Присъда по дело №748/2009 на Окръжен съд - Стара Загора

М О Т И В И:

 

Във внесения за разглеждане обвинителен акт, подсъдимият П.Й.С.  е предаден на съд за:

-престъпление чл.199 ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.4  във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,  за това, че на   06/07.02.2009 г.  в с. М.В.,  област Стара Загора и  в град Стара Загора,  действайки при условията на опасен рецидив, като съизвършител  - в съучастие с  подсъдимите М.Б.С. и Т.С.К.,  отнел чужди движими вещи  – 763 000 евро (с левова равностойност 1493 012.17 лв.),   42 798 щатски долара (с левова равностойност 65 415.46 лв.),  330 000 лв., пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен  пръстен, от владението на собствениците им - Г.Ж.Г. и К.Г.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване  спрямо К.Г.П. и  грабежът е в особено големи размери, тъй като отнетите вещи и пари са на обща стойност 1 889 215.01 лв. (един милион осемстотин осемдесет и девет хиляди, двеста и петнадесет лв., 01 ст.) и  извършителите са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм;

-престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 06/07.02.2009 г.  в с. М. В., област Стара Загора,  без да има надлежно разрешение по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, държал огнестрелно оръжие - автомат „Калашников” с кал. 7.62 мм  и боеприпаси - 17  броя патрони калибър  7,62 мм.

 

Подсъдимият М.Б.С. е предаден на съд за:

-престъпление чл.199 ал.2, т.3 във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК,  за това, че на   06/07.02.2009 г.  в с. М.В.,  област Стара Загора и  в град Стара Загора,  като съизвършител  - в съучастие с  подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К.,  отнел чужди движими вещи  – 763 000 евро (с левова равностойност 1493 012.17 лв.),   42 798 щатски долара (с левова равностойност 65 415.46 лв.),  330 000 лв., пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен  пръстен, от владението на собствениците им - Г.Ж.Г. и К.Г.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване  спрямо К.Г.П. и  грабежът е в особено големи размери, тъй като отнетите вещи и пари са на обща стойност 1 889 215.01 лв. (един милион осемстотин осемдесет и девет хиляди, двеста и петнадесет лв., 01 ст.) и  извършителите са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм;

-престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 06/07.02.2009 г.  в с. М.В., област Стара Загора,  без да има надлежно разрешение по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, държал огнестрелно оръжие - автомат „Калашников” с кал. 7.62 мм  и боеприпаси - 17  броя патрони калибър  7,62 мм.

 

Подсъдимият Т.С.К. е предаден на съд за:

-престъпление чл.199 ал.2, т.3 във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК,  за това, че на   06/07.02.2009 г.  в с. М. В.,  област Стара Загора и  в град Стара Загора,  като съизвършител  - в съучастие с  подсъдимите П.Й.С. и М.Б.С.,  отнел чужди движими вещи  – 763 000 евро (с левова равностойност 1493 012.17 лв.),   42 798 щатски долара (с левова равностойност 65 415.46 лв.),  330 000 лв., пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен  пръстен, от владението на собствениците им - Г.Ж.Г. и К.Г.П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване  спрямо К.Г.П. и  грабежът е в особено големи размери, тъй като отнетите вещи и пари са на обща стойност 1 889 215.01 лв. (един милион осемстотин осемдесет и девет хиляди, двеста и петнадесет лв., 01 ст.) и  извършителите са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм;

-престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 06/07.02.2009 г.  в с. М.В., област Стара Загора,  без да има надлежно разрешение по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, държал огнестрелно оръжие - автомат „Калашников” с кал. 7.62 мм  и боеприпаси - 17  броя патрони калибър  7,62 мм.

 

Подсъдимият П.Й.С. отрича да е извършил престъпленията по повдигнатото срещу му обвинение.

Подсъдимият М.Б.С., в хода на досъдебното производство подробно излага обстоятелствата, при които признава участието си в извършването на грабежа, които си обяснения не поддържа в хода на съдебното следствие, отричайки да е извършил престъпленията, за които срещу му е внесен обвинителният акт.

Подсъдимият Т.С.К. отрича да е извършил престъпленията по повдигнатото срещу му обвинение.

 

Пострадалата К.Г.П. е конституирана като частен обвинител /определение, л.159 нохд/.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора и  частният обвинител поддържат обвинението срещу тримата подсъдими, тъй както е повдигнато във внесения за разглеждане обвинителен акт.

 

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съпоставени с обясненията на подсъдимите, съдът прие за установено следното  ОТ ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

 

Подсъдимият  П.Й.С. е роден на *** ***. Живее в същия град, на ул.”***” № *, вх. *, ап.**, заедно с баща си – Й.П.С.. Майка му е починала. Подсъдимият  П.Й.С. е със *** образование. Не работи. След изтърпяване на наказанието по последната от долу посочените присъди, се опитвал да развие търговия на авто-части втора употреба. При попълване на  декларацията за семейно, материално и имотно  състояние е декларирал, че е с нулеви месечни доходи, както от  трудови възнаграждения, така  и от свободни професии, наеми, хонорари. Известен с името П. – У..

Подсъдимият П.Й.С.  е осъждан многократно, както следва:

С присъда по НОХД № 354/1991 г. на Казанлъшки районен съд, влязла в сила на 29.01.1992 г., за престъпление по чл.255, т.2 във връзка с чл.252, ал.1, предложение първо във връзка с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, извършено на 30/31.01.1991 г., е осъден на лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, изтърпяването на което наказание е отложено на основание чл.69 във връзка с чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С присъда  по НОХД  № 309/1999 г. на Хасковски районен съд, влязла в сила на 29.04.2000 г., за престъпление по чл.339, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 26.11.1998 г., е осъден на шест месеца лишаване от свобода при “общ” режим.

С присъда по НОХД № 47/1999 г. на Казанлъшки районен съд, влязла в сила  на 09.10.2001 г.,  за  две престъпления по чл.195, ал.1 от НК, извършени съответно на 19/20.07.1993 г. и 25/26.08.1993 г.,  след приложение на чл.23 от НК е осъден на една  година лишаване от свобода при “общ” режим, като на основание чл.69, ал.2 от НК е освободен изцяло от изтърпяване на наказанието по НОХД № 354/1991 г. на Казанлъшки районен съд.

С присъда по НОХД № 577/2001 г. на Казанлъшки районен съд, влязла в сила на 03.05.2002 г.,  за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, извършено на 27.02.2001 г., е осъден  на една година и два месеца лишаване от свобода при “общ” режим.

С присъда по НОХД № 457/2001 г. на Казанлъшки районен съд, влязла в сила на 30.10.2002 г.,  за престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 06.03.1995 г., е осъден  на  четири години лишаване от свобода при “общ” режим.

С присъда по НОХД № 728/2001 г. на Казанлъшки районен съд, влязла в сила на 22.01.2003 г., за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено през периода м.06 – м.07.2001 г., е осъден на три години лишаване от свобода при “общ” режим.

С присъда по НОХД № 339/2005 г. на Казанлъшки районен съд, влязла в сила на 21.10.2005 г., за престъпление по чл.142, ал.2, т.3 във връзка с чл.142, ал.1 от НК, извършено на 30.10.1997 г., е осъден на три години лишаване от свобода при “общ” режим.

С присъда по НОХД № 214/2005 г.  на Казанлъшки районен съд, влязла в сила на 11.11.2005 г., за престъпление по чл.129, ал.2 от НК, извършено на 01.11.1996 г., е осъден на едно година лишаване от свобода при “общ” режим.

С присъда по НОХД № 54/2004 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 03.07.2007 г., за  две престъпления – по чл.214 от НК, извършени съответно през периода м.11.2000 г. – м.04.2001 г. и на 27.06.2001 г.,  след приложение на чл.23 от НК, е осъден на шест години лишаване от свобода при “строг” режим и глоба в размер на 5 000 лв. в полза на Държавата.

 

С Определение от 24.09.2007 г., постановено по НЧД № 722/2007 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,  влязло в сила на 09.10.2007 г., на основание чл.25 – 23 от НК  спрямо подсъдимия по настоящото дело П.Й.С. е определено  общо наказание за престъпленията по следните присъди, постановени по:

-НОХД № 47/1999  на РС – Казанлък, влязла в сила на 09.10.2001 г.;

-НОХД № 577/2001 на РС – Казанлък, влязла в сила на 03.05.2002 г.;

-НОХД № 457/2001 на РС – Казанлък, влязла в сила на 30.10.2002 г.;

-НОХД № 728/2001 на РС – Казанлък, влязла в сила на 22.01.2003 г.;

-НОХД № 339/2005 на РС – Казанлък, влязла в сила на 21.10.2005 г.;

-НОХД № 214/2005 на РС – Казанлък, влязла в сила на 11.11.2005г.  и

-НОХД № 54/2004 на ОС – Стара Загора, влязла в сила на 03.07.2007 г., в размер на шест години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лв.

С Определение от 19.12.2007 г. по НЧД № 1058/2007 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 27.12.2007 г.,  е постановено условно предсрочно освобождаване на л.св. П.Й.С. по отношение на неизтърпения остатък от горепосоченото общо наказание, който остатък е бил  осем месеца и дванадесет дни.

 

Горепосочените обстоятелства относно подсъдимия П.Й.С. се установяват от издадената за същия от Районен съд – Казанлък справка за съдимост рег. № 1924/08.09.2009 г. с приложени към нея бюлетини  за съдимост и копия на горепосочените два съдебни акта на Окръжен съд – Стара Загора -  постановени по НЧД № 722/2007 г., съответно по НЧД № 1058/2007 г. (л.36-51 нохд);  от  съдържащите се в  материалите от досъдебното производство характеристична справка  за този подсъдим и декларация за семейно, материално и имотно състояние (л.47-48, том І ДП).

 

Спрямо подсъдимия П.Й.С. е налице висящо наказателно производство, по което срещу му са повдигнати обвинения за престъпления  по чл.333 във връзка с чл.330, ал.3 във връзка с чл.330, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, като за горепосочените две престъпления с Присъда № 56/28.05.2009 г., постановена по НОХД № 128/2008 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, след приложение на чл.23, ал.1 от НК,  е осъден на десет години лишаване от свобода,  която присъда  - л.379 нохд - до приключване на съдебното следствие по настоящото дело, не  се установи да е влязла в сила.

 

Подсъдимият М.Б.С. е роден на *** ***. Има ***. Живее самостоятелно от родителите си, като към време на деянията по повдигнатото срещу му обвинение заедно с приятелката си – свидетелката Т.Ц.Ч. (л.182 нохд),   е обитавал жилище  на ул.”***” № ***, вх. *, ет.*, град К..  Подсъдимият  М.Б.С. е  със средно образование.  Последната  му месторабота  в  град К. е в  “****” ООД.

Подсъдимият М.Б.С. не е осъждан.

Горепосочените обстоятелства относно подсъдимия М.Б.С. се установяват от обясненията му; от показанията на свидетелката Т.Ц.Ч., от съдържащата се в материалите от досъдебното производство характеристична справка за този подсъдим – л.37, том І ДП, както и от  справка за съдимост от Районен съд – Казанлък рег. № 1923/08.09.2009 г. – л.34 нохд.

 

Подсъдимият  Т.С.К.  е роден на *** ***. Подсъдимият е със завършено *** образование.  Родителите  му са починали.   Към време на деянията по повдигнатото срещу му обвинение, заедно  с приятелката си  - свидетелката В.В.Б. (л.180 нохд) живеел в град К. ***. При попълване на  декларацията за семейно, материално и имотно  състояние подсъдимият Т.С.К. е декларирал, че е с нулеви месечни доходи, както от  трудови възнаграждения, така  и от свободни професии, наеми, хонорари.

Подсъдимият Т.С.К. не е осъждан.

 

Горепосочените обстоятелства относно подсъдимия Т.С.К. се установяват от обясненията му; от показанията на свидетелката В.В.Б., от съдържащите  се в материалите от досъдебното производство  характеристична справка за този подсъдим – л.55, том І ДП, декларация за семейно, материално и имотно състояние – л.56, том І ДП,  както и от  справка за съдимост от Районен съд – Казанлък рег. № 1922/08.09.2009 г. – л.32 нохд.

 

Свидетелят Г.Ж.Г.  /л.170 нохд/ е едноличен собственик на капитала и управител на “***” ЕООД  град С.З., което дружество  няколко  поредни години  преди 2008 г.,  е номинирано от ТДД – Стара Загора за националния конкурс “Данъкоплатец и осигурител на годината”.

От учредяването на посоченото дружество свидетелката К.Г.П. /л.167 и л.491 нохд/  работела като “главен счетоводител” на същото. Тя и съпругът й, пенсионер – свидетелят П.Г.П. /л.171 и л.492 нохд/, имали вила в с. М. В., област Стара Загора. Свидетелят П.Г.П. преимуществено живеел в семейната вила, като  в  края на работната седмица  във  вилата  в с. М.В. отивала и съпругата му, за да прекарат заедно почивните дни. Понякога, в  събота  срещу неделя,  във вилата пристигали  дъщерите, зетьовете и внуците на семейство П..

От работното си място  -  офисът на “***” ЕООД С.З.,   находящ се на ул.”****” № **  до вилата в с. М.В., а и въобще, свидетелката К.  Г.П. обичайно се придвижвала, управлявайки л.а. “***” с ДК № СТ **** АХ, собственост на “***” ЕООД С.З.. В с. М.В., свидетелката държала този автомобил паркиран на тротоара,  близо до металната ограда, опасваща двора на вилата им.

 

Горепосочените обстоятелства са безспорни. Установяват се въз основа на гласните доказателства, посочени при фактологичното им изложение.

 

Тримата подсъдими – М.Б.С.,  Т.  С.К. и  П.Й.С. – се познавали от години и поддържали  приятелски отношения. При една  своя  среща по коледните празници на 2008 г., решили да извършат грабеж на пари от свидетелката К.Г.П.. За  нея подсъдимите знаели,  че  е главен счетоводител на “***” ЕООД  С. З., а дружеството и неговият управител  - свидетелят Г.Ж.Г.,  им  били  известни  чрез успешната търговска дейност, която  развивал  последният.

Пристъпвайки към подготовка на намисленото, подсъдимите  започнали да проучват обичайните ежедневни занимания на свидетелката К.Г.П. Няколко пъти ходили до гр. С.З., където  проучили местонахождението на  работното й място – офисът на “***” ЕООД С.З.. Узнавайки, че  свидетелката и съпругът й имат вила в с. М. В.,  подсъдимите  посетили селото, за да видят  коя е къщата.  Съдейки от външния вид  на  вилния имот  - поддържана масивна къща на няколко етажа с двор, ограден с висока метална ограда, а  още и от всички  други обстоятелства, които узнали за бита на свидетелката К.Г.П. и семейството й,  подсъдимите решили, че  с най-голяма вероятност, именно във вилата в с. М.В., свидетелката съхранява пари. След като стигнали до това заключение,  няколко пъти преди м.февруари.2009 г., тримата подсъдими ходили  заедно до с. М.В., уточнявайки най-подходящия  за плановете им маршрут от  град К.  до селото  –  по обиколни пътища, тъй че да не минават през град С.З..

Подсъдимите М.Б.С.,  Т.  С.К. и  П.Й.С. пристъпили към изпълнение на замисленото на 06.02.2009 г. Този петъчен ден пристигнали в с. М.В.  в късния следобед, придвижвайки се с л.а. “***”,  тъмен на цвят. И тримата подсъдими били в тъмни дрехи. Носели и маски за главите си - с отвори за очите и устата,  а още и домакински ръкавици за всеки, за да не бъдат разпознати  и за да не оставят следи. За извършването на грабежа подсъдимите се снабдили и с огнестрелно оръжие  - автомат “Калашников”, снаряжен с патрони 7.62 мм.  Носели и въже, с което да завържат обитателите на вилата. Решени на всяка цена да склонят свидетелката К.Г.П. да им даде съхраняваните в къщата пари, подсъдимите носели и упойка – в медицинска спринцовка с игла, която евентуално да й  инжектират, ако се наложи да  упражнят принуда  чрез рязане  на части от тялото на жената.

След като в продължение на няколко часа наблюдавали къщата и установили, че в нея са само свидетелката К.Г.П. и  съпругът й – свидетелят П.Г.П., подсъдимите окончателно решили след настъпването на вечерния мрак тази вечер да извършат грабежа.  Около 22.30 часа подсъдимите влезли в къщата – прескочили оградата и  от тераса – на втория етаж на къщата –  проникнали в едно от помещенията, вратата към което успели да отворят.

По-рано този ден,  свидетелката К.Г.П. пристигнала при съпруга си в село М.В.,  около  17. 00 часа. Пътувала  с л.а. “***”, който паркирала на обичайното място. Вечеряли. Към 22.00 часа,  свидетелят П.Г.П. се прибрал в стаята си, а свидетелката К.Г.П. останала във всекидневната. Преди да се излегне, за да погледа телевизия преди заспиване, жената проверила дали са заключени входните врати на къщата и загасила осветлението.

Около 22.30 часа, с трясък  били разтворени вратите към стаята, в която свидетелката К.Г.П. гледала телевизия.  В помещението нахлули подсъдимите – всеки с тъмно облекло, с маска на главата, а на ръцете – с ръкавици. Единият от непознатите носел автомат. Просната  по корем на килима, в изпълнение на  отправена към нея команда: “Ръцете на гърба и на пода!”,  свидетелката чула трополтене   в съседната стая – тази на съпруга й.

Свидетелят П.Г.П. бил изненадан от двама от подсъдимите, тъй както си лежал в леглото. Веднага след нахлуването им в стаята, свидетелят бил заслепен от светлината на фенер, след което -  обърнат по корем  и оставен  в тази поза  да лежи в леглото си.  После  непознатите  мъже  извили  ръцете  му  отзад, зад гърба,  и  силно ги пристегнали една в друга около китките. При възрастния мъж останал подсъдимият М.Б.С..  Поради затруднения със слуха, свидетелят  П.Г.П.  не можел да разбере  какво  точно се случва в другата стая, при съпругата му.

Там,  във всекидневната, подсъдимите  П.  Й.С. и Т. С.К.  разпоредили на жена му, както лежала по корем на пода,  да си разтвори краката и разпери ръцете. В това положение на тялото на свидетелката, подсъдимият П.Й.С. започнал да й говори, обръщайки се към жената на малко име. Настоявал,  че тя и свидетелят Г.Ж.Г.  (управителят на “***” ЕООД  С.З.) са откраднали много пари от ТЕЦ-овете и че тези пари тя трябва да им ги даде. Подсъдимият П.Й.С. казал на свидетелката, че сега искат от нея  2 000 000 евро, като по-късно Г.Ж.Г. ще трябва да им даде още 5 000 000 евро. Започнал да разпитва свидетелката къде държи скрити в къщата парите. Тъй като свидетелката К.Г.П. на няколко пъти отговорила, че не разбира за какви пари става въпрос, подсъдимите я сритали в областта на гърба и ребрата няколко пъти. Докато подсъдимите, надвесени над свидетелката я разпитвали, тя усетила аромат на скъп мъжки парфюм, което окончателно я убедило, че непознатите мъже не са обикновени крадци, а че действията им са предварително обмислени и целенасочени. Подсъдимият П.Й.С. продължил с разпита на свидетелката, придружавайки го  със заплахи и с периодични удари по тялото на жената, а в това време подсъдимият Т.С.К. започнал да обикаля помещенията в къщата - търсел скрит сейф и  същевременно ровел из бокса, за да открие нещо ядене. Това, което открил в хладилника не го удовлетворило и се възмутил: “Ей, бедна къща! Няма какво да хапне човек!” После открил дамската чанта на свидетелката К.Г.П. и двамата подсъдими изсипали  пред нея съдържанието й.  В дамската чанта  били ключовете на свидетелката за офиса на “***” ЕООД в град С.З. – на ул. “***” № **, както и магнитна карта за входната врата на сградата, в която се помещавал този офис. Подсъдимите започнали да разпитват свидетелката за предназначението на различните вещи от чантата й, което тя обяснявала. Едновременно с това настоявали да им каже къде държи парите си, като подсъдимият П.Й.С., който през цялото време се обръщал към свидетелката с малкото й име, все повтарял, че  това което търсят,  са откраднатите пари от ТЕЦ-овете. Свидетелката К.Г.П. обяснявала отново и отново, че няма пари в къщата. Разпитът й продължавал с часове. За да стресне свидетелката подсъдимият П.Й.С. й казал, че знаят всичко за нея, защото са я следили дълго време. За да докаже това, започнал да съобщава на свидетелката подробности от ежедневието й, като посочил дори и какъв е цветът на якетата на внучетата  й. Свидетелката К.Г.П. се притеснила още повече, защото разбрала, че действително дълго време е била наблюдавана. Въпреки това обаче, тъй като наистина във вилата не държала големи парични суми, продължила  да отрича да има такива.   Иначе предлагала на подсъдимите да вземат от вилата  всичко  каквото им хареса. Подсъдимият П.Й.С. се ядосал. В един момент казал на подсъдимия Т.С.  К.  да му донесе нож. След като  последният донесъл от бокса  един кухненски нож,   подсъдимият П.Й.С.  започнал  до боде с острието му  пострадалата  в седалищната област и да  й натяква, че ще я накълца.  Едновременно с това обиждал свидетелката,  повтаряйки непрекъснато: “Дебел гъз! Дебел гъз! Сега ще видиш какво ще стане!” С дръжката  на ножа удрял жената по тялото,  докато при един от ударите, част от острието  на ножа се счупило. Това обстоятелство допълнително разгневило подсъдимия  П.Й.С. и свидетелката го чула да иска друг нож. Веднага  след това, жената усетила удар от  нож в  областта на дясното ухо. Изпитала силна болка. Почувствала топлината на кръв, стичаща се  по лицето й. Силно уплашена, пострадалата започнала да трепери, убедена, че са отрязали ухото й. В това състояние чула някой от нападателите й да иска игла, след което същият заявил, че започва да реже  пръстите й. След малко усетила убождане от игла в областта на китката  на дясната ръка и видяла как чрез спринцовка инжектират нещо в тялото й. Разбрала, че това е упойка, защото не след дълго мъчителите й, бодейки с ножа пръстите на същата  й ръка, започнали да я питат дали са изтръпнали. Това сломило окончателно съпротивата на свидетелката К.Г.П., която била  убедена, че подсъдимите ще изпълнят заканата си и ще срежат пръстите й. Тогава, трепереща, свидетелката  К.Г.П. признала на подсъдимите, че във вилата няма пари, но, че има такива в  офиса на “***” ЕООД в град С. З..

Първоначално подсъдимите не повярвали на свидетелката. Подсъдимият П.Й.С.  сритал пострадалата  и й заявил, че не искат пари от оборота, а искат от крадените  пари,  от парите откраднати от свидетелката и Г.Ж.Г. от ТЕЦ-овете.  Свидетелката К.Г.П. отрекла в офиса да има крадени пари, но  потвърдила, че  там действително има  голямо количество пари в брой,  както и нейни златни бижута, след което подсъдимите  - все още съмняващи се в думите й – започнали да я разпитват колко са  тези пари, защо стоят в офиса, в какви  каси  се съхраняват, къде са тези каси. След като най-после се уверили, че  в офиса на “***” ЕООД С. З. има в брой големи парични суми – в лева, евро и американски долари -  подсъдимите започнали да се интересуват как се влиза в офиса, има ли камери за наблюдение, има ли сигнално-охранителна техника, включена ли е, какъв е кодът за деактивирането й, какво е разположението на помещенията, къде са металните каси, в които свидетелката твърдяла, че има пари в наличност. Уплашена за живота си и трепереща, свидетелката К.Г.П. отговаряла на всички поставени й въпроси. Обяснила, че кодът за деактивиране на сигнално-охранителната техника  е ***; че камерите за наблюдение не са включени; пояснила как точно с  магнитната карта от дамската й чанта се влиза в сградата; разказала, че няма ключ за голямата метална каса, но пък, че  в малката метална каса, за която е един от ключовете в чантата й, стоят ключовете за тази друга, по-голяма каса.

Подсъдимите започнали да обсъждат чутото от свидетелката.

В един момент свидетелката К.Г.П. дочула,  че някой от подсъдимите нарежда на друг да заведе мъжа й до тоалетната.  Притеснила се, защото  съпругът й  бил сърдечно болен, а покрай случващото се със самата нея, забравила, че е възможно и той да бъде тормозен.  Искането за отиване до тоалетна свидетелят П.Г.П. използвал като повод, за да му бъдат отвързани поне за малко време ръцете, тъй като били пристегнати особено силно около китките.  Щом обаче свидетелят се върнал от тоалетната  и легнал в леглото,  завързани били  както ръцете, така и краката му. Единият от подсъдимите, след като разпрал  калъфка за възглавница, вързал  с парче плат  и очите му .

Свидетелката К.Г.П. също  се примолила  да отиде до тоалетната.  Разрешили й. След като се върнала подсъдимият П.Й.С. й разпоредил да легне на леглото във всекидневната с лице към стената. После вързал двете ръце на свидетелката зад гърба й и с едно одеало я завил през глава. За около  час-два подсъдимите  оставили свидетелката на мира. Под одеалото тя чувала, че разговарят, но не и съдържанието на разговора им.

В интервала около 05.00 – 06.00 часа,  сутринта на 07.02.2009 г.,  подсъдимите поискали от свидетелката К.Г.П. да им съобщи телефонния номер на мобилния апарат на съпруга си – П.Г.П., който намерили и взели. Този GSM  със СИМ-карта на *** в него  е  веществено доказателство  по делото (№ 34)  - м. “***” със сив панел, с ИМЕЙ ***.  Тъй като пострадалата се затруднила, за да узнаят  телефонния номер, подсъдимите  набрали от телефона на свидетеля П.Г.П. номера на телефона, който те носели със себе си. Не дисплея на техния телефон се изписал номер ****. После  подсъдимите развързали ръцете на свидетелката К.  Г.П., дали й да пие чаша вода и й казали, че от тук нататък всичко зависи от нея. Обяснили на свидетелката, че един от тях ще отиде в офиса на “***” ЕООД  в град С. З., като ще вземе телефона на съпруга й. Чрез този телефон,  за да не се обърка нещо при деактивиране на СОТ-а, щяла да се поддържа открита телефонна връзка с другите двама подсъдими. От свидетелката К.Г.П. се искало, при възникване на проблем с деактивиране на СОТ-а, от своя мобилен телефон  (който подсъдимите й показали, че държат)  да се обади в “***” – фирмата, която обслужвала сигнално-охранителната техника в офиса и  да  съобщи, че тя влиза в офиса, както и че стационарният телефон там не работи. След тези разяснения, един от подсъдимите насочил дулото на автомата към свидетелката и я предупредил, че ако нещо се обърка или пък  им откаже съдействие, ще я застрелят.

Този от подсъдимите, който тръгнал към офиса на “****” ЕООД в град Стара Загора, бил подсъдимият М.Б.С..  Потеглил с л.а. “***”,  с който преди това тримата подсъдими пристигнали от град К. в с. М.В..

В град Стара Загора подсъдимият М.Б.С. не търсил местонахождението на офиса на “***”, помещаващ се на ул.”****” № **, тъй като същото му било известно. С магнитната карта, взета от свидетелката К.Г.П., влязъл в сградата.  Носел ръкавици. На лицето бил с маската си.  Деактивирал СОТ-а със съобщения код -***. Следвайки указанията, открил малката метална каса, наричана още служебна, която отворил с ключовете от чантата на свидетелката и  взел намиращите се  в тази каса   30 000 лв. и ключовете за другата, по-голяма метална каса, ползвана като лична от свидетеля Г.Ж.Г.. Отворил  и  втората каса, от която  взел  всички пари, оставени в нея  – 763 365 евро, 42 798 щатски долара, 287 910 лв. В тази каса подсъдимият М.Б.С. намерил и кутийка с дамски бижута - пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен  пръстен -  която също взел. Парите и бижутата, подсъдимият поставил в чанта, която носел.

След като уведомил  по телефона подсъдимия П.Й.С. –  според намисленото, с него и с подсъдимия Т.С.К.,  почти през  цялото време поддържал открита телефонна връзка – че е взел всички пари,  подсъдимият М.Б.С. напуснал офиса на “***” ЕООД в град С. З. и тръгнал към с. М. В..

От завършека на разговора между подсъдимия П.Й.С. и М.Б.С. свидетелката К.Г.П.  разбрала, че  всичко е завършило благополучно за подсъдимите и че са взети парите. През цялото време - когато  срещу й било насочено  дулото на автомата  - свидетелката искрено се молела да не се обърка нещо и  непознатите мъже  да успеят да вземат парите, защото била убедена, че ще е разстрелят.

Преди да  напуснат вилата в с. М. В.,  подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К.  накарали свидетелката отново да се обърне с лице към стената,  пак завързали зад гърба ръцете й, като този път овързали и краката й. Завили  свидетелката през глава с одеялото, като преди да излязат от помещението я предупредили да не уведомява полицията и  й напомнили, че знаят къде живеят внуците й.

Около 6.30 часа подсъдимите П.Й.С. и Т.С.  К.  потеглили като взели служебния л.а. на свидетелката К.Г.П. - “***” с ДК № СТ *** АХ. 

Малко след като  тези двама подсъдими  напуснали  вилата и  всичко утихнало,  свидетелката чула  отново шума на двигателя на л.а. “****”. В  страха си от подсъдимите,  решила, че се връщат, за да я убият. Подсъдимите действително се върнали за кратко, но въобще не обърнали внимание на жената. Търсели нещо – защото свидетелката дочула думите: “Няма го! Няма го!” – след което отново си тръгнали.

В това време подсъдимият М.Б.С. пътувал обратно с л.а. “*****” към с. М. В. На уговорено място по пътя,  преди селото, го чакали подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К., които пристигнали с джипа на свидетелката К.Г.П.. След като се срещнали, последните двама се прехвърлили в лекия автомобил като взели със себе си и автомата. Подсъдимият П.Й.С. поел управлението на колата, подсъдимият – Т.С.К.    седнал до него, а  подсъдимият М.Б.С. се преместил на задната седалка. Тримата подсъдими отишли в района на парк “***”,  където преди това, подготвяйки се за грабежа,  на подбрано от тях място,  били заровили в земята пластмасов бидон. От парите, донесени от подсъдимия М.Б.С.,  взели 15 000 лв., които разпределили по между си. Всички останали пари  и бижута – взети от офиса на “***” ЕООД   в град С. З. – както и  боеприпасите за автомата – 17 броя патрони калибър 7.62 мм, оставили в бидона, който отново покрили с пръст. Автоматът подсъдимите взели със себе си.

Свидетелката К.Г.П. успяла да се отвърже. Със сетни сили, около 6.45 часа, се обадила по телефона на свидетеля Г.Ж.Г., който след като от обърканите й думи се уверил, че не става въпрос за битова кражба,  се отзовал незабавно и пристигнал във вилата в с. М.В.. В разхвърляната  всекидневна,  по пода на която имало кръв, заварил свидетелката К.Г.П.  в шок и в почти неадекватно състояние. После влязъл в стаята на свидетеля П.Г.П., който лежал в леглото си все още вързан.  Разрязал с нож въжетата около ръцете и краката на свидетеля и го освободил.

Двамата мъже не знаели как да успокоят свидетелката К.Г.П., която плачела, говорела несвързано и все споменавала внучетата си. Този и следващия ден – 08.02.2009 г., по настояване на свидетелката К.Г.П., която се страхувала изключително много за живота на най-близките си, нито тя, нито  свидетеля Г.Ж.Г.  уведомили полицията за случилото се. Това било сторено  едва на 09.02.2009 г.

 

Гореизложените фактически обстоятелства съдът прие за установени по несъмнен и категоричен начин въз основа на следните доказателства:

 

Веднага след получаване на сигнала за извършено престъпление, на 09.02.2009 г., са извършени огледи в офиса на “***” ЕООД град  С. З., находящ се на ул.”***” № **, на л.а. “***” с ДК № СТ **** АХ, в къщата на свидетелите К.Г.П. и П. ***. При извършването на посочените действия са иззети трасологични и дактилоскопни следи, подробно описани в съответния протокол – л.58, том І ДП,  съответно л.64, том І ДП и л.70, том І ДП – като при огледа на къщата в с. М. В. са иззети още и счупен на две нож с острие около 10 см и с черна пластмасова дръжка,  нож с острие около 10 см с черна пластмасова дръжка с оранжев кант, части от въже, калъфка за възглавница със следи от червеникаво вещество, връх от спринцовка със синя пластмасова част –  последното веществено доказателство, намерено до външен стълб на около 4 м южно от входа на двора.

 

Относно счупения на две нож с острие около 10 см и ножа с черна пластмасова дръжка с оранжев кант, както  и  относно върха от спринцовка със синя пластмасова част, при предявяването им като веществени доказателства в хода на съдебното следствие, свидетелката К.Г.П.  пояснява, че първият от посочените два ножа е този, който се е счупил докато непознатите мъже са я измъчвали, а  вторият – с  който  същите са  наранили ухото й. За върха от спринцовка със синя пластмасова част свидетелката твърди, че такава  са ползвали мъчителите й при инжектирането на упойка.

Свидетелите К.Г.П. и П.Г.П. са категорични, че предявената им като веществено доказателство калъфка е от тяхната къща в с. М. В., като свидетелят П.Г.П. пояснява, че това е калъфката, която, след като  разпорили, непознатите мъже ползвали, за да вържат очите му.

 

Показанията на горепосочените свидетели – К.Г.П. и П.Г.П. – са основен доказателствен източник  за гореприетите фактически обстоятелства относно формата на упражнената спрямо всеки от тях принуда, относно начина й на осъществяване от тримата подсъдими, относно разпределението на ролите между  последните в осъществяването  на тази принуда и целта, за  която е била  упражнена,  въобще за  всички обстоятелства, изложени относно обективно извършените действия от подсъдимите  вечерта на 06/07.02.2009 г. във вилата в с. М.В..

Показанията на свидетелите К.Г.П. и П.Г.П. са последователни, логични, непротиворечиви  и взаимно допълващи се. На разказа им за случилото се съответстват  като факт намерените при  извършения оглед  на местопроизшествие във вилата в село М. В.  вещи - веществени доказателства по делото, съответства наличието, видът  и механизмът на причинените на всеки от тях  травматични увреждания, установени чрез  посочените по-долу  съдебно-медицински удостоверения и експертизи.

 

От съставеното на 09.02.2009 г. съдебно-медицинско удостоверение № 14/2009 г. – л.90, том І ДП, изготвено въз основа на извършен на същата дата преглед на свидетелката К.Г.П., както и от заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 69/2009 г. – л.154, том ІІ ДП, изпълнено от вещото лице д-р Т.Т.С. /съдебен лекар/ – извършил горния преглед на пострадалата – е видно, че при този преглед, на 09.02.2009 г., са установени:

-травматичен оток на дясната теменна област на главата;

-порезни рани на дясната ушна мида и пръстите на дясната ръка;

-повърхностни прободно-порезни рани на седалището;

-кръвонасядания по кожата на гърба и дясната половина на гръдния кош;

-характерно кръвонасядане на гърба в ляво;

-инжекционно убождане в областта на дясната гривнена става.

Вещото лице д-р Т.Т.С. заключава:

-че описаните травматични увреждания, с изключение на прободно-порезните рани – причинени чрез предмет с режещ ръб и остър връх, какъвто е ножът, са от действието на твърди, тъпи предмети;

-че травматичните увреждания отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от пострадалата К.Г.П.;

-че порезните и прободно-порезните рани в областта на дясната ушна мида, пръстите на дясната ръка и в областта на седалището са причинили на свидетелката временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

 

От съставеното на 10.02.2009 г. съдебно-медицинско удостоверение № 15/2009 г. – л.92, том І ДП, изготвено въз основа на извършен на същата дата от д-р Т.Т.С. преглед на свидетеля П.Г.П., както и от заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 70/2009 г. – л.158, том ІІ ДП, изпълнено от вещото лице д-р Т.Г.Т. /н-к отделение “Съдебно-медицинска експертиза” при МБАЛ “Проф. д-р Ст.Киркович” АД – Стара Загора/, е видно, че при прегледа  на 10.02.2009 г. са установени:

-ивичести  охлузвания по двете предмишници;

-кръвонасядания и охлузвания по гръбната повърхност на лявата ръка;

-ивичесто кръвонасядане на дясната подбедрица.

Вещото лице д-р Т.Г.Т. заключава, че описаните травматични увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени по времето и начина, съобщен от свидетеля; че чрез тях е причинено на последния страдание.

 

По отношение на свидетелката К.Г.П. е изслушано и заключението на психологично-психиатрична експертиза – л.19, том ІІІ ДП. Изготвилите го вещи лица д-р Г.Д.К. и доц.М.П.П. заключават:

-че психичното състояние на пострадалата К.Г.П. по време на извършване на деянието е под въздействието на страха като основополагаща емоция; че посоченото психично състояние на пострадалата и настъпилите промени в него по време на осъществяване на деянието, които са с количествен характер, не са се отразили на съзнателните й функции, т.е., че същата е оценявала естеството на ситуацията и е предприемала действия, съответни на преценените като  възможни стратегии за справяне;

-че пострадалата не е преживяла основателен страх за живота и интегритета на тялото си;

-че настъпилите промени в психичното състояние на пострадалата след деянието вследствие на преживяното по време на извършването му са свързани с проявите на депресивен епизод с умерена тежест  без психотични черти.

 

Съдържащото се в горепосоченото заключение експертно мнение, че пострадалата К.Г.П. не е преживяла по време на деянието основателен страх за живота и интегритета на тялото си, не се възприе от съда, защото противостои на състоянието на пострадалата след деянието, такова, каквото е обрисувано от свидетелите П.Г.П. и Г.Ж.Г., защото не съответства на обективно установеното поведение на пострадалата по време на извършване и след деянието.

Свидетелят П.Г.П. описва  по следния начин състоянието на съпругата си след деянието: “Тя плачеше, беше разстроена, въобще не беше на себе си. Аз не знаех какво да кажа, какво да предприема и как да я успокоя.”, а свидетелят  Г.Ж.Г. твърди: “К. беше в шок. Непрекъснато плачеше. Беше неадекватна. Влизаше в час, после излизаше.”. След като именно преживявания страх като основна емоция по време на извършване на деянието е станал причина свидетелката К.Г.П. да признае на подсъдимите, че в офиса на “***” ЕООД  има големи парични суми и след като пак, поради този страх, след извършване на деянието, е умолявала свидетеля Г.Ж.Г. да не съобщават в полицията за осъществяването му,  същият няма как да не е бил основателен, при положение, че е обуславял поведението й.

 

На разказа на свидетелите К.Г.П. и П.Г.П. за случилото се съответства съобщеното от свидетеля Г.Ж.Г. относно видяното във вилата в с. М. В. (като обстановка след извършване на деянието и като състояние на обитателите й); съответстват още и обясненията на подсъдимия М.Б.С. от хода на досъдебното производство, които съдът ще обсъди по-нататък. 

Показанията на свидетелите К.Г.П. и Г.  Ж.Г. са взаимно непротиворечиви и допълващи се  и относно имуществото – предмет на грабежа, както и относно точното му място на съхранение в  офиса на “****” ЕООД град С.З..   

Във връзка с парите, държани в по-голямата каса, свидетелят Г.Ж.Г. поясни, че  съобщения от него размер е приблизителен, тъй като от касата липсвали не само парите, но и документите, в които бил описал точния им размер по вид валута.

Съдържащите се на л.105 - 111 том ІІ  ДП, копия  на  нареждания – разписки  за плащания към свидетеля  Г.Ж.Г.  потвърждават факта, че  същият,  в ежедневието  си, е  боравел  с големи парични суми.

 

От показанията на свидетеля В.Н.Д.  - служител от сектор “БОП” при ОД на МВР – Стара Загора, стана ясно, че отправна точка при установяване на извършителите е било обстоятелството, съобщено от свидетелката К.Г.П., а именно, че в интервала  около 05.00 – 06.00 часа,  сутринта на 07.02.2009 г., двама от нападателите й, останали във вилата в с.М. В. в очакване на третия от тях - до вземане на парите и бижутата от офиса на “***” ЕООД  в град С.З.,  са поддържали връзка помежду си посредством мобилния телефонен апарат на съпруга й – П.Г.П.. Както вече се посочи, посоченият телефон е  веществено доказателство  по делото (№ 34) и е м. “***” със сив панел, с ИМЕЙ **** и  СИМ-карта с номер ****. Въз основа на посочената информация, почерпена от разказа на свидетелката, били поискани от мобилните оператори – “****” ЕАД, “***” ЕАД, *** - трафични данни, създадени и обработени от тях в процеса на дейността им. Въз основа на тези данни  от мобилните оператори,  получени  преди  измененията на  Закона за електронните съобщения  с ДВ бр.17/06.03.2009 г., след влизането в сила на които – съгласно чл.251, ал.4 от ЗЕС –  данните  по  ал.1 от същата законова разпоредба,  се събират, съхраняват и използват при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства и НПК – се установило, че лицето, ползвало в интервала  около 05.00 – 06.00 часа,  сутринта на 07.02.2009 г.  кореспондиращия на повикването от абонат ****, телефонен номер  е  подсъдимият П. Й. С..  Свидетелят В.Н.Д. представи изготвена  от него схема  - изпълнена върху годишен фирмен календар за 2009 – въз основа на която, анализирайки данните от мобилните оператори, разследващите органи са стигнали до посочения извод.

 

Чрез  заключението на назначената в хода на съдебното следствие експертиза, обективирано в  Протокол № 461/03.12.2009 г. – л.239 нохд – изготвено от вещото лице Г.М.Т., въз основа на сортиране, сравнение и анализ  на справките от “***” ЕАД, “***” ЕАД, ***, съдържащи се в  последните четири тома от материалите от досъдебното производство, се установи следната зависимост:

По време на извършване на инкриминираното в обвинителния акт деяние от СИМ-карта с мобилен телефонен номер ****, собственост на “***” ЕООД, но ползвана от свидетеля П.Г.П., са проведени пет броя изходящи телефонни разговори със СИМ-карта с предплатена услуга и мобилен телефонен номер ***, активирана в телефонен апарат с ИМЕЙ ***, както следва:

 

Дата	Начално време	Номер	Кореспондиращ номер	Вид повикване	Време в сек.	Име на клетка
05/02/2009	10:06:14	****	****	Изх. разговор	69	Ст.Загора/Железник
06/02/2009	16:37:34	****	****	Изх. разговор	35	с.Подслон/Подслон
07/02/2009	05:53:32	****	****	Изх. разговор	17	с.Подслон/Подслон
07/02/2009	05:58:30	****	****	Изх.разговор	22	с.Подслон/Подслон
07/02/2009	06:00:59	****	****	Изх.разговор	1	с.Подслон/Подслон
07/02/2009	06:01:16	****	****	Изх.разговор	14	с.Подслон/Подслон
07/02/2009	06:03:21	****	****	Изх.разговор	1125	с.Подслон/Подслон

 

В периода  09.11.2008 г. -  09.02.2009 г., от посочената СИМ-карта с мобилен телефонен номер ****, активирана в горепосочения телефонен апарат с ИМЕЙ 3****, са проведени общо 96 разговора, като 84 от тях са били със СИМ-карта, с предплатена услуга и мобилен телефонен номер  ***. Тази СИМ-карта, с този телефонен номер **** е била активирана  в още два телефонни апарата -  с ИМЕЙ **** и с ИМЕЙ ****.

Първият телефонен апарат - с ИМЕЙ **** - е бил ползван още и със СИМ-карта с предплатена услуга и мобилен телефонен номер ****.

Вторият телефонен апарат – с ИМЕЙ **** – също е бил ползван със същата СИМ-карта с предплатена услуга и мобилен телефонен номер ****.

Посочената СИМ-карта с предплатена услуга и мобилен телефонен номер **** освен в горепосочените два телефонни апарата е била активирана още и в други два телефонни апарата – с ИМЕЙ *** и с ИМЕЙ ****.

 

Обобщението на изложеното е, че една СИМ-карта с телефонен номер ***  в различни интервали от време, но в рамките на един и същ период, е била ползвана с четири различни телефонни апарата:

телефонен апарат с ИМЕЙ *****

телефонен апарат с ИМЕЙ *****

телефонен апарат с ИМЕЙ *****

телефонен апарат с ИМЕЙ *****.

Горното обстоятелство предпоставя, че посочените четири телефонни апарата  или са принадлежали на едно и също лице или са били ползвани от близки помежду си лица. Очертаването на кръга на последните насочва  към  лицето, ползвало по  време  на  деянието СИМ-карта с телефонен номер ****, активиран в телефонен апарат с ИМЕЙ ****,   защото посоченият телефонен номер преди деянието е комуникирал с абонат с мобилен телефонен  номер ****, който още е бил активиран в първия от горепосочените четири телефонни апарата.

Последният от посочените четири телефонни апарата – този с ИМЕЙ **** - е бил ползван и  със  СИМ-карта  с телефонен номер  ****, който мобилен номер  официално е регистриран на името на свидетелката Х.Т.К. /л.178 нохд/, видно от съдържащата се на л.49, том VІІІ ДП справка от “****” ЕАД.

Третият от посочените четири телефонни апарата – този с ИМЕЙ **** – е бил ползван и  със  СИМ-карта  с телефонен номер ****, който мобилен номер официално е регистриран на името на Й.П.С., видно от същата справка на “****” ЕАД.

Свидетелката Х.Т.К. е приятелката на подсъдимия П.Й.С., а Й. П.С. е негов баща.

 

Последващите действия по разследването, извършени след задържането на 26.02.2009 г. на тримата подсъдими,  както и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, потвърждават първоначално направения на базата на справките от мобилните оператори извод, а именно, че лицето, ползвало телефонен номер ****, между който и телефонния номер на свидетеля П.Г.П. – *****, по време на деянието, в интервала  около 05.00 – 06.00 часа,  сутринта на 07.02.2009 г. е поддържана открита телефонна връзка,  е  подсъдимият П.Й.С.. Това е така,  поради следното:

Последният от посочените четири телефонни апарата – този с ИМЕЙ **** – освен, че е бил ползван със  СИМ-карта  с телефонен номер  ****, официално регистрирана на името на свидетелката Х.Т.К., /л.178 нохд/, е намерен  и иззет от дома й в град К., жк “****” бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, видно от действията – санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК - обективирани в Протокол за претърсване и изземване – л.134, том І ДП.  В съдебно заседание свидетелката Х.Т.К. разпознава като свой при предявяването й като веществено доказателство /№29/ посочения телефон, който е  м. “***”.

Третият от посочените четири телефонни апарата – този с ИМЕЙ **** – освен, че е бил ползван  със  СИМ-карта  с телефонен номер ****, официално регистрирана на името на Й. П.С. - баща на подсъдимия П.Й.С., е намерен и иззет от дома на последния в град К., ул. “****” № **вх.**ет.***ап.**видно от действията - санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК - обективирани в Протокол за претърсване и изземване – л.122, том І ДП. В съдебно заседание подсъдимият П.Й.С. разпознава като свой при предявяването му като веществено доказателство /№15/ посочения телефон, който е  м. “**”. Освен това свидетелката Х.Т.К. твърди, че е търсела приятеля си – подсъдимият П.Й.С. на телефон ***, което означава, че само формално СИМ-картата с този номер е била регистрирана на името на баща му.

Вторият от посочените четири телефонни апарата – този с ИМЕЙ ***** – е установен в дома на свидетелката Х.Т.К., откъдето е и иззет, видно от горепосочения Протокол за претърсване и изземване – л.122, том І ДП –  като действията, относно които е съставен, са санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК.  За този телефон свидетелката Х.Т.К. в съдебно заседание обяснява, че по принцип го е ползвала една от дъщерите й, но и че го е давала за ползване на подсъдимия П.Й.С..

Първият от посочените четири телефонни апарата -  този с ИМЕЙ **** – не е сред веществените доказателства по делото. Такова е фабричната кутия на този телефон – м. “***”, предадена, ведно с гаранционна карта  № 1472/23.09.2008 г.  от свидетеля А.Р.Х. с Протокол за доброволно предаване от 26.02.2009 г. – л.151, том І ДП.  От  показанията на свидетеля А.Р.Х. /л.179 нохд/ се установи, че към края на 2008 г. е продал на свидетеля С.С.К. /л.183 нохд/, което последният потвърждава, телефонния апарат с горепосочения  ИМЕЙ. Свидетелят С.С.К. – живеещ в съседство и близък приятел на подсъдимия П.Й.С. - твърди, че му е подарявал няколко телефона, сред които и такъв м. “***”, макар и да не уточнява, че това е точно телефонът, закупен от свидетеля А.Р.Х.. Последното обстоятелство обаче съдът прие за безспорно установено, имайки предвид времето на закупуване на обсъждания телефонен апарат – м.09.2008 г.,  на продажбата му от свидетеля А.Р.Х. на свидетеля С.С.К. –  към края на 2008 г., както и факта на горе установената връзка между посочените четири  телефонни апарата – всеки един от тях ползван СИМ-карта с телефонен номер ****.

Телефонният апарат с ИМЕЙ *** последно е използван на 06.02.2009 г., около 19.00 часа – видно от трафичните данни за разговорите, проведени от този телефонен апарат, л.94, том VІІ  ДП. Последните два разговора с този телефонен апарат, за разлика от предходните, регистрирани от клетки в град Казанлък, са обслужени от клетки в западната част на град Стара Загора, първата от които  -  в кв. Казански, а втората  - в  кв.Железник, намиращ се в най-западната част на града, от който на  около 10 километра отстои с. Малка Верея.

Посочените последни два разговора  чрез посочения телефонен апарат са проведени от СИМ-карта с тел. номер  ****, която СИМ-карта, видно от горната таблица,  на 07.02.2009 г., в 5.53 часа,  вече е била активирана в  телефонен апарат с ИМЕЙ ***, чрез който е поддържана открита връзка с телефонен номер ****, активиран в т.ап. ИМЕЙ ***, ползвани  от свидетеля П.Г.Г..

 

Обстоятелството, че лицето, ползвало по време на деянието тел. номер ****, активиран в т. ап. ИМЕЙ ****,  между който и телефонния номер на свидетеля П.Г.П. – ****, в интервала  около 05.00 – 06.00 часа,  сутринта на 07.02.2009 г. е поддържана открита телефонна връзка,  е подсъдимият П.Й.С., се установява и от следното:

В телефонния апарат с ИМЕЙ **** (ползван по време на деянието)  е била активирана и СИМ - карта с номер ****, видно от горепосоченото заключение, а и от съдържащата се на л.115, том ІV от ДП справка  от “***”.  От разпечатките, съдържащи трафични данни – виж л.44, том VІІІ ДП – се установява, че абонатът с посочения телефонен номер ****  през м.11.2008 г. е разговарял с абоната, притежател на СИМ-карта с номер ****, която е била активирана единствено в телефонен апарат с  ****,  който е телефон м. “****”, иззет от дома на  приятелката на подсъдимия П.Й.С. - свидетелката Х.Т.К., който телефон тя разпознава като свой.

 

В хода на съдебното следствие,  в с.з. от 05.11.2009 г., след показанията на свидетеля В.Н.Д. относно значението на данните, почерпени чрез мобилните оператори, както и след разпита на свидетелите Х.Т.К., А.Р.Х. и С.С.К., подсъдимият П.Й.С., макар и изключително неясно,  обясни /л.193 нохд/, че  ползвател,  едва ли не на всички горепосочени четири телефона, е  бил  неговият съсед Ж.А.Г., разпитът на който не можа да се осъществи, поради това, че е починал – видно от акт за смърт, л.222 нохд  -  почти два месеца преди провеждане на с.з., в което подсъдимият даде посочените свои обяснения. Посочената теза е напълно несъстоятелна, тъй като не се подкрепя от останалите факти и обстоятелства, установени чрез останалите доказателства, предмет на по-нататъшно обсъждане.

 

От това, че горепосочената СИМ карта с номер **** е била активирана в горепосочените четири телефонни апарата,  връзката между които и  подсъдимия П.Й.С. се  изложи по-горе,  се извежда, че ползвател на  посочената  СИМ-карта е бил подсъдимият П.Й.С..  Същата СИМ-карта  е  била активирана  и  в  мобилен апарат с ИМЕЙ **** – видно от трафичните данни за дата 14.11.2008 г. относно разговорите провеждани чрез този телефонен апарат, съдържащи се в справката на  л.39, том VІІ ДП, който телефонен апарат  основно е  ползван със СИМ-карта  с номер ****. Този телефонен номер - ****, е служебният телефонен номер на  подсъдимия М.Б.С., което се съобщава от последния при предявяване на телефонния апарат с посочения ИМЕЙ като веществено доказателство и който телефонен номер официално е регистриран като такъв на  “****” ООД, където е работел   - видно от т.7 на съдържащата се на л.115, том ІV ДП справка от “****” ЕАД.

Горното обстоятелство – активиране на ползваната от  подсъдимия П.Й.С. СИМ-карта с номер **** в телефонния апарат на подсъдимия М.Б.С. се съдържа и в изготвената от свидетеля  В.Н.Д. схема. Това обстоятелство - освен показателно за доверените  отношения между посочените  двама подсъдими – доказва и несъстоятелността на горната теза на подсъдимия П.Й.С., спекулираща със смъртта на съседа му Ж.А.Г., който подсъдимият М.Б.С.  и не твърди приживе да е познавал, още по-малко пък  и да му е давал  за ползване телефона си.

 

Във връзка с ползваните като доказателствен източник справки и трафични данни, предоставени  от мобилните оператори, в хода на съдебното следствие се изслуша заключението на съдебно-техническа експертиза – л.386 нохд, което съдът възприе като пълно, ясно и обосновано. От същото се установи, че принципно не е възможно в един и същи момент едно GSM устройство да бъде регистрирано в повече от една клетка, тъй като в системата на оператора GSM апаратите се регистрират винаги само в една клетка, като в следващ момент, при движение, мобилният телефон може да бъде регистриран в съседна клетка, ако сигналът, излъчван от нея е по-добър; че при извършване на изходящ разговор системата записва в логовете наименованието на клетката в момента след номеронабиране и започване на разговора.

В горепосоченото заключение се излага, че старият формат  на IMEI е с 15 цифри, подобно на новия формат със 17 цифри, като последните две са допълнение към IMEI, указващи версията на софтуера на телефона; че по правило в мрежата на мобилните оператори се  предават първите 14 цифри, като последната се замества обикновено с “0”, която последна цифра представлява цифра за проверка (CD-Check Digit) и се изчислява от първите 14 цифри по алгоритъма на Лун, като първите четиринадесет цифри са достатъчни за идентифицирането на  GSM апарата.

 

Твърдението на подсъдимия П.Й.С., че е възможна  хардуерна или софтуерна промяна на ИМЕЯ на съответния телефонен апарат, съдът прие, че няма връзка с гореизложения фактически извод, че той е лицето, ползвало телефонен номер ****, между който и телефонния номер на свидетеля П.Г.П. – ****, по време на деянието, в интервала  около 05.00 – 06.00 часа,  сутринта на 07.02.2009 г. е поддържана открита телефонна връзка. Това е така, поради следното:

Обстоятелствата, идентифициращи източника на връзката /ИМЕЯ на телефонния апарат, от който е повикването/, относно регистрирането на съответното повикване, направлението на връзката, датата, часа и продължителността на връзката, относно идентифициране на крайното съобщително устройство и ползваните клетки, съставляват данни, предоставени от независим източник,  какъвто са трите са мобилни оператора - “****” ЕАД, “****” ЕАД, ***.  Последните няма как да бъдат укорени,  че въз основа на анализ на предоставените от тях данни, съпоставени с горепосочените гласни  и веществени доказателства, както и експертни становища, е изведен фактически  извод, който уличава подсъдимия.

Най-после фактът, че подсъдимият П.Й.С., а и подсъдимият Т.С.К., чрез телефонния апарат на свидетеля П.Г.П. са поддържали открита телефонна връзка с подсъдимия М.Б.С., докато е вземал парите и бижутата от офиса на “***” ЕООД в град Стара Загора, се установява и от обясненията на последния, дадени по реда на чл.222 от НПК, предмет на по-нататъшно обсъждане.

 

Оспорвайки авторството си в извършването на деянията по повдигнатото срещу им обвинение, подсъдимите твърдят, че след като повикванията от номер **** към номер **** в интервала от 05:53:32 часа до 06:03:21 часа на 07.02.2009 г., са от мобилен телефон, находящ се в с.М. В., не би следвало същите да са регистрирани от клетка в с.П., тъй както е посочено в заключението на вече обсъдената (на стр.15 от настоящите мотиви) експертиза, обективирано в Протокол № 461/03.12.2009 г.

Във връзка с горното обстоятелство в хода на съдебното следствие се изслуша съдебно-техническа експертиза – л.528 нохд. Вещото лице, изготвило заключението на тази експертиза, позовавайки се на писмо изх. № 1181/14.04.2010 г. на “***” ЕАД – София – л.475 нохд, твърди, че след като клетката, която регистрира разговора е клетката, обслужваща абоната, извършващ изходящия разговор, т.е. този с номер ****, не би следвало разговорите, проведени в интервала от 05.00 часа до 06.30 часа на 07.02.2009 г. да бъдат обслужени от клетка в с.П.. По-нататък в заключението си,  вещото лице – И.В.В., посочва няколко клетки, които би следвало технологично да обслужат посочените разговори.   

Горепосоченото заключение съдът прие като необосновано. Същото не съдържа експертно мнение, а само възпроизвежда,  при това превратно, съдържанието на горепосоченото писмо изх. № 1181/14.04.2010 г. на “****” ЕАД – София – л.475 нохд, в което се излага следното:

Мобилният оператор твърди, че поради липса на законови задължения, не съхранява информация за степента на покритие на отделните базови станции за минали периоди. В тази връзка уточнява, че приложената към писмото му карта с покритие в района на с.М. В. се отнася за настоящо време и отразеното върху нея е сравнително условно; че тези карти са предназначени за контрол на параметри на мрежата, а не за локализиране местоположението на абонатите на “***” ЕАД. По-нататък, в същото писмо, мобилният оператор отговаря, че към днешна дата клетка “Подслон 3”  към Базова станция “Подслон” теоретически би могла да обслужи района на с.М. В., но практически това е невъзможно, предвид отдалечеността й, както и това, че клетки “Чучура 2”, “Дерони Нова 2”, “Сърнево 3” и “Раднево 3” технологично обслужват тази територия.

Към 07.02.2009 г. обаче, съвсем не теоретически, клетка “Подслон 3” към Базова станция “Подслон” е обслужила обсъжданите разговори от номер *** към  номер *****, проведени в интервала от 05:53:32 часа до 06:03:21 часа между подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К.,  даващи  от вилата на  семейство П. в с. М. В.   указания към  подсъдимия М.Б.  С. при вземането  на  парите  и бижутата от офиса на “****” ЕООД в град С. З..  Това обстоятелство  -  за обслужващата тези разговори клетка -  се установява от писмо изх. № 3829/16.03.2009 г. на “***” ЕАД – София, с приложена към него разпечатка, съдържанието на която е  буквално възпроизведено в таблицата от експертното заключение по Протокол № 461/03.12.2009 г., изложена на стр.15 от настоящите мотиви.

От обсъжданата таблица е видно, че на  06.02.2009 г., в 16:37:34 часа пак от същата клетка – “Подслон 3” към Базова станция “Подслон” – е регистриран разговор от абонат с номер **** към абонат с номер ****.  Първият телефонен номер, както вече се посочи, е на свидетеля П.Г.П., а вторият телефонен номер се установи, че е ползван от съпругата му – свидетелката К.Г.П.. От показанията на тези двама свидетели се установи, че по време на провеждане на този разговор, първият от тях е бил във вилата в с.М. В., а вторият – в офиса на “****” ЕООД в град С. З., находящ се на ул. “****” № **. Свидетелят П.Г.П. пояснява, че било съвсем обичайно в края на работната седмица, както и сторил, провеждайки този разговор, да се обади на съпругата си преди приключване на работа, за да уточнят какво трябва тя да пазарува от града преди да отиде във вилата в с.М.В..

Или иначе казано, разговор между абонати с фактическо местоположение, идентично с това, което са имали подсъдимите при провеждане от тях на обсъжданите разговори, извършен по същото време като последните,  отново е бил обслужен от клетката “Подслон 3” към Базова станция  “Подслон”.

Най-после, във връзка с обсъжданото твърдение на подсъдимите, чрез което същите се опитват принципно да оборят местонахождението си в с.М. В. по време на извършване на деянието, следва да се има предвид съдържанието на горепосоченото писмо на “***” ЕАД, а именно, че клетките, регистриращи съответния разговор, не са предназначени за локализиране местоположението на абонатите на мобилния оператор.

 

След извършване на деянието, ползваният от подсъдимите л.а. марка “****”, е укрит от подсъдимия П.Й.С. в град С., в гараж, ползван от свидетеля Д.И.К.,***, където впоследствие, на 26.02.2009 г., този автомобил  е и установен, видно от обстоятелствата, изложени в Протокол за претърсване и изземване – л.104, том І ДП.

Посоченият л.а. марка “****” е с ДК № ЕВ **** АН и е собственост на свидетеля А.А.И., видно от съдържащия се на л.142, том ІІ ДП договор за покупко-продажба на МПС, купувач по който е този свидетел. От показанията на свидетеля А.А.И. /л.180 нохд/ се установи, че през м.януари 2009 г. е дал автомобила за ползване на подсъдимия П.Й.С. с уговорката, ако последният остане доволен от колата, да я закупи срещу сумата от 5000 лв.

Твърдението на свидетеля Д.И.К. /л.181 нохд/, близък приятел на подсъдимия П.Й.С., с когото заедно е търпял наказание лишаване от свобода, че  едва ли не, посоченият лек автомобил инцидентно му е оставен при гостуване на П.Й.С. в град С. около 20 февруари 2009 г., не отговаря на истината. Между двамата е имало предварителна уговорка подсъдимият П.Й.С. да остави в гаража на свидетеля Д.И.К. *** л.а. марка “****”, а от същия да вземе необходимия му за заснежената “Бузлуджа” високо проходим  л.а. “****” с ДК № СН *** ВВ. Наличието на такава предварителна договореност се установява от съдържанието на разговора, проведен на 19.02.2009 г. между двамата, прихванат чрез  използвано спрямо свидетеля Д.И.К. специално разузнавателно средство  - оперативен способ подслушване на мобилен телефон с № ****, резултатът от приложението на което е обективиран във ВДС № 4,  съдържащо се на материален носител СD-R с рег. № RB 202007-001-05/0323-47-15 от 22.04.2009 г.  Фактът, че абонатът, ползвал  СИМ-карта № **** – с когото свидетелят Д.И.К. разговаря – е подсъдимият П.Й.С., се установява от това, че по-късно, на 26.02.2009 г. при извършени в жилището на П.Й.С. ***,  действия по претърсване и изземване  – санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК, след обективирането им в съответния протокол, л.122, том І ДП - е намерена  и иззета СИМ-карта с абонатен №  ***. Що касае л.а. “****” с ДК №  ****, същият е установен пред посоченото жилище на подсъдимия П.Й.С., видно от обстоятелствата по Протокол за претърсване и изземване от 26.02.2009 г. – л.124, том І ДП.

Свидетелят Д.И.К. се е познавал не само с подсъдимия П.Й.С., но и с подсъдимия Т.С.К.. Това се установява от десетия от прихванатите -  в резултат на приложението на същото  специално разузнавателно средство спрямо свидетеля - телефонни разговори, който е с мъж отговарящ на телефон № ****, назован в разговора “Тошка”.  Че ползвателят на СИМ-картата с този телефонен номер е подсъдимият Т.С.К.  се установява от приложеното спрямо този подсъдим специално разузнавателно средство – оперативен способ подслушване на ползвания от него телефон с  № ****, резултатът от приложението на което е обективиран във ВДС № 3, съдържащо се на материален носител СD-R с рег.№ RB 202007-001-05/0323-47-12 от 22.04.2009 г.  От последното веществено доказателствено средство е видно, че посоченият разговор между свидетеля Д.И.К. и подсъдимия Т.С.К. не е единичен – третият и четвъртият от записаните разговори са отново между тях двамата  – въпреки изключителната предпазливост на последния, явна проява на която е първият от подслушаните му разговори -  с неустановено лице, пребиваващо в чужбина, в хода на който подсъдимият  Т.С.К. изразява убеждение, че е подслушван.

 

Веднага след като се е снабдил с високо проходимия  л.а. “***”,  още на следващия ден – 20.02.2009 г.,  подсъдимият П.Й.С. предприел пътуване до “Бузлуджа”, където – поради изключително лошите метеорологични условия – закъсал с автомобила. От показанията на свидетеля К.Р.Я.  -  служител от сектор “БОП” при ОД на МВР – Стара Загора  /л.187 нохд/ се установи, че  въпреки положените усилия, от органите по разследването не е установено точното място на авариране на подсъдимия П.Й.С. в национален парк “Бузлуджа”. Такова място не е съобщено и на подсъдимия Т.С.К.,  повикан  на помощ  по телефона (на  № ****)  от подсъдимия  П.Й.С.  (с № ***)  – видно от съдържанието на проведения помежду им телефонен разговор,  прихванат при използването на същото по вид  специално разузнавателно средство и спрямо подсъдимия П.Й.С.  - подслушване на мобилен телефон   - резултатът от приложението на което  е  обективиран във ВДС № 6, съдържащо се на материален носител на СD-R с рег.№ RB 202007-001-05/0323-47-14 от 22.04.2009 г. Въпреки това обаче, авариралият П.Й.С. е намерен от приятеля си Т.С.К., донесъл му четири пластмасови   лопати -  видно от обясненията на първия от тях  /л.495 нохд/  при предявяване на веществените доказателства, събрани по реда на чл.172 и сл. от НПК, което  означава, че  подсъдимият Т.С.К.  е имал  предварително знание за възможно най-вероятното място на авариране на подсъдимия П.Й.С. в национален парк “Бузлуджа”.

 

От показанията на свидетеля К.Р.Я. се установи, че  на 26.02.2009 г., когато се  пристъпило към задържане на тримата подсъдими, той  е ръководил групата от сектор “БОП” при ОД на МВР – Стара Загора, на която било възложено задържането на подсъдимия М.Б.С.. След задържането на подсъдимия П.Й.С., към групата, ръководена от свидетеля К. Р.Я., по разпореждане на последния, се присъединил свидетелят Н.Г.Н.  /л.186 нохд/  – служител от същия сектор на ОД на МВР – Стара Загора. С лек автомобил, управляван от свидетеля К.Р.Я., на задната седалка на който пътували задържания М.Б.С. и свидетеля Н.Г.Н., тримата, следвани от свои колеги – в други автомобили, потеглили към национален парк “Бузлуджа”, където, подсъдимият М.Б.С.  обяснил пред свидетеля К.Р.Я., че в заровен, преди деянието, пластмасов бидон са скрити парите и бижутата, взети от офиса на “***”  ЕООД – Стара Загора.

Пред свидетеля К.Р.Я. подсъдимият М.Б.С. обяснил, че идеята за извършване на грабежа, била на подсъдимия П.Й.С.; че след като тримата  - той, подсъдимият П.Й.С. и подсъдимият Т.С.К., взели решение за извършване на грабежа, няколко пъти ходили до с. М. В., наблюдавайки вилата на свидетелите К.Г.П. и П.Г.П. и обмисляйки как точно да действат. Подсъдимият М.Б.С. обяснил, че не знае къде е укрит ползвания при грабежа автомат “Калашников”, външния вид  на който - с черна ложа и полуложа  - описал на свидетеля.

 

Възражението на защитата на подсъдимите, че  показанията на свидетелите В.Н.Д.,  Н.Г. Н. и К.Р.Я. не следва да бъдат ползвани като доказателствен източник, поради качеството им на служители от сектор “БОП” при ОД на МВР – Стара Загора, е неоснователно. За да е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1  от НПК, която най-вероятно се има предвид от защитата във връзка с повдигнатото възражение,  е необходимо лицата, които са разпитвани като свидетели, без изрично изброените в т.1-3  на същата алинея, да са имали друго процесуално качество и то в същото наказателно производство. Последното възниква след като съответният компетентен орган материализира волята си в постановление, съдържанието на което е посочено в чл.199 НПК. Едва след този момент определен субект става носител на процесуални права и задължения и придобива съответно процесуално качество. В конкретния случай,  свидетелите  В.Н.Д.,  Н.Г. Н.  и  К.Р.Я. са участвали в оперативно-издирвателната дейност по установяване на  извършителите на престъпленията, за които е обвинението  - действия, извършени от тях преди който и да е от тримата подсъдими да е имал качеството на обвиняем. Не съществуват никакви законови забрани  да бъдат ползвани като доказателство показанията на  тези трима свидетели, нито пък са налице ограничения разпитаните като свидетели полицейски служители да установяват по какъв начин са стигнали до заключение относно извършителите на престъплението,  както и  факта на направеното пред тях самопризнание от някой от извършителите и неговото съдържание.  В този смисъл Решение № 179/21.11.1997 г. на ВКС по н.д. № 182/1997 г., Решение № 1114/14.02.2006 г. на ВКС  по н.д. № 506/2005 г. и др.

 

От съдържащия се на л.136, том І ДП Протокол за оглед на местопроизшествие е видно, че в гориста местност за връх “Бузлуджа”, в посока от град К., на около 100 метра след остър десен завой, предшестван от крайпътна чешма с отбивки от двете страни на пътя, в мислен триъгълник от три дървета, най-южното от които – полегнала бреза, на 5 см дълбочина, е намерен червен пластмасов капак, с който е затворен заровен в земята бял на цвят пластмасов бидон. В бидона са намерени и иззети червена дървена кутийка, съдържаща бижута – описани в протокола; пачки с банкноти в евро, лева и щатски долари – част от тях хванати с ластик, а други с бандерол или с хартиена лента; банкноти в насипно състояние  - в полиетиленови торбички,  17 броя патрони, калибър 7.62 мм, всеки от тях с надпис на гилзата “1005”.

На 26.02.2009 г., след горепосочения оглед,  е извършен още един такъв -  в национален парк “Бузлуджа”, на около 100 метра след чешмата, разположена северно от пътя в посока към връх “Бузлуджа”  - протокол за оглед на местопроизшествие, л.139, том І ДП -  при извършването на който са намерени и иззети два броя гумени ръкавици, розови на цвят, смачкани една в друга.

 

Иззетите при посочения втори оглед два броя гумени ръкавици са обект на две експертизи, като обект на втората от тях са и 17 бр. патрони:

В заключението на изготвената в хода на досъдебното производство ДНК експертиза на веществени доказателства, изложено в Протокол № 09/ДНК-165 – л.187, том ІІ ДП, се сочи, че по изследваните бледорозови гумени ръкавици не е определен ДНК профил, дължащо се на наличие на биологичен материал под критичния минимум.

От заключението на изготвената физико-химическа експертиза на веществени доказателства, съдържащо се в протокол № 09/ФЗХ-173 – л.177, том ІІ ДП, се установява, че по изследваните чифт гумени ръкавици, както и по 17-те броя патрони е констатирано наличие на минерално масло с еднакъв фракционен състав, чийто вид не е установен.

Горното обстоятелство – наличие на едно и също минерално вещество върху двата изследвани обекта, налага извод за съществуване на връзка помежду им, най-вероятната която е -  с оглед естеството на вещите обект на изследване – 17-те броя патрони да са държани от ползвателя на гумените ръкавици.

 

Преброяването на банкнотите и установяването на общата им стойност по вид валута е извършено на 12.03.2009 г., видно от съставения Протокол за оглед на веществени доказателства – л.1, ІІ ДП. Установено е, че същите са 763 365 евро, 302 910 лв. и 42 798 щ.д. Чрез същия протокол е удостоверено теглото на намерените и иззети бижута, претеглени на електронна везна, както следва: брошка от жълто злато, представляваща листенце, обсипано със сини камъчета – 6.77 г; брошка от жълто злато, наподобяваща цвете, с розова перла – 6.74 г; брошка от жълто злато, наподобяваща панделка, с бели и червени камъчета – 6.72 г; брошка от жълто злато, наподобяваща три листенца, с малка бяла перличка – 3.24 г; пръстен от бяло злато, с бели камъчета - 3.55 г; брошка от бяло и жълто злато, с три малки бели камъчета – 3.06 г; две обеци от бяло злато, с бели камъчета – 3.78 г.

С втори Протокол за оглед на веществени доказателства – от 28.04.2009 г., л.11, том ІІ ДП, намерените и иззети банкноти в евро, в щатски долари и в лева, са подробно описани по серии, номера и номинал.

От заключението на изготвената от вещото лице К.К.К. техническа експертиза за истинност, изложено в Протокол № 4789/30.07.2009 г. – л.72, том ІІІ ДП, имащо за обект на изследване банкнотите, описани в горния протокол за оглед на веществени доказателства от 28.04.2009 г., се установява – въз основа на изследване на същите визуално, микроскопски с увеличение 12 пъти и след облъчване с ултравиолетови лъчи с дължина на вълната 365 нм – че същите са истински и представляват редовни емисии, съответно – за левовете на Българска народна банка, за еврото на Европейската централна банка и за щатски долари на Федералния резерв на САЩ.

От заключението на изготвената на 02.08.2009 г. от вещото лице Ц.П.Д. съдебно-икономическа експертиза – л.64, том ІІІ ДП, се установява, че общата стойност на отнетите бижута, ценени по отделно, по средни пазарни цени  към време на извършване на деянието, без в пазарната цена на съответното бижу да са включени декоративните камъчета на същото, е 787.38 лв.

От същото заключение се установява, че левовата равностойност на намерените и иззети

-763 365 евро е 1 493 012.17 лв. (763 365 евро х 1.95583);

-42 798 щатски долара е 65 415.46 лв. (42 798 щ.д. х 1.52847).

 

Доводът на защитата на подсъдимия П.Й.С., че  пазарната цена на съответното бижу е следвало да бъде съобразена и с декоративната украса по същото, е основателен, но в този случай би се завишила средната пазарна цена на съответната вещ, от което  не биха имали полза подсъдимите.

 

Чрез разписка – л.185, том ІІІ ДП,  е удостоверено предаването на 06.08.2009 г. от водещия разследването дознател на пострадалата К.Г.П. на отнетите й бижута,  ведно с червената дървена кутийка, в която са били.

Чрез разписка – л.184, том ІІІ ДП, е удостоверено предаването на 28.07.2009 г. от водещия разследването дознател на пострадалия Г.Ж.Г. на отнетите му 763 365 евро, 302 910 лв. и 42 798 щатски долара – в банкноти, както са описани в протокола за оглед на веществени доказателства от 28.04.2009 г.

 

На 26.02.2009 г. е извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия М.Б.С. и приятелката му – свидетелката Т.Ц.Ч., представляващо таванско помещение  на ул. “****” № *, вх.* в град К.. При извършване на посочените действия, санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК – изложени в протокол за претърсване и изземване, л.130, том І ДП - са иззети горепосочения служебен телефон на подсъдимия М.Б.С., други вещи, подробно описани в протокола, както и чифт спортни обувки с надпис на стелките “GIDO fasion shoes”, черни на  цвят; чифт маратонки черни на цвят № 42 2/3, с рекламна емблема на подметките “ADIDAS”; чифт маратонки червени на цвят с рекламен надпис “MAVI SPORTS”.

От заключението  на изготвена в хода на досъдебното производство трасологическа експертиза – Протокол № 69/14.03.2009 г., л.208, том ІІ ДП – се установява, че намерените и иззети следи от части от стъпки на обувки при извършения оглед на местопроизшествие в офиса на фирма “***” ЕООД, находящ се в град С.З., ул. “****” № ** и в къщата в с.М. В., общ. Стара Загора, не са оставени от изследваните три чифта маратонки – иззети при извършеното претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия М.Б.С..

 

На 26.02.2009 г. е извършено претърсване и изземване в жилището на подсъдимия П.Й.С.,***. При извършване на посочените действия, санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК – изложени в протокол за претърсване и изземване, л.122, том І ДП - са иззети горепосочения телефон със СИМ-карта, регистрирани на името на Й. П.С. (с ИМЕЙ **** и СИМ-карта  с тел. № ****), СИМ-карта с № *-** (ползвана от подсъдимия П.Й.С. в подслушаните разговори със свидетеля Д.И.К.), други мобилни апарати и вещи, всички подробно описани,  както и чифт маратонки, черни на цвят, № 44, марка “NIKE”; чифт спортни обувки, черни на цвят  с изписан върху страничната част надпис “4US”, чифт маратонки, черни на цвят с надпис “R&B”, чифт маратонки, черни на цвят “ADIDAS”, чифт обувки тип кубинки.

От заключението  на изготвена в хода на досъдебното производство трасологическа експертиза – Протокол № 70/15.03.2009 г., л.200, том ІІ ДП – се установява, че намерените и иззети следи от части от стъпки на обувки при извършения оглед на местопроизшествие в офиса на фирма “****” ЕООД, находящ се в град С. З., ул. “****” № *** и в къщата в с.М. В., общ. Стара Загора, не са оставени от изследваните маратонки и спортни обувки – иззети при извършеното претърсване и изземване в жилището на подсъдимия П.Й.С..

 

На 26.02.2009 г. е извършено претърсване и изземване в жилището на подсъдимия Т.С.К.,***. При извършване на посочените действия, санкционирани от съдия от съответния първоинстанционен съд на основание чл.161, ал.2 от НПК – изложени в протокол за претърсване и изземване, л.126, том І ДП - са иззети горепосочената СИМ-карта с № *****  (ползвана от подсъдимия Т.С.К. в подслушаните разговори със свидетеля Д.И.К.), други мобилни апарати и вещи, всички подробно описани,  както и чифт черни гуменки № 44, марка “BULDOZER”, чифт черни спортни  обувки № 41, с рекламен надпис “BOXOM”, чифт черни маратонки № 44, марка “BULDOZER” с бели, зелени и червени линии от страни, чифт маратонки, марка “NIKE”.

От заключението  на изготвена в хода на досъдебното производство трасологическа експертиза – Протокол № 71/16.03.2009 г., л.193, том ІІ ДП – се установява, че намерените и иззети следи от части от стъпки на обувки при извършения оглед на местопроизшествие в офиса на фирма “****” ЕООД, находящ се в град С. З., ул. “****” № *** и в къщата в с.М.В., общ. Стара Загора, не са оставени от изследваните маратонки, гуменки  и спортни обувки – иззети при извършеното претърсване и изземване в жилището на подсъдимия Т.С.К..

 

В заключенията на  три одорологически експертизи, обективирани в Протокол № 15 - л.4, том ІІІ ДП, Протокол № 14 – л.9, том ІІІ ДП, Протокол № 16 – л.14, том ІІІ ДП, се излага, че не е установена идентичност на мирисовите следи, иззети от лек автомобил “****” с ДК № *** с мирисовия материал  на подсъдимия М.Б.С., съответно на подсъдимия П.Й.С. и на подсъдимия Т.С.К..

 

От заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство  дактилоскопни експертизи, обективирани в Протокол № 19/06.03.2009 г. – л.164, том ІІ ДП, Протокол № 26/20.03.2009 г. – л.2, том ІІІ ДП и  Протокол № 09/ДКТ-55 - л.183, том ІІ ДП, трите заедно, имащи за обект на изследване бял пластмасов бидон с червен капак, две полиетиленови торбички, кутийка за бижута, хартиени листчета, 59 броя бандероли за банкноти,  17 бр. патрони, калибър 7.62 мм, се установява, че по посочените вещи, иззети при огледа на посочената местност от национален парк “Бузлуджа”, не са проявени и открити годни за идентификация дактилоскопни следи.

В заключението на друга дактилоскопна експертиза, изложено в Протокол № 18/06.03.2009 г. – л.164, том ІІ ДП, се излага, че дактилоскопните следи, иззети при огледа на местопроизшествие в къщата в с.М. В., при огледа  в офиса на “****” ЕООД – град Стара Загора и при този на джипа “****”, не са идентични с отпечатъците на тримата подсъдими.

 

Отрицателните обстоятелства  в  заключенията на горепосочените експертизи, не  влияят на извода за  авторството на подсъдимите в извършване на деянието, защото резултатът от заключенията на дактилоскопните експертизи е обясним с факта, че  по време на извършването му подсъдимите са били с ръкавици, а що касае този от заключенията на трасологичните и одорогическите експертизи следва да се има предвид изтеклия период от време от извършване на деянието до изготвяне на съответната експертиза и укриването от  подсъдимите  на  облеклото, с което са били по време на извършването му /последното, обяснено от  подсъдимия М.Б.С. пред свидетеля К.Р.Я./.

 

По отношение на всеки от тримата подсъдими – Т.С.К., М.Б.С. и П.Й.С. - в хода на досъдебното производство  са изготвени съдебно психологично-психиатрични експертизи - № 59/09.04.2009 г. /29, том ІІІ ДП/, № 56/02.04.2009 г. /л.38, том ІІІ ДП/ и № 141/05.08.2009 г. /л.47, том ІІІ ДП/ - от вещите лица д-р Г.Д.К. и доц. М.П.П., които съдът възприе като пълни, ясни и обосновани. От посочените заключения се установява по отношение на всеки от подсъдимите, че не страда от психично заболяване, че към време на извършване на инкриминираните действия  е разбирал свойството и значението им и е могъл да ръководи постъпките си.

В съответното заключение вещите лица охарактеризират:

-личността на подсъдимия Т.С.К. като екстравертна, стенична, с вътрешна локализация на контрола; установени са добри социални умения, добронамереност при общуване и стремеж към уравновесеност и търпение, който не винаги  е успешен; установен е стремеж към сдържане на емоционалните реакции и към избягване на себеразкриването, като наред с това обаче емоционалната експресивност на освидетелствания на времена е трудна за овладяване и същият става импулсивен и невъздържан; установено е наличие на невербални прояви на напрегнатост, повишена тревожност и емоционална лабилност;

-личността на подсъдимия М.Б.С. като екстравертна, емоционално възприемчива и емоционално лабилна; установени са вътрешна себенеувереност и неустойчивост спрямо стреса, които освидетелстваният е склонен да компенсира с прояви на самоувереност, категоричност и дори с лесни преходи към раздразнителност и гняв;

-личността на подсъдимия П.Й.С. като емоционално стабилна, егоцентрична, интерпретираща поведението на околните себеотносно, мнителна спрямо социалното обкръжение; наблюдавана е още повишена раздразнителност и слаба поносимост спрямо фрустрация; посочено е, че поведенческите стереотипи и доминиращи нагласи на освидетелствания го охарактеризират като личност, способна да постигне търсената изява и налагане на собствената сила спрямо околните, която личност обаче винаги е склонна да търси обясненията за последиците от постъпките си във външни фактори; цялостният анализ на резултатите от изследването е мотивирал вещите лица да заключат, че освидетелстваният е с личностна структура, включваща импулсивност, слаба критичност спрямо собственото поведение и емоционална сдържаност; вещите лица излагат, че всяка една от посочените личностови характеристики може да се разглежда като предпоставка за реализиране на асоциално поведение, но нито една от тях не е свързана с някакъв дефицит в способността  на подсъдимия П.Й.С. за възприемане и преценка на социалните ситуации.

 

На 26.02.2009 г., обвиняемият М.Б.С. е разпитан пред съдия по реда на чл.222 от НПК – Протокол от 26.02.2009 г. по НЧД № 191/2009 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, л.32, том І ДП. Тези обяснения на подсъдимия М.Б.С., в които същият подробно излага обстоятелствата, при които той и другите двама подсъдими са извършили първото от деянията по повдигнатото срещу им обвинение, се приобщиха към доказателствата по делото по реда и на основание чл.279, ал.1, т.3 и т.4, предложение първо от НПК.

В хода на съдебното следствие – л.164 нохд, подсъдимият М.Б.С.  се отрича от горните обяснения и твърди, че е дал  същите в резултат на упражнена спрямо него принуда чрез отправени закани спрямо хората от най-близкото му обкръжение и физическо малтретиране.

Приятелката на подсъдимия М.Б.С. - свидетелката Т.Ц.Ч. /л.182 нохд/, с която същият живеел съвместно  в таванското помещение  на ул. “***” № ***, вх.*,  град К., потвърждава тезата му, че е бил бит преди провеждане на разпита пред съдия. Свидетелката твърди, че   когато видяла приятеля си – подсъдимият М.  Б.С., след разпита в полицията, същият куцал, едва  си  стъпвал на краката, имал кръв под ноктите на ръцете си.

По делото се изиска и представи чрез началника на Затвора – Стара Загора справка от Медицинския център, подписана от д-р И., носеща дата 27.02.2009 г. В справката е изложено, че на 27.02.2009 г., подписалото я лице – Директор на МЦ, е извършило преглед на М.Б.С. по повод на оплакване за упражнено при задържането му на 26.02.2009 г. физическо насилие.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза по писмени данни - № 497/2009 г., л.339, нохд – изготвено от вещото лице д-р Р.М.Д., съпоставено с горепосочената справка, се установява, че са регистрирани следните травматични увреждания:

-в областта на лявата вежда - ивичесто кръвонасядане с розов цвят;

-в областта на гърба: в дясно – две ивичести кръвонасядания с червеникаво-виолетов цвят, в ляво – големи петнисти кръвонасядания с червеникаво-виолетов цвят;

-в областта на гърдите: в дясно – петнисти кръвонасядания с червеникав цвят;

-около пъпа – петнисти кръвонасядания с червеникав цвят;

-в лявата коремна половина: петнисти кръвонасядания с червеникав цвят и едно петнисто кръвонасядане с виолетов цвят;

-в поясната област – големи петнисти кръвонасядания с червеникаво виолетов цвят;

-в областта на дясната гривнена става – ивичести охлузвания, покрити с кафеникава коричка; в областта на трета карпофалангиална става – кръгловато охлузване, покрито с кафеникава коричка; под външния край на ноктите – засъхнала кръв;

-по задната повърхност на лява лакетна става - няколко охлузни наранявания; под дисталния край на ноктите на лявата ръка – засъхнала кръв;

-по дясната колянна става - лек оток и кръгловато охлузване, петнисто кръвонасядания в областта на ставата и по дясната подбедрица;

-по гръбната повърхност на дясното ходило – ивичесто, петнисто кръвонасядане с розов цвят;

-по десен глезен – ивичест раневи дефект с тъмно-червено дъно;

-в областта на лява колянна става – червеникаво-розово  кръвонасядане, множество охлузвания, покрити с кафеникави корички;

-по гръбната повърхност на лявото ходило – множество охлузвания, покрити с кафеникава коричка, в областта на стъпалото ивичест дефект с гладки ръбове.

Вещото лице д-р Р.М.Д. заключава,

-че удостоверените травматични увреждания са с давност до три дни преди извършване на прегледа с уточнението, че давността на описаните охлузвания и раневи дефекти е трудно определима и че най-общо същите датират от часове до около седем дни преди прегледа;

-че описаните травматични увреждания – без раневия дефект на лявото стъпало, причинен от действието на предмет с режещ ръб – са от действието на тъпи, твърди предмети;

-че е възможно същите да са получени по времето и начина, описан от подсъдимия М.Б.С..

 

В горепосочените обяснения по чл.222 от НПК  подсъдимият М.Б.С.  подробно излага как по предложение на подсъдимия П.Й.С.,  той и подсъдимият Т.С.К.,  се  решили съвместно с него на извършване на грабежа; как предварително тримата са обмислили  и подготвили осъществяването му;  как е осъществен самият грабеж и какво е конкретното участие на  всеки от подсъдимите и как след извършването му са скрили парите и бижутата  в предварително заровения и укрит в национален парк “Бузлуджа” бидон, вземайки от парите от по 5 000 лв. за всеки.

Съдът кредитира горепосочените обяснения на подсъдимия М.Б.С. като истинни и  ги ползва  като доказателствен източник,  поради следното:

Обясненията на подсъдимия М.Б.С. съответстват напълно на показанията на свидетелите К.Г.П. и П.Г.П., при това в детайли – като се започне от облеклото на подсъдимите /всеки с черни дрехи, маска на лицето и ръкавици/  до номера на  ПИН - кода  на  сигнално-охранителната техника  в офиса на “***” ЕООД в град С. З..   Съществуващите все пак различия между  посочените  гласни доказателства  - обясненията на подсъдимия и показанията на  свидетелите -  са  лесно преодолими.  Първото от тях – което не се и налага да бъде обяснявано - е в това, че  свидетелите и то по-точно свидетелката К.Г.П., описвайки конкретните действия на подсъдимите, с разпределени роли спрямо обитателите на вилата, не свързва действията на съответното лице с име, което се прави от подсъдимия М.Б.С.. Второто и то по-важно различие,  е в това, че подсъдимият М.Б.С. – за да омаловажи собствените си действия  - макар и неохотно да признава, че са носили оръжие, отрича самият той да е държал такова докато е охранявал свидетеля П.Г.П..  За  да  приеме  по-горе, при фактологичното изложение на случилото се, че подсъдимите са носели оръжие, което са ползвали, за да упражняват принуда, освен  с показанията на свидетелите К.Г.П. и П.Г.П. /на които съответства обясненото от подсъдимия М.Б.С. пред свидетеля К.Р.Я./, съдът се съобрази още както с факта на намерените при укритото имущество – предмет на грабежа,  патрони 7.62 мм, така и с това, че по тези патрони и по скритите на същото място чифт гумени ръкавици /каквито е носел всеки от подсъдимите/  е установено наличие на минерално масло с еднакъв фракционен състав, което пък –  както вече се посочи - наведе на извода, че патроните, респективно – неоткритото по делото оръжие, са държани от ползвателя на гумените ръкавици.  В тази връзка, видът на описаното от подсъдимия М.Б.С. оръжие  пред свидетеля К.Р.Я.  - Автомат Калашников /АК/, съответства на укритите при имуществото, предмет на грабежа, патрони – 7.62 мм, които са класическите боеприпаси  за този автомат.

Обясненията на подсъдимия М.Б.С. съдържат подробности относно вилата в село М. В. и офиса на “****” ЕООД в град С.З. /като външен вид и разположение на помещенията в тях/, включително и такива как е проникнато в първия обект и как се влиза във втория /защото той е подсъдимият, изпратен да вземе парите от офиса/, които същият не би могъл да знае, ако не е бил в тези обекти.

Обясненията на подсъдимия М.Б.С. относно ръководната роля на подсъдимия П.Й.С. съответстват напълно на личностновата характеристика  на последния, съдържаща се в заключението на горепосочената съдебно психологично-психиатрична експертиза. В тази връзка, следва да се отбележи и това, че в хода на съдебното следствие /л.166/, а и в писмените си искания относно хода на делото /л.329 нохд/ настоявайки, че  грабежът е инсцениран,  за да бъдат укрити откраднати пари от ТЕЦ-овете, подсъдимият П.Й.С. използва изрази, съответстващи на тези, употребявани от основния мъчител на свидетелката К.Г.П., който настоявал, че не иска каквито и да е пари, а от тези,  откраднати от ТЕЦ-овете.

Обясненията на подсъдимия М.Б.С. са в съответствие с данните от доказателствените материали, получени от мобилните оператори  и тези, събрани чрез специални разузнавателни средства и най-после, истинността им се потвърждава от факта, че именно въз основа на тях -  защото, в разпита по чл.222 от НПК, подсъдимият само е преповторил обясненото вече от него пред свидетеля К.Р.Я. -  е намерено имуществото, предмет на грабежа.

 

Твърдението на подсъдимия  М.Б.С., че е бил физически малтретиран, за да даде горните обяснения по чл.222 от НПК съдът прие, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин:

тъй като се подкрепя единствено от показанията на свидетелката Т.Ц.Ч., а поради отношенията й с този подсъдим, не може да се приеме, че тя е безпристрастна в показанията си;

тъй като от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, изготвено от вещото лице д-р Р.М.Д., се установи, че е обективно възможно установените на 27.02.2009 г. травматични увреждания да са причинени преди задържането на подсъдимия /26.02.2009 г./;

тъй като самата процедура по чл.222 от НПК е гаранция, че подсъдимият, тогава в качеството на обвиняем, е дал обясненията си доброволно, по собствена воля, без каквото и да било физическо или психическо насилие;

тъй като, както вече се посочи, обясненията на подсъдимия по чл.222 от НПК само преповтарят съобщеното от него пред свидетеля К.Р.Я., като от подсъдимия не се и твърди този свидетел да е упражнявал каквото и да е въздействие върху му.

Показанията на свидетелката Г.И.Г. /л.265 нохд/ относно начина на задържане на подсъдимия М.Б.С. в обитаваното от същия таванско помещение  нямат отношение към горе обсъжданото обстоятелство.

Най-после, дори и да се приеме, че подсъдимият М.Б.С. е бил физически малтретиран, за да изложи обсъжданите обяснения  – което не се споделя от съда  и няма пряко отношение към предмета на делото – следва да се посочи, че това обстоятелство не изключва извода за истинност на обясненото от този подсъдим  по реда на чл.222 от НПК, а преди това и пред свидетеля К.Р.Я., тъй като, както вече се посочи, именно въз основа на тези обяснения в национален парк “Бузлуджа” е намерено мястото, където е  заровен бидонът с укритото имущество, предмет на грабежа.

 

Достоверността на обясненото от подсъдимия М.Б.С. е констатирана и  чрез  извън процесуален способ – полиграфска консултация, която обаче е съчетана с психологическо изследване,  резултатът от които е  обективиран в  заключение на л.58 том ІІІ  ДП, в което е изложено:

-че с голяма степен на вероятност може да се твърди, че Т.С.К. е участвал в упражненото насилие върху семейство Петкови на 06/07 февруари 2009 г.;

-че по време на психологичното интервю М.Б.С. е потвърдил направените от него самопризнания, направени в досъдебното производство.

 

За разлика от подсъдимия М.Б.С., който не се и опитва да си изгради алиби за вечерта на 06/07.02.2009 г., подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К. твърдят, че имат такова. 

 

Подсъдимият Т.С.К. обяснява /л.166 нохд/, че на 05.02.2009 г. със свидетелката В.В.Б. /л.180 нохд/ празнували годишнина от съвместното си съжителство, а на 06.02.2009 г. двамата “реанимирали” в дома си в град К., ул. “****” № ***. Подсъдимият не твърди, в който и да е от тези два дни, да са имали гости. Свидетелката В.В.Б. потвърждава, че на 06.02.2009 г., вечерта, двамата с подсъдимия Т.С.К., са отпочивали в дома си, но, за да бъде препотвърди и чрез още едно лице алибито на приятеля си Т.С.К., допълва, че вечерта на 06.02.2009 г. в дома им пристигнала свидетелката М.М. С., за да й остави оборота от заведението в с.П.. Това заведение се държало от СД “****”, с.Ш., общ. К., собственост на родителите на свидетелката В.В.Б., които й поверили управлението на заведението. Свидетелката М.М. С. /л.264 нохд/ действително потвърждава, че късно вечерта на 06.02.2009 г. се е отбила в дома на подсъдимия Т.С.К. и свидетелката В.В.Б., за да отчете на последната оборота от заведението в с.П., но същевременно от справка изх. № 33550/18.12.2009 г. на НАП – Стара Загора – л.328 нохд – се установи, че в агенцията не е постъпвало уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за сключен трудов договор между СД “****” – с.Ш. и М. М. С.. При това, видно от показанията на свидетелката М.М. С. е, че в съдебно заседание същата бе изключително затруднена в това да посочи имената на други лица, работещи в заведението.

Съобразявайки се от една страна с близките отношения между подсъдимия Т.С.К. и свидетелката В.В.Б., а от друга, отчитайки уклончивостта в показанията на свидетелката М.М. С. и вземайки предвид горепосочената справка от НАП, съдът не кредитира с доверие твърдението на подсъдимия Т.С.К., че вечерта на 06/07.02.2009 г. е бил в дома си в град К., ул. “****” № ***.

 

Подсъдимият П.Й.С., който в началото на съдебното следствие твърдеше /л.167 нохд/, че от около месец и половина преди задържането му живеел съвместно със свидетелката Х.Т.К., в по-късен момент обясни, че вечерта на 06/07.02.2009 г., с друга своя близка приятелка – З.О.Г., бил в дискотека “***” в град К.. Свидетелката З.О.Г. - л.264 нохд -  твърди, че именно тя, считано от м.декември 2008 г. живеела на семейни начала с подсъдимия П.Й.С. и потвърждава алибито му. Обяснява, че запомнила датата, защото предния ден, на 05.02.2009 г., заедно с подсъдимия П.Й.С. били на гости  на подсъдимия Т.С.К. и свидетелката В.В.Б..  Последните двама не съобщават подобно обстоятелство. Нещо повече – свидетелката В.В.Б. бе категорична, че приятелят й Т.С.К. не поддържа близки приятелски отношения с подсъдимия П.Й.С.. Свидетелката З.О.Г. твърди още, че заедно с нея и подсъдимия П.Й.С., в заведението била и работодателката й – свидетелката Г.Д.М. /л.432 нохд/, което се потвърждава от последната.  Двете свидетелки – З.О.Г. и Г.Д.М. – поясняват, че въпросната вечер били седнали на масата, предназначена за охраната на заведението, защото нямало свободни места. Свидетелят Н.А.Г.  /л.431, л.560 нохд/, макар и да не е в състояние да уточни дали датата е била 06.02. или 14.02.2009 г., потвърждава, че вечерта на една от посочените дати, в дискотека “***”, в която работел като охрана, били подсъдимият П.Й.С., неговата братовчедка З.О.Г. и свидетелката Г.Д.М.. Два или три пъти през деня срещу тази вечер, братовчедка му – З.О.Г., му се обаждала с поръка да им запази маса, което той и сторил.

От представената по делото справка за свижданията на подсъдимия П.Й.С. в Затвора – С.З. по време на задържането му под стража по настоящото дело  – л.557 нохд, се установява, че на 09.08.2009 г., на 12.09.2009 г., на 19.09.2009 г., на 03.10.2009 г., на 17.10.2009 т., на 07.11.2009 г., на 05.12.2009 г. и на 09.01.2010 г. е имал свиждане със свидетелката З.О.Г.. С Определение № 672/29.10.2009 г., постановено по НЧД № 1858/2009 г. по описа на Районен съд – Стара Загора – л.540 нохд,  е потвърдена Заповед  № Б-222/26.10.2009 г. на Началника на Затвора – С.З., с която на л.св. П.Й.С. е наложено дисциплинарно наказание на основание чл.101, т.7 от ЗИН “изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия”, за това, че на 06.10.2009 г., в 16.10 часа, в І-б салон, нарушил установения ред и дисциплина, като със съдействието на неизвестен лишен от свобода, получил документ /медицинска справка/, касаещ здравословното състояние на л.св. М.Б.С.. От саморъчните обяснения на подсъдимия П.Й.С. пред Началника на Затвора – С.З. във връзка с това нарушение – л.547 нохд, е видно, че за да се снабди с този документ, подсъдимият е поръчал на приятелката си З. да даде на приятелката на лишения от свобода, обещал му медицинската справка, сумата от 300 лв.

Отчитайки несъответствията в показанията на свидетелите, потвърждаващи алибито на подсъдимия П.Й.С. – свидетелките З.О.Г. и Г.Д.М. са категорични точно коя вечер са били с него в заведение “***”, но пък не си спомнят, че не са били настанени на служебна маса, а на маса, запазена предварително, при това след неколкократни обаждания на първата от тях;  съобразявайки се още с естеството на свижданията между подсъдимия П.Й.С. и свидетелката З.О.Г. – такова, каквото се установява по повод наложеното на подсъдимия дисциплинарно  наказание   на основание чл.101, т.7 от ЗИН, съдът не кредитира с доверие твърдението на подсъдимия П.Й.С., че вечерта на 06/07.02.2009 г. е бил в дискотека “***” в град Казанлък.

 

Най-накрая, следва  да  се  изтъкне, че твърдяното от подсъдимия Т.С.К. и подсъдимия П.Й.С. алиби за вечерта на 06/07.02.2009 г., противостои на всички по-горе посочени доказателства, анализът на които наложи като извод, че  вечерта на 06.02.2009 г. и сутринта на 07.02.2009 г., тези двама подсъдими, ведно с подсъдимия М.Б.С., са били във вилата на свидетелите К. и П. в с.М.В.  и в град С. З., извършвайки действията, посочени по-горе при фактологичното изложение на  установените факти по делото.

 

Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът прие следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО ЗА ГРАБЕЖ:

 

От установените по делото фактически обстоятелства е видно, че на 06/07.02.2009 г., подсъдимите П.Й.С., М.Б.С. и Т.С.К. чрез принуда спрямо свидетелката К.Г.П. са отнели нейно и на свидетеля Г.Ж.Г. движимо имущество.

Принудата подсъдимите са използвали, за да преодолеят възможна съпротива   от свидетелката  К.Г.П. и за да я мотивират да им  предаде сумата от 2 000 000 евро, каквато  са считали, че  свидетелката съхранява  в семейната  си  вила в  с. М. В.,  като  в последствие, разбирайки,  в резултат на тази  упражнена  принуда,  че големи парични суми и златни бижута има  не във вилата, а  в офиса на дружеството по  месторабота на свидетелката,  находящ се в град С. З.,  са насочили упражняваното от тях физическо и психическо въздействие  към  мотивиране на свидетелката да им  предаде намиращото се там имущество.

Между упражнената спрямо пострадалата К.Г.П. принуда и отнемането на вещите – предмет на престъплението, е налице функционална връзка, защото принудата, освен, че е използвана с горепосочената цел, е упражнявана до установяване от подсъдимите на фактическа власт върху парите и бижутата – дулото на автомата е било насочено  срещу свидетелката до съобщаване по телефона от подсъдимия М.Б.С. на подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К.,  че  всичко е приключило благополучно в офиса на “***” ЕООД, град Стара Загора.

Горепосочените два акта – употреба на принуда (физическа или психическа), а  в случая и в двете й форми  и  отнемането  на вещите от владението на пострадалия с намерение за противозаконното им присвояване – в неразривната си връзка и подчиненост на една цел, съставляват особеностите от обективна страна на престъплението грабеж по чл.198, ал.1 от НК.

Без значение за съставомерността на престъплението като грабеж е обстоятелството, че принудата е упражнена върху лице, което  е собственик  само на част от имуществото – предмет на престъплението. Правно значим е фактът, че  К.Г.П. е била отговорна за съхранението и е упражнявала държане върху  цялото отнето имуществото.

Принудата, в двете й форми – сила и заплашване,  е изразена:

-в  страховития начин, по който подсъдимите влизат в жилищното помещение, в което е свидетелката К.Г.П. – внезапно, в тъмната част на денонощието, в стая, осветена единствено от светлината на екрана на телевизора,  пред пострадалата  се появяват трима мъже,  с тъмно облекло, с маски на главите, на ръцете – с ръкавици, а единият  от тях и въоръжен с автомат;

-в отправената към  свидетелката  команда: “Ръцете на гърба и на пода!” и в последващото разпореждане към немладата жена, тъй както е просната по корем на пода, да разтвори краката и разпери ръцете си;

-в ритниците в областта на гърба и ребрата по време  на последвалия поставянето на тялото на пострадалата в подчинено положение разпит на същата;

-в отправянето на закани срещу живота на близките й, съпроводени с манифестация на знания за детайли от ежедневието на последните;

-в нанасянето на удари с нож по тялото на пострадалата, включително и прободни  такива в седалищната област, всички съпроводени със закани към жената, че ще бъде накълцана;

-в причиняването на порезна рана по дясната ушна мида на пострадалата;

-в инжектирането на упойка в тялото на пострадалата, съпроводено със закана, че ще й бъдат отрязани пръстите, а пък заканата - последвана от порязване с ножа на пръстите на дясната й ръка;

-в завързването на ръцете и краката на пострадалата;

-в насочването на дулото на автомата към свидетелката със закана, че ще бъде разстреляна.

В извършването на грабежа, чието изпълнително деяние, както  вече се посочи, се характеризира с това, че се състои от два акта – употреба на принуда и отнемане на вещите от владение на пострадалия с намерение за противозаконното им присвояване – са участвали и тримата подсъдими. Без значение е обстоятелството, че подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К.  не са участвали  в отнемането на парите и бижутата от офиса на “***” ЕООД  в град С. З.,  а са останали във вилата в с. М. В. при  свидетелката К.П.Г., принуждавайки я да им съдейства чрез указания към подсъдимия М.Б.С., изпратен в офиса на дружеството, как да вземе  от там парите и вещите, което последният е и сторил. Това е така, тъй като това разпределение на ролите между подсъдимите е предварително съгласувано по между им  и тъй като  действията на  упражняваната върху пострадалата принудата  и тези  по установяване на фактическа власт върху  чуждото имущество   са взаимно свързани.

Подсъдимите са извършили грабежа след предварителен сговор по между си, но тъй като съдържанието на същия е включвало само извършването на конкретното престъпление, в случая  предварителното сговаряне помежду им не е квалифициращо обстоятелство.

Поради гореизложеното, в случая е налице обикновено съучастие по чл.20, ал.2 от НК, под формата на съизвършителство, тъй като всеки от подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние на грабежа.

Имуществото – предмет на  престъплението  – е  на  обща стойност 1 876 411.13 лв., която сума включва:

-787.38 лв. – стойност на златните бижута;

-1 492 298.29 лв.  (763 000 евро х 1.95583)  – левова равностойност на 763 000 евро, за колкото е повдигнато обвинение, макар и  реално отнетата валута от този вид да е 763 365 евро;

-65 415.46 лв. (42 798 щ.д. х 1.52847) – левова равностойност на 42 798 щатски долара;

-317 910 лв.  (в заровения пластмасов бидон са установени 302 910 лв., към които следва да бъде прибавени 15 000 лв., взети от подсъдимите, преди укриване  в бидона на ограбеното).

Съдът прие за недоказано обвинението,  имуществото – предмет на престъплението – да включва парична сума в български левове по-голяма от 317 910 лв., до размера на 330 000 лв., поради следното:

Както вече се посочи, свидетелят Г.Ж.Г. поясни, че съобщеният от него размер на парите, държани в  по-голямата каса (от по-малката са взети 30 000 лв.)  е приблизителен, тъй  като от касата липсвали не само парите, но и документите, в които бил описал точния им размер по вид валута. Поради това, съобразявайки  се с факта, че  са намерени укрити  302 910 лв.,  към които следва да бъде прибавени 15 000 лв., взети от подсъдимите,  съдът прие, че общата стойност на паричната сума в български левова, отнета при грабежа,  е 317 910 лв., от които 30 000 лв. са били в по-малката каса, а  останалите  287 910 лв. -  в другата, по-голяма каса.

Пак във връзка с предмета на престъплението, следва да се посочи, че неправилно в обвинителния акт е прието, че 763 000 евро са с левова равностойност 1 493  012.17 лв.,  а не с такава от 1 492 298.29 лв.  (763 000 евро х 1.95583).

Съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н.д. № 1/1998 г. на ОСНК,  паричната равностойност на предмета на престъплението е критерий за неговия размер, който се явява такъв в “особено големи размери”, когато  надхвърля 140 пъти установената в страната минимална работна заплата. Към 06/07.02.2009 г., минималната работна заплата е била 240 лв., определена с ПМС № 1/10.01.2009 г.

Сумата от  1 876 411.13 лв. – колкото е обща стойност на предмета на престъплението  - надхвърля не 140 пъти, а повече от 7 818 пъти, горепосочената минимална работна заплата.  Поради това и имуществото, предмет на грабежа, е в особено големи размери.

При извършването на грабежа подсъдимите са били въоръжени с автомат “Калашников”, като това оръжие е било използвано от тях за осъществяване  на  принудата  чрез насочване на дулото му срещу свидетелката К.Г.П..

Последните две обстоятелства съставляват два признака, при кумулативното наличие на които,  грабежът следва да бъде квалифициран по чл.199, ал.2, т.3 от НК.

При извършване на деянието,  подсъдимите са действали при форма на вина  пряк умисъл  - проява на който е предварителният сговор помежду им  за извършването  му, действали са   с  намерение противозаконно да присвоят чуждото имущество, което им намерение е обективирано в извършената предварителна подготовка на мястото, където същото да бъде укрито след деянието.

Всички горепосочени обстоятелства обуславят квалифициране на извършеното деяние от подсъдимите като грабеж по чл.199, ал.2, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

По отношение на подсъдимия П.Й.С. обаче е налице и квалифициращо обстоятелство по чл.199, ал.1, т.4, тъй като извършеният от него грабеж представлява опасен рецидив, поради  следното:

Грабежът е извършен от подсъдимия П.Й.С. в срока по чл.30, ал.1, предложение първо  от НК спрямо осъждането му  на шест години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв. за тежко умишлено  престъпление  с присъда по НОХД № 54/2004 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в  сила на 03.07.2007 г.

 Както вече се посочи, с Определение от 24.09.2007 г., постановено по НЧД № 722/2007 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,  влязло в сила на 09.10.2007 г., на основание чл.25 – 23 от НК,  поради това, че престъплението по горепосочената присъда –  по НОХД № 54/2004 на ОС – Стара Загора, влязла в сила на 03.07.2007 г. – е извършено в реална съвкупност с престъпленията, по

-НОХД № 47/1999  на РС – Казанлък, влязла в сила на 09.10.2001 г.;

-НОХД № 577/2001 на РС – Казанлък, влязла в сила на 03.05.2002 г.;

-НОХД № 457/2001 на РС – Казанлък, влязла в сила на 30.10.2002 г.;

-НОХД № 728/2001 на РС – Казанлък, влязла в сила на 22.01.2003 г.;

-НОХД № 339/2005 на РС – Казанлък, влязла в сила на 21.10.2005 г.;

-НОХД № 214/2005 на РС – Казанлък, влязла в сила на 11.11.2005г.,

с посочения съдебен акт,  спрямо подсъдимия П.Й.С. е определено  общо наказание за престъпленията по горепосочените дела, в  размер на шест години лишаване от свобода при първоначален “строг” режим, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба от 5 000 лв.

Тъй като основание за опасен рецидив  по чл.29, ал.1, б.“б” от НК  е наличието на  две или повече осъждания, а не присъди – в този смисъл изцяло Решение № 138/07.04.1997 г. на ВКС, н.д. № 586/1996 г., І н.о. –  извършеният от подсъдимия П.Й.С. грабеж по настоящото делото представлява опасен рецидив  по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, не и по чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

Горепосоченото обуславя квалифициране на извършеното  от подсъдимия П.Й.С.  деяние като грабеж по чл.199, ал.2, т.3 във връзка във връзка с ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2  във връзка с чл.29, ал.1, б.“а”от НК.

 

По отношение на подсъдимия П.Й.С.:

Въз основа на всичко гореизложено,  съдът прие, че след като  на  06/07.02.2009 г.  в с. М. В.,  област Стара Загора и  в град С. З.,  действайки при условията на опасен рецидив, като съизвършител  - в съучастие с  подсъдимите М.Б.С. и Т.С.К.,   е отнел чужди движими вещи  – 763 000 евро,   42 798 щатски долара,  317  910 лв., пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен  пръстен, от владението на собствениците им - Г.Ж.Г. и К.Г.П.,  с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване спрямо К.Г.П. и  грабежът е в особено големи размери – общата стойност на отнетите вещи и пари е 1 876 411.13 лв. и  извършителите му  са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм,  действайки при пряк умисъл, подсъдимият П.  Й.С. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.199 ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.4  във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.

С оглед на гореизложеното относно имуществото предмет на престъплението и основанията за опасен рецидив, съдът призна подсъдимия П.Й.С.:

-за невинен  в  това   при  извършване на  горепосочения  грабеж   да е отнел парична сума  в български левове  по-голяма от 317 910 лв.  - до размера на 330 000  лв.,   както и  общата  стойност на предмета на престъплението да е по-висока от 1 876 411.13  лв.  -  до размера на 1 889 215.01 лв.,  поради  което го оправда в посочените части от  повдигнатото му обвинение за горепосоченото престъпление;

-за невинен в това, извършеният от него грабеж, представляващ опасен рецидив,  да осъществява и чл.29, ал.1, б.”б” от НК, поради което го оправда  в тази част  от повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199 ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.4  във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия П.Й.С. престъпление –  за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния – съдът взе предвид следните  обстоятелства:

-изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от: осъжданията на подсъдимия, извън тези, определящи правната квалификация на извършеното от него престъпление като такова при условията на опасен рецидив (по НОХД № 354/1991 г. и НОХД № 309/1999 г.), всяко от които е за тежки умишлени престъпления; обстоятелството, че присъдата по  НОХД № 54/2004 г. –   извън това, че  е част от осъждането, определящо правната квалификация на грабежа като представляващ опасен рецидив – е за две престъпления по чл.214 от НК – квалифициран състав на изнудване, изпълнителното деяние на което престъпление включва също упражняването на принуда; обстоятелството, че настоящото престъпление е извършено по-малко от половин година след изтичане на изпитателния срок по постановеното спрямо подсъдимия П.Й.С. условно предсрочно освобождаване; това, че  в процеса на упражняваната принуда спрямо свидетелката К.П.Г. подсъдимият П.Й.С. е  имал ролята на най-активен мъчител на жертвата;  това, че личностовата характеристика на подсъдимия съдържа черти,  предпоставящи реализация на асоциално поведение, без същите да са свързани с дефицит в способността за възприемане и преценка на социални ситуации;

-изключително високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от: продължителното и непрекъснато времетраене на упражняваната принуда;  проявената жестокост и висок интензитет на употребената физическа сила за сломяване волята на свидетелката К.Г.П., обективирани в причинените й множество травматични увреждания; обстоятелството, че обект на физическа принуда е станала не само свидетелката К.Г.  П. като лице, упражняващо фактическа власт върху имуществото, предмет на престъплението, но и нейният съпруг – и двамата в  немлада възраст, а последният и с недобро здравословно състояние; това, че  грабежът е извършен след предварителен сговор между подсъдимите и сериозни приготовления за осъществяването му;  обстоятелството, че стойността на имуществото, предмет на престъплението многократно надхвърля тази, която е достатъчна да определи  грабежа като такъв в особено големи размери;

-недобрите характеристични данни за личността на подсъдимия П.Й.С., обусловени от това, че същият, макар и със *** образование, в зряла възраст, без оплаквания за здравословни проблеми, не работи,  като при това,  паричните средства, с които разполага в ежедневието си,  са с неясен произход;  от факта на наличие срещу му на неприключило наказателно производство за тежко умишлено престъпление.

Преценявайки горепосочените  обстоятелства  по чл.54 от НК  поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки липсата на смекчаващи отговорността такива, съдът прие, че  най - оптимално  целите на чл.36 от НК  - да се поправи и превъзпита подсъдимия  към спазване законите и  правилата на обществото, да се въздейства предупредително върху него и да му  се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото  - ще бъдат постигнати чрез налагане на подсъдимия  П.Й.С. на  наказание  доживотен затвор, на каквото и го осъди  за извършеното от него престъпление по чл.199 ал.2, т.3 във връзка с ал.1, т.4  във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” от НК.

 

Съдът не наложи на подсъдимия наказание конфискация, макар и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова наказание за извършеното престъпление, тъй като по делото не се установи подсъдимият П.Й.С. да притежава каквото и да е налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

 

 

По отношение на подсъдимия М.Б.С.:

Въз основа на гореизложеното относно първото от повдигнатите срещу тримата  подсъдими обвинения,  съдът прие, че след като на 06/07.02.2009 г.  в с. М.В.,  област Стара Загора и  в град С.З.,  като съизвършител  - в съучастие с  подсъдимите П.Й.С. и Т.С.К., е  отнел чужди движими вещи  – 763 000 евро,   42 798 щатски долара,  317  910 лв., пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен  пръстен, от владението на собствениците им - Г.Ж.Г. и К.Г.П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване  спрямо К.Г.П. и  грабежът е в особено големи размери -  отнетите вещи и пари са на обща стойност 1 876 411.13 лв.  и  извършителите са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм,  действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият М.Б.С.  е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на чл.199, ал.2, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

С оглед на гореизложеното относно имуществото предмет на престъплението, съдът призна подсъдимия М.Б.С. за невинен  в  това   при  извършване на  горепосочения  грабеж   да е отнел парична сума  в български левове  по-голяма от 317 910 лв.  - до размера на 330 000  лв.,   както и  общата  стойност на предмета на престъплението да е по-висока от 1 876 411.13  лв.  -  до размера на 1 889 215.01 лв.,  поради  което го оправда в посочените части от  повдигнатото му обвинение за горепосоченото престъпление.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия М.Б.С. престъпление –  за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния – съдът взе предвид следните  обстоятелства:

-средната степен на обществена опасност на подсъдимия като деец обусловена от една страна от чистото му съдебно минало, а от друга – от конкретните му действия, чрез които е обективирано участието му в извършването на престъплението;

-изключително високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от: продължителното и непрекъснато времетраене на упражняваната принуда;  проявената жестокост и висок интензитет на употребената физическа сила за сломяване волята на свидетелката К.Г.П., обективирани в причинените й множество травматични увреждания; обстоятелството, че обект на физическа принуда е станала не само свидетелката К.Г. П. като лице, упражняващо фактическа власт върху имуществото, предмет на престъплението, но и нейният съпруг – и двамата в  немлада възраст, а последният и с недобро здравословно състояние; това, че  грабежът е извършен след предварителен сговор между подсъдимите и сериозни приготовления за осъществяването му;  обстоятелството, че стойността на имуществото, предмет на престъплението, многократно надхвърля тази, която е достатъчна да определи  грабежа като такъв в особено големи размери;

-позитивните характеристични данни за личността на подсъдимия М.Б.С.,  който е със *** образование, трудово ангажиран, водещ уседнал начин на живот, познат на съседите си  - свидетелката Г.И.Г., л.265 нохд – като скромно и услужливо момче;

-младостта на подсъдимия – едва двадесет и четири годишен към време на извършване на деянието;

-обстоятелството, че чрез подробните си и детайлни обяснения от хода на досъдебното производство, макар и в последствие да се отрича от тях, обективно и реално е съдействал за установяване на обективната истина, а  и за  възстановяване на имуществото, предмет на престъплението.

Преценявайки горепосочените  обстоятелства  по чл.54 от НК  поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива, поради  което  счете,  че  на подсъдимия М.Б.С. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода  под средния размер на предвиденото в закона, поради което и го осъди на  шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.199, ал.2, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

Съдът не наложи на подсъдимия наказание конфискация,   макар и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова наказание за извършеното престъпление, тъй като по делото не се установи подсъдимият М.Б.С. да притежава каквото и да е налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

 

По отношение на подсъдимия Т.С.К.:

Въз основа на гореизложеното относно първото от повдигнатите срещу тримата  подсъдими обвинения,  съдът прие, че след като на 06/07.02.2009 г.  в с. М. В.,  област Стара Загора и  в  град  С. З.,  като съизвършител  - в съучастие с  подсъдимите П.Й.С. и М.Б.С.,  е  отнел чужди движими вещи  – 763 000 евро,   42 798  щатски долара, 317  910 лв., пет броя златни брошки, две златни обеци, един брой златен пръстен, от владението на собствениците им - Г.Ж.Г. и  К.Г.П. с намерение противозаконно да ги присвои, като  употребил за това сила и заплашване  спрямо К.Г.П. и  грабежът е в особено големи размери -  отнетите вещи и пари са на обща стойност 1 876 411.13 лв.  и  извършителите са били въоръжени с автомат – А К 7.62 мм,  действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият Т.С.К.  е осъществил както от обективна, така  и  от субективна страна, състава на чл.199, ал.2, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

С оглед на гореизложеното относно имуществото предмет на престъплението, съдът призна подсъдимия Т.С.К.  за невинен  в  това   при  извършване на  горепосочения  грабеж   да е отнел  парична сума  в български левове  по-голяма от 317 910 лв.  - до размера на 330 000  лв.,   както и  общата  стойност на предмета на престъплението да е по-висока от 1 876 411.13  лв.  -  до размера на 1 889 215.01 лв.,  поради  което го оправда в посочените части от  повдигнатото му обвинение за горепосоченото престъпление.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Т.С.К. престъпление –  за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния – съдът взе предвид следните  обстоятелства:

-средната степен на обществена опасност на подсъдимия като деец обусловена от една страна от чистото му съдебно минало, а от друга – от конкретните му действия, чрез които е обективирано участието му в извършването на престъплението;

-изключително високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от: продължителното и непрекъснато времетраене на упражняваната принуда;  проявената жестокост и висок интензитет на употребената физическа сила за сломяване волята на свидетелката К.Г.П., обективирани в причинените й множество травматични увреждания; обстоятелството, че обект на физическа принуда е станала не само свидетелката К.Г.  П. като лице, упражняващо фактическа власт върху имуществото, предмет на престъплението, но и нейният съпруг – и двамата в  немлада възраст, а последният и с недобро здравословно състояние; това, че  грабежът е извършен след предварителен сговор между подсъдимите и сериозни приготовления за осъществяването му;  обстоятелството, че стойността на имуществото, предмет на престъплението, многократно надхвърля тази, която е достатъчна да определи  грабежа като такъв в особено големи размери;

-разноликите характеристични данни за личността на подсъдимия Т.С.К.,  който е със **** образование, официално безработен, но иначе трудово ангажиран -  помага на  приятелката си В.В.Б. в стопанисването на повереното й за управление от нейните родители заведение в с. П.;  същевременно подсъдимият Т. С.К. е криминално регистриран за хулигански прояви и задържан като заподозряно лице в РУ на МВР – Казанлък за извършени палежи и изнудване /характеристична справка, л.55 , том І ДП/;

-обстоятелството, че подсъдимият Т.С.К. е пълен сирак.

Преценявайки горепосочените  обстоятелства  по чл.54 от НК  поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите  отговорността такива, поради  което  счете,  че  на подсъдимия Т.С.К. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода  над средния размер на предвиденото в закона, поради което и го осъди на  осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода за извършеното от него престъпление по чл.199, ал.2, т.3 във връзка с чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

 

Съдът не наложи на подсъдимия наказание конфискация,   макар и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова наказание за извършеното престъпление, тъй като по делото не се установи подсъдимият Т.С.К. да притежава каквото и да е налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

 

ПО  ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.339, АЛ.1 ОТ НК:

 

От установените фактически обстоятелства по делото, е видно, че при  упражняването на  принудата по време на извършения на 06/07.02.2009 г. грабеж,  подсъдимите П.Й.С., М.Б.С. и Т.С.  К. са ползвали Автомат “Калашников”, боеприпасите за който, непосредствено след извършване на деянието – 17 броя патрони калибър 7.62 мм, са укрили ведно с имуществото, предмет на престъплението, в предварително подготвен за тази цел пластмасов бидон, заровен  на подбрано място в национален парк “Бузлуджа”.

От еднаквия външен вид на патроните, както и от еднаквите маркировъчни обозначения върху дъната на гилзите  им –  обстоятелства, видими при предявяването им като веществено доказателство по делото /№13/, се следва, че същите са от един и същи завод, от една и съща година на  производство и от една и съща партида или иначе казано, че са унитарни, фабрична направа по определен стандарт – по делото не е и повдигнат довод за противното – поради което, съдът прие годността им  да възпроизведат изстрел за безспорно установена,  а  от там и че са  годни като боеприпаси. Наличието им, а и това им състояние,  са показателни за  годността на оръжието, местонахождението на което – след извършване на деянието – не се установи.

Чрез упражняваната фактическа власт от подсъдимите върху посоченото оръжие и боеприпаси по време на извършване на грабежа е осъществено изпълнителното деяние “държане” от изброително посочените форми на такова в чл.339, ал.1 от НК.

Разполагайки с посоченото оръжие и боеприпаси, подсъдимите  не  са притежавали  надлежно разрешение по чл.7  от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси и чл.40 от Правилника за приложение на този закон.

Налице е и изискуемият от закона пряк умисъл за извършване на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, обективиран в  старателното укриване  след грабежа от подсъдимите  на оръжието и боеприпасите, ползвани при извършването му.

 

По отношение на подсъдимия П.Й.С.:

Въз основа на всичко гореизложено относно това от повдигнатите обвинения, съдът прие, че  след като на  06/07.02.2009 г.  в с. М. В., област Стара Загора,  без да има надлежно разрешение по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, е държал огнестрелно оръжие - автомат “Калашников” с кал. 7.62 мм  и боеприпаси - 17  броя патрони калибър  7,62 мм,  действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият П.Й.С., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на  чл.339, ал.1  от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия П.Й.С. престъпление –  за което законът, в сила към време на извършването му,  до изм. с ДВ бр.26/2010 г., който е и по-благоприятен,  предвижда наказание  до шест години лишаване от свобода –  съдът взе предвид следните  обстоятелства:

-изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от:  съдебното минало на подсъдимия, който е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления от общ характер; от факта, че две от постановените спрямо него присъди – по НОХД № 309/1999 г. и по НОХД № 728/2001 г. – са за престъпления по чл.339 от НК; обстоятелството, че настоящото престъпление е извършено по-малко от половин година след изтичане на изпитателния срок по постановеното спрямо подсъдимия П.Й.С. условно предсрочно освобождаване;  това, че личностовата характеристика на подсъдимия съдържа черти,  предпоставящи реализация на асоциално поведение, без същите да са свързани с дефицит в способността за възприемане и преценка на социални ситуации;

-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от обстоятелствата, при които е извършено това престъпление – за упражняване на принуда, съставляваща елемент от състава на друго, по-тежко наказуемо престъпление;

-недобрите характеристични данни за личността на подсъдимия П.Й.С., обусловени от това, че същият, макар и със средно образование, в зряла възраст, без оплаквания за здравословни проблеми, не работи,  като при това,  паричните средства, с които разполага в ежедневието си,  са с неясен произход;  от факта на наличие срещу му на неприключило наказателно производство за тежко умишлено престъпление, при това отново по раздел І “Престъпления, извършени по общоопасен начин или с обощоопасни средства” на Глава ХІ на НК.

Преценявайки горепосочените  обстоятелства  по чл.54 от НК  поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки липсата на смекчаващи отговорността такива, съдът прие, че  на подсъдимия  П.Й.С. следва да се наложи наказание, съответстващо на максималния размер на предвиденото в закона, поради което за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.1 от НК го осъди на шест години лишаване от свобода.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.

 

Отчитайки, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, съдът определи спрямо подсъдимия П.Й.С. общо наказание за горепосочените две престъпления – доживотен затвор, като постанови, същото да се търпи при първоначален “специален режим” в затвор на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

По отношение на подсъдимия М.Б.С.:

Въз основа на всичко гореизложено относно това от повдигнатите обвинения, съдът прие, че  след като на  06/07.02.2009 г.  в с. М.В., област Стара Загора,  без да има надлежно разрешение по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, е държал огнестрелно оръжие - автомат “Калашников” с кал. 7.62 мм  и боеприпаси - 17  броя патрони калибър  7,62 мм,  действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият М.Б.С., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на  чл.339, ал.1  от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия М.Б.С.  престъпление –  за което законът, в сила към време на извършването му,  до изм. с ДВ бр.26/2010 г., който е и по-благоприятен,  предвижда наказание  до шест години лишаване от свобода –  съдът взе предвид следните  обстоятелства:

-средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от една страна от чистото му съдебно минало, от друга – от това, че видът на оръжието, върху което е упражнявал фактическа власт, предпоставя връзки на държателя му  с лица от  силови, криминални  групировки;

 -високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от обстоятелствата, при които е извършено това престъпление – за упражняване на принуда, съставляваща елемент от състава на друго, по-тежко наказуемо престъпление;

-позитивните характеристични данни за личността на подсъдимия М.Б.С.,  който е със средно образование, трудово ангажиран, водещ уседнал начин на живот, познат на съседите си  - свидетелката Г.И.Г., л.265 нохд – като скромно и услужливо момче;

-младостта на подсъдимия – едва двадесет и четири годишен към време на извършване на деянието;

-обстоятелството, че чрез обясненията си от хода на досъдебното производство, макар и в последствие да се отрича от тях, е съдействал за установяване на обективната истина,  включително и посочвайки местонахождението на укритите боеприпаси.

Преценявайки горепосочените  обстоятелства  по чл.54 от НК  поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива, поради  което  счете,  че  на подсъдимия М.Б.С. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода  под средния размер на предвиденото в закона, поради което за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.1 от НК го осъди на  две години и шест месеца лишаване от свобода.

 

Отчитайки, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, съдът определи спрямо подсъдимия М.Б.С.  общо наказание за горепосочените две престъпления – шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Съобразявайки се с цялостната престъпна дейност на подсъдимия М.Б.С.,  съдът прецени, че така определеното общо наказание,  което съответства на най-тежкото от наложените му за извършените две престъпления,  ще  осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК,  поради  което прие, че не следва да прилага разпоредбата  на чл. 24 НК.

 

По отношение на подсъдимия Т.С.К.:

Въз основа на всичко гореизложено относно това от повдигнатите обвинения, съдът прие, че  след като на  06/07.02.2009 г.  в с. М.В., област Стара Загора,  без да има надлежно разрешение по Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, е държал огнестрелно оръжие - автомат “Калашников” с кал. 7.62 мм  и боеприпаси - 17  броя патрони калибър  7,62 мм,  действайки при форма на вина – пряк умисъл, подсъдимият Т.С.К.,  както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на  чл.339, ал.1  от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Т.С.К. престъпление –  за което законът, в сила към време на извършването му,  до изм. с ДВ бр.26/2010 г., който е и по-благоприятен,  предвижда наказание  до шест години лишаване от свобода –  съдът взе предвид следните  обстоятелства:

-средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от една страна от чистото му съдебно минало, от друга – от това, че видът на оръжието, върху което е упражнявал фактическа власт, предпоставя връзки на държателя му  с лица от  силови, криминални  групировки;

 -високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от обстоятелствата, при които е извършено това престъпление – за упражняване на принуда, съставляваща елемент от състава на друго, по-тежко наказуемо престъпление;

-разноликите характеристични данни за личността на подсъдимия Т.С.К.,  който е със средно образование, официално безработен, но иначе трудово ангажиран -  помага на  приятелката си В.В.Б. в стопанисването на повереното й за управление от нейните родители заведение в с. П.;  същевременно подсъдимият Т. С.К. е криминално регистриран за хулигански прояви и задържан като заподозряно лице в РУ на МВР – Казанлък за извършени палежи и изнудване /характеристична справка, л.55 , том І ДП/;

-обстоятелството, че подсъдимият Т.С.К. е пълен сирак.

Преценявайки горепосочените  обстоятелства  по чл.54 от НК  поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите  отговорността такива, поради  което  счете,  че  на подсъдимия Т.С.К. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода  над средния размер на предвиденото в закона, поради което за извършеното от него престъпление по чл.339, ал.1 от НК го осъди на  три години и шест месеца лишаване от свобода.

 

Отчитайки, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от НК, съдът определи спрямо подсъдимия Т.С.К. общо наказание за горепосочените две престъпления – осемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Съобразявайки се с цялостната престъпна дейност на подсъдимия Т.С.К.,  съдът прецени, че така определеното общо наказание,  което съответства на най-тежкото от наложените му за извършените две престъпления,  ще  осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК,  поради което  прие, че не следва да прилага разпоредбата  на чл. 24 НК.

На  основание чл.189 от НПК   съдът осъди всеки от подсъдимите - П.Й.С.,   М.Б.С. и  Т.С.К. да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Окръжен съд – Стара Загора от по  1516 лв.  /хиляда петстотин и шестнадесет лв./  - разноски по делото.

 

Съобразявайки се с естеството и принадлежността на вещите – веществени доказателства по делото,  съдът се разпореди със същите в присъдата си  както следва, постановявайки:

-веществените доказателства от № 1 до № 3 вкл. и от № 5 до № 12 вкл., № 14,  № 33,  а именно – счупен на две нож с острие от около 10 см, с черна дръжка; парчета от въже; калъфка за възглавница със следи по нея от червеникаво вещество и парчета от картон; смачкан автобусен билет; игла от спринцовка със синя пластмасова част, дактилоскопни и трасологични следи;  парчета от марля и опаковка от марля; дактилоскопни и трасологични следи; 59 броя бандероли за пачки банкноти; оранжева найлонова торбичка; бяла найлонова торбичка; чифт гумени розови ръкавици; бял пластмасов бидон с червен капак,  2 броя пластмасови държачи за СИМ карти “Глобул b connect” - след влизане на присъдата в сила да се унищожат;

-вещественото доказателство под № 13 – седемнадесет  броя патрони калибър 7.62 мм – след влизане на присъдата в сила се отнемат в полза на Държавата като се предадат на служба “КОС” към РУ на МВР – Стара Загора;

-вещественото доказателство под № 4 – нож с острие от около 10 см, имащо черна пластмасова дръжка с оранжев кант – след влизане на присъдата в сила да се върне на К.Г.П., живуща ***;

-веществените доказателства - № 29 мобилен телефон “***” мод. 5300 с ИМЕЙ *** със СИМ карта; № 30 - мобилен телефон “***” мод. 1200 с ИМЕЙ *** със СИМ карта “Глобул b connect”;  № 31 мобилен телефон “***” с ИМЕЙ *** със СИМ карта “Глобул b connect”;  № 32 - мобилен телефон “*** с ИМЕЙ ***, със СИМ карта на Глобул;  от № 35 - 1 брой кутия за моб. тел. “****”  с изписан ИМЕЙ ****;  1 брой кутия за моб. тел. с надпис “b connect”, с баркод **** със залепен стикер с № ****;  1 брой кутия  за моб. тел. с надпис “****” с изписан ИМЕЙ ****;  1 брой кутия за моб. тел. с надпис “***”  с изписан ИМЕЙ ****; 1 брой  кутия за моб. тел. с надпис “****” с изписан ИМЕЙ *** – след влизане на присъдата в сила да се върнат на Х.Т.К., живуща ***;

-вещественото доказателство – 1 брой картонена кутия за мобилен телефон “****” с ИМЕЙ **** ведно с гаранционна карта – след влизане на  присъдата в сила да се върне на А.Р.Х., живущ ***;

-веществените доказателства  под  № 15, № 16 и № 17  – мобилен телефон “***” мод. 1100 с ИМЕЙ *** и мобилен телефон “***” със сиво черен панел с ИМЕЙ *** със СИМ карта с абонатен номер ***; мобилен телефон “***” с черен панел с ИМЕЙ ****, със СИМ карта “b connect”  – след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия П.Й.С.;

-веществените доказателства -  № 18 - мобилен телефон “***” ** с ИМЕЙ **** със СИМ карта на Глобул;  № 19 - мобилен телефон “***” с ИМЕЙ *** със СИМ карта на Глобул;  № 20 -  мобилен телефон “***” с ИМЕЙ *** със СИМ карта “МТЕЛ Прима”; № 21 - мобилен телефон “***” с ИМЕЙ ***; № 22 - мобилен телефон “***” с ИМЕЙ ****; № 23 - мобилен телефон “***” със светлосив панел; № 24 - мобилен телефон “***” с ИМЕЙ ****; № 25 –  пластмасов държач за СИМ карта “Глобул b connect”, пластмасов държач за СИМ карта на ВИВАТЕЛ с абонатен номер ****, полиетиленово пликче за държач на СИМ карта с надпис “Личен код на клиента” *** и № ****, пластмасов държач за СИМ карта на “Глобул”, държач за СИМ карта b connect с № ****, СИМ карта “***” с № ***, СИМ карта b connect с № ****, полиетиленов плик с надпис № ****, СИМ карта b connect с № ****  – след влизане на присъдата в сила да се върнат на подсъдимия Т.С.К.;

-веществените доказателства  под  № 26, № 27 и № 28 -мобилен телефон “***” *** с ИМЕЙ **** със СИМ карта “b connect”; мобилен телефон “***” с ИМЕЙ **** със СИМ карта; мобилен телефон “***” *** с ИМЕЙ **** – след влизане на присъдата  в сила  да се върнат на подсъдимия М.Б.С.;

-вещественото доказателство под № 34  - мобилен телефон “***” със сив панел с ИМЕЙ *** със СИМ карта на МТЕЛ  - след влизане на присъдата в сила да се върне на свидетеля П.Г.П..

 

Относно веществените доказателствени средства, внесени в Окръжен съд  – Стара Загора от Окръжна  прокуратура – Стара Загора с писмо ОП/12-67/2009 г., съдържащи класифицирана информация,  съдът постанови след влизане на присъдата в сила   същите да се унищожат  – при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства – както следва:

ВДС № 1; ВДС № 2; ВДС № 3; ВДС № 4; ВДС № 5; ВДС № 6; ВДС № 7.

 

Воден от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               /Т. Тонев/

 

 

 

                                                            ЧЛЕН – СЪДИЯ:

                                                                               /С. Каменова/