№ 59
гр. Асеновград, 01.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело №
20225310200359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Съдът, след като се запозна с материалите приложени по делото и
постановлението на прокурора от РП Пловдив, ТО Първомай от 27.06.2022г. установи
следното:
Досъдебно производство-ДП№862/2020г. по описа на РУ Асеновград е
образувано на 16.11.2020 г. на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК а именно това, че на 13.10.2020 г., в град Асеновград, област Пловдив,
противозаконно е унищожена чужда движима вещ - прозорец на жилище, собственост
на Й. ЦВ. Д. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска.
След извършване на съответните процесуално следствени действия по делото,
със заключително мнение от 13.01.2021г., същото е било изпратено по компетентност
на ТО Асеновград към РП Пловдив. С постановление от 20.01.2021г. на основание
чл.242, ал.1,пр.2 вр. чл.244, ал.1,т.2 , чл.245, ал.1 и чл. 24,ал.1,т.6 и чл.199 от НПК,
представителят на РП Пловдив е спрял наказателното производство по ДП№862/2020г.
Постановения акт е бил обект на обжалване, за което е било образувано ЧНД №
88/2021г. по описа на РС Асеновград. С определение №260047/09.02.2021г. на съда по
същото дело, постановлението на прокурора е било отменено, като делото е било
върнато на прокурора за продължаване на процесуалните действия.
След извършване на съответните процесуално следствени действия по делото,
същото е било изпратено на ТО Първомай / отделение също към РП Пловдив/. С
постановление от 06.12.2021г. на основание чл.199 и чл.244, ал.1, т.1 и чл. 25, ал.1, т.6
от НПК, представителят на държавното обвинение е приел, че липсват доказателства за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК, което се преследва по общия ред, но
1
пък е приел че са наЛ. такива за извършено престъпление по чл. 216, ал.4 от НК, което
се преследва по частен ред. Във връзка с това, представителя на ТО Първомай е спрял
наказателното производство по ДП№862/2020 г., като на основание чл.244, ал.3 вр. чл.
25, ал.1,т.6 от НПК, се е разпоредил да бъде изпратено съобщение на пострадалата,
като й се разяснят правата по чл. 81, ал.3 от НК. От извършената служебна справка в
ЕИСС, от докладчика по настоящето дело, се установи, че постановения акт е бил
обект на обжалване, за което е било образувано ЧНД № 748/2021г. по описа на РС
Асеновград. С определение № 43/23.12.2021г. на съда по същото дело,
постановлението на прокурора е било потвърдено, като съдът се е произнесъл и
относно наличните предпоставки на престъплението по чл.216, ал.1 от НК.
След изтичане на шестмесечния срок посочен в чл.81,ал.3,изр.2 от НПК и след
извършване на съответната проверка в РС Асеновград, ДП№862/2020г. е било
докладвано на наблюдаващия прокурор с оглед преценка на основанията по чл.245, ал.
4 и чл.24, ал.6 от НПК. С постановление от 27.06.2022г. на Прокурор в РП Пловдив,
ТО Първомай, на основание чл. 199, чл. 245, ал. 2 и чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК,
наказателното производството по ДП№862/2020 г. е било възобновено и със същото
постановление то е било прекратено.
В изготвеното постановление, прокурора отново е обсъдил събраните
доказателства като е приел, че към инкриминираната дата, а и отпреди това,
пострадалата - св. Й. ЦВ. Д. и св. Саввас Ставро Х. били съседи, като първата живеела
в дом № 26, а вторият - в дом № 24 на улица „Княз Александър Батенберг“ в град
Асеновград, област Пловдивска. Двамата, както към инкриминираната дата, така и
отпреди това, се намирали в конфликтни отношения, като често влизали в спорове
помежду си.
На 13.10.2020 г., св. Х. хвърлил неустановен по делото предмет, с който счупил
прозорец в хола на първия етаж на жилището на св. Д.. Последната, по същото време,
била в спалнята си и чувайки шума от счупването, излязла и видяла св. Х., който се
смеел, след което се прибрал в дома си. Св. Д. огледала прозорците на къщата си и
установила счупения такъв (прозорец) в хола си. Сигнализирала органите на
Полицията, за което и след извършена проверка, било образувано настоящото
наказателно производство.
В хода на разследването, разпитан в качеството на свидетел, св. Х. не е признал
вината си и категорично е отрекъл да е извършил процесното деяние.
В постановлението е цитирано и заключението на извършената в хода на
разследването оценъчна експертиза (намиращо се на лист 35 от ДП) от което става
видно, че е извършена оценка на един брой стъкло за дървен прозорец с размери 120
см / 52 см, което възлиза на стойността 13,23 (тринадесет лева и двадесет и три
стотинки) лева. Въз основа на това прокурора приел, че причинените вреди не са
2
значителни такива по смисъла на съществуващата в тази насока съдебна практика, а
напротив - стойността на причинената вреда е доста под минималната работна заплата,
определена за страната (610,00 лева, съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.) към
инкриминираната дата.
Във връзка с приетото св. Х. не бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по ал. 1 на чл. 216 от НК, като същия бил разпитан само в качеството на
свидетел.
Предвид на изложеното, представителя на държавното обвинение е счел, че са
наЛ. основанията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, изключващи образуването на
наказателно производство срещу Саввас Ставро Х., за извършено от него престъпление
от общ характер, а именно - чл. 216, ал. 1 от НК, като образуваното вече такова под
формата на ДП№862/2020г. следва да се прекрати.
От приложените по делото справки,според прокурора се установява, че св. Х. не
е осъждан, а характеристичните му данни са добри, макар, че по отношение нето е
наЛ. една предишна регистрация в съответната система на МВР - по чл. 212 от НК,
която обаче датира от 2000 г.
Предвид на така събраните в хода на разследването доказателства и с оглед на
изложеното по-горе, прокурора е на становище, че в случая извършеното от св. Х.
представлява и следва да се квалифицира като престъпление от частен характер по чл.
216, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, а именно - маловажен случаи на унищожаване и
повреждане на чужди движими вещи.
Съгласно разпоредбата на чл. 218в, т. 1 от НК - за престъпление по чл. 216, ал. 4
от НК, когато предмет на престъплението е частно имущество, то наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадалия (в случая - св. Д.), което изключва
намесата от страна на Прокуратурата, като в случая липсват каквито и да е данни да са
наЛ. основанията на чл. 49 от НПК.
Предвид на горното, прокурора е приел, че са наЛ. основанията на чл. 24, ал. 6,
вр. с ал. 5, т. 1 от НПК и наказателното производство срещу Саввас Ставро Х., за
извършено от него престъпление от частен характер, а именно - чл. 216, ал. 4, вр. с ал.
1 от НК, също следва да се прекрати.
В тази насока се посочват и данните от извършената по делото проверка, от
която се установило, че в шестмесечния срок от получаване на съобщението по чл. 50 и
чл. 80 от НПК, пострадалият - св. Д., не е подала тъжба до съответния съд, в случая PC
- Асеновград, респективно няма образувано там наказателно производство от частен
характер за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК срещу св. Х..
С оглед на това, че ДП е било спряно, то предвид наличните основания за
прекратяване на наказателното производство, същото на първо място то ще следва да
3
бъде възобновено, като със същото постановление то е било и прекратено.
Против Постановлението на РП Пловдив, ТО Първомай, на 05.07.2022г. е
постъпила жалба от Й. ЦВ. Д.. Същата е била заведена с вх.№ТОА-2131/20 от
13.07.2022г. на РП Пловдив, ТО Първомай. От обжалваното постановление се
установява, че то е с дата от 27.06.2022г., като от разписката за връчване се установява,
че същото е било връчено на заинтересованата страна на 29.06.2022г. В този смисъл
следва извода, че жалбата от 05.07.2022г. е подадена в срок. Предвид събраните по
делото доказателства и изложеното от страна на Й. ЦВ. Д. в жалбата, то следва извода,
че тя има качество на пострадала по смисъла на чл.74 и 75 от НПК и като такава има
право и правен интерес да обжалва прокурорския акт.
С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на
прокуратурата относно прекратяването на наказателното производство, като в същото
време се иска съдът да укаже на прокурора да квалифицира извършеното от св.Х. като
престъпление по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от НК и да продължи производството като такова
от частен характер.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, намира същата за процесуално допустима, а разгледана
по същество за неоснователна.
Безспорно е по делото, че в случая са наЛ. предпоставките на чл. 243, ал. 1, т. 1
във вр. чл. 24, ал. 6 във вр. ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като в шестмесечния срок след
получаване съобщението за спиране, пострадалата от престъплението Й. ЦВ. Д. не е
подала частна тъжба по реда на чл. 81 от НПК. Установеното освен, че се явява
достатъчно основание за прекратяване на наказателното производство, то е и едно от
тези посочени от прокурора в обжалвания акт. По отношение на наличието на
престъпление от общ характер, а именно това по чл.216, ал.1 от НК, въпросът вече е
бил решен с влязъл в сила съдебен акт, което се е явява постановеното определение №
43/23.12.2021г. по образувано ЧНД № 748/2021г. по описа на РС Асеновград,
потвърждаващо Постановление от 06.12.2021г. на ТО Първомай. Със цитираното
постановление наказателното производство по ДП № 862/2020г. е било спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. С изложените в
същото мотиви е било прието, че извършеното престъпление спрямо Й. ЦВ. Д.
осъществява състава не на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, а на това по чл. 216,
ал.4 вр. ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 218в, т.1 от НК вр. чл.216, ал.4 от
НК, в тези случаи наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия,
която следва да се подаде до съответния първоинстанционен съд, в съответния срок.
Постановлението е връчено на пострадалата Д. на 10.12.2021г. От приложеното по
делото Уведомление от РС Асеновград се установява, че към 20.06.2022г. в съда няма
4
данни за образувано наказателно производство по реда на чл. 81 от НПК във връзка с
подадена тъжба от Й. ЦВ. Д.. Предвид горното, настоящия състав приема за обоснован
и законосъобразен извода на представителя на държавното обвинение, че в случая е
наЛ. основанието на чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 6 във вр. ал. 5, т. 1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по горепосоченото досъдебно
производство, тъй като пострадалата от престъплението от частен характер не е подала
тъжба по реда на чл. 81 от НПК в шестмесечен срок от получаване съобщението за
спиране на наказателното производство. Това се явява и достатъчно основание за
потвърждаване на обжалвания прокурорски акт, като съдът намира за безпредметно да
обсъжда останалите съображения наведени в жалбата и излага други правни доводи за
тях, включително и такива относно съставомерността на извършеното по чл.216, ал.1
от НК. В този смисъл обжалваното постановление се явява и законосъобразно и по
отношение на прекратяването с оглед липсата на престъпление от общ характер, като
то следва да бъде потвърдено.
Подадената жалба се явява неоснователна и следва да остави без уважение,
Обжалваното постановление се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.06.2022г. на прокурор в РП Пловдив,
ТО Първомай, с което на основание чл. 199, чл. 245, ал. 2 и чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК,
наказателното производството по ДП№862/2020г. по описа на РУ Асеновград с оглед
извършени престъпления по чл.216, ал.1 от НК и чл.216, ал.4 от НК е било възобновено
и със същото постановление производството е било прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на Й. ЦВ. Д. и РП Пловдив, ТО
Първомай.
След влизането на определението в сила делото да се върне на РП Пловдив, ТО
Първомай.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5