РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Златоград , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Гражданско дело №
20205420100159 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Е. М.“ ЕООД
срещу Ю. Л. М..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че на 17.08.2011 г. между „Ю. И Е.Д.Б.“ АД и В.Ц.Ц. (в качеството на
кредитополучател) бил сключен Договор за потребителски кредит № ***,
обезпечен с поръчителство на ответника Ю. Л. М., въз основа на който
кредитополучателят се е задължил да върне, съобразно изготвен погасителен
план на месечни вноски, всяка от които за първата година в размер на 35,69
лв. и по 93,27 лв. за всяка следваща година, сума в общ размер на 10 800,56
лв. с краен срок на плащане 17.08.2021. (падеж на последна погасителна
вноска, съгласно приложен погасителен план). Кредитополучателят не
изпълнил точно и в срок задължението си, като не погасил две
последователни вноски – за м.септември 2013 г. в размер на 95,77 лв. и за
м.октомври 2013 г. в размер на 95,77 лв., поради което ищецът сочи, че на
осн. чл. 15 от договора, кредитът станал изцяло предсрочно изискуем.
Предвид това, кредиторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с
№ 38 от 14.04.2014 г. по ч.гр.д. № 102/2014 г. по описа на РС-З., както и
изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изп.дело № 7439 по
описа на ЧСИ М.Б.. Вземането на кредитора било прехвърлено в полза на
ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016
г., сключен с „Ю. Б.“ АД, което обстоятелство било надлежно съобщено на
ответника на 20.12.2017 г. На следващо място ищецът излага съображения, че
предсрочната изискуемост на задължението е настъпила автоматично, тъй
като в случая не намира приложение т.18 на ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
1
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като в условията на евентуалност, с настоящата
искова молба прави нарочно изявление за обявяване на задължението за
предсрочно изискуемо, който факт да бъде съобразен при условията на чл.
235, ал. 3 ГПК. При тези твърдения моли да бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 5 368,83 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от
17.08.2011 г., сключен между "Ю. И Е.Д.Б." АД и В. Ц. Ц. (в качеството на
кредитополучател), обезпечен с поръчителство на ответника Ю. Л. М., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. № 102/2014 г. на РС-З
– 11.04.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
310,01 лв. за периода от 17.09.2011 г. до 21.01.2014 г. и сумата от 18,11 лв. –
наказателна лихва за периода 17.09.2013 г. – 22.01.2014 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 38 от 14.04.2014 г. по
ч.гр.д. № 102/2014 г. по описа на РС-З. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който я оспорва като неоснователна по основание и размер. Прави
нарочно възражение за погасяване на задължението по давност, доколкото от
издаването на заповедта по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 102/2014 г. на РС-З., са
изминали повече от 5 години през което време ищцовото дружество не е
предприело действия по събиране на вземането си. Излагат се съображения,
че 5-годишния давностен срок е започнал да тече на 15.04.2014 г., като
ответницата е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
122/2019 г. по описа на ЧСИ Т.В. на 06.04.2020 г., т.е почти 6 години след
издаването на заповедта. По изложените съображения моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата
от 5 368,83 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ FL602515 от 17.08.2011 г., сключен между "Ю. И Е. Д.Б." АД и В.Ц.Ц. (в
качеството на кредитополучател), обезпечен с поръчителство на ответника Ю.
Л. М., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. №
102/2014 г. на РС-З. – 11.04.2014 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 310,01 лв. за периода от 17.09.2011 г. до 21.01.2014 г. и
сумата от 18,11 лв. – наказателна лихва за периода 17.09.2013 г. – 22.01.2014
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 38 от
14.04.2014 г. по ч.гр.д. № 102/2014 г. по описа на РС-З.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между първоначалния кредитор (цедента) „Ю. И Еф Д.Б.“ АД и
ответника, а именно - валидни правоотношения по договори за кредит и
2
съответно за поръчителство, по които кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
претендирания размер и в посочения срок, ведно с възнаградителна
(договорна) лихва и мораторна неустойка (наказателна лихва) в сочения
размер, съответно настъпване на условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и достигане на изявлението на банката до длъжника;
както и обстоятелството, че вземанията са прехвърлени в негова полза (на
ищеца) въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът
е бил надлежно уведомен. Ищецът следва да докаже и предявяване на
претенцията спрямо поръчителя в рамките на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. По
отношение на иска за заплащане на мораторна неустойка – наличието на
акцесорно съглашение и размера на неустойката.
С оглед заявената позиция на ответника, за погасяване на задълженията
по давност, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за
което съдът, с изготвения по делото проект за доклад е указал на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 102/2014 г., по
описа на РС-З. се установява, че първоначалният кредитор (цедента) „Ю. И Е.
Д.Б.“ АД (ТБ „Ю.Б.“) е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК на 09.07.2014 г. Въз основа на заявлението е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 38 от 14.04.2014 г. Видно от приложената към
заповедното производство разписка, кредиторът е получил издадената
заповед на 28.04.2014 г. Видно от отбелязването върху документа, за
посочените в заповедта суми е издаден и изпълнителен лист на 15.04.2014 г.,
който е получен от кредитора на 08.06.2014 г. От постъпилото по делото
придружително писмо изх. № 1302/07.05.2020 г. по описа на ЧСИ Т. В. и
приложените към него покана за доброволно изпълнение и известие за
доставяне се установява, че заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на ответника
в качеството на поръчител и солидарен длъжник на 07.04.2020 г., в резултат
на което същата е депозирала възражение по чл. 414 ГПК, с което е оспорила
дължимостта на посочените в заповедта суми.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
е процесуално допустим, а по същество неоснователен, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение срещу настоящия ответник, като
съображенията за това са следните:
В случая кредиторът се е сдобил изпълнителен лист издаден на 15.04.2014
г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 38 от 14.04.2014 г. От този момент кредиторът
разполага с възможността да образува изпълнително производство и да
извършва активни действия с цел удовлетворяване на своите интереси, като
сезира съдебен изпълнител с искане за предприемане на изпълнителни
действия, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Последователно възприетата
в доктрината и съдебната практика теза (в това число ТР № 2 от 26 юни 2015
3
г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС), относно същността и целите на
института на погасителната давност гласи, че същата представлява правна
последица /санкция/ на бездействието на кредитора, но ако последният няма
правна възможност да действа, тогава давност не тече. Обратно - ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. По тези съображения, в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Не спира течението на
давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност
за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи
за удовлетворяването на вземането си.
При съдебен процес по искова молба по чл. 422 ГПК, след подадено
възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
длъжникът е осуетил влизането в сила на заповедта и е възпрепятствал
кредитора да се сдобие с изпълнителен лист. Такъв ще може да бъде издаден
единствено след успешно проведен установителен иск за вземането и едва
тогава кредиторът може да предприеме действия по изпълнение и съответно
удовлетворяване на притезанието си. В този случай, докато съдебният процес
е висящ и исковата молба по чл. 422 ГПК не бъде уважена, погасителната
давност се спира на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В настоящия случай обаче, кредиторът разполага с изпълнителен титул,
още към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение /която
макар да няма сила на пресъдено нещо, разполага с изпълнителна сила/, а
именно от 15.04.2014 г. Въпреки това същият е бездействал, и не е инициирал
извършване на изпълнителни действия от съдебен изпълнител, като видно от
приложената по делото разписка, ответникът е уведомен за задължението и
му е връчена ПДИ едва на 06.04.2020 г. /което също не представлява
същинско изпълнително действие/. Исковата молба въз основа на която е
образувано настоящото производство е депозирана на 21.08.2020 г., но
доколкото същата касае установителен иск по чл. 422 ГПК, същият се счита
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, а именно – 09.04.2014 г. Независимо от това обаче настоящият
съдебен състав намира, че през изминалия период погасителната давност за
процесното вземане не е била прекъсвана/спирана предвид основополагащия
принцип на института на погасителната давност - санкция на бездействащия
кредитор, който може да изпълнява.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 67 от ч.гр.д.
102/2014 г. на РС-З./, кредитополучателят В. Ц. Ц. е получил ПДИ на
25.07.2014 г., с която е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по процесния договор за кредит /по отношение на същия заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ 38 от 14.04.2014 г. е влязла в сила поради липса на подадено възражение по
чл. 414 ГПК/, поради което и доколкото кредиторът не дължи нарочно
уведомяване за този факт по отношение на поръчителя, цялото задължение е
падежирало предсрочно на 25.07.2014 г. В тази връзка и доколкото
процесните вземания не са установени с влязло в сила съдебно решение, не е
4
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а същите се погасяват с
предвидения за тях в закона давностен срок, а именно: петгодишен срок за
вземането за главница (чл. 110 ЗЗД) и тригодишен за вземането за лихва (чл.
111, б. "в" ЗЗД). Следователно правото за принудително изпълнение по
отношение на задължението за главница е погасено на 25.07.2019 г., а по
отношение на лихвите (възнаградителна и наказателна) – още на 25.07.2017 г.
Предвид изложеното и доколкото от една страна погасителната давност
не спира да тече по време на съдебния процес по установяване на вземането,
ако кредиторът е можел да действа в рамките на висящото изпълнително
производство и не е сторил това, а от друга страна ищецът не ангажира
доказателства установяващи настъпването на други обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на давността /за което
съдът е дал изрични указания на ищеца с изготвения по делото проект за
доклад/, то следва, че предявеният иск е неоснователен, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение срещу настоящия ответник и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ответника. Такива се претендират и доказват в размер на сумата от 750 лв.,
съгласно ДПЗС от 07.10.2020 г., поради което следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца. Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адв. възнаграждение /обективирано в исковата молба/,
доколкото договорения адвокатски хонорар е в размер близък до минимума
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който в случая възлиза на 614,85
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *****, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Р. П.-К.“ № *, срещу Ю. Л. М., ЕГН **********, с адрес: с.
С., общ. З., ул. „К.Ф.“ № ***, установителни искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, вр. чл. 92
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца в
размер на сумата от 5 368,83 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL602515 от 17.08.2011 г., сключен между "Ю. И
Е.Д.Б." АД и В.Ц.Ц. (в качеството на кредитополучател), обезпечен с
поръчителство на ответника Ю. Л. М., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по ч.гр.д. № 102/2014 г. на РС-З. – 11.04.2014 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 310,01 лв. за периода от 17.09.2011 г.
до 21.01.2014 г. и сумата от 18,11 лв. – наказателна лихва за периода
17.09.2013 г. – 22.01.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК с № 38 от 14.04.2014 г. по ч.гр.д. № 102/2014 г. по описа на
РС-Златоград, поради погасено по давност право на принудително
5
изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *** да
заплати на Ю. Л. М., ЕГН ********** сумата от 750 лв. – разноски за
производството, представляващи адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С., в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: _____В.Д.__________________
6