№ 312
гр. Кърджали, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140100351 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ на ****, представлявано
от министъра ***, с адрес: **** против А. А. С., ЕГН ********** за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6900,62 ( шест хиляди и деветстотин лева и
62 ст. ), представляваща обезщетение за разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на ответника за времето на обучението му в
***, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна служба, ведно
със законната лихва считано то датата на исковата молба 29.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът има право на вземане по чл. 260, ал. 1
ЗОВСРБ спрямо ответника.
С писмен отговор ответникът, представляван от адв. М. от АК – София,
възразява за отхвърляне на предявения иск. Признава почти изцяло изложените от
ищцовата страна фактически положения, но оспорва дължимостта на претендирата
сума. В тази връзка сочи, че в т. 3 от Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г. на командира
на Военно формирование 54880 - Казанлък е посочено, че процесната сума следва да се
удържи от полагаемото се на служителя, във връзка с прекратяването на договора му за
военна служба обезщетение. Видно от банково извлечение от личната банкова сметка
на ответника, на дата 18.11.2020 г. А. С. е получил плащане от Военно формирование
22180 в размер на 5 254,60 лв. Претендираната сума напълно съответства на разликата
между полагаемото обезщетение, описано в т. 2 на Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г.,
в размер на 12 155,22 лв., и дължимото, описано в т. 3, обезщетение в размер на 6
900,62 лв. Изложено е, че в основанието на плащането, длъжностното лице неправилно
е посочило „работна заплата за мес. 11.2020 г.“. Считано от 12.10.2020 г. договорът на
А. С. е бил прекратен и няма основание на лицето да се дължи възнаграждение за
месец 11.2020г. Обосновава се, че след прихващането, сумата е върната в
патримониума на бюджетния разпределител ****, с което е настъпило изпълнение на
исковата претенция. Иска се нейното отхвърляне и присъждане на разноски.
1
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Напълно се споделя наведеното възражение, че претендираната сума е погасена
чрез прихващане, направено от ищеца. Установява се, че в т. 3 от Заповед № ЗЛС 16 от
10.11.2020 г. на командира на Военно формирование 54880 - Казанлък е посочено, че
процесната сума – представляваща обезщетение по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ следва да
се удържи от полагаемото се на служителя, във връзка с прекратяването на договора
му за военна служба обезщетение. На дата 18.11.2020 г. А. С. е получил плащане от
Военно формирование 22180 сума в размер на 5 254,60 лв., която е равна на разликата
между полагаемото обезщетение, описано в т. 2 на Заповед № ЗЛС 16 от 10.11.2020 г.,
в размер на 12 155,22 лв., и дължимото, описано в т. 3, обезщетение в размер на 6
900,62 лв. Горните обстоятелства се доказват по несъмнен начин, както от
представените по делото писмени доказателства, така и от приетата ССч.Е на вещото
лице Д., която съдът кредитира изцяло.
При това положение искът следва да се отхвърли. Процесното вземане е
погасено преди предявяване на иска, поради което ответникът има право на разноски
за адвокат. Съдът намира за основателно наведеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. В полза на ответника следва да се присъдят разноски по
минимума на чл. 7, ал. 2 т. 3 от НМРАВ в размер на 990 лева.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ на ****,
представлявано от министъра ***, с адрес: **** против А. А. С., ЕГН ********** за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 6900,62 ( шест хиляди и
деветстотин лева и 62 ст. ), представляваща обезщетение за разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на ответника за времето на
обучението му в ***, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна
служба, ведно със законната лихва считано то датата на исковата молба 29.03.2023 г.
до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ****, представлявано от министъра
***, с адрес: **** да заплати на А. А. С., ЕГН ********** сумата от 990 (деветстотин
и деветдесет) лева – разноски по делото за адвокат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
2