляваща левовата равностойност на 220 евро-предоставен депозит при сключването на договора за наем.

Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението, че в тази част претенцията е недопустима, тъй като ищцата претендира чужди права. По делото е безспорно установено, че между страните в процесния период са съществували наемни правоотношения. Ответниците дължат и разноски за топлоенергия за отопление и топла вода за периода на действие на договора съгласно чл.5, ал.1 от Договора за наем на недвижим имот. По делото е представена и  неоспорена от ответниците декларация, с която те  са направили извънсъдебно признание относно задълженията за консумативи за парно отопление и техния размер на 1372,82 лева. Едва в настоящата въззивна жалба се излагат твърдения, че след като в писмото на „Топлофикация София“ ЕАД не се сочи кой е заплатил тези суми, то не ищцата, а ответниците са заплатили дължимите суми. Тези твърдения освен несвоевременни, са и неподкрепени с каквито и да било писмени доказателства, поради което сумата е дължима от ответниците.

Въззивната жалба  е частично основателна в частта, в която съдът е отхвърлил предявеното от ответниците П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане срещу ищеца Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност      на 220 евро-предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем.

В чл.3, ал.2 от сключения между страните договор изрично е вписано, че наемателят остава депозит в размер на левовата равностойност на един месечен наем от 220 евро. Посочено е, че депозитът не е наем, че той се съхранява от наемодателя до изтичане на договорения срок и ще бъде възстановен на наемателя в случай, че всички консумативни разходи по наетия имот са изплатени, представени са съответните фактури и апартамента е приведен във вида, в която е приет от наемателя. По делото е безспорно, че такъв депозит от 430,28 лева е бил предоставен от ответниците при сключване на договора за наем. Съдът е отхвърлил направеното възражение за прихващане като е приел, че депозитът от 220 евро се задържа от наемодателя при неизпълнение задължения за наемна цена, каквото неизпълнение от страна на наемателите е налице. Тези разсъждения са неправилни. Действително, както се сочи във въззивната жалба, депозитът не е неустойка, която се дължи наред с дължимата сума, а представлява авансово заплатена сума за разноски. По делото не се спори, че ищецът не е върнал сумата на ответниците. При тези данни от дължимата сума за ТЕ в размер на 1372,82 лева следва да се приспадне направеният депозит от 430,28 лева, при което се получава сумата от 942,54 лв.

Решението следва да бъде отменено в частта, в която е присъдена сума над 942,54 лв. до 1372, 82 лв., представляваща разходи във връзка с използването на имота топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, като се приеме, че дължимата от ответниците сума е в размер на 942,54 лв.

Решението следва да бъде отменено и в частта, в която е отхвърлено направеното възражение за прихващане доколкото отхвърлянето е извършено с отделен диспозитив.

Няма изрично искане за промяна на присъдените разноски в първата инстанция.

В останалата обжалвана част  решението следва да бъде потвърдено, а в необжалваната, същото е влязло в сила.

За настоящата инстанция и предвид частичната основателност на жалбата, за въззиваемата се следват разноски, направени за назначения особен представител на въззивниците в размер на 440 лв., така, като са поискани, които и съобразно уважената част на иска възлизат на 228,80 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ОТМЕНЯ решение от 07.01.2020 г. по гр.д. № 79715/2018 г., в частта, в която СРС, І ГО, 166 състав е осъдил П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят солидарно на Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес *** сумата над 942,54 лв. до 1372, 82 лв., представляваща разходи във връзка с използването на имота топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане, както и в частта в която съдът е отхвърлил предявеното от ответниците П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане срещу ищеца Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес *** за сумата от 430,28 лева, съставляваща левовата равностойност         на 220 евро-предоставен депозит от ответниците при сключване на договора за наем, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят солидарно на Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес *** сумата от 942,54 лв., представляваща разходи във връзка с използването на имота топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА  П.И.Н., ЕГН ********** и Л.В.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес *** да заплатят на Ц.Й.М.-С., ЕГН  ********** с адрес *** направените разноски за настоящата въззивна инстанция в размер на 228,80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.