Решение по дело №4287/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2133                                                  30.10.2018 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                   XXXVIII – ми граждански състав

на шестнадесети октомври                                             две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Елена Христова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 4287 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Oбразувано e по искова молба на „ПИК-КО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Панчарево“, кв. Казичане, Северна промишлена зона, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от И.. С.. Б.., срещу ЕТ „С.. С.. А..”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. ........., физическо лице – търговец С.. Й.. А.., с която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество за следните суми: сумата от 8085,06 лева, представляваща главница по 3 броя данъчни фактури: фактура № .../14.12.2017 г., фактура №.../14.12.2017 г. и фактура № .../18.12.2017 г., сумата от 3243,84 лева, представляваща сборна неустойка за забава за периода от падежа на всяка една от фактурите до 09.03.2018 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1767/2018 г. на БРС.

Сочи се в исковата молба, че страните са сключили договор за продажба от 24.11.2017 г., като „ПИК-КО” АД доставил стоки на ЕТ „С.. С.. А..“. Доставката била отразена счетоводно в три броя данъчни фактури, както следва: фактура № .../14.12.2017 г. на стойност 1102,98 лева, по която към момента на депозиране на заявлението е дължима сумата от 802,98 лева; фактура № .../14.12.2017 г. на стойност 3731,16 лева, по която е дължима цялата сума, и фактура № .../18.12.2017 г. на стойност 3550,92 лева, по която е дължима цялата сума. Стоките са били предадени и приети без възражения с приемо-предавателни протоколи, както следва: приемо-предавателен протокол № 7584 от 14.12.2017 г.; приемо-предавателен протокол № 7582 от 14.12.2017 г. и приемо-предавателен протокол № 7638 от 18.12.2017 г.

Ответникът е посочил, че действително дължи претендираните суми, но поради финансови затруднения бави плащането им.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните съображения:

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника,  визирани в чл. 237  ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право,  с което страната не може да се разпорежда.

В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер от 753,20 лева съобразно обективирания в молбата от 15.10.2018 г. списък на разноските.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ЕТ „С.. С.. А..”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „....... физическо лице – търговец С.. Й.. А.., дължи „ПИК-КО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Панчарево“, кв. Казичане, Северна промишлена зона, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от И... С... Б.., сумата от 8085,06 лева (осем хиляди и осемдесет и пет лева и шест стотинки), представляваща главница по 3 броя данъчни фактури: фактура № .../14.12.2017 г., фактура №.../14.12.2017 г. и фактура № .../18.12.2017 г., сумата от 3243,84 лева (три хиляди двеста четиридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сборна неустойка за забава за периода от падежа на всяка една от фактурите до 09.03.2018 г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1767/2018 г. на БРС.

ОСЪЖДА ЕТ „С.. С.. А...”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „..., физическо лице – търговец С.. Й.. А.., да заплати на „ПИК-КО” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Панчарево“, кв. Казичане, Северна промишлена зона, ул. „Индустриална” № 3, представлявано от И.. С.. Б.., сума в размер на общо 753,20 лева (седемстотин петдесет и три лева и двадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ   .................................