Р Е Ш Е Н И Е
№ 1368
гр.
Пловдив, 02
юли
2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Второ
отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на тридесети и първи май
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 1057 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на „Ийзи
Ливин“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Кричим, ул. „Капитан Райчо“ № 16,
представлявано от управителя И.Ч., , против ревизионен акт /РА/ № 16001620003631-091-001/26.01.2021
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение
№ 192/29.03.2021 г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Д “ОДОП“/ при ЦУ на НАП – Пловдив в частта за непризнат данъчен
кредит в размер на 13 109,60 лв., ведно с прилежащите лихви от 6 494,53 лв. и
за допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014
г. в размер на 847,76 лв. и лихви 501,31 лв., за 2015 г. за 3 918,70 лв. и
лихви 1 918,25 лв. и за 2017 г. в размер на 2 636,10 лв. и лихви 755,74 лв. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и
се иска неговата отмяна от Съда. В тази насока се поддържа, че немотивирано
органа по приходите не е признал правото на приспадане на данъчен кредит по
фактури от доставчиците „Изи фрут“ ЕООД, „АБ къмпани“ ЕООД и „Адис нейт“ ЕООД.
В тази насока твърди, че в хода на административното производство както от
страна на РЛ, така и от неговите доставчици е предоставена изчерпателна
информация за извършените услуги, кадровата обезпеченост, начини на предаване,
плащане и доставка. Сочи се, че дружеството е използвало всички възможни методи
и средства за да проучи своите доставчици.
В съдебното заседание - жалбоподателят не
се явява и не се представлява. Представя писмени бележки, в които алтернативно
сочи, че обжалваният РА е нищожен, поради незаконосъобразно връчване на ЗВР и
последващите ИЗВР. Цитира съдебна практика.
Ответникът - Директор на дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
Пловдив, чрез процесуалният си представител – юриск. К., е на становище,
че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на
приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил в
обжалваната негова част. Така постановения от Директор Дирекция „ОДОП”
гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество
същата е неоснователна. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001620003631-020-001 от 18.06.2020 г. /л.288/, издадена от Т.В.П.
на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М.Д.К. на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, с
обхват – установяване на данъчни
задължения за корпоративен данък за данъчен период от 10.01.2014г. до 31.12.2017г. и данъчни
задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.12.2014 г. до 31.12.2017 г. Срокът
за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, която връчена по електронен път на 23.06.2020 г. С
Решение № Р-16001620003631-106-001 от 06.07.2020 г. е продължен срока на
ревизията до 20.07.2020 г., като обхвата на ревизията не е променен. Със Заповед
за изменение на ЗВР № Р-16001620003631-020-002/15.09.2020 г., с която срокът на
ревизията е удължен до 23.10.20 г. и е връчена по електронен път на РЛ. Последвало е
издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620003631-020-003/19. 10.2020
г., с която срокът на ревизията е удължен до 23.11.20 г. и е връчена по
електронен път на РЛ.
В
законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р- Р-16001620003631-092-001/07.12.2020 г. /л.
60 и сл./. Ревизионен акт № Р- Р-16001620003631-091-001/26.01.2021 г. /л.47 и
сл./ е издаден от Т.В.П. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и М.Д.К.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на
НАП гр. Пловдив. В срока
по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “
ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който с Решение № 192 от 29.03.2021 г. е
потвърдил същия в обжалваната част. При така установеното, настоящата инстанция
на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в
предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Извършената ревизия относно правилното
прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периодите от 01.12.2014 г. до 31.12.2017 г. Предмет
на обжалване е непризнатият данъчен кредит в размер на 13 109,60 лв., формиран
по фактури, издадени от „АБ Къмпани“ ЕООД, „Адис Нейт“ ЕООД и „Из Фрут“ ЕООД. Основната дейност на „Ийзи Ливин“ ЕООД е производство
на свежи плодови и зеленчукови салати. Дейността се извършва в нает обект в гр.
Кричим, ул. „Антон Ивановци“ № 5 - магазинно помещение, ведно с подготвително
отделение, складово помещение. Основни клиенти на дружеството са ТВ
„Фантастико“, „Кауфланд България“ и др., с които са сключени договори. Разплащанията
по доставките се извършват по банков път, като дружеството няма регистриран
ЕКАФП. В хода на ревизионното производство са установени следните факти и
обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО, в
следствие непризнат данъчен кредит от следните доставчици и преобразуване на
декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството с данъчните основи на
процесните фактури, както следва: „АБ Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* – по 5
броя фактури с предмет на доставките транспортни услуги, извършени през м.01,
м.02 и м.03/2017г., по които „Ийзи Ливин“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит в общ
размер 2 722,20 лв. При извършената
насрещна проверка на доставчика, от същия са представени процесните фактури,
придружени с протоколи, оборотна ведомост, копие от свидетелство за регистрация
на ЕКАФП, копие от договор за счетоводно обслужване, счетоводни справки по
сметка 701 „Приходи от услуги“, сметка 4532 „ДДС продажби“, сметка 411 „Клиенти“,
сметка 501 „Каса и инвентарна книга“. Според представените от доставчика
протоколи извършените транспортни услуги са по маршрути: София - Шумен - София,
София - Варна - София, София - Бургас - София, София - Видин - София, София -
Стара Загора - София, София - Добрич - София, София - Русе - София, София -
Бургас - София, София - Ихтиман - София, София - Хасково - София, София - Стара
Загора - София, София - Сливен - София, София - Силистра - София и София -
Смолян - София. Във връзка с доказване на кадрова осигуреност дружеството е
представило копия от разчетно платежни ведомости, от които е видно, че има
назначени 9 лица на длъжности работник в строителството, автомонтьор, строител
алпинист и водопроводчик поддръжка. Съгласно представената оборотна ведомост
към 31.03.2017 г. дружеството има сметка 205 „Съоръжения“ с дебитно салдо в
размер на 39 600,77 лв. и сметка 206 „Машини и оборудване“ дебитно салдо в
размер на 19 525,82 лв. Дружеството не е представило документи за извършени плащания
/фискални бонове и касови документи/. От „АБ Къмпани“ ЕООД не са представени
доказателства за налични собствени транспортни средства. Такива не са налични и
според инвентарната книга на дружеството, в която са включени 36 броя активи, основно
машини и съоръжения за строителството. От страна на ревизиращите е направена
справка в ПП КАТ, при която е установено, че няма данни „АБ Къмпани“ ЕООД да
притежава собствени МПС.
Съгласно
съдържанието на писмените обяснения на управителя на РЛ, фактурите, издадени от
„АБ Къмпани“ ЕООД, са във връзка с извършени от дружеството транспортни услуги
за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г. с маршрут гр.Кричим - обекти на
група „Фантастико“ гр.София. В групата, която работи под един бранд, влизат
четири дружества „Ван холдинг“ ЕООД, „Винтерко-БГ“ ЕООД, „Евро хард“ ЕООД и
„Европа-ВН“ ЕООД. За процесния период, на база договор с „Фантастико“, са
осъществени доставки три пъти седмично, до всеки един от обектите на търговската
верига. Доставката се е осъществявала от двама мъже, които са се представили за
служители в „АБ Къмпани“ ЕООД с хладилен микробус, който взема стоката от гр.Кричим
и я доставя до съответните обекти. Посочени са изпълнените от РЛ доставки до
различни обекти на ТВ „Фантастико“, за
периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г., по дати. В обясненията се твърди,
че за извършените доставки „Ийзи Ливин“ ЕООД е получавало репорт от системата
на „Фантастико“, която играе роля на отчета за извършения превоз, доказателства
за което не са представени. Посочено е, че през периода собственото МПС на
дружеството не успява да събере заявената стока, поради което се е наложило да
ползва услугите на „АБ Къмпани“ ЕООД. През периода „Ийзи Ливин“ ЕООД не е наемало
други превозвачи.
При
така установеното от фактическа страна, ревизиращият екип е направил извод, че
не са
представени, както от доставчика, така и от РЛ, документи и счетоводни
регистри, удостоверяващи наличие на транспортни средства /собствени или наети/
за извършване на транспортни услуги по издадените фактури, с предмет на доставка:
транспортни услуги. В представените протоколи, съпътстващи издадените фактури,
маршрутът започва в гр. София и приключва в гр. София. Обектът на ревизираното
дружество се намира в гр. Кричим, от който трябва да започне транспорта. Не са
представени и документи, включително рег. талони на МПС, с които е извършван
транспорта, нито договори за наети ППС с описани рег. данни на същите,
счетоводни регистри, от които са да видни разходите по наема и поддръжка на
ППС. Направен е и извод, че при съпоставка на посочените брой доставки по дати
от РЛ и брой извършени превози по дати, посочени в протоколите, придружаващи
фактурите е налице разминаване. В обяснението си РЛ посочва, че за периода от 01.01.2017
г. до 31.01.2017 г. са изпълнени общо 11 доставки до различни обекти на ТВ
„Фантастико“. Според протокол към фактура № 415, извършените превози са 4 на
брой, като съвпадение по дати е налице само за 06 и 11.01.2017 г. Отново според
РЛ през м.02/2017 г. са изпълнени общо 11 доставки до различни обекти на ТВ
„Фантастико“. Според протокол към фактура № 434, извършените превози са 2 на
брой, като съвпадение по дати не е налице. През м.03/2017 г. според РЛ, са
изпълнени общо 14 доставки до различни обекти на ТВ „Фантастико“. Според
протоколи към фактури № 438, № 442 и № 449, извършените превози са 20 на брой,
като са налице съвпадение по дати.
Относно „Адис Нейт“ ЕООД, ЕИК ********* - по 3
броя фактури с
предмет на доставките „изработка и разпространение на рекламни флаери“, по
които през м.02 и м.03/2017 г. „Ийзи Ливин“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит в
общо размер на 2 550,00 лв. При извършената насрещната проверка дружеството -
доставчик, са представени процесните фактури, които не са придружени с
протоколи. Представени са оборотна ведомост за период 01.02.2017 г. -31.03.2017
г., както и извлечения от аналитичен регистър на с/ка 411 Клиенти, с/ка 703
Приходи от продажби на услуги, с/ка 453/2 ДДС Продажби и с/ка 501 Каса в лева,
с отразени записи касаещи единствено доставките към „Ийзи Ливин“ ЕООД за период
01.02.2017 г. - 31.03.2017 г. Съгласно представени писмени обяснения от
доставчика, същият се занимава с изработка и разпространение на рекламни
материали. Извършена е проверка в ИМ на НАП от която е установено, че през
периода на издаване на фактурите в дружеството няма назначени лица по трудови
правоотношения, няма данни за осигуряване на лица по извънтрудови
правоотношения, ЗЛ не е подало справка за изплатени доходи на физически лица за
2017 г. и не притежава ДМА.
От
предходен доставчик, както следва: Договор от 11.04.2016 г., сключен между
„Адис Нейт“ ЕООД /възложител/ и „Генатеа“ ЕООД /изпълнител/, с предмет изработка
и разпространение на рекламни материали на територията на столицата, изработка
на визитки, изработка на компютърен проект на рекламни флаери, съобразен с
изискванията на възложителя, ПР реклама, промоции, метриране на платове и
проверка за дефекти, други, съгласно предварителна заявка от възложителя; Фактури
№ 595/03.02.2017 г., № 607/23.02.2017 г.,
№ 614/04.03.2017 г. и № 616/06.03.2017 г., издадени от „Генатеа“ ЕООД с получател „Адис
Нейт“ ЕООД и с предмет на доставката - поддръжка на сайт www.telenova.bg и
изработка и разпространение на рекламни флаери. Към всяка фактура е приложен
протокол от същата дата.
По
отношение на процесните доставки от РЛ са представени обяснения, съгласно които
фактурите, издадени от „Адис Нейт“ ЕООД са за услуга - рекламна дейност, част
от изискванията на сключения договор с ТВ „Фантастико“. Във фактурите е
включена изработка на рекламни флаери, брандиране на помещението за
производство и служебният автомобил на фирмата. Флаерите са поръчани във връзка
с провеждането на рекламни акции в обектите на ТВ „Фантастико“ и са използвани
до изчерпването им при провеждане на дегустации в обекти на веригата, съгласно
условията по договора. Флаерите са получени на място пред обектите на
Фантастико - Ф19 и Ф30 в деня на дегустациите.
При
така установеното от фактическа страна, ревизиращият екип е направил извод, че
не са представени както от доставчика, така и от РЛ доказателства, че
предходният доставчик на „Адис Нейт“ ЕООД - „Генатеа“ ЕООД е извършило
проектиране, изработка и отпечатване на рекламни материали за РЛ; не са
представени документи, доказващи наличие на ресурсна обезпеченост: собствен или
нает обект - печатница или друг подобен обект, необходимо оборудване за
извършване на въпросната услуга, начин на предаване на готовите материали от
„Генатеа“ ЕООД на „Адис Нейт“ ЕООД, от „Адис Нейт“ ЕООД на ревизираното
дружество, както и извършено брандиране на обекта в гр. Кричим и на автомобила
на РЛ. При извършени проверки в информационните масиви на НАП се установява, че
нито „Адис Нейт“ ЕООД, нито „Генатеа“ ЕООД притежават ресурсна обезпеченост на
извършване на доставки, свързани с проектиране, изработка, отпечатване на
рекламни материали, транспортиране на същите до обекта на клиента, както и
монтажът им.
Относно
„Из Фрут“ ЕООД, ЕИК ********* - по 6
броя фактури, с предмет на доставките пресни плодове, по които през м.01, м.02,
м.03, м.06 и м.07/2015 г. „Ийзи Ливин“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит в общ
в размер на 7 837,40 лв.
В
хода на извършената насрещна проверка на „Из Фрут“ ЕООД, представител на
дружеството не е открит на декларирания адрес. В отговор на изпратеното искане
за представяне на документи, в определения от органа по приходите срок, такива
на са представени. Установено е, че „Из Фрут“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС,
считано от 16.08.2016 г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
По
отношение на разглежданите доставки от РЛ са представени само процесните
фактури, с предмет на доставки ябълки и плодове, които не са придружени от
други документи. В писмено обяснение е посочено, че в началото на развиване на
дейността си, дружеството не е разполагало с товарен МПС. Същото е закупувало
нужните му стоки от най-близкото стоково тържище, находящо се в с. Първенец,
където се е запознало с г-жа В.К., предлагаща ябълки и други плодове,
необходими за осъществяваната дейност. Представляваното от нея дружество „Из
Фрут“ ЕООД е разполагало с товарен автомобил и се е ангажирало да извършва
доставки до с. Рогош, където през 2015 г. се е намирала базата на „Ийзи Ливин“
ЕООД, като си калкулира горивото в цената на заявяваните плодове.
В
хода на ревизионното производство е извършено присъединяване на доказателства от
досието на доставчика „Из Фрут“ ЕООД: РА № Р-16-1402666-091-001/11.03.2015 г. в
едно с РД № Р-16-1402666-092-001/10. 02.2015 г. и приложените доказателства към
него, обхващащ ревизиран период по ЗДДС от 17.02.2014 г. до 31.07.2014 г.
Ревизионният акт е връчен на дружеството на 11.03.2015 г. Същият не е обжалван.
Задълженията по акта не са внесени, както и декларираните задължения по ЗДДС,
ЗКПО, КСО и ЗЗО. Задълженията в размер на над 303 х. лв. /към датата на
издаване на настоящия РД/ са предадени за събиране от публичен изпълнител; Протокол
№ 0725889/15.09.2014 г., с който е документирано извършено посещение на стоково
тържище в с. Първенец, ведно с
приложените документи към него.
При
извършената ревизия, приключила с издаване на РА № Р-16-1402666-091-001/11.03.2015
г. на „Из Фрут“ ЕООД, са направени изводи и констатации, относими към
настоящото производство, а именно: „Из Фрут“ ЕООД е извършвало търговия с
плодове и зеленчуци в нает склад № 92, парцел 6 - собственост на „Родопи 95“
АД, ЕИК *********, находящ се в с. Първенец - стокова борса. Договорът за наем
е сключен на 24.02.2014 г. На 18.06.2014 г. дружеството е подало молба за
прекратяване на договора, считано от 01.07.2014 г. Молбата е одобрена от изп.
директор на „Родопи 95“ АД. В хода на ревизията е представена Декларация от
31.07.2014 г., с която дружеството „Из Фрут“ ЕООД декларира, че към 31.07.2014
г. не притежава налични активи - стоки, няма собствени обекти, нито наети
такива, в които се съхраняват стоково-материалните запаси. Към 31.07.2014 г.
няма стоки на път, нито дадени стоки на консигнация. При ревизията са събрани
доказателства, че „Из Фрут“ ЕООД към 31.07.2014 г. няма налични стоки,
собствени или наети обекти, в които се съхраняват стоково-материалните запаси,
няма стоки на път, нито дадени стоки на консигнация. При проверка в
информационните масиви на НАП е установено, че „Из Фрут“ ЕООД няма собствени
ППС. След м.07/2014 г. няма отразени покупки на стоки в дневниците за покупки
по ЗДДС. За периодите от м.08/2014г. до м.08/2016 г. /дата на дерегистрация по
ЗДДС - 16.08.2016 г./ са подавани регистри по ЗДДС с нулеви стойности на
покупките. Дружеството няма налична стока за извършване на продажби.
При
така установеното, от страна на ревизиращите е направен извод, че от доставчика
„Из Фрут“ ЕООД , в хода на извършената му насрещна проверка, не са представени
доказателства как е извършен транспортът на стоката - пътни листове,
товарителници, регистрационни талони на МПС, посредством които е транспортирана
стоката. Липсва информация дали дружеството пряк доставчик разполага с база за
съхранение на плодове, предвид доставените количества от 1 - 2,5 тона, къде се
намира тя и кои са лицата, извършили натоварването и разтоварването на същото. Не
са представени доказателства, че същият разполага с необходимите ресурси, в
т.ч. и трудови, да извърши фактурираните доставки. Не е представена фактура за
наличие на предходен доставчик, документи, удостоверяващи къде е съхранявана
стоката до момента на продажбата й на. Не са представени хронологии на с-ки 302
Материали и 304 Стоки, от които да е видно, че доставчикът е разполагал с
предмета на доставката – пресни плодове и ябълки, които при доставянето са
изписани от дружеството като стока или материален запас. Не са представени
счетоводни документи, както и търговска документация, които да докажат
осъществяването на реална стопанска дейност. При така направените констатации е
изведен извод, че издателят на фактурите „Ийзи Ливин“ ЕООД не е осъществил
реална доставка към жалбоподателя. Прието, че е налице хипотезата на чл. 78 от ЗКПО, тъй като са налице извънредни приходи за 2014 г. в размер на 8 477,52 лв.
и за 2015 г. - 39 187,00 лв., които не са намерили отражение в приходите на
дружеството и в годишния финансов отчет, с което не са спазени разпоредбите на
НСС 18 - Приходи, изискващи начисляване на приходите към момента на
възникването им. На основание чл. 78 от ЗКПО при ревизията на „Ийзи Ливин“ ЕООД
е увеличен СФР за 2014 г. с 8 477,52 лв. и за 2015 г. с 39 187,00 лв.,
определени от органите по приходите като безвъзмездно придобити материални
запаси. Прието е, че реквизитите по пет
фактури, издадени от „АБ Къмпани“ ЕООД, с ЕИК ********* с предмет на доставката
транспортни услуги и по три фактури, издадени от „Адис Нейт“ ЕООД с ЕИК
********* с предмет на доставката рекламни услуги не отразяват вярно реално
извършена стопанска операция, т.е. не са налице първични счетоводни документи
по смисъла на ЗСч., отразяващи вярно стопанската операция и следователно липсват
доказателства за извършени външни услуги от посочените контрагенти и
заплащането им, по посочените цени и суми. Въз основа на изложеното органите по
приходите не признали за данъчни цели отчетени разходи за външни услуги общо в
размер на 26 361,00 лв. От органите по приходите е направен извод, че наличието
на издадена фактура, платежен документ и др., не водят до извода за реално
извършени разходи за външни услуги. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е
преобразуван СФР на дружеството в увеличение за 2017 г. със 26 361,00 лв.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след оспорване на
ревизионния акт по административен ред. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При
дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт
е издаден от компетентни органи, в изискуемата форма и съдържание. При
извършване на ревизията и при издаване на РА не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните разпоредби. Съдът не констатира нарушаване на
принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност.
Органите по приходите са основали изводите си на факти, събрани законосъобразно
и при спазване на процесуалните правила. Правото на защита на ревизираното лице
не е било накърнено. Жалбоподателят е изложил своите оплаквания пред съда, но
въпреки дадената му възможност ефективно да упражни правото си на защита срещу
РА, не е ангажирал допълнителни доказателства.
Според чл.112 ал.2 от ДОПК, ревизията се
възлага от: - 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция или 2. изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен
директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци
и задължителни осигурителни вноски.
В случая, предвид посочената по-горе
заповед, се налага извод, че първоначалната заповед за възлагане на ревизия е
издадена от снабдения с правомощията за това орган на приходна администрация.
Съдът намира за неоснователни
твърденията на оспорващия, с които сочи нищожност на РА на основание чл.28 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.4 от ДОПК, съобщенията в административното производство могат да се връчват чрез
изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран
електронен подпис на органа по приходите. Разпоредбата на чл. 30, ал.6 от ДОПК
регламентира удостоверяване на връчването, като електронното съобщение се смята
за връчено когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез
обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или
изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация.
Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа
по приходите разпечатка на записа в информационната система. Съгласно чл. 28,
ал.2 от ДОПК, всяко лице има право да посочи пред органите по приходите
електронен адрес за получаване на съобщения.
За връчването на ЗВР, РД и РА, както и
на останалите документи, издавани от органите по приходите в хода на
ревизионното производство, (ИПДПОЗЛ, протоколи за проверки и т.н.) няма
предвидени специални правила, поради което са приложими общите разпоредби на
чл. 28-33 от ДОПК относно сроковете и реда за връчване на книжата и
съобщенията, издавани от органите по приходите в хода на производствата по
ДОПК. Посочените разпоредби уреждат
няколко алтернативни и равностойни способа за връчване на документи и книжа, от
които органът по приходите в рамките на своята оперативна самостоятелност и с
оглед особеностите на конкретния случай следва да избере най-подходящия и
най-сигурния начин, при спазване на съответната процедура, която да обезпечи
възможността на техния адресат да се запознае със съдържанието им и да вземе
необходимите мерки за защита на своите интереси.
По отношение наведените от жалбоподателя
доводи за незаконосъобразно връчване на ЗВР, ИЗВР, РА и РД, прегледът на
приложените по преписката документи показва, че в резултат на връченитe на
електронен адрес *********@***.** ЗВР №Р-16001620003631-020-01/18. 06.2020г., и
ИПДПОЗЛ№ Р-16001620003631-040-001/22.06.2020г., с което са поискани различни
документи от значение за определяне на данъчните задължения на дружеството, за
ревизираните периоди, от „Ийзи Ливин“ е постъпило електронно писмо /л.285/ от
посочения по-горе електронен адрес, с молба определеният 14-дневен срок за
предоставяне на документи да бъде удължен с още 14 дни. Електронното писмо е
подписано от И.Ч. /управител на дружеството/. Следователно извършеното от
ревизиращите органи връчване на съответните документи (ЗВР, ИЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и
РА) е редовно.
Жалбоподателят твърди, че от негова
страна не е давано съгласие за това, документите по ревизионното производство
да му бъдат връчвани по електронен път. Настоящият съдебен състав счита, че
това обстоятелство не води до опорочаване на процедурата по връчване на
книжата, тъй като връчването им е удостоверено съобразно правилата на чл. 30,
ал. 6 от ДОПК чрез обратно електронно съобщение за получаването му, означено
като изходящо от И.Ч., управител на „Ийзи Ливин“ ЕООД и заверена от органа по приходите
разпечатка на записа в информационната система. В подкрепа на този извод е и
фактът, че в 14 дневният срок по чл. 152 от ДОПК срещу РА 16001620003631-091-001
от 20.01.2021 г. е подадена жалба с вх. № 70-00-1831/09.02.2021 по описа на ТД
на НАП гр.Пловдив и вх.№20-228-51 от 11.02.2021 г. по описа на дирекция „Обжалване
и управление на изпълнението" гр.Пловдив от страна на ревизираното
дружество, която е подписана лично от управителя Черганова. Иначе казано,
ревизираното лице е упражнило правото си да възрази срещу фактическите и правни
констатации в РА, който отново е съобщен на дружеството чрез изпращането му на
електронен адрес *********@***.**.
Изложените факти, настъпили в посочения
хронологичен ред, обосновават категоричния извод, че процесните ЗВР, ИЗВР,
ИПДПОЗЛ, РД и РА е бил редовно връчен на РЛ, така че неговият законен
представител И.Ч. е била наясно с датата на връчване на акта и е упражнила
всички предвидени в нейна полза права за защита интересите на представляваното
от нея дружество. На следващо място между страните се формира спор относно това
дали действително издателите на процесните фактури са осъществили фактурираните
доставки на услуги с предмет транспортни услуги, , изработко и разпространение
на рекламни флаери и доставка на пресни плодове, при наличието на материална,
техническа и кадрова обезпеченост и по описания механизъм на доставките. Поради
непредставяне на основни документи от значение за доказване реалността на
доставката, ревизиращите органи по приходите са направили извод за липса на
производствен обект на доставчиците,
материална, техническа, кадрова и финансова обезпеченост за изпълнението
им. Липса на данни за собствени или наети движими и недвижими активи на
доставчиците, с които биха могли да осъществяват дейността си, както и липса на
задължителни реквизити в представените пътни листи. При ревизията е
констатирано, че всяко едно от трите дружества – доставчици „АБ Къмпани“ ЕООД,
„Адис Нейт“ ЕООД и „Из Фрут“ ЕООД не разполага с необходимата материално база
/офиси, стопански обекти, ДМА, специализирана техника и оборудване, транспортни
средства, трудови ресурси, нематериални активи и др. Съдът намира за обоснован
изводът на ревизиращия екип за липса на техническа обезпеченост на доставчиците
за изпълнение на доставки на услуги с такъв предмет. Следва да се отбележи, че
не са ангажирани доказателства дружествата да са разполагали с кадрови
потенциал за извършване на шивашки и други дейности по изработване на облекла.
Няма информация дружествата да са наемали лица по извънтрудови правоотношения
или да са работили с фирми подизпълнители.По изложените аргументи следва да
бъде приет за обоснован изводът на ревизиращия екип, че нито едно от
дружествата – доставчици не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за
извършване на доставки на услуги от вида на фактурираните в процесните фактури.
На следващо място следва да се отбележи, че издадени фактури и счетоводните
отразявания не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки
на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които стоки лицето е реализирало,
респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на
предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се
развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна
документация. При липсата на каквито и да било други документи, доказващи
предаването и приемането на същите, не може да се приеме, че стоките са
получени от ревизираното лице и впоследствие реализирани. Наличието на фактури
не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл.
6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне
на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. При липса
на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на
собственост върху стоките. Не може да се обоснове ползващият приходните органи
извод, че по фактури, по които няма каквито и да било други данни, установяващи
настъпване на данъчно събитие - прехвърляне на собственост върху стоки, а
именно - отделяне на стоките от рода, предаване и приемане на стоките, липсата
на разплащане, както към сочените за доставчици лица, така и от сочените за
клиенти дружества, към които се твърди, че ревизираното дружество е извършило
последваща реализация по начин, даващ възможност да се установи платеца,
транспортиране на същите и последваща реализация, е налице реалност на
доставките. По процесните фактури, издадени от горепосоченото дружество отказът
на данъчния кредит е мотивиран с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Цитираната правна норма гласи, че не е налице право на данъчен кредит за данък,
който е начислен неправомерно.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон, сумата на данъка
за стоките или
услугите по облагаеми доставки,
които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои
да му достави. Както се вижда, тази разпоредба е свързана с понятието
„доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани
лица-доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя
не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е
извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги.
Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически
състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са
изпълнени всички образуващи го елементи. Първият и основен елемент на този
състав е наличието на доставка. Фактическото наличие на доставка не се доказва
само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците
за покупки и продажби, или счетоводни регистри за съответния период. Наред с
това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, в
случая посочените като предмет на доставките в процесните фактури. При
недоказано фактическо осъществяване на облагаеми доставки, данъкът по спорните
фактури, правилно е прието от ответника,че е начислен неправомерно и по същите
не е налице и формиран данъчен кредит. Последното е следствие от норма на чл.
70, ал. 5 от ЗДДС, която изрично
регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
С оглед на изложеното, ответникът законосъобразно е отказал на жалбоподателя
правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „АБ
Къмпани“ ЕООД, „Адис Нейт“ ЕООД и „Из Фрут“ ЕООД.
За пълнота, следва да се отбележи, че в
практиката си Съдът на ЕС многократно е посочвал, че реалността на доставката
на стока или услуга е от значение за приспадане правото на данъчен кредит. Ако
процесните доставки са извършени, то както доставчикът, така и получателят
следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на
фактури, договори за доставка и приемо - предавателни протоколи обаче не може
да бъде безспорно доказателство за фактическото изпълнение на твърдяните доставки. За фактическото осъществяване на доставките във всеки случай трябва да се
представят безспорни писмени доказателства по изпълнението им.
Жалбоподателят следва да докаже, при
условията на пълно доказване, че е извършена доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и са спазени другите императивни изисквания на ЗДДС, даващи му право да
упражни право на данъчен кредит. Единствено и само в случаите, в които след
преценка се установи, че доставките са осъществени и в последствие същите са
използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки, правото на
приспадане не би могло да бъде отказано.
При така установените факти и
обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно
при ревизията на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен
кредит по доставките от преките доставчици „АБ Къмпани“ ЕООД, „Адис Нейт“ ЕООД
и „Из Фрут“ ЕООД, поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост
на доставчика за изпълнение на доставките.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни твърденията в жалбата за противоречие на констатациите в
обжалвания РА с международните нормативни актове и практиката на СЕС. Съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Шеста Директива и съответстващия чл. 167 от
Директива 2006/112/ЕО, правото на приспадане на данъчен кредит възниква по
време, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 10,
ал. 2 от Шеста Директива и съответстващия му чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО
данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са
доставени. Тези разпоредби са транспонирани в българския Закон за данък върху
добавената стойност, съответно в чл. 25, ал. 2 и ал. 6, чл. 68, ал. 2.
Позоваването на жалбоподателя на решения
на СЕС е неоснователно, предвид това, че при липса на доказателства за
реалността на доставките, неправилно би било да се пренебрегне това
обстоятелство и да се признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй
като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на
облагаеми сделки. Не може да се носи обективна отговорност когато е налице
облагаема доставка, но когато има само един издаден документ, какъвто е
настоящия случай, не е налице основание това събитие да попадне в регулациите
на Директива 2006/112.
Според решения по дело С-152/02,
С-146/05, С-392/09, правото на
приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни предпоставки, а
именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били извършени и
данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ, който
съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за служещ
за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези условия -
стоките да са били предоставени на ревизираното дружество, поради което не може
да се приеме, че е налице обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната
правна система по облагане с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е
в противоречие с принципа на неутралност на ДДС, установен с Директива
2006/112/ЕО, който изисква от държавите членки да позволят приспадане на
данъчен кредит при осъществяване на всички съществени изисквания, дори и
данъчният субект да не е изпълнил изцяло някое формално изискване.
Предвид изложеното, съдът намира за
правилен и законосъобразен обжалваният ревизионен акт, в частта, потвърдена с
решението на горестоящия административен орган.
С
оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. На основание
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 435,46 лв. (хиляда четиристотин
тридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки).
Водим
от горното, Административен съд – Пловдив, 10 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ийзи Ливин“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кричим, ул. „Капитан Райчо“ № 16, представлявано от управителя И.Ч.,
против ревизионен акт /РА/ № 16001620003631-091-001/26.01.2021 г., издаден от
орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №
192/29.03.2021 г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ /Д “ОДОП“/ при ЦУ на НАП – Пловдив в частта за непризнат данъчен
кредит в размер на 13 109,60 лв., ведно с прилежащите лихви от 6 494,53 лв. и
за допълнително установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2014
г. в размер на 847,76 лв. и лихви 501,31 лв., за 2015 г. за 3 918,70 лв. и
лихви 1 918,25 лв. и за 2017 г. в размер на 2 636,10 лв. и лихви 755,74 лв.
ОСЪЖДА
„Ийзи Ливин“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Кричим, ул. „Капитан Райчо“ № 16, представлявано от управителя И.Ч.,
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 435,46 лв. (хиляда четиристотин
тридесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за
страните..
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: