РЕШЕНИЕ
№ 2855
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110146598 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*****], със седалище в [*****], с
която срещу [*****] е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата
5516,93 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка
[*****] застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице
имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – автомобил [*****], със
сръбски [*****], при настъпило на 13.09.2020 г. в [*****] [*****] ПТП с участието на
лек автомобил [*****], [*****] ПТП, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
сумата от 791,81 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
от 29.04.2022 г. – 17.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място автомобил
[*****], със сръбски [*****], собственост на [*****] – [*****], с дата на първа
регистрация – 22.02.2018 г., е претърпял щети в резултат от поведението на водача на
лек автомобил [*****], [*****], който поради неспазване на необходимата дистанция и
движение с несъобразена скорост е ударил спрелия пред него на червен сигнал на
светофара автомобил [*****], със сръбски [*****]. Поддържа, че за МПС [*****] е
била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, по която е била изплатено
застрахователно обезщетение. Твърди общата сума за ремонта, извършен в оторизиран
сервиз за марката, да възлиза на сумата 11 780,23 лева, като ответникът е заплатил на
собственика на увредения автомобил само част от нея, а разликата, възлизаща на
сумата 5 516,93 лева, е била заплатена от ищеца по имуществената застраховка. Към
датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил [*****] е била
застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е
отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но плащане не
постъпило, с оглед на което е формулирана и претенция за мораторна лихва. Счита, че
е легитимиран да претендира платеното, с оглед което и моли за решение, с което
претенцията му да бъде уважена. Претендира разноски.
1
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер като сочи, че е
заплатил извънсъдебно сумата от 6 657,01 лева, с която счита, че е погасил изцяло
задължението си, произтичащо от застраховката „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил [*****], [*****]. Твърди, че са налице обстоятелства, изключващи вината на
застрахования при него водач в максимален обем, в която насока въвежда възражение
за съпричиняване. Релевира доводи относно доказателствената сила на протокола за
ПТП. Оспорва вредите по автомобил [*****] да се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП, като твърди, че същите са настъпили при друго
произшествие. Относно претендирания размер, сочи, че е била налице възможност
увреденият автомобил да бъде отремонтиран, без да се влагат оригинални и нови части
от оторизиран сервиз, както и че възнаграждението за труд и материали е било
завишено. Счита, че ищецът цели да се обогати неоснователно. Оспорва
основателността на акцесорния иск за лихва. Моли за отхвърляне на претенциите,
евентуално за уважаването им в намален размер. Претендира разноски, в т.ч. и на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да
бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са
обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на задължението, както и възражението си за съпричиняване – да установи
наличие на действия на увредения, с които е предизвикал или улеснил настъпването на
ПТП и/или вредите, посредством внезапно намаляване на скоростта/спиране без да е
съобразил възможността да създаде опасност за останалите участници в движението.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил
[*****], [*****] към датата на ПТП по силата на застрахователна полица №
BG/30/120000841030, със застрахователно покритие от 25.03.2020 г. до 24.03.2021 г.,
както и че извънсъдебно ответникът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение на основание сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
настъпване на щетите по застрахованото имущество /механизма на ПТП/, дали всички
увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в
причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите,
възникнали в резултат от застрахователното събитие, както и дали е налице
2
съпричиняване на вредоносния резултат.
За установяване механизма на произшествието в производството като писмено
доказателство е приет двустранен протокол за ПТП, съставен на 18.06.2022 г. между
водача на застрахования при ищеца автомобил и Е. М., посочен като водач на
застрахования при ответника автомобил с [*****]. От изявленията на съставителите и
схемата на произшествието, съдържаща се в протокола, съдът намира, че лек
автомобил [*****], се е намирал в спряло състояние [*****], на [*****], като е
изчаквал на червен светофар разрешителен сигнал за потегляне, когато лек автомобил
[*****] го е застигнал и го е ударил отзад, а по застрахованото имущество са
получени видими увреждания в областта на задната броня.
Установено е също така, че застрахованият при ищеца автомобил е регистриран
за първи път на 22.02.2018 г., а остатъкът от застрахователното обезщетение, заплатено
от ищеца, е определено въз основа на издадена от официалния за марката сервиз
фактура.
Представени са документи, от съдържанието на които става ясно (а и това не е
спорно между страните), че увреденият автомобил е бил представен на ответника за
оглед, като е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на
сумата 381 272,05 сръбски динара.
Не е спорно също, че автомобилът [*****] е бил застрахован по имуществена
застраховка при ищеца.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Е. М. се
устаноява, че към 2020 г. е притежавал лек автомобил [*****]. Спомня си за ПТП през
същата година, като автомобилът тогава е бил управляван от сина му. Свидетелят е
посетил местопроизшествието. Пострадалият автомобил е изчаквал на червен
светофар, като синът на свидетеля поради неспазване на дистанция е осъществил ПТП
с удар в задната част на автомобила в областта на бронята. Опитал се е да спре, имало
спирачен път, но не е могъл. Съставили двустранен протокол, като свидетелят го
подписал. На другия автомобил увредена била задната броня.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него
специални знания от областта на автотехническите науки. Въз основа на заключението
съдът приема за установено, че произшествието е настъпило по механизма, описан в
двустранния констативен протокол, потъврден и в показанията на разпитания свидетел
– водачът на лек автомобил [*****] поради управление на същия с несъобразена
скорост и поради неспазване на дистанция е причинил ПТП с изчакващия на червен
сигнал на светофарната уредба автомобил. На застрахованото при ищеца имущество са
били причинени щети в областта на задната броня, задните фарове, задния капак,
теглич, тръба за изгорели газове, ауспух, и т.н. Вещото лице е приело, че е налице
пълно съвпадение между щетите по застрахования при ищеца автомобил и механизма
на ПТП. Експертът е отбелязал, че застрахованият автомобил е бил регистриран преди
по-малко от три години преди настъпване на произшествието, с оглед което и същият е
следвало да бъде отремонтиран в официален за марката сервиз. При това положение е
оценил сумата, необходима за възстановяване на щетите на 11780,23 лева. По средни
пазарни цени тази стойност съгласно САТЕ възлиза на сумата 8643,55 лева, а ако се
вземат ценови ставки на сервизи, без тези на официалния за марката, стойността
възлиза на сумата 7415,69 лева. Доколкото увреденото МПС се е намирало в спряно
състояние експертът е посочил, че ударът за неговия водач е бил непредотвратим.
Прието е заключението и на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от
3
вещото лице П. Д., на което съставът на съда дава вяра, като компетентно и обективно
изготвено въз основа на притежаваните от ищеца специални знания и документите по
делото. Съгласно същото ремонтът на процесното МПС е заплатен по издадената
фактура № **********/26.10.2020 г. и е на стойност 11 780,23 лева с равностойност в
RSD 708201,87 RSD. Ответникът е заплатил извънсъдебно на увреденото лице сума в
размер на 6353,08 лева с равностойност 381 272.05 RSD, а ищецът е заплатил сума в
размер на 5477,89 лева с равностойност 329 299.41 RSD. В тази връзка следва да се
посочи, че съдът приема, че в заключението на СИЕ е допусната техническа грешка,
доколкото вещото лице е посочило, че към 29.12.2020 г. курсът на БНБ за 100 RSD e
1.6635 BGN (329 299,41 / 100 х 1,6635 = 5477,89 лева).
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на
вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.
Причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил
[*****], който се е движил с несъобразена скорост и не е могъл да осигури
необходимата дистанция, поради което е реализирал ПТП с изчакващия на светофара
водач на увреденото МПС. С поведението си този водач е нарушил правилата за
движение, съдържащи се в разпоредбите на чл. 20 и ал. 2 ЗДвП, с оглед което и съдът
намира, че това е единствената причина за реализиране на произшествието, доколкото
е установено от показанията на свидетеля, че увреденият автомобил е бил спрял и е
изчаквал разрешителен сигнал за потегляне. Следователно и заявеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на вредите от страна на лицето,
изчаквало на светофара с управляваното МПС, е неоснователно.
С оглед изложеното, следва да се заключи, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на лек автомобил [*****] е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил застрахователно обезщетение в размера съгласно издадената от официалния за
марката сервиз фактура.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация
преди не повече от три години и е бил отремонтиран
в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз) – следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените
по-горе две условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече
от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест -
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и
формираната по реда на съдебна практика).
В настоящия случай, от представените писмени доказателства по делото се
установява, че процесният лек автомобил към датата на настъпване на ПТП е бил в
експлоатация по-малко от 3 години, считано от датата му на първоначална
регистрация. Посоченият факт се потвърждава и от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза. Следователно, доколкото по делото категорично се
установява, че автомобилът е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от настъпване
на застрахователното събитие, то следва, че в случая е приложима клаузата в
застрахователния договор "Каско", предвиждаща отстраняване на частични щети само
в официален сервиз на марката.
Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде взета предвид стойността на извършения
ремонт, установена от доказателствата по делото. Предмет на договора за застраховка
4
"Автокаско" е застраховане на имуществено благо - пътно превозно средство, с
определена цена, за привеждането на което в състоянието, в което се е намирало преди
произшествието, са направени не хипотетични, а разноски в конкретно определен
размер. В конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално
би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на
автомобила. Ето защо, именно стойността на ремонта по представената фактура следва
да се вземе предвид при определяне на дължимото обезщетение по застраховка
"Гражданска отговорност".
Във връзка с изложените по-горе изводи, съдът намира, че размерът на
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съгласно стойността
на ремонта в официалния сервиз на съответната марка, включващ задължение за
влагане при ремонт само на оригинални части /в този смисъл определение № 146/2008
г., постановено по т. д. № 472/2008 г- на ВКС, I т. о. /, като се приспадне заплатената от
ответника извънсъдебно сума (11780,23 лева – 6342,08 лева = 5438,15 лева)
В обобщение на гореизложеното искът е основателен за сумата 5438,15 лева,
като за разликата над същата до пълния размер от 5516,93 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3,
т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на
преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. По делото е установено, че ответното дружество е
било поканено да възстанови допълнително изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение с писмо, изпратено по ел.път на 28.04.2022 г., което ответникът не
оспорва да е получил. С отговор, изпратен до ищеца на 13.05.2022 г. ответникът е
уведомил ищеца за отказа си да удовлетвори претенцията. Следователно и съдът
приема, че лихва за забава се дължи от деня на постановяване на отказа, а именно от
13.05.2022 г. до 17.08.2023 г., до когато такава се претендира от ищеца. На основание
чл. 162 ГПК и като използва общодостъпен лихвен калкулатор, съдът намира този иск
за основателен за сумата 759,34 лева, като за разликата до пълния размер от 791,81
лева и за периода 29.04.2022 г. – 13.05.2022 г. същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни.
Разноските на ищеца са в размер на сумата от 2450,41 лева /държавна такса,
депозити за вещо лице, разходи за преводи на документи, свързани със защитата на
ищеца и адвокатско възнаграждение/. От същите съобразно изхода от спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва сумата 2406,75 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следвата разноски,
пропорционални на отхвърлената част от исковете. Сторените от ответната страна
разноски са в размер на сумата 150 лева – депозит, от което е изплатено
възнаграждение на вещото лице по САТЕ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата 250
лева. Следователно сума в размер на 7,13 лева следва да се възложи в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [*****] АД, ЕИК [*****], с адрес на управление: [*****], да заплати
на [*****], ЕИК [*****], със седалище в [*****] и съдебен адрес: [*****], на основание
5
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 5438,15 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско
на МПС“ за автомобил марка [*****], модел [*****], [*****], във връзка с ПТП,
настъпило на 13.09.2020 г. [*****], на [*****], причинено от водача на лек автомобил
марка [*****], модел [*****], [*****], чиято гражданска отговорност към датата на
събитието е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от предявяване
на иска /21.08.2023 г./ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 5516,93 лева.
ОСЪЖДА [*****] АД, ЕИК [*****], с адрес на управление: [*****], да заплати
на [*****], ЕИК [*****], със седалище в [*****] и съдебен адрес: [*****], на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 759,34 лева, представляваща лихва за забава върху сумата за
главница за периода 13.05.2022 г. – 17.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 791,81 лева и за периода 29.04.2022 г. –
12.05.2022 г.
ОСЪЖДА [*****] АД, ЕИК [*****], с адрес на управление: [*****], да заплати
на [*****], ЕИК [*****], със седалище в [*****] и съдебен адрес: [*****], на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2406,75 лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА [*****], ЕИК [*****], със седалище в [*****] и съдебен адрес:
[*****], да заплати на [*****] АД, ЕИК [*****], с адрес на управление: [*****], на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 7,13 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6