Определение по дело №819/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261933
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 24 февруари 2021 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Гюрова
Дело: 20211100500819
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 01.02.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                    мл. съдия  КРИСТИНА ГЮРОВА

                            

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ч. гр. д. № 819 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, с вх. № 266508 от 19.01.2021 г., на Д.Т.М., ЕГН ********** против предприетите от страна на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № 20208380407318 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ, с доводи за нередовност на връчването на издаденото наказателно постановление, твърдения за изтекла давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, и искане за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата се съдържат оплаквания, че наказателно постановление № 323706/28.11.2017 г. не било връчено на длъжника на посочената в него дата, а в по-късен момент, поради което на жалбоподателя не била предоставена възможност да го обжалва, респ. да заплати наложената с него глоба. Сочи се, че същото е влязло в сила на 25.05.2018 г., и бил изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН двугодишен давностен срок за изпълнение на наложеното административно наказание „глоба“. С оглед на това се твърди, че изпълнителното производство по делото следва да бъде прекратено.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят Столична община, е депозирал писмено възражение по подадената жалба, с което моли за оставяне без уважение на депозираната жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е недопустима, тъй като липсва акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на съдебен контрол по реда на обжалването.

Видно от депозираната жалба, длъжникът сочи, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено, с което и отправя искане за това.

По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство пред съответния окръжен съд, в чиито район е районът на действие на съдебния изпълнител.

 За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока. В изпълнителното производство адресат на искането за прекратяване на изпълнителното производство е съдебният изпълнител, пред който се развива изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение следва да се произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно неговата законосъобразност. Отказът следва да е обективиран в надлежен писмен акт, издаден от съдебния изпълнител.

Жалбата срещу такъв отказ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да бъде разгледана тя обаче трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с което да отказва прекратяване на изпълнителното производство. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ прекратяване на изпълнителното производство. Едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за прекратяване на изпълнителното производство подлежи на обжалване пред съда.

Видно от данните по делото искане за прекратяване на изпълнителното производство е отправено с настоящата жалба, при което последната е администрирана от съдебния изпълнител и делото изпратено на СГС, но по съдържащото се в нея искане за прекратяване на изпълнителното производство липсва произнасяне. На обжалване подлежи актът, с който ЧСИ отхвърля искането на страната по въпроса за прекратяване на изпълнителното производство, а такъв акт до този момент по делото няма данни да е постановен.

От приложеното копие на изпълнителното дело и от текста на сезиращата СГС жалба се установява, че по жалба на настоящия частен жалбоподател, с вх. № 266508 от 19.01.2021 г., с искане да бъде прекратено изпълнителното дело, няма нарочен акт на съдебния изпълнител, обективиращ отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, като подлежащ на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, и жалбата е недопустима, като насочена против несъществуващ акт.

 

Ето защо следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по молбата на длъжника е частният съдебен изпълнител и едва след постановяване на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 ГПК ще извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 433 ГПК.

Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК подлежи на обжалване отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, и тъкмо този отказ е обжалваемо действие, и предвид формираното от настоящия съдебен състав становище за липса на валидно обжалваемо изпълнително такова, съдът намира, че подадената жалба, с вх. № 266508 от 19.01.2021 г., на Д.Т.М., ЕГН **********, е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Компетентен да се произнесе по направеното в жалбата искане за прекратяване на изпълнителното производство е съдебният изпълнител, ето защо препис от жалбата следва да се изпрати на последния за постановяването на нарочен акт по искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, едва след постановяването на който и при евентуално постъпила жалба, съдът дължи преценка за неговата законосъобразност.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, с вх. № 266508 от 19.01.2021 г., на Д.Т.М., ЕГН **********, като недопустима поради липса на правен интерес – насочена против необжалваем  акт.

Препис от жалбата да се изпрати на съдебния изпълнител, която да се разглежда като искане за прекратяване на изпълнителното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.                                                                                                                               

   2.