Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
Танев гр.д.
№ 12533 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от И.А.И., ЕГН **********, срещу Д.К.Д., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, с което да бъде изменено решение №
2617/07.07.2010г., постановено по гр.д. № 10333 по
описа на ВРС за 2009г., с което е прекратен сключеният между страните брак и
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл.
11, ет. 6, ап. 38 е предоставено на ответника, като ползването на жилището бъде
предоставено на ищцата.
Твърди се следното: С решение № 2617/07.07.2010г., постановено по гр.д. № 10333 по описа на ВРС за
2009г. бракът между страните е прекратен, като ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 11, ет. 6, ап. 38 е предоставено
на ответника. Страните са съсобственици на това жилище при равни квоти. През
последните две години ищцата се разболяла тежко от анемия Б12 дефицитна и
хроничен гастрит. С оглед на заболяванията си останала без работа, следователно
и без средства, поради което се наложило да напусне квартирата си. Сочи се, че
са налице основания за изменение на постановеното решение.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, като същият е уведомен редовно на 28.08.2018г., на осн. чл. 46, ал.
2 ГПК.
В проведеното първо съдебно заседание е
взето становище от процесуалния представител на ответника в следния смисъл: Не
са налице съществени промени на обстоятелствата от момента на постановяване на
решението по гр.д. номер 10333/2009г. по описа на ВРС. Сочи се, че ищцата
никога не е работила. Излага се, че не отговаря на истината твърдението, че през последните две години
ищцата се е разболяла от гастрит и анемия В12.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че с
решение, постановено по гр.д. 10333 по описа на ВРС за 2019г. ползването на
жилището, находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 11, ет. 6, ап. 38 е предоставено за ползване на
ответника в настоящото производство.
Безспорно е между страните, а и от
представения заверен препис на НА за покупко –
продажба на недвижим имот се установява, че Росица Н. е продала на И.Д. и Д.Д. процесния апартамент през 2006г.
Не се спори, че към настоящия момент
ищцата е безработна и че не живее в собствено жилище.
Видно от представен заверен препис
на експертно решение 2971 от 12.11.2018г., издадено от първи състав на ТЕЛК
Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ И.И. е с 50% трайно
намалена работоспособност.
По делото е представена епикриза на ищцата, издадена от клиника по „***********“ в гр. Варна, от която се
установява, че ищцата е постъпила в клиниката на 27.02.2018г., като е поставена
диагноза – хроничен астрофичен гастрит, малка
плъзгаща се диафрагмална херния, вит. В 12 дефицитна
анемия. Установява се, че вит В12 анемия се е появил през 1996г, като през
последните 4-5 години ищцата не провежда лечение.
Представена е епикриза
на ищцата, издадена от втора клиника по кардиология към УМБАЛ „Св. Марина“ в
гр. Варна, от която се установява, че на 19.08.2014г. ищцата е постъпила по
спешност в клиниката, като окончателната диагноза е „пристъпно предсърдно мъждене, възстановен
синусов ритъм“. На 01.10.2018г. ищцата отново постъпва в същата клиника, като
поставената диагноза е „персистиращо предсърдно мъждене, хипертонична
болест трети стадий, лека степен, сърдечна форма“. На 29.01.2019г. ищцата
отново е приета в клиниката по кардиология, като този път е поставена диагноза
„синкоп, абсолютна аритмия при рецидивиращо пристъпно
предсърдно мъждене,
хипертонична болест 3ти стадий, лека степен, сърдечна форма“.
Установява се от представения по
делото протокол от 03.08.2018г., че с решение на Комисията за разглеждане на
подадени заявления и включване на нуждаещите се лица в списъка за ползване на
социалната услуга „обществена трапезария“ при район „Приморски“, община Варна, И.И. е включена в списъка за ползване на социалната услуга под
номер 173 от 06.08.2018г.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. Александър К., син на страните в производството. От неговите
показания се установява следното: В процесния апартамент живеят ответникът и
свидетелят. Тъй като жилището е ипотекирано, ежемесечната вноска, която се
дължи за него е в размер на 750,00 лв. и се изплаща изцяло от ответника. Ищцата
е прибирана в жилището, като е обещавала да започне работа, но след това нищо
не се променяло. В периода, в който баща и син били извън страната, ищцата
сменила патрона на жилището и заживяла в него.
Видно от представения заверен препис
на удостоверение, издадено от д-р Росица Стоянова, в качеството й на личен лекар
на Д.Д., последният има следните хронични
заболявания: захарен диабет от 2014г. и бъбречно-каменна болест от м.юни 2018г.
По делото е допуснато изготвянето на
СМЕ, като от заключението на вещото лице д-р Б. Панайотова – С. се установява
следното: Към 2009г. И.И. е била с постановена
диагноза „дефицитна анемия“ и „хроничен гастрит“. Към настоящия момент И.И. е с установените заболявания – вит. В12 дефицитна анемия
и атрофичен гастрит, както и с плъзгаща малка диафрагмална херния, хипертония, хипертонично сърце,
пристъпно предсърдно мъждене,
стеатоза на черния дроб, хронична периферна венозна
недостатъчност, двустранна първична коксартроза и
първична гонартроза. Повечето заболявания са в
начален период и са по – слабо изразени, като същите могат да се влияят, ако се
приемат лекарства за дефицитната анемия. Промяната след 2009г. до настоящия
момент в здравословното състояние на ищцата се състои в наличие на хипертонична
болест – регистрирани по – високи стойности на кръвното налягане и хипертонично
сърце. Регистрирани са пристъпи на предсърдно мъждене, както и артрозни промени
в областта на тазобедрените и коленните стави. Заболяванията на ищцата се
повлияват добре от прилагане на лечение – прием на вит. В12 за анемията,
медикаменти за понижаване на кръвното налягане, лекарствен препарат Ритмонорм при аритмия и др., които са предписани от
лекуващите лекари. Важен фактор са и препоръките за диетичен и двигателен
режим, предвид наднорменото тегло на ищцата. При добър перманентен контрол на
установените заболявания чрез предписаните лекарства и препоръки се предполага
задоволително здравословно състояние и съответна възможност за осъществяване на
някаква трудова дейност, съобразно решението на ТЕЛК.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е
поискал това и има жилищна нужда. Цитираната норма не държи сметка чия
собственост е жилището - дали е съсобствено между бившите съпрузи, дали е
индивидуална собственост на единия, или пък принадлежи на трети лица, като няма
пречка, когато е възможно жилището да се ползва поотделно от двамата съпрузи,
то да се предостави за ползване на двамата. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване
върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като
взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. Съгласно чл. 56, ал. 6 СК при
изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването
по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на
жилището.
По съществото на иска, съдът намира следното:
За да бъде основателен искът по чл. 56,
ал. 6
от СК, следва
да е налице съществено изменение на обстоятелствата, което да е настъпило след
влизане на решението за предоставяне на ползването на семейното жилище в сила.
Анализът на събрания доказателствен материал не обосновава извод,
че е налице промяна в обстоятелствата, която да налага промяна в ползването на семейното жилище и предоставянето му за ползване изцяло
от ищцата. Това е така, доколкото твърденията в исковата молба са за
настъпване на хронично заболяване – анемия В12 дефицитна и хроничен гастрит, оставане без работа на ответницата
и липса на възможност да полага труд по трудово
правоотношение. Установи се от заключението
на СМЕ, което съдът кредитира изцяло, като компетентно дадено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, че още
към 2009г. И.И. е била с постановена диагноза „дефицитна анемия“ и
„хроничен гастрит“. Посочено е, че промяната след 2009г., т.е. след
постановяване на предходното решение, с което е уреден въпроса за ползване на
семейното жилище, до настоящия момент в здравословното състояние на ищцата се
състои в наличие на хипертонична болест – регистрирани по – високи стойности на
кръвното налягане и хипертонично сърце. Регистрирани са пристъпи на предсърдно мъждене, както и артрозни промени в областта на тазобедрените и коленните
стави. Установи се обаче, че при добър перманентен контрол на установените
заболявания чрез предписаните лекарства и препоръки от лекари се предполага
задоволително здравословно състояние и съответна възможност за осъществяване на
някаква трудова дейност, съобразно решението на ТЕЛК. Освен това намалената
възможност за полагане на труд, поради заболяванията в крайна сметка не лишават
окончателно ищцата от тази възможност. Установи от свидетелските показания на
сина на ищцата, че същата перманентно не е полагала труд. Т.е. сегашното
състояние на безработица не е някакво изключение в живота на ищцата, а нейно
трайно отношение към полагането на труд. Установи се и че същата живее при приятели
и не разполага със свое жилище. Също така се установи обаче, че процесният
апартамент е единствено жилище и за ответника, който сам изплаща месечните ипотечни
вноски за него, независимо, че същият е съсобствен и на ищцата. Пътуванията
извън България на ответника не премахват наличието на жилищна нужда на същия
през времето, когато е на територията на страната.
Следователно към настоящия момент
съдът намира, че не следва да променя поставеното решение по гр.д. № 10333 по описа на ВРС за 2009г., с което
е прекратен сключеният между страните брак и ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 11, ет. 6, ап. 38 е предоставено
на ответника, тъй като не са налице съществени изменения на обстоятелствата,
които са от значение за
предоставяне на ползването.
По
разноските:
С
оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 750,00 лв.,
съобразно представения по делото списък.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.А.И., ЕГН **********, срещу Д.К.Д.,
ЕГН **********, иск да бъде постановено решение, с което да бъде изменено
решение № 2617/07.07.2010г., постановено по гр.д. № 10333 по описа на ВРС за
2009г., с което е прекратен сключеният между страните брак и ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 11, ет. 6, ап.
38 е предоставено на ответника, като вместо това ползването на жилището да бъде
предоставено на ищцата И.А.И., поради неоснователност.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, И.А.И.,
ЕГН **********, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********, сумата от
общо 750,00 лв., представляваща сбор от сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, съобразно представения по делото списък по реда на чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: