В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 124 ГПК, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗОС(отм.). Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на *, съставляваща * (ведно с *), със застроена площ от * кв.м., построена в поземлен имот пл. № * по неодобрения кадастрален план на с. И., общ. Н. Същата е построена със средства, материали и труд на РПК „М.” гр. Н. през 1975 г. и се води като основно средство на кооперацията по сметка 203-дълготрайни активи от 1976 г., когато е била въведена в експлоатация. От тогова до настоящия момент РПК „М.” гр. Н. упражнява непрекъсната фактическа власт върху търговската сграда, като изключителен собственик. От въвеждането й в експлоатация и до настоящия момент за нея се начисляват амортизационни отчисления и се заплащат данък сгради и такса смет. Твърдят, че при възникнал пожар на 14.12.1990 г. в Административната сграда на Общинска фирма „С.” гр. Н., в която се помещавала и администрацията на РПК „М.” – Н., била унищожена голяма част от архива й, включително и документацията за собственост на този търговски обект и за много други обекти, които са кооперативна собственост. Във връзка с горепосочените обстоятелства са в обективна невъзможност да представят писмени доказателства, установяващи правото й на собственост върху процесния търговски обект. Тъй като архивът е унищожен не по вина на кооперацията, то са налице основанията на чл. 165, ал. 1 ГПК за установяване на тези обстоятелства със свидетелски показания. Твърдят, че в случая ирелевантни за спора по делото, са обстоятелствата дали строителството на процесната сграда е извършено при наличие на редовни строителни книжа-ОПС, одобрен архитектурен проект, разрешение за строеж и протокол за дадена строителна линия. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОС (отм.) не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чийто строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Твърдят, че в случая е налице хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОС. Неправилно О.-Н. счита, че с отмяната на чл. 2, ал. 3 ЗОС е отпаднало и основанието, въз основа на което кооперацията би могла да претендира право на собственост за търговската сграда в с. И., общ. Н. С чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.), уреждащо отношенията на собственост при фактическо застрояване на имоти от кооперации с техен труд и средства върху държавна земя без учредено право на строеж, собствеността на кооперациите върху построените от тях преди 13.07.1991 г. сгради се придобива „ex lege”, т.е. по силата на закона. Отмяната на текста няма отражение върху възникналото вече право на собственост на кооперацията, което е предмет на установяване със съдебното решение, поради което обстоятелствата кога е предявен иска за собственост – преди или след отмяната на чл. 2, ал. 3 ЗОС е без правно значение. Видно от представеното извлечение от с/ка 203-сгради, процесната сграда се води като дълготраен актив на кооперацията от 1976 г. и при условията на чл. 165, ал. 1 ГПК ще установят със свидетелски показания, че строителството е извършено от кооперацията през 1975 г. Тъй като общината оспорва правата на РПК „М.” гр. Н. да е собственик на търговската сграда – магазин в с. И., то това обуславя и правния им интерес от предявяването на установителния иск. Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на О.-Н., че РПК „М.” гр. Н. е собственик на Търговски обект-* (ведно с *), построен в имот пл. № * по неодобрения кадастрален план на с. И., ведно с прилежащия терен. Претендират за разноски. Ответникът О. гр. Н. с отговор вх. № 38/07.01.2011 г. прави признание на предявения установителен иск за собственост от ищеца. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, моли при постановяването на решението, да се възложат разноските по делото върху ищеца, тъй като те не са дали никакъв повод за завеждането на делото и признават иска. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: От Удостоверение за регулационно положение изх. № */25.10.2010 г. се установява, че за с. И., общ. Н. няма одобрен кадастрален и регулационен план. В ПИ № 58, отреден върху 1/2 (една втора) МС-* е построена масивна сграда, с площ * кв.м. Приложена е и Скица № */22.10.2010 г. за ПИ № *. От заверено ксерокопие от писмо изх. № */19.06.2006 г., издадено от РС „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. З. се установява, че на 14.12.1990 г. в 05:15 ч. е регистрирано съобщение за произшествие (пожар) в Административна сграда (бивш пансион), собственост на общинска фирма „С.” към ОбНС- Н. Мястото на възникване е канцелария, а предполагаемата причина е неустановена. При пожара са унищожени покривната конструкция на сградата, между етажни прегради и горими материали, намиращи се в сградата. Обстоятелствата на произшествието са описани в Акт за регистриране на произшествие № */17.12.1990 г. В Държавен архив гр. С. са предадени под опис документи от 1988-1993 г. Видно от протокол от 20.05.1991 г. на действаща Експертна комисия при кооперацията назначена със Заповед № */24.04.1991 г. е установено, че архивата е изгоряла и са унищожени документи от финансово-счетоводната дейност, балансите за 1981 г. 1982 г., 1986 г. и 1988 г., заповеди за дейността на кооперацията. От Удостоверение за актуално състояние изх. № */19.11.2010 г., издадено от Агенция по вписванията е видно, че председател на РПК „М.” гр. Н. е С.Н.В. и датата на изтичане на мандата на Управителния съвет е 26.03.2013 г. От Удостоверение изх. № */19.11.2010 г. се установява, че за с. И. няма одобрен кадастрален и подробен устройствен план. Двуетажната масивна сграда „*”, със застроена площ * кв.м. се намира в централната част на селото, като на север и запад граничи с *, на югозапад се намира *, на юг граничи с *, на изток масивна сграда, собственост на М.Б. Представен е Доклад за оценка на недвижим имот „Магазин за хранителни стоки”, находящ се в с. И., общ. Н., изготвена от лицензиран оценител към месец декември 2004 г., като пазарната стойност на имота е 9000.00 лв. Данъчната оценка видно от удостоверението за данъчна оценка по ДОПК е на стойност 3883.80 лв. Представен е и Доклад за оценка на търговски обект – магазин, построен в поземлен имот, намиращ се в урбанизираната територия на с. И., към месец ноември 2010 г., като пазарната стойност на сградата е 8430.00 лв. От Удостоверение изх. № */27.10.2010 г. е видно, че магазинът е заведен като основно средство по сметка 203-сгради в баланса на РПК „М.” гр. Н. от 1976 г. и продължава да се води като такова, начисляват се амортизации и ежегодно се внася данък сгради и такса смет. С Молба, вх.№*/14.12.07 год. , на осн. §26 ПЗР на ЗК, ищецът е поискал от ответника деактуване на процесния обект. С писмо изх. № * от 08.02.2008 г. Кмета на О. гр. Н. е отказал да издаде Заповед за деактуване на имотите по молбата, тъй като няма доказателства, удостоверяващи по безспорен начин правото им на собственост. С Определение №*/13.02.2008 г. по адм.д. № 28/2008 г. по описа на Смолянския административен съд е оставена без разглеждане жалбата на РПК „М.” срещу Отказа на О.-Н., да възстанови правото на собственост по реда и на основание § 26 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите (обн.в ДВ,бр. 41/25.05.2007 г.), както и да издаде Заповед за отписването им и производството по делото е прекратено. В мотивите, съдът приема, че в рамките на административното производство съдът не разполага с компетентността да разгледа и реши със сила на присъдено нещо спор за материално право. Обстоятелствата изложени в исковата молба се подкрепят от показанията на свидетелите К. и М., допуснати от съда при условията на чл.165, ал.1 ГПК и с оглед безспорния факт, че архивът на кооперацията е бил унищожен от пожар и наводнение. Те установиха, че сградата е строена със средства на кооперацията през 80-те години и оттогава се води като основно средство и се владее от ищеца явно и спокойно, без някой да пречи. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Процесната търговска двуетажна сграда със застроена площ 135.29 кв.м., находяща се в неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на село И., О. Н., е построена със средства на кооперацията през 1975 год. върху държавна земя. От 1976 год. се води като основно средство и е включена в дълготрайните и материални активи, от когато е стопанисвана единствено от ищеца РПК „М.”. С чл.2, ал.3 ЗОбС (отм. ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 год. и възпроизведен в §26 от ПЗР на ЗИД ЗК, ДВ бр. 41 от 2007 год.), уреждащ отношенията на собственост при физическо застрояване на имоти от кооперации с техен труд и средства върху държавна земя без учредено право на строеж, собствеността на кооперациите върху построените от тях преди 13.07.1991 год. сгради се придобива по силата на закона – ex lege. Отмяната на текста няма отражение върху възникналото вече право на собственост за кооперацията, което е предмет на установяване със съдебното решение. На това основание, претендираната собственост е доказана, поради което предявеният иск за признаване правото на собственост върху процесната сграда е основателен и следва да бъде уважен. От ищеца е упражнявано непрекъснато владение от 1976 год. до настоящия момент, без някой да е оспорвал правото на собственост. Налице е хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, поради което разноските следва да се възложат на ищеца. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и прави признание на иска. Ответникът не е могъл по административен ред да извърши деактуване на процесния имот, тъй като ищецът не е представил писмени доказателства за изграждането на сградата. Това бе установено с гласни доказателства в настоящето исково производство, каквито не е било допустимо да бъдат ангажирани пред ответника в процедурата по деактуване. Поради гореизложеното, искането на ищеца, за присъждане на разноски по делото – 490,00 лв. (90.00 лв. ДТ и 400,00 лв. адвокатско възнаграждение), ще следва да отхвърли като неоснователно. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено по отношение на О. Н., представлявана от * г-н И.П.В., че РПК „М.” гр. Н., О. С., представлявана от председателя С.Н.В., е собственик на * "М.", със застроена площ * (****) кв.м., намираща се в централната част на с. И., О. Н., обл. С., при граници: на север и запад - *; на югозапад - с *; на юг - с *и на изток - с *, собственост на М.О.Б. ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на направените разноски по делото в размер на 490.00 лв., като неоснователно. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |