РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.01.18 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ll-д гражданско отделение, в публичното заседание на
първи декември през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Александрова гр.д.№ 9116 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 14.03.17 г. СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 64776/16 г. е уважил предявените
от С.Ю.П. срещу „Б.Б.” ЕООД искове с правно основание
чл.344, ал.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.З КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ за сумата 3 680 лв. за периода 12.09.16 Г.-01.03.16 г., и е
отхвърлил иска за разликата до 4140 лв. и за периода от 02.03.17 г. до12.03.17
г.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от „Б.Б.” ЕООД в частта, с която са уважени исковете
с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно.Жалбоподателят
оспорва извода на първоинстанционния съд, че
единствено в компетентността на НЕЛК/ТЕЛК е да посочи дали заеманата от
работника или служителя длъжност е противопоказна за здравето му.Поддържа
становище, че експертното решение е издадено много преди ищцата да започне да
изпълнява конкретно възложената й работа, поради което в него не е посочено, че
тя не може да заема процесната длъжност и липсва
предписание за трудоустрояване, но са посочени противопоказни условия на труд,
които би следвало да са критерии дали работата е подходяща.Твърди, че
цитираната съдебна практика не подкрепя мотивите на съда.Позовава се на
разпоредбата на чл.113, ал.З от Закона за здравето решенията на органите на
медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е
изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации страната, поради
което в съдебните производства не следва да бъдат подлагани на изследване
установените с решението на НЕЛК/ТЕЛК обстоятелства относно здравословното
състояние на служителя.Поддържа извода, че съпоставка между описаните в
решението на НЕЛК противопоказни условия на труд и ежедневните задължения на
ищцата като „аранжьор-касиер“ водят до извод, че
длъжността не е подходяща за здравословното състояние на ищцата, чиито
задължения изискват активна работа с горните крайници по 12 часа на ден, поради
което съдът неправилно е приел, че ответникът не е доказал, че ищцата не може
да изпълнява възложената й работа.Моли съда да отмени решението. Претендира
разноски.
Ответницата
по въззивната жалба- С.Ю.П. оспорва същата.Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че
обективната невъзможност за изпълнение на възложената работа следва да бъде
установена с експертното решение на ТЕЛК, и че работодателят не е установил
предпоставките на уволнителното основание по чл.325, т.9 КТ- невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания;
заключение на ТЕЛК с отразяване на здравословното състояние и невъзможността за
изпълнение на конкретната работа по трудовото правоотношение; липса на
подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в
предприятието на ответника.Изразява становище, че от решението на НЕЛК е
установено, че лицето не е загубило напълно своята работоспособност, и че
единствено не следва да изпълнява определени видове дейности, свързани с
противопоказните условия на труд, без да са изброени конкретни дейности,
длъжности и професии.Твърди, че становището на д-р К.Х.е без дата, изходящ и
входящ номер и печат, както и без данни за проведени медицински
изследвания.Твърди, че липсват данни работодателят да е имал забележки към
работата й, нито е прекратил договора й в изпитателния срок.Невъзможността на
ищцата да изпълнява задълженията си се оборва и от обстоятелството, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение тя е имала придобит
4-годишен трудов стаж на същата или сходна длъжност, което е признато от
работодателя при подписване на трудовия й договор.Твърди, че дейността по
складиране на стоки може да се извършва и автоматизирано и не може да се
предполага дали е свързана с полагане на тежък физически труд или води до
натоварване на крайниците, тъй като това подлежи на доказано по безспорен начин
от ответника.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника
част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата в частта, с която е отхвърлен иска
й по чл.344, ал.1, т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за
разликата над уважения размер от 3 680 лв. до 3 907,63 лв. а периода 02.03.17
г.-12.03.17 г., като се позовава на нововъзникнало
обстоятелство-оставането й без работа за посочения период.Моли съда да отмени
решението в посочената част и да уважи иска изцяло.
Ответникът-
„Б.Б.” ЕООД оспорва насрещната въззивна
жалба.Изразява становище, че същата не следва да бъде уважена поради
обстоятелството, че ищцата е уволнена законосъобразно, а искът по чл.344, ал.1,
т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ е акцесорен.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.Ищцата- С.Ю.П.
твърди, с ответника е била в трудово правоотношение за длъжността „аранжор-касиер”, като възложената й работа е била да
поддържа чистотата и хигиената в магазин „Билла България“, собственост на
ответника.Твърди, че е изпълнявала трудовите си задължения, без да изпитва
затруднения, и че не е имало оплаквания и забележки във връзка с работата
й.Въпреки това, след като с е входирала при
работодателя ЕР на НЕЛК № 0069 от зас.№ 029/24.04.09
г. във връзка с ползване на данъчни облекчения, със заповед № 2185/02.09.16 г.
трудовият й договор е прекратен на основание чл.325, т.9 КТ.Ищцата излага
твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице посочената
хипотеза, че е изпълнявала възложената й работа без затруднения и без
забележки, и че заболяването й не е пречка да изпълнява задълженията си с
необходимото качество и бързина.Твърди, че посочените в ЕР противопоказни
условия на труд не са налице, тъй като възложената й работа не е свързана с
натоварване на горните й крайници поради използването в предприятието машини и
уреди за почистване, които не изискват никакво натоварване на крайниците и
вдигане на тежести.Излага доводи, че дружеството не е разполагало с решението
на ТЕЛК, а единствено с писмо по електронната поща с подател Х..Твърди, че при
работодателя е налице подходяща за здравното й състояние работа- хигиенист,
каквато тя фактически изпълнява.Моли съда да признае уволнението й за незаконно
и да отмени заповедта за уволнение, да я възстанови на заеманата до уволнението
длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение в размерна 3 907,63 лв.
за периода 12.09.16 г,- г. със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Видно
от трудов договор № 22256 от 29.07.15 г. и ДС № 600/20.06.16 г. страните по
делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „аранжор-касиер“.
Със
заповед № 2185/02.09.16 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.9 КТ поради невъзможност на служителя да изпълнява
възложената му работа въз основа на заключение на ТЕЛК с решение № 0069 от зас.029/24.04.09 г. и поради липса на друга подходяща
работа, която да предложи работодателят.Заповедта е връчена на 12.09.16 г.
Видно
от представената длъжностна характеристика за позиция „аранжор-касиер“
трудовите функции на лицето, заемащо длъжността, включват подредба на стоките
според утвърдените планограми; прием и складиране на
стоките; поддържане на чистота и хигиена в отдела и на територията на целия
филиал; използване по предназначение на работни машини и съоръжения.
Видно
от ЕР № 0069 от 029/24.04.09 г. на НЕЛК на С.Ю.П. е определена 74% намалена
трудоспособност пожизнено поради общо заболяване-детска церебрална парализа,
горна лява монопареза предимно дистален
тип-средна степен, хипотрофия на лява предмишница със скъсяване на лява ръка с 4 см. с
противопоказни условия на труд- тежък физически труд, натоварване на горни
крайници.
Представено
е становище на СТМ „З.М.“ ЕООД, утвърдено от д-р К.Х., че С.П. не може да
работи на досегашната си длъжност, и че ежедневните дейности, свързани с изпълнение
на трудовите задължения изискват натоварване на горни крайници, което
противоречи на предписанията на НЕЛК.
В
с.з. на 01.03.17 г. първоинстанционният съд е
определил като безспорно обстоятелството, че последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата е 750 лв.
В с.з.
на 25.10.17 г. въззивният съд е констатирал от
оригинала на трудовата книжка на ищцата, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника на 12.09.16 г. липсва отбелязване за наличие на
друго трудово правоотношение.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че невъзможността за изпълнение на
възложената работа в двете й проявни
форми-инвалидност или здравни противопоказания, следва да бъде установена с
влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, с което да са установени не само
болестта и последвалата от нея инвалидност, но и произтичащата от нея обективна
невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно работата на
заеманата към уволнението длъжност.Позовал се е на разпоредбата на чл.317 КТ,
съгласно която решенията на ТЕЛК и НЕЛК са задължителни, поради което въпросът
дали заеманата от лицето работа е противопоказна за здравето му не може да бъде
решаван нито от службата за трудова медицина, нито от назначена от съда
медицинска експертиза.Поради липса на такава констатация в ЕР на НЕЛК съдът е
приел, че работодателят не е доказал наличието на първата предпоставка за
уволнение-невъзможност на ищцата да изпълнява работата, на която е назначена,
което прави уволнението незаконно.
От
доказателствата по делото се установи, че страните са били в безсрочно трудово
правоотношение за длъжността „аранжор-касиер”,
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.9, считано от 12.09.16 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.325, т.9 КТ трудовият договор се прекратява при невъзможност
на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз
основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия.В този случай
прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща
за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото не е установено наличието на цитираното
уволнително основание, тъй като не е доказано дали конкретно заеманата от
ищцата длъжност е подходяща за нея с оглед здравословното й състояние, нито
дали е налице такава свободна длъжност сред определените по чл.315 КТ.
Действително
въпросът дали длъжността е противопоказна за здравето на трудоустроеното лице
не може да бъде предмет на последваща преценка нито
от службите за трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор за
законосъобразност на уволнението, тъй като решението на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи
на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.На изследване с помощта
на вещо лице подлежи единствено въпроса дали е била налице свободна длъжност за
заемане по чл.315 КТ, непредложена от работодателя, като изпълнението на това
задължение е в тежест на работодателя /Р № 266/24.03.10 г. на BKC, III ГО, гр.д.№
814/09 г., Р № 79/17 г., гр.д.№ 3813/17 г., ВКС, III ГО/.Решението
на ТЕЛК съставлява административен акт и пътят за оспорването му е различен -
по административен ред, като в случая не е приложим инцидентния съдебен контрол
по в чл.17, ал.2 ГПК /Опр. № 100514 г., гр.д.№
3289/14 г., Ill ГО/.Доколкото в представеното по делото решение на
НЕЛК не е посочено дали процесната длъжност е
противопоказна за ищцата, тъй като към момента на издаването му същата е
посочила, че не работи, настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство
подлежи на установяване в производството по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ.Дори и
доказването на този факт чрез използване на вещо лице да е недопустимо, от представеното
ЕР не може да се направи извод, че длъжността „аранжор-касиер“
е свързана с полагането на тежък физически труд и натоварване на горните
крайници, доколкото в длъжностната характеристика липсват такива
констатации.Напротив-въведено е изискване за използване на работни машини и
съоръжения.Недоказано е и обстоятелството дали при работодателя има свободна
длъжност, определена за трудоустрояване, подходяща за здравословното състояние
на ищцата съгласно преценката на компетентните здравни органи.С доклада по
делото първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника, че в
негова тежест е да установи правопораждащия
фактически състав на чл.325, т.9 КТ- невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа вследствие на болест, довела до трайна нетрудоспособност
или на здравни противопоказания, както и липсата на друга подходяща за
здравословното му състояние работа, която той да е съгласен да
заеме.Представеното становище на СТМ „З.М.“ ЕООД има характер на експертиза,
която не е годно доказателствено средство, тъй като
не е допусната и приета в хода на процеса по съответния процесуален ред.
Поради
изложените съображения заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна и
искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се уважи.
С
оглед основателността на главния иск и безсрочния характер на трудовото
правоотношение основателен се явява и акцесорния иск
по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
От
събраните доказателства се установи, че последното получено от ищцата брутно
трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на чл.228, ал.1 КТ възлиза на 750
лв., и че през процесния период ищцата не е работила
по трудово правоотношение.Поради изложеното искът по чл.334, ал.1, т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ се явява основателен за сумата от 4 500
лв.С оглед принципа на диспозитивното начало искът
следва да бъде уважен до претендирания размер от 3
907,63 лв. за периода 12.09.16 Г.-12.03.17 г.
Поради
частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 3 680 лв. и за периода 12.09.16 г-01.03.17 г.В частта, с която
е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.З КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за разликата над 3 680 лв. до 3 907,63 лв. за периода 02.03.17
Г.-12.03.17 г. решението следва да се отмени, като вместо него се постанови
решение, с което искът да се уважи и за сумата от 227,63 лв. и за периода 02.03.17 г.-12.03.17 г.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА въззивникът-ответник
следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззивницата-ответник-адв.Е.Г.
сумата от 963,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, определено на основание чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 14.03.17 г. СРС, 72 с-в, по гр.д.№ 64776/16 г. в частта, с която
са уважени исковете, предявени от С.Ю.П. срещу „Б.Б.”
ЕООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 3 680 лв. и за периода
12.09.16 Г.-01.03.17 г.
ОТМЕНЯ
решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1, т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за разликата над 3 680 лв. до 3 907,63
лв. за периода 02.03.17 г-12.03.17 г„ ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Б.Б.” ЕООД с ЕИК *******и със съдебен адрес:*** /Адв. дружество „Б.и П.“/ да заплати на С.Ю.П. с ЕГН **********
и със съдебен адрес: *** /адв.Е.Г./ на основание чл.
чл.344, ал.1, т.З КТ вр. чл.225, ал.1 КТ и сумата от
227,63 лв. /двеста двадесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ за периода
02.03.17 г-12.03.17 г. със законната лихва от 14.11.16 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА
„Б.Б.” ЕООД с ЕИК *******и със съдебен адрес:*** /Адв. дружество „Б.и П.“/ да заплати на адвокат Е.М.Г. с ЕГН
********** и с адрес: *** сумата 963,53 лв. /деветстотин шестдесет и три лева и
петдесет и три стотинки/ на основание чл. чл.38, ал.2 ЗА вр.
чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.