РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Кюстендил, 19.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520102157 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх. № 123370/04.05.2023г.,
подадена от Р. А. К. против „Банка ДСК“ АД.
Предявени са установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл.79 ал.1 ЗПУПС, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищцата сумата oт 18 000 лв., представляваща стойността на две
неразрешени платежни операции от 28.09.2020г., с всяка от които е наредено
от банковата сметка на ищцата сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11652/2022г.
по описа на СРС.
Ищцата твърди, че била клиент на ответното дружество, като е имала
открита банкова сметка при нея. След 17.08.2017г. започнала да използва
електронно банкиране „ДСК Директ“ и да нарежда онлайн преводи в лева чрез
него. Твърди, че винаги стриктно била спазвала изискванията на ответното
дружество при използване на посочената услуга, включително въвеждане на
потребителско име и парола, използване на ПИН код и еднократен код,
получаван чрез СМС съобщение на личния телефонен номер на ищцата. На
28.09.2020г. били извършени две неразрешени от ищцата операции, в резултат
на което от банковата й сметка били наредени общо 18 000 лв. по сметка на
1
трети лица. Веднага щом разбрала за това, на 02.10.2020г. ищцата уведомила
ответното дружество и достъпът й до банковата й сметка и електронното й
банкиране били блокирани. Ищцата подала жалба във връзка със случилото
се, по която било образувано досъдебно производство. Същата счита, че
ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.79, ал.1 ЗПУПС
като горецитираните суми не й били възстановени, поради което и подала
заявление по реда на чл.410 ГПК. Моли съда да уважи претенцията й.
Претендира разноски в двете производства.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва наличието на Договор за откриване и обслужване на
стандартна разплащателна сметка на физически лица, сключен с ищцата.
Твърди, че наред с него, ищцата е подписала и допълнително споразумение за
достъп до електронните канали на банката от 10.06.2016г., като неразделна
част от същото били и ОУ. Твърди, че съгласно допълнителното споразумение,
ищцата е заявила желание да извършва преводи към трети лица и/или по
сметки в други банки, като за подписване използвала комбинация от цифров
сертификат, издаден от Банката и защитен с 4-цифрен ПИН код, известен само
на клиента и еднократен СМС код. Било заявено и желание за получаване на
кратки текстови съобщения на ползван от нея личен телефонен номер през
мобилната мрежа на „Виваком България“ ЕАД с еднократен код за
установяване на идентичността му при ползване на електронните канали,
както и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на всеки
отделен паричен превод, като посочил и телефонен номер +****, на който да
получава съответните съобщения. Не оспорва, че на 28.09.2020г. от
разплащателната сметка на ищцата са извършени: паричен превод по сметка
****, разкрита в „Изипей“ АД с титуляр С. В. Г. с основание „захранване“ в
размер на 9000 лв. и паричен превод по сметка ***, разкрита в „Изипей“ АД с
титуляр Е. В. А. с основание „захранване“ в размер на 9000 лв. Твърди, че с
оглед на приложимите ОУ по отношение на електронните платежни
нареждания се използва персонален цифров сертификат, защитен с 4-цифрен
ПИН код и 3D парола. Твърди, че платежните операции са автентични, точно
извършени от страна на банката по нареждане на клиента и правилно
осчетоводени, че не са засегнати от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, извършени била чрез използване на персонализираните средства за
сигурност, притежавани и предоставени само на ищцата. Сочи, че на
28.09.2020г. достъпът до интернет банкирането на клиента в системата на
„ДСК Директ“ бил осъществен след правилно въвеждане на потребителските
идентификатори на клиента от първия опит. Операцията била потвърдена чрез
електронен подпис, който бил комбинация от персонален цифров сертификат,
издаден от „Банка ДСК“ АД, СМС код с временна валидност, изпратен на
посочения от клиента телефонен номер и въведен при потвърждаване на
операцията, както и от допълнителен 4-цифрен ПИН код за сертификата,
който се определял от потребителя на интернет банкирането и се знаел
единствено от него. Твърди, че липсват твърдения от страна на ищцата, че не е
получила СМС известия за смяна на ползвания от нея 4-цифрен ПИН код, а
извършване на посочената промяна от едно трето лице било невъзможно,
2
освен ако последното нямало достъп до профила на ищцата в „ДСК Директ“
чрез правилно въведена парола и потребителско име и е могло да премине
през процеса на смяна на избрания от ищцата ПИН код. Сочи, че при
извършване на оспорваните транзакции, банката е спазила всички нормативни
и договорни изисквания, като аргументира и че е приложила процедура за
задълбочено установяване на идентичността на наредителя на операцията,
като е приложила комбинация от 2 независими елемента: знание /4-цифрен
Пин код, известен само на ищеца/ и притежание /изпратен СМС код до СИМ
карта с телефонен номер ****, собственост на клиента/. Навежда твърдения в
насока, че в случая е налице измама, което представлявало основание за
освобождаване на банката от отговорност. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В производството са били конституирани като трети лица помагачи на
страната на ответника С. В. Г. и Е. В. А., но поради смърт на лицата преди
конституирането им като страни, съдът е прекратил производството по
отношение на тях с протоколно определение от 13.03.2024г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл.235 във вр. с чл.12 ГПК, приема за установено следното:
С Определение № 180/05.02.2024г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на
13.03.2024г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните следните обстоятелства: 1/ между страните е сключен Договор за
откриване и обслужване на стандартна разплащателна сметка на физически
лица, ведно с Общи условия към него; 2/ от сметката на ищцата са извършени:
паричен превод по сметка с титуляр С. В. Г. в размер на 9000 лв. и паричен
превод по сметка с титуляр Е. В. А. в размер на 9000 лв.
Представено е искане за достъп до „ДСК Директ“ за граждани от страна
на ищцата за извършване на преводи по сметки на трети лица и/или по сметки
в други банки с цифров сертификат, издаден от „Банка ДСК“.
Представено е копие на искане за регистрация на мобилен номер/тоукън
устройство за получаване/генериране на еднократна 3-D парола за плащания в
Интернет, от което е видно, че Р. А. К. в качеството й на картодържател е
пожелала за получаване на 3-D парола за извършване на плащания в Интернет
да използва SMS на мобилен номер ****, с мобилен оператор „Виваком
България“ ЕАД.
Представена е история на банковата сметка на ищцата, от която се
установява, че на 28.09.2020г. е извършена транзакция за сумата от 9000 лева
към сметка на С. Г., както и че на 28.09.2020г. е извършена транзакция за
сумата от 9000 лева към сметка на Е. А..
Видно от копие на Постановление от 30.06.2021г. до Окръжна
прокуратура – гр. Кюстендил, с копие до Р. А. К., изпратено от СГП, е приета
по подсъдност пр.пр. № ***г. по описа на ОП – Кюстендил и е образувано
досъдебно производство по пр.пр. № ***г. по описа на СГП, за това, че на
28.09.2020г., с цел да набави за себе си или за другиго облага, в системата на
3
„Банка ДСК“ АД през онлайн банкиране, е възбудил заблуждение у банковите
служители, администриращи посочената система, относно истинността на
идентификацията на наредителя на осъществената транзакция и с това е
причинил на Р. А. К. вреда в размер на 18 000 лева – престъпление по чл.212а,
ал.1 НК.
Видно от копие на отговор на „Банка ДСК“ АД от 14.06.2021г. по
сигнал, получен чрез Информационен контактен център рег. № **** от ****г.,
се установява, че на ****г. ищцата е уведомила служители на ответната банка
и бил проведен разговор с тях, при който ищцата ги уведомила, че на ***г. от
сметката й с № **** през „ДСК Директ“ са извършени неразрешени 2 броя
преводи, всеки от по 9000 лева.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
изготвената съдебно-компютърна техническа експертиза /СКТЕ/, което съдът
кредитира като пълно, точно и компетентно изготвено, се установява
следното: „Банка ДСК“ АД е собственик на електронната система за онлайн
банкиране и отговаря за нейната поддръжка, като технически одити и други
проверки за уязвимости на електронната система са били извършвани в
съответствие с регулаторните изисквания и вътрешната рамка за
информационна сигурност, като резултатите от тях са конфиденциални.
Управлението на операционните рискове в „Банка ДСК“ АД се извършва
спрямо нормативната регулаторна рамка и се контролира пряко от
Европейската централна банка /ЕЦБ/. „Банка ДСК“ АД разполага с ефективни
вътрешни процедури за установяване, управление и докладване на значими
операционни инциденти, свързани със сигурността, които са в съответствие
със ЗПУПС. „Банка ДСК“ АД предоставя на БНБ актуализирана и цялостна
оценка на операционните рискове, свързани със сигурността. През последните
пет години „Банка ДСК“ АД е предоставяла статистически данни към БНБ за
измамите, свързани с плащанията, изпращани към вътрешни звена. Като
системно значима банка „Банка ДСК“ АД е под прекия надзор на БНБ и ЕЦБ,
което гарантира прилагането на задължителните най-добри практики и
стриктно спазване на регулаторните изисквания. По отношение на
електронната система за онлайн банкиране е налице автоматизиран
мониторинг за подозрителни операции. В системата на онлайн банкирането си
„Банка ДСК“ АД е заложила мониторинг на подозрителни или вкарани в
черни списъци IP адреси. „Банка ДСК“ АД е приела вътрешни правила и
протоколи за действие при подозрителни операции, както и служители,
натоварени да съблюдават и да действат при наличие на подозрителни
операции. В настоящия случай не били задействани системни тригери за
съмнителна операция при процесните транзакции, доколкото същите били
извършени с потвърждение на кода от СМС, изпратен на телефонния номер,
записан в системата на „Банка ДСК“ АД. По отношение на това от кои IP
адреси са наредени процесните две транзакции – при проверка на адреса на
база 8 източника за проверка на IP адреси и локация е налице 100%
съвпадение за собственост на IP адреса и то е „Виваком България“ ЕАД.
Адресите в мрежата на „Виваком България“ ЕАД се раздават на клиентите с
временен статут и като такива може да се каже, че са общодостъпни. Същите
4
са част от DHCP – списък /DHCP – Протокол за динамично конфигуриране на
хостове/ и биват раздавани на клиенти при поискване. От практиката си
вещото лице е установило, че голяма част от DHCP обхватите на мобилните
оператори попадат в част от черните, сивите списъци за IP адреси, свързани
със спам и други зловредни дейности. В конкретния случай вероятност за това
процесните неоторизирани банкови преводи да са били наредени, без да е
имало надлежна автентикация от потребителя, независимо от причините за
това /напр. поради хакерска атака/ винаги има, въпреки че от предоставените
от банката лог файлове няма видим проблем към тогавашния момент. На
28.09.2020г. в сесиите на потребителя /ищцата/ в „ДСК Директ“ е записан само
един IP адрес: 77.85.213.31 /същият е с локация – гр. София, Р България/. По
отношение на сметка **** са направени 4 опита за превод – два през „ДСК
Директ“ и два през „ДСК Смарт“, като е направен опит за изпращане на три от
тях, съответно превод с ID *** e подписан от банката със Сертификат на
сървъра й и СМС код, изпратен в 02:37 часа, на ***г. Към банкова сметка ***
има записан 1 превод, който е създаден от „ДСК Смарт“, подписан от банката
със Сертификат на сървъра й и СМС код, изпратен в 02:32 часа, на ***г. И
двата превода са преминали през антифрауд проверка в кол център, като
антифрауд обхваща широк спектър от мерки и технологии, които се използват
за защита от измами в различни области като банкиране, електронна търговия,
криптовалута и мобилни приложения. Според вещото лице е напълно
възможно трето недобросъвестно лице или автоматичен зловреден алгоритъм
да са прихванали без знанието на ищцата персонални защитни характеристики
на платежния инструмент, използван за оторизация в системата на банката и в
резултат на това да са били наредени процесните транзакции. На въпрос,
поставен от една от страните, за извършено клониране на СИМ картата на
телефона, използван от ищцата, вещото лице разяснява за т.нар. ****,
представляващ уязвимост в мобилни устройства, която използва СИМ картата
като средство за извършване на атака – чрез изпращане на специално
подготвени СМС съобщения до телефона на жертвата, които използват
командите, които СИМ картата разбира и изпълнява. SIMJacker атаката може
да доведе до проследяване на местоположението на телефона на жертвата,
изпращане на СМС съобщения, подслушване – получаване на информация от
разговори или други активни данни, активиране на услуги или приложения.
Наред с **** съществуват и други хакерски инструменти за компрометиране
на СИМ карти. Съответно, напълно възможно е прихващане на комуникация
между СИМ картата на телефона на едно лице и трето недобросъвестно лице,
която да остане изцяло незабелязано от собственика на телефона и в неговия
телефон да няма никакви видими съобщения/следи за това. Непосредствено
преди процесните два превода, няма извършвани други прехвърляния на
средства по сметката на ищцата от онлайн системата „ДСК Директ“ на „Банка
ДСК“ АД. Вещото лице отбелязва, че плащанията по двете транзакции са с
осъществили след достъп до системата на „ДСК Директ“ с коректни данни за
достъп, но е невъзможно да се определи дали същите са въведени от ищцата
или от едно трето лице. В процесния случай е бил променен 4-цифрения ПИН
код на персоналния сертификат на ищцата, преди да се извършват процесните
5
транзакции, като ищцата отрича да е правила подобна промяна, нито може да
се установи от кого е бил въведен служебно генерирания авторизационен код
за смяна на процесния ПИН код. Вещото лице е установило, че има
осъществен достъп и извършени операции през мобилно банкиране, като е
използван телефон ***, какъвто ищцата твърди, че не притежава. По
отношение на това дали са били точно регистрирани и осчетоводени
оспорените операции и дали са засегнати от техническа повреда или друг
недостатък, вещото лице е констатирало, че по отношение на едната
транзакция – тази, касаеща прехвърляне на средства по сметка ****, не се
намира съответният запис във файловете за лог. На следващо място, налице е
несъответствие в полетата на лог файловете за двете транзакции, а в логовоте
на „ДСК Смарт“, предоставени от банката, присъстват трансфери между
личните сметки на ищцата, но не присъства изходящо плащане за 9000 лева.
В открито съдебно заседание вещото лице дава следните уточнения: В
процесната хипотеза изтеглянето на сумата се е случило, като са преведени
средства в общ размер от 18 000 лева по сметки на лицата Г. и А.. Сметките са
в „Изи Пей“, и са изтеглени от „Изи Пей“. Ищцата е следвало да получи, за да
бъде разрешена тази транзакция, да получи задължително СМС от банката, но
вещото лице не може да каже дали такъв е бил получен, защото от „Виваком
България“ ЕАД му отказали всякакво съдействие. Реално погледнато без СМС
няма как да се наредят транзакциите, като вещото лице е на мнение, че не ги е
получила ищцата, а са ги получили хората, които са „хакнали“ нейния профил.
Телефонът на ищцата е бил блокиран след това, понеже „Виваком България“
ЕАД не поддържат две карти на един човек. В момента, в който са клонирали
нейната СИМ карта, нейният телефон е спрял да работи, но като транзакции,
едната е видима, проследима от логовете на банката изцяло. За едната
транзакция вещото лице е написал в експертизата, че никъде не я вижда във
лог файловете на банката, за която твърдят, че е минала през мобилното
приложение. Профилът на ищцата е бил „хакнат“ само в онлайн банкирането.
За да е налице достъп до онлайн банкирането на банката, е необходимо юзер
парола и допълнителната идентификация, която се осъществява чрез СМС.
Пинът е променен, когато са влезли в профила на ищцата, и оттам са сменили
пина, след което безпроблемно са наредили транзакциите. Банката нямало как
да го засече, защото е реален достъп, доколкото имат някакво филтриране на
опит, но не е толкова стриктно, че при един грешен опит да блокират IP-то и
системата. В противен случай онлайн банкирането би било твърде неудобно за
ползване от потребителите на услугите. Хакерите са влезли в профила на
ищцата, а оттам са сменили паролата й. Това е станало със СМС, като са
клонирали самата карта, номера на картата са сменили също. Била издадена
карта дубликат, която е копие на картата на ищцата, и са я включили. По това
време ищцата не е била в Р България. Когато хакерите са се включили, при
ищцата телефонът се блокирал, но понеже всичко това е станало в два часа
през нощта, най-вероятно тя не е обърнала внимание и е видяла на другия ден,
че телефонът й не работа. Вещото лице твърди, че щял да изясни още по-ясно
случая, ако от „Виваком България“ ЕАД му бяха предоставили нужната
информация, защото операторът можел да види откъде са вървели СМС, къде
6
се е намирало по това време клонираното устройство, което хакерите са
използвали и което реално не е на ищцата. При разговор с последната по
телефона, доколкото същата не се намира в Р България, тя такъв телефон,
какъвто системата на банката е засякла да се ползва при нареждане на
транзакциите, а именно – телефон марка ***, ищцата никога не е
притежавала.
Останалите доказателства не променят крайния извод на съда, затова не
следва да бъдат обсъждани обстойно.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иска е допустим,
доколкото е предявен в законоустановения за това срок след възражение на
длъжника по подаденото заявление, срещу когото е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11652/2022г.
по описа на СРС.
По предявения иск с правно основание чл.79 ЗПУПС ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: сключването на Договор за откриване и обслужване
на стандартна разплащателна сметка на физически лица и съдържанието на
договорното отношение, в частност поетите от страните задължения;
стойността на твърдените увреждащи транзакции и времето на тяхното
осъществяване; че е уведомила ответника, след като е узнала за
неразрешените платежни операции.
В тежест на ответника е да докаже автентичността на процесната
платежна операция, т.е. че операциите са наредени от ищцата, тяхното точно
регистриране, осчетоводяване, както и това че операцията не е засегната от
техническа повреда или друг недостатък; както и възраженията си, ако излага
такива, че ищецът е проявил груба небрежност при използване на платежния
инструмент, или че е налице измама.
Съгласно нормата на чл.78, ал.1 ЗПУПС, когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна
операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът
на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване
автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа
повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги. В ал.3 и ал.4 на същата норма е предвидено, че
установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика
на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен
платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за
сигурност. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от
правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на
съответната платежна операция. Когато ползвателят на платежна услуга
твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика
на платежни услуги /включително от доставчика на услуги по иницииране на
7
плащане, когато е приложимо/ използване на платежен инструмент не е
достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от
платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75.
Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по
иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е
налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни
услуги.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че в тежест на
доставчика на платежната услуга е да установи, че операцията действително е
била разрешена – че титуляр на съответната сметка я е наредил или е дал
съгласието за изпълнението й.
От цитираните правни норми следва, че за да бъде ангажирана
отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на
неразрешена платежна операция по сключен между него и ползвателя на
услугите договор, е достатъчно от ползвателя на платежните услуги само да се
направи твърдение, че платежната операция не е разрешена, каквото в случая
е направено от ищцата. В този случай законът възлага изцяло в тежест на
доставчика на платежни услуги да установи при условията на пълно и главно
доказване конкретни факти, при които тази отговорност не възниква или
нейното ангажиране се изключва и съответно предявеният иск по чл.79, ал.1
ЗПУПС се отхвърля. С оглед на анализа на цялата доказателствена
съвкупност, особено предвид разясненията, дадени от вещото лице по
изготвената СКТЕ, съдът счита, е налице неразрешени банкови операции, за
които ответникът като доставчик следва да отговаря, предвид, че не е било
налице разрешение за изпълнение на процесните транзакции от страна на
ищцата като ползвател на услугата. Съответно, възниква въпросът дали в
случая може да намери приложение разпоредбата на чл.80, ал.3 ЗПУПС,
съгласно която, за да бъдат възложени в тежест на платеца всички загуби,
свързани с неразрешени платежни операции, е необходимо да ги е причинил
чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по
чл.75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. В тези случаи
платецът понася вредите независимо от размера им. По делото се установи, а
и е безспорно между страните, че е налице досъдебно производство за
извършено престъпление по чл.212а, ал.1 НК – компютърна измама, но за
същото като пострадал е посочена ищцата, съответно в производството не се
събраха никакви доказателства, нито се излагат и твърдения, да е налице
измамливо поведение от страна на ищцата. На следващо място, не са
изложени твърдения, че ищцата не е изпълнила някое от задълженията си по
чл.75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност, извън това, че било
невъзможно ползваният от ищцата 4-цифрен ПИН код за онлайн банкирането
й да бъде променен от едно трето лице, освен ако последното нямало достъп
до профила на ищцата в „ДСК Директ“. В трайно установената съдебна
практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
8
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия. Заключението за допусната
груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително
поведение на лицето с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност. В практиката се приема, че
грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение,
че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне.
Такова поведение е правно укоримо защото неблагоприятните последици биха
били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е
рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се установява
във всеки конкретен случай /в този смисъл Решение № 510/30.11.2011 г. по гр.
д. № 1923/2009 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012 г. по гр. д №
951/2011 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 348/2011 г. по гр. д. № 387/2010
г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 291/2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на ВКС,
Четвърто ГО, Решение № 62/2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, Четвърто
ГО и др. /. По делото се установи, че ищцата не е разбрала, а и е било
невъзможно да разбере към момента на нареждане на транзакциите, че е
станала обект на хакерско действие, за да се опита да положи необходимата
грижа, за да избегне настъпването на вредите от неразрешените банкови
операции. Напротив, същата надлежно е сезирала банката за случилото се в
най-кратък срок, когато е установила за процесните транзакции.
Предвид гореизложеното, предявения иск с правно основание чл.79, ал.1
ЗПУПС е изцяло основателен, като върху главницата ответникът дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. Същата
представила списък по чл.80 ГПК за сторени такива, както следва –
претендират се 360 лева държавна такса и 800 лева адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, както и 360 лева държавна такса
и 2400 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство. С молба вх.
№ 14519/18.12.2024г. ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно. С
оглед размера на претенциите, както и с оглед на наличие на фактическа
сложност на делото – множество заседания, подаване на частна жалба, искане
за конституиране на трети лица помагачи, както и приемане на експертиза,
съдът намира, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение се
явява справедлив.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК
във вр. с чл.79 ал.1 ЗПУПС иск, че „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул.
„Московска“ № 19, дължи на Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
сумата от 18 000 лв., представляваща стойността на две неразрешени
платежни операции от 28.09.2020г., с всяка от които е наредено от банковата
сметка на ищцата сумата от 9000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
11652/2022г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* да заплати Р. А. К., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 360 лева, представляваща
държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, както и 360 лева, представляваща държавна такса и 2400 лева
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10