Р Е Ш Е Н И Е
№
188/22.3.2018г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 886 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
– чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на В.В.Д. ***,
със съдебен адрес:***, Офис център 1, ет. 2, офис № 11, против Заповед №
ДН-00-11/31.10.2017г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, гр. София, с която е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на оспорения акт - постановяването му при нарушение на
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Иска
се от съда да отмени заповедта и да присъди разноските по делото. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен от жалбоподателя
процесуален представител - адвокат П., който представя и писмени съображения по
съществото на спора.
Ответникът – изпълнителен директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуален
представител по пълномощие - юрк. И., в писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна. Обосновава законосъобразност на оспорения административен акт,
като издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като счита, че
има виновно поведение на жалбоподателя, за което е съответното дисциплинарно
наказание.
При преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед №
ДН-00-11/31.10.2017г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, гр. София на основание чл.90, ал.1, т.2,
чл. 89, ал. 2, т. 1 , във
вр. с чл. 91, ал. 1 от Закона
за държавния служител (ЗДСл) , е
наложено дисциплинарно наказание "Порицание" на В.В.Д.. От
обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се
установява, че органът е наложил наказанието, тъй като е установил изключително
лошо изпълнение на служебните задължения от В.Д. като началник на областния
отдел. В заповедта са обсъдени всички
доказателства, събрани по административната преписка.
Установява се, че с Доклад №
04-01-00721/01.08.2017г. А. С. И., инспектор в ОО АА Пазарджик, уведомява
зам.-министъра на МТИТС-София, че е съставил АУАН № 22831 на лицето Н. М. за
нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТИТС.
Издаденото от началника на ООАА гр. Пазарджик Наказателно постановление №
33-0000052/24.04.2017г. е с посочена правна квалификация на нарушението по чл.
40, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2/15.03.2002г., която част от НП е отменена с
решение на Районен съд Пазарджик.
Във връзка с изложените в Доклад №
04-01-00721/01.08.2017г. на А. С. И. обстоятелства, със Заповед №
РД-01-751/29.08.2017г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ е образувано дисциплинарно дело срещу В.В.Д., като заповедта е
връчена на дисциплинарния съвет на ИА“Автомобилна администрация“ за сведение и
изпълнение. Дисциплинарният съвет със
свой доклад с рег. № 04-01-00-721/11.02.2017г., който е с реално съдържание
приложение Протокол от 29.09.2017г., решава да образува дисциплинарно дело
срещу В.Д., обсъжда доклада от 01.08.2017г., издадените АУАН № 228301/17.04.2017г.
и НП № 33-0000052/24.04.2017г., и стига до извод, че е извършено нарушение. В
мотивите на своя акт дисциплинарният съвет, посочва, че Д. в качеството си на
началник е издал наказателно постановление с грешна правна квалификация, тъй
като в АУАН е посочена правилната квалификация.
Решено е, че нарушението е изключително лошо изпълнение на служебните
задължения, извършено виновно, поради което е налице основание за налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“.
С писмо с изх. № 04-01-00-721/03.10.2017г.
от В.Д. са изискани писмени обяснения, които са дадени от служителя с писмо с
рег. № 04-01-00-721/05.10.2017г. Съставен е протокол от 03.10.2017г., видно от
който г-н Д. се е запознал с материалите от преписката по дисциплинарното
производство. Съставен е и още един Протокол, който е регистриран в деловодната
система на 27.10.2017г., който обективира, че изпълнителният директор Красимир
Сребров, в присъствието на други длъжностни лица е изслушал обясненията на
В.Д., на дата 03.10.2017г. за времето от 14.47 до 15.10 часа.
След запознаване с цялата преписка,
описано по горе, както и със съдебно решение по адм.д. № 761/2017г. на Районен
съд Пазарджик, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ стига до извод, че е налице виновно изключително лошо изпълнение
на служебните задължения, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл.,
тъй като държавният служител е бил длъжен да изпълнява задълженията си точно,
добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и
устройствения правилник, като в извършеното от В.В.Д. деяние като началник на
областния отдел липсва компетентност и отговорно отношение.
По делото е приета административната
преписка по издаване на оспорената заповед, в която се съдържа и длъжностна
характеристика на длъжността "началник на областен отдел", връчена на
жалбоподателя срещу подпис на 04.11.2016г. Съгласно посочената като нарушена в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, глава V, т. 4 от длъжностната
характеристика, началникът на отдела „Издава административни актове(в рамките
на компетентност)“. В мотивите на заповедта е изложено, че без значение, кой е
подготвил проекта на наказателно постановление, отговорност за
законосъобразността е на органа, който го е издал. Счетено е, че последиците от
извършеното нарушение за държавната служба се изразяват в загуба на приходи в
размер на наложената глоба по т. 2 от НП – 2 хиляди лева.
По делото е разпитан свидетелят
Д.С., служител в областен отдел „Автомобилна администрация“ Пазарджик, на
длъжност инспектор, който от 2013г. до сега изписва съдържанието на
наказателните постановления. За обработка на актовете и изписване на НП се
използва компютърна програма в администрацията, като основанията се нанасят с
„падащо меню“, като споделя, че може да е допуснал техническа грешка и вместо 4
да е изписал 5. Казва, че са издадени още 3 наказателни постановления на общо 4
АУАН, изписани на тази дата, но тези НП са издадени след 3-4 месеца. Като
статистика споделя, че през 2017г. са съставени 236 АУАН и 229 наказателни
постановления.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка
с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законово
установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен административен орган,
предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и
3 от ЗДСл, във връзка
с чл. 5 и чл. 17 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция
„Автомобилната администрация“.
Обжалваният административен акт е
постановен при спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание,
регламентирана в ЗДСл.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед на изпълнителния директор
на ИА“Автомобилна администрация“, всички действия до издаване на оспорената
заповед са извършвани от този административен орган и в изпълнение на неговите
разпореждания. Обясненията на жалбоподателя - писмени и устни, също са
депозирани пред него. По този начин е спазено изискването в чл.93, ал.1 от ЗДСл, който
предвижда задължение за дисциплинарно наказващият орган преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.
Оспорената заповед е незаконосъобразна
поради нарушение на материалноправни разпоредби и целта на закона.
Съображенията за този извод са следните: Установените от органа нарушения,
описани в мотивите на оспорения акт, се субсумират в това, че издадено от Д.
наказателно постановление в т. 2 от него, е отменено с решение на Районен съд
Пазарджик. Заявено е в мотивите, че Д. в качеството си на началник на ООАА
Пазарджик е издал наказателно постановление с грешна правна квалфикация. От тук
е направен извод, че служителят е нарушил начина на изпълнение на държавната
служба – чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл, както и нарушение на Глава V, т. 4 от
длъжностната характеристика, че има задължение да издава административни
актове. Това поведение на служителя е определено като виновно изключително лошо
изпълнение на служебните задължения. В цитираната точна от длъжностната
характеристика глава V, т. 4 е вменено задължение на издава административни
актове. Безспорно наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. От тук посоченото за нарушение на Д. не е свързано със
задължението му за издаване на административни актове, съгласно длъжностната
характеристика глава V, т. 4.
Дисциплинарното наказание е наложено с оглед
лошото изпълнение на служебните задължения във връзка с чл. 21, ал. 1 и 2 от
ЗДСл. Всъщност в оспорената заповед не е установено неизпълнение на служебни
задължения. Посоченото, че е издадено наказателно постановление, което в едната
си точка е отменено със съдебно решение, и всички други фактическите
обстоятелства, посочени като основание за издаване на заповедта, не съдържат и
не съставляват обективно, ясно и безспорно
извършено нарушение на служебните задължения, разписани в длъжностната
характеристика и законовите норми, от страна на В.Д.. Отмененото от съда
наказателно постановление, не съставлява обективен факт, който да представлява
по същността си нарушение на служебни задължения. Несъстоятелно е обвинението
на дисциплинарно наказвания орган за неизпълнение на задължения, като се
основава на отменено в една част наказателно постановление. Още повече, като се
направи и съпоставка, че през календарната 2017г. са издадени близо 230
наказателни постановления. От административната преписка не може да се направи
извод, че служителят В.Д. е нарушил разписаните в длъжностната характеристика
преки задължения, изброени в 50 точки. Не се установява г-н Д., да не е решил
административнонаказателна преписка, съгласно Глава V, т. 3 от Длъжностната си
характеристика. Напротив – видно от доказателствата по делото, същият е издал
наказателно постановление. Постановеното съдебно решение и отменената част от
наказателното постановление, са резултат от производства по реда на ЗАНН,
съответно не са релевантни за това дали с издаването на НП, са нарушени
служебни задължения, щом като материално и териториално компетентният орган – а
именно по това време В.Д., ги е издал. Дали ще бъде потвърдено или отменено
наказателното постановление, е обстоятелство, което е използвано в случая за
субективна интерпретация на комисията и на дисциплинарно наказващия орган за
постигане на цел, различна от тази, която законът е разписал за издаване на
актове за налагане на дисциплинарни наказания. Нима ако наказателното
постановление не бе обжалвано, съответно ако жалбата срещу НП е оттеглена, ДНО
щеше да стигне до друг извод, или да не образува дисциплинарно производство/или
същото да се прекрати. Поставяне на дисциплинарната отговорност от субективно
влияние, е поредното доказателство, че настоящото дицсиплинарното
производството не е съобразено с материалния закон и неговата цел.
Тежестта
на доказване в настоящото производство на отразените в заповедта факти лежи
върху органа, който я е издал, като в тази насока не се доказат основните факти
и обстоятелства, че В.В.Д. е извършил нарушение, като изключително лошо е
изпълнил служебните задължения, при липса на компетентност и отговорност.
Поради изложените съображения
обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна
и следва да се отмени.
При този изход на спора е
основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на
деловодни разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да
се осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като ЮЛ, в чиято
структура се намира издателят на акта, да заплати на жалбоподателя деловодни
разноски в размер на 500 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на
л. 68 от делото.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК,
Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И:
Отменя Заповед №
ДН-00-11/31.10.2017г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, гр. София, с която на В.В.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“.
Осъжда Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, гр. София да заплати на В.В.Д. разноски по
производството в размер на 500 лв. ( петстотин лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 4812 от 24.04.2020 г. по адм. дело № 5966/2018 г. на ВАС София - Пето
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от
22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 886/2017 г. от Административен съд
Пазарджик.
Решението е
окончателно.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3840 от
25.03.2021 г. по адм. дело № 5966/ 2018 г. на ВАС- Пето отделение:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"-София да заплати на
адвокат П. П. сумата от 500(петстотин ) лева, адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Определението не подлежи на обжалване.