Решение по дело №1965/2011 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 19.12.2014 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски граД.и съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                       

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

                                               

при секретаря Евдокия-М.П., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 1 965 по описа за 2011 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че „И.**” ЕООД, с адрес в гр. С., ж. к. „З.П.”, бл. **, ет. *, ап. *, дължи на А.Ф.Н., Р.Р.М.Х., Л.Р., С.Б., Р. П.Д., С.У.Д., Р.д.`А., Б.К., Д.М., М.В. (В.) М., Ш.Б., Ш.Д., П.А.Р., К.Т., М.А., П.Р., С.Л. – гражданин на Република, Ф.К., К.Г., С.М., Е.С.Б. А., Р.Д.В.Г., Е.Х., М.Д.Б., Р.М.Б., Ф.Р.Х., М.Г.И., Ф.Д.Б., Ж.Д.Б., Р.П., всички със съдебен адрес – адвокА. Николова и адвокА. Г. ***, 902 353,15 евро по договор за цесия от 19.03.2010 г. плюс законната лихва от 15.09.2010 г. до окончателното изплащане.

 

[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „И.**” ЕООД да заплати на А.Ф.Н., Р.Р.М.Х., Л.Р., С.Б., Р. П.Д., С.У.Д., Р.д.`Ат, Б.К., Д.М., М.В. (В.) М., Ш.Б., Ш.Д., П.А.Р., К.Т., М.А., П.Р., С.Л. – гражданин на Република, Ф.К., К.Г., С.М., Е.С.Б. А., Р.Д.В.Г., Е.Х., М.Д.Б., Р.М.Б., Ф.Р.Х., М.Г.И., Ф.Д.Б., Ж.Д.Б., Р.П. 41 506,94 лева разноски по заповедното производство и 42 007,63 лева разноски по исковото производство.

 

[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД на А.Ф.Н., Р.Р.М.Х., Л.Р., С.Б., Р. П.Д., С.У.Д., Р.д.`Ат, Б.К., Д.М., М.В. (В.) М., Ш.Б., Ш.Д., П.А.Р., К.Т., М.А., П.Р., С.Л. – гражданин на Република, Ф.К., К.Г., С.М., Е.С.Б. А., Р.Д.В.Г., Е.Х., М.Д.Б., Р.М.Б., Ф.Р.Х., М.Г.И., Ф.Д.Б., Ж.Д.Б., Р.П. срещу «И.**» ЕООД за разликата над 902 353,15 евро до пълния предявен размер.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

            [5] Ако ищците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 115,03 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът подаде въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 35 296,99 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

           

 

            МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.      На ищеца

 

[6] В искова молба от 16.02.2011 г. ищците са заявили, че с ответника „И.**” ЕООД (И.) са били сключили предварителни договори за покупка на недвижими имоти. Ищците са изпълнили задълженията си по предварителните договори, но И. не е могъл да завърши сградата. Междувременно, ищците са установили, че, за да построи сградата, И. е бил изтеглил кредит от „Б.ДСК” ЕАД (ДСК) за 1 000 000,00 евро, който е бил обезпечен с ипотека върху процесната сграда.

 

[7] И. е престанал да заплаща вноските си по договора за кредит с ДСК. За да запазят недвижимите имоти, ищците са закупили от ДСК неговото вземане спрямо И. по договора за кредит. ДСК е уведомил И. за тази сделка. Въпреки това И. не е заплатил на ищците това, което И. е дължал на ДСК.

 

[8] Затова ищците са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение. СРС е издал заповед за изпълнение, но И. е възразил. Ето защо ищците молят съда да установи, че И. им дължи сумите по заповедта за изпълнение (вж. исковата молба, л. 6-16 от том I).

 

2. На ответника

 

[9] Ответникът е оспорил предявения иск. Той заявява, че договорът за цесия е нищожен, тъй като е бил с невъзможен предмет, защото: ДСК не е имал правото да прехвърли на ищците вземането си спрямо ответника; ДСК не е имал право да се разпорежда с обезпеченията; ДСК не е бил получил съгласие от И. за разпореждането с правата си по договора за кредит; ДСК не е уведомявал И., че възнамерява да прехвърли правата си по договора за кредит.[1]

 

[10] И. заявява, че не е бил уведомяван от ДСК за извършената цесия и затова тя му е непротивопоставима. И. е направил евентуално възражение за прихващане с 1 347 088,07 евро, които част от ищците (Р..р Д., Л. Р., Р. А. и Б. К.) му дължат по предварителните договори за покупко-продажба. Затова И. моли съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 20-26, том II). 

 

3. Насрещни твърдения на ищците

 

[11] Ищците са оспорили писмения отговор на И.. Те са заявили, че цесията е била действителна, а Д. е уведомил И. за извършването ù. Ищците също заявяват, че  е недопустимо възражението за прихващане да се разглежда в настоящото производство, но, ако то бъде разгледано, то е неоснователно, тъй като: а. И. няма вземане към ищците по предварителните договори; б. дори да има, това вземане е било погасено по давност (вж. допълнителната искова молба, л. 190-203, том II).

 

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО Д.ЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[12] Не се спори, че през 2005 г. ищците са сключили с ответника И. предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти. По предварителните си договори с ответника ищците Б. К., Р. Д. и Л.Р. са дължали 75% от цената до покриването на сградата, а останалите 25% от цената при окончателното завършване на обекта, като те е следвало да преведат цената по сметка, посочена от И. (вж. договорите, том II, л. 110, 126 и 130). За всеки един от тях 75% от цената на закупувания обект е била равна на:

- 93 750,00 евро за ищеца Б. К. (вж. том II, л. 110 – 75%х125 000,00 евро);

- 43 003,50 евро за ищеца Р. Д. (вж. том II, л. 126 -75%х57 338,00 евро);

- 29 829,75 евро за ищеца Л.Р. (вж. том II, л. 130 – 75%х39 773,00 евро). Р.де Арт е дължал цялата сума по предварителния договор след окончателното завършване на неговия обект.[2]

 

[13] Б. К. е заплатил на И. по посочена от последния сметка 82 968,29 евро (вж. том II, л. 112-113 – тези доказателства не са били оспорени от ищците). Р. Д. е заплатил на И. 32 145,78 евро (вж. том II, л. 128 – доказателството не е било оспорено от ищците). Л.Р. е заплатил на И. 22 956,24 евро (вж. том II, л. 132 – доказателството не е било оспорено от ищците).

 

[14] На 29.10.2007 г. И. е сключил с „Б.ДСК” ЕАД (ДСК) договор за кредит, по който ДСК се е задължил да предостави на И. 1 000 000,00 евро за построяването на процесната сграда. Не се спори, че ДСК е предоставил тези пари на И.. Последният е следвало да върне заема в срок до 29.04.2010 г. (вж. анекса, том I, л. 41).

 

[15] На 18.11.2008 г. И. е получил акт образец 15 за сградата, в която са се намирали обектите, предмет на предварителните договори между ищците и И. (вж. том II, л. 35-38). И. не е получавал разрешение за ползване на сградата (липсват доказателства да е било издадено такова).

 

[16] На 19.03.2010 г. ДСК е продал на ищците вземането си към И. по договора за кредит, което е било за 930 866,07 евро (вж. договора за цесия, том I, л. 17-30). Вземането се е състояло от: 883 044,00 евро главница;  4 093,92 евро редовна възнаградителна лихва; 40 358,71 евро просрочени и наказателни лихви; 3 369,44 евро такси (вж. пак там, както и заключението на вещото лице С.Н., том II, л. 542-554). Съдържанието и подписите под договора за цесия са били нотариално заверени (вж. пак там). На 24.03.2010 г. ДСК е връчил на И. нотариална покана, с която го е уведомил за извършената цесия (вж. поканата, том I, л. 53-56).

 

[17] Не се спори, че И. не е заплатил на ищците сумата от вземането, предмет на договора за цесия. Затова на 15.09.2010 г. ищците са подали заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като са посочили, че основанието, от което произтича вземането, е документ по чл. 417, т. 3 от ГПК – договор за продажба на вземане (вж. заявлението, том I, л. 102-129). СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за търсените суми (вж. том I, л. 90-102). И. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение (вж. възражението, том I, л. 120-121).

 

[18] Ищците са заплатили 42 818,49 лева държавна такса в заповедното производство (вж. том I, л. 89), 42 870,00 лева държавна такса за СГС (вж. том I, л. 709), 15,00 лева за съдебни удостоверения (вж. том I, л. 744-745), 450,00 лева за вещо лице (вж. том II, л. 289 и 299).

 

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] Ищците са предявили иск по чл. 415 от ГПК, връзка с 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за установяване наличието на вземане по договор за цесия.

 

1.                  По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 99, ал. 1 от

 

 

            [20] Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забавата (вж. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. по валид.н договор за цесия ищците да се придобили вземане спрямо ответника; 2. ответникът да не е заплатил на ищците дължимото по това вземане.

 

            [21] Съдът приема, че договорът за цесия между ищците и ДСК е валиден. Той има предмет, който е възможен, и това е вземането на ДСК към И.. Липсват клаузи в договора за кредит между ДСК и И., които да не позволяват на ДСК да прехвърли вземането си към И. на трето лице, а естеството на вземането позволява прехвърлянето му. Съдът установи и, че ДСК е уведомил И. за извършеното прехвърляне на вземането на ищците, на които И. не е платил.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на иска. И. е направил възражение за прихващане със сумите, които четирима от ответниците му дължат по предварителните договори с него. Възражението е частично основателно.

 

[23] Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Следователно, за да е основателно възражението за прихващане на И., съдът следва да установи, че И. има ликвидни (установени по основание и размер) и изискуеми вземания (с настъпил падеж) към посочените от И. ищци.

 

[24] Съдът установи, че до покриването на процесната сграда трима от ответниците - Б. К., Р. Д. и Л.Р. – са дължали на И. по валидни предварителни договори 75 % от цената по тях, а останалите 25 % при окончателното завършване на обектите им, а четвъртият ищец Р.де Арт е дължал цялата цена по предварителния договор при окончателното завършване на обекта му. Тези предварителни договори не са били развалени от ищците или ответника.

 

[25] Съдът установи, че сградата е била покрита, тъй като през 2008 г. за нея е бил получен акт образец 15. Съдът установи, че към този момент дължащите се от Б. К., Р. Д. и Л.Р. суми съответно са били 93 750,00 евро, 43 003,50 евро и 29 829,75 евро, а те са били заплатили съответно 82 968,29 евро, 32 145,78 евро, 22 956,24 евро. Следователно всеки един от тях не е заплатил:

-                    10 781,71 евро Б. К.;

-                    10 857,72 евро Р. Д.;

-                    6 873,51 евро Л.Р.. Следователно за тези суми И. има изискуеми вземания към посочените трима ищци, които са установени по размер и основание (предварителните договори).

 

[26] Изискуемостта на дължащите се суми след окончателното завършване на обектите не е настъпила. Това е така, защото съдът установи, че процесната сграда, в която се намират обектите, не е окончателно завършена – липсва разрешение за ползване. Затова съдът приема, че възражението за прихващане на И. е основателно за 28 512,94 евро. Правото на принудително изпълнение на вземането на И. за тази сума не е погасено по давност, тъй като то е възникнало през 2008 г., а е било упражнено с подаването на писмения отговор през 2011 г. Ето защо съдът уважава иска на ищците за 902 353,15 евро, като го отхвърля за разликата до пълния предявен размер.

 

            [27] И. е възразил също, че не са били налице условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като представеният договор за цесия не е бил документ по чл. 417, т. 3 от ГПК. Възражението е неоснователно, тъй като дори това да е така, то опорочено би било единствено разпореждането за незабавно изпълнение, което не е предмет на настоящото производство, но не и дължимостта на вземането.

 

            3. По разноските

 

[28] Ищците търсят и разноски. Те са направили такива за 42 818,49 лева в заповедното производство и за 43 335,00 лева в исковото производство.

 

[29] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 902 353,15 евро при предявен размер от 930 866,07 евро. Затова съдът осъжда И. да заплати на ищците 41 506,94 лева разноски по заповедното производство и 42 007,63 лева.

 

Съдия: