Р Е
Ш Е Н
И Е №
260090
гр. Пловдив,20.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на първи октомври,през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Силвия Алексова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя
в.гр.д.№ 1362/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А.Н.Х.,ЕГН-********** *** и
Д.М.Н.,ЕГН-********** *** чрез пълномощника им адв.И.М. против решение № 136/12.03.20г.,постановено
по гр.д.№ 1362/18г.по описа на РС-Асеновград,4-ти гр.с.,в частта му,с която е
признато за установено по отношение на А.Н.Х. и Д.М.Н.,че В.И.Д.,ЕГН-********** ***,К.И.М.,*** и А.С.К.,ЕГН-**********
*** са собственици на ПИ с идентификатор
00702.518.117 по КК на гр.**** с адрес на поземления имот: гр.**** с площ 112кв.м,
трайно предназначение на територията-урбанизирана,нтп-ниско застрояване, стар
идентификатор-няма,номер по предходен план *********,при граници:
00702.518.118, 00702.518.119, 00702.518.116, 00702.518.104, 00702.518.139,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 00702.518.117.1 със
застроена площ 58 кв.м.,брой етажи–един,предназначение-жилищна сграда
еднофамилна и е отменен по реда на чл.537,ал.2 от ГПК НА за собственост върху
недвижим имот № 170/17.11.17г.,том 1 дело **** г. на нотариус Й.,както и в
частта за разноските.
В жалбата се твърди,че в атакуваната му
част решението е неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния
и процесуален закон по подробно изложени съображения.Иска се отмяната му и
постановяване на друго решение,с което да се отхвърлят предявените искове.Не се
ангажират доказателства.Претендират се разноски.
Въззиваемите В.И.Д., К.И.М. и А.С.К. чрез пълномощника
си адв.Г.П. считат обжалваното решение за правилно,а жалбата против него-за
неоснователна по подробно изложени в писмен отговор и писмени бележки съображения.Претендират
разноски.
Жалбата е подадена от надлежна
страна,която има правен интерес да обжалва постановеното решение.Тя е в срока
по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради
което е допустима.
При разглеждането ѝ по същество
ПОС намира за установено следното:
Предявени
са обективно
и субективно съединени искове на осн.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537,ал.2 от ГПК.
Ищците твърдят,че са съсобственици по
наследство,дарение и продажба,обективирани в нотариални актове №№ **** г.; № ****
г.; № **** г.; № ***** г.; № **** г. на описания в исковата молба
недв.имот,представляващ ПИ с идентификатор 00702.518.117 по КК на гр.****
с адрес на поземления имот: гр.**** с площ 112кв.м.,ведно
с построената в имота сграда с идентификатор 00702.518.117.1 със застроена площ
58 кв.м.,брой
етажи–един,предназначение -жилищна сграда еднофамилна,като никога не са губили интерес към
имота,владели са го трайно и непрекъснато,заплащали са данъците за него,от 1992г.са отдавали части от него-двата етажа на къщата и
магазинното помещение,под наем,а мансардния етаж е
обитавал бащата на ищците В.Д. и К.М.-И. Д. през периода от 2000г.до смъртта му
през 2013г.за времето от м.февруари до м.октомври.Същият през това време упражнявал контрол като пълномощник на дъщеря си К.М.
по изпълнение на
договорните задължения на наемателите на търг.обект.През 2018г.ищците
установили при извършена проверка в АВ наличието на нотариален акт за собственост №
170/17.11.17г.,с който ответникът А.Н.Х. бил признат за собственик по давностно
владение,продължило повече от 10 години,на процесния недв.имот.Твърдят,че Х. не е владял или
държал процесния имот или части от него лично или чрез трето лице.Ответникът Д.М.Н. придобил имота от А.Н.Х. с
нотариален акт за покупко-продажба № 20/16.03.18г.
Ответникът А.Н.Х. от своя страна
твърди,че е собственик на заведение-кафе-аперитив „****“,построено в съседство на процесния имот,като в процесния
имот изградил стопанска постройка,площадка с пясъчник,ограда,посадил череша и
орех,които стопанисвал и по този начин приобщил проц.имот с идентификатор 00702.518.117 117,както и имот 00702.518.139 към прилежащия терен на кафе-аперитив „****“.Използвал
имота за нуждите на заведението.Твърди,че жилищната сграда била изоставена от
собствениците повече от 15 години,като партерния етаж на
същата се ползвал от Х. като складово помещение.Представените от ищците
договори за наем на търг.обект в сградата били фиктивни и посочените в
договорите фирми никога не били ползвали търговския обект в имота.Жилищният
етаж и таванското помещение били неизползваеми за жилищни нужди,тъй като били
изоставени повече от 20 години.Извършените транслативни сделки в полза на
ищците не обективирали владение върху недв.имот,който се намирал във
фактическата власт на А.Х. от 2004г.и оттогава го владял явно и спокойно,декларирал
го е и заплащал дължимите данъци,поради което го придобил по давност.Ответникът
Х. твърди също,че притежава ключ от сградата,която посещавал ежедневно.
По делото са представени писмени доказателства,включително договори за наем
на магазинното помещение и на жил.етаж от къщата,сключени от ищците
с различни дружества в качеството им на наематели за различни периоди от
време: Договор за наем от 23.10.94г.със срок от
3 години,сключен
между В.И.Д. и А.С.К. в качеството
на наемодатели и Р. М. Т.
в качеството на ЕТ „****“ и К.
В. Г. ****
в качеството на наематели, с предмет – първи жилищен етаж и мансарден (тавански
) етаж от жилищната сграда,находяща се в гр.****,
като всеки от етажите се състои от две стаи и кухненски бокс, а само на първия
етаж и тоалетна; договор за наем от 21.06.07г.също за срок от три години,сключен
между К.М.,представлявана от пълномощника си И. Д. и Л. К. от една страна като
наемодатели и „****“ЕАД като наемател с предмет магазинно и складово помещение
с обща площ от 80 кв.м.,находящо се на ул.“****; договор за наем от 01.08.12г.,сключен
между К.И.М.,А. К. и А.К. в качеството им на наемодатели и „****“ООД като наемател,с предмет на договора магазин с площ 80 кв.м.,включващ
магазинна част,складово помещение и санитарен възел,находящ се в гр.****
в приземния и избения етаж на сградата на ул ****, за
търговска дейност,със срок на договора- две години; договор за наем от 18.06.15г. между
В.И.Д. в качеството на наемодател и „****“
ООД гр.****-наемател, с предмет на договора-магазин
с площ 75 кв.м.,включващ
магазинна част, складово помещение и санитарен възел на ул „****,
със срок на договора-десет месеца,считано от 01.09.2015г.и анекс към него,както и договор за наем от 10.10.2016г.между
А.С.К.,К.И.М. и В.И.Д. -
наемодатели и „****“
ЕООД–наемател, с предмет на договора търговски обект,заснет
като СОС с КИ 00702.518.117.1.1 по КК на гр **** с
административен адрес гр.
****,като обекта попада в сграда едно разположена върху
ПИ 00702.518.117 с предназначение търговска дейност, с площ 35кв.м.,ведно
с цялата изба.С изключение на договора за наем от 1994г.останалите
договори са с предмет магазинното помещение в сградата,чиято квадратура варира
в различните договори от 35кв.м.до 80кв.м.в зависимост от това дали се отдава
само търг.помещение или и складовото такова/респ.избата.
Представени са доказателства за платени данъци от страна на ищците и
ответника Х.,декларации по чл.50 от ЗДДФЛ,с които К.И.М. е декларирала облагаеми доходи от наем на магазинното
помещение в гр.**** за 2009г.,2010г.,2012г.,2017г.В. Д. също е декларирал
облагаеми доходи за 2016г.и 2017г.за
имота.Партидата в ЕВН,открита за заплащаната ел.енергия
за обекта на ул.„****–
заведение за бързо обслужване,е
на името на К.И.М.,а начислените суми за водомер ********* на ул.“****
за периода октомври 2015г.-
февруари 2016г. са заплащани от В.Д.. С АЧОС №431/19.10.1999г.,представен по делото,е актуван
като общинска собственост целият незастроен парцел ХІV-2158 А,кв.
185 по плана на гр ****, състоящ се от 70 кв.м.на
ул „****“, граничещ с пар ІХ -2159 и пар-ХІ
-2157,имота е заснет с КИ 00702.518.139 с
площ от 72 кв.м.и попада в
обхвата на групов паметник на културата ул.„****“,ул
„****“,ул „****“,от юг
имота граничи с имот 00702.518.117,записан на
А.К. и др.За обект къща с помещение в гр.****
е сключен между А.К. и В.И.Д. от една страна и **** ООД от
друга договор за
охрана със СОТ № 1674/23.05.2018г.
К.И.М. е
упълномощила през м.май 2007г.баща си И.
В.
Д. да отдава под наем собственият ѝ
недвижим имот, представляващ магазин с площ от 80 кв.м.,находящ
се в гр *****.Електромерите в същия имот
са подменени през септември 2014г.От
представеното и прието по делото удостоверение и извлечения се
установява,че от банкова сметка *** К.И.М. в Уникредит Булбанк АД,гр.****
са извършвани плащания към ЕВН България
електроснабдяване ЕАД за периода 01.01.2014г.-01.06.2018г.
по издадени фактури за имота на ул. „****.
К.И.М. е
упълномощила септември 2016г В.И.Д. да отдава под наем ид.части
от магазин, находящ се на ул „**** гр.****.
Начислените суми за ползвана вода за месеците
април,май,юни 2013г.и дължимите данъци за имота на ул.„****
за 2013г.-2016г.вкл са
заплащани от В.И.Д.. От ищците са представени касови бонове за
платени дължими суми за ел. енергия за имота на ул.„****
за периода май 2013г.-
март 2014г.От представения дубликат на приходна
квитанция за платен данък за 2017г.за имот на
адрес гр.**** не може да се направи извод кой е заплатил
данъка.Представени са от ищците ПК за платени данъци за имот ул.„****
за 2013г.-2015г.,приходна
квитанция на името на Л. К. за
платени данъци за имот на ул.„****
за 2011-2015г. вкл. До А.К. *** във връзка с искане за промяна на клиентски
данни от ноември 2018г., за обект на адрес гр. ****.На
23.05.2013г. „****“ ООД е подало
уведомление за вписване на търговски обект на ул.„****
в общинския информационен регистър по Наредба за
условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на общ ****,с
посочен предмет на дейност - продажба на пица и дюнер,а на 14.01.2013г.е
подадено заявление за регистриране търговска дейност на открито за периода
февруари - октомври 2013г. През август 2015г. от ****“ООД
е подадено уведомление за вписване за обект бърза закуска на адрес ул.„****,собственост
на В.Д.,с предмет на обекта продажба на хр. стоки.За обект в гр.****
е имало сключен договор за доставка на кабелна телевизия с И. В. Д., заплащана за периода септември 2010г.-октомври
2013г.От представените и приети по делото удостоверения от община ****,отдел МДТ е видно,че данъчните задължения за имот,находящ се в гр.****
с партиден № **** за периода 2012г.-2018г.са
залащани от В.И.Д.,който е декларирал
притежавани 43/115ид.ч. и 1/1 ид.част
от жилище с площ 34 кв.м. и таван
34 кв.м.,с посочен
кадастрален идентификатор на имота 2157 от 1993г.,а задълженията за имот
находящ се в гр.**** с партиден номер **** са заплащани
от А.Н.Х. в периода 2012-2017г.,имотът
е деклариран от А.Х. като земя с площ 112 кв.м.,декларирани
притежавани 1/1 ид.ч.и жилище с
площ 58 кв.м.,кадастрален № на имота 00702.518.117.Д.М.Н. е декларирал
по реда на чл.14 от ЗМДТ имот,находящ се в гр. ****
на 31.12.2018г.От
представеното и прието по делото удостоверение изх № 94-8-570/18.12.2018г.на
община **** имот с КИ 00702.518.117 по КК на гр ****
и построената в него сграда с КИ 00702.518.117.1 са с администратиевн адрес гр.****.От
К.М. е направено през 2011г.искане
за ползване на ел. енергия на
ул.„**** в ****
за обект с ИТН ****, през август 2012г.от
В. Т. Д.,
представител на „****“ ООД е подадено искане до ЕВН България
Електроснабдяване АД,гр.**** за получаване ел.енергия за
обект ИТН **** в гр. ****,обект
за бързо хранене.„****“ ООД е подала декларация за достъп до мрежата за обект
ИТН **** 2012г.-2014г.,а
„****“ ****- за периода 2017г.-2018г.Видно от удостоверение за наследници от 01.03.19г.,И.
В.
Д. е починал на 09.12.2013г.
Във връзка с направеното от ответниците оспорване на представените договори
за наем от 23.10.1994г.,01.08.2012г.,18.06.2015г.и 10.10.2016г. по делото е
изготвена и приета СГрЕ,от която се установява,че в посочените договори
подписите,положени за наемател са изпълнени съответно от Р. М. Т. и К. В.
Г. за първия договор и В. Т. Д., М. С. Р. и Д. Г. Х. за останалите три.
По делото е изготвена и СТЕ,възприета от съда като компетентно
изготвена.Според вещото лице ПИ 00702.518.117 по КК на гр ****
представлява застроено и незастроено дворно място
от 112 кв.м.,ведно с
построената в него жилищна сграда с КИ 00702.518.117.1 със ЗП 68 кв.м.
Вещото лице е посочило,че сградата се състои от
подземна изба, партер (търговски
обект със санитарен възел и самостоятелен вход за жилищната част),жилищен етаж,състоящ се от антре,две стаи,кухненски бокс,санитарен възел
и лоджия и
мансарден етаж,състоящ се от вестибюл с килер,две стаи, тераса,кухненска ниша и
санитарен възел.Към момента на огледа търговският обект на партерния
етаж не функционира,в жилищния етаж е струпан багаж,а
мансардният етаж е обзаведен и се ползва за живеене.Вещото лице е констатирало
от извършения оглед,че на западната граница на имота към ул. „****“
има метална ограда и дворна врата от поцинкована мрежа на метална рамка,както и
че освен оградите и дворната врата има посадена една череша,на северната имотна
граница към общински ПИ 00702.518.139 е изпълнена ограда от поцинкована мрежа
на цим. колове. По отношение на сградата е посочено, че е със смесено
предназначение,на първи етаж има търговски обект,напълно завършен,с настилка
от мраморни плочи на пода, фаянс и латекс върху мазилка по стени,алуминиева
дограма със стъклопакет на фасадата,търговският обект се състои от зала,
санитарен възел и стълбище към избата.Вторият
етаж е жилище–антре,две стаи за живеене,кухн.бокс,
санитарен възел и лоджия, напълно завършен – дюшеме на пода, латекс върху
мазилка по стени и тавани, дограма стандартна, фаянс, лята мивка, тоалетна
седалка, ел бойлер.По отношение на мансардния етаж е посочено, че се състои от вестибюл с килер,две стаи,балкон,кухн.ниша и
санитарен възел,напълно завършен – дюшеме на пода,латекс
върху мазилка по стени и тавани,дограма фасадна ПВЦ,интериорна стандартна,лята
мивка с канелка, тоал.седалка.Мансардният
етаж е обзаведен с легло, диван,маса, телевизор, климатик,бюро, компютър,книги
и се ползва за живеене. На партерния етаж с достъп
от ул.„****“ има
търговски обект със санитарен възел,от тук е и самостоятелния вход за жилищната
част на сградата,който има излаз на дворното място от към ул „*****“
на запад.Изслушано в с. з. вещото
лице заявява,че сградата е напълно завършена и годна за обитаване,като
счита че жилищния етаж не е ползван
от три до пет години.За мансардния етаж
сочи,че е видно,че е живяно,напълно завършено,дограмата скоро
е сменяна,всичко е пригодено за живеене, поставена е ПВЦ дограма.По отношение
на търговския обект заявява,че същият не е обзаведен като такъв,а представлява
празно помещение. Според вещото лице няма следи от скорошно
ползване на етажа, а такива има само на мансардния етаж,тоест от преди две,три,пет
години.По отношение на черешата засадена в имота,вещото лице
посочва,че дървото е засадено в североизточната част на имота,както и че
има засаден и орех,но според експерта той е посаден в имот 139. Посочва освен това, че в имот 117 освен сградата няма други
сгради,има ограда от поцинкована мрежа и колове откъм имот 139, а
на имот 117 откъм ул „****“
оградата е метална на метални колонки, не е същата както към имот 139.Вещото лице не е видяло направен пясъчник в имота.С първия ответник вещото лице не е влизало в имота,а го оглеждали само
откъм улицата.Сградата била отключена след това от ищеца Д..Вещото лице
посочва,че при огледа на сградата е констатирало,че към магазинната
част има и подземна изба, в която няма нищо,направена е с мраморна настилка,с
мазилки,има и бар-плот.
Ответникът Д.М.Н. е дал
обяснения по реда на чл. 176 ГПК.Разпитани са и
свидетели:И. Х.,Л. И. и Х. Х.-свидетели на ищеца,и Б. П.,А.Н. (син на отв.Д.Н.)и
Д. М.-свидетели на ответника.
Въз основа на събраните доказателства АРС
е стигнал до извода,че се оборва
доказателствената сила на съставения от нотариуса НА за собственост № **** г.Твърденията
на първия ответник да е построил
стопанска сграда в имота се опровергавали от
заключение на СТЕ.Недоказано останало и
твърдението в имота ответникът Х. да е построил пясъчник.Показанията на св. Н.
и М. по отношение на това, че имотът е бил изоставен
от ищците се опровергавали от заключението на СТЕ.В
тази насока са и показанията на св. И., и Х., както и
тези на св.П., който
заявява, че е виждал възрастен човек да влиза в къщата и да преспива там през
лятото. Недоказано останало оспорването
на представените договори за наем,като от заключението на СГрЕ
се доказала тяхната автентичност, а от показанията на
свидетелите се доказало по безспорен начин твърдението на ищците за отдаването под наем на имота в
периода 1994г.-2017г.,поради което оспорването било неуспешно досежно договорите
за наем от 23.10.1994г., 01.08.2012г.,18.06.2015г.и
10.10.2016г.Според първостепенният съд се установявало също,че орехът,посаден
в имота всъщност е засаден в съседния общински имот – 139,видно от СТЕ.Предвид това районният съд приел,че е оборена верността на извода
на нотариуса,че ответникът Х. е станал собственик
на имота в резултат на упражнявано владение повече от
десет години непрекъснато и несмущавано,въз основа на
който е издаден констативен нотариален акт № **** том 1
дело **** г.,с който
ответникът А.Х. е признат за собственик
на процесния имот по давност.Така е уважен иска по чл.124,ал.1 от ГПК,както и този по чл.537,ал.2 ГПК
досежно НА
за собственост върху недвижим имот № **** том 1
дело **** г на нотариус Й.
Тези изводи настоящата
инстанция намира за правилни.
С цитираните по-горе нотариални
актове се доказва,че ищците са съсобственици на процесния имот,който включва
застроено и незастроено дворно място от 112 кв.м.(ПИ с идентификатор ПИ
00702.518.117 по КК),ведно с построената в него жилищна сграда с
КИ 00702.518.117.1 със ЗП 68 кв.м.,като от СТЕ се установява,че сградата има изба,партер,на който е
разположен търговски обект и два жилищни етажа със самостоятелен вход-първи и
мансарден.Противно на твърденията на ответника Х.,според заключението на СТЕ дворното място граничи не
с неговия имот,а с имот 139,който е общинска собственост,а имот 139 е граничен
на имота на ответника Х..Досежно дворното място от събраните доказателства по
делото се установява,че отв.Х. е ползвал както
дв.място на своя имот,така и на
имоти 139 и 117,които първоначално не са били отделени с ограда,а са
представлявали общо пространство.В това общо пространство според св.Л.И.Х. е
оставял свои материали-дъски и железа.В общинското място,долепено до неговото
заведение,Х. построил барака и там държал „негови си работи“.Пак на това място той направил беседка и пясъчник да
си играят децата.Според свидетелката тя ползвала дворното място с разрешението
на И. Д.,който живеел в мансардния етаж,като садила няколко реда
домати,оставяла и колата си там.Разполагала с ключ от имота- и от дворната
врата (откъм ул.****) и от къщата,за да пуска инкасатора да отчита тока.Тя
посадила и ореха,и черешата,а съпругът ѝ построил оградата на дворното
място преди 10-15 години.Според св.Х.Х. дворчето зад къщата се затрупвало бързо
с всякакви боклуци и той бил викан от ищеца А.К. да ги почиства пред 2-3 години.Настоящата
инстанция кредитира изцяло показанията на св.И.,И. Х. и Х. Х.Същите почиват на
техни преки впечаления,а св.И. е имала достъп до имота,както и непрекъснати
наблюдения върху него,тъй като живее в съседния имот.Техните показания досежно
дворното място се подкрепят и от СТЕ,според която бараката и орехът се намират в общинското
дв.място,а не в процесния
имот.Установява се,че ответникът Х. действително е ползвал дв.място за
склад,като е държал там предмети и материали от заведението си,но на това
ищецът Вл.Д. се е противопоставял многократно,като е настоявал Х. да си прибере материалите,но последния не се
съобразил с това.Показанията на свидетелите П. и Н. не се кредитират от съда
като противоречащи не само на свидетелските показания на останалите
свидетели,но и на останалия събран доказателствен материал-писмени
доказателства и СТЕ,а и показанията на П. са вътрешно противоречиви.Досежно
дворното място се установи,че същото е ползвано от отв.Х. като общо място с
общинския имот, до построяването на ограда,а и след това,но също се е ползвало и
от св.И.,която обаче го е ползвала с разрешението за собствениците,докато Х. го
е ползвал без разрешение и многократно е
подканян да го освободи от натрупаните негови материали.Не се доказа ответникът
да е разполагал с ключ от къщата и от дворното място,като в тази връзка следва да
се имат предвид и обясненията на вещото лице Р.,изготвило СТЕ,според което при
огледа на имота в присъствието на ответника Х.,тя е направила огледа от улицата
и без да влиза,тъй като не ѝ бил осигурен достъп от ответника.Такъв
достъп ѝ осигурил ищеца Д.,когато отишла с него да гледа къщата.Така не
се доказват твърденията на ответника,че той е приобщил имота на ищците към
собствения си имот.От една страна,неговият имот не граничи с процесния,а от
друга,той не е разполагал с ключ от
него.Въпреки това е имал достъп до дворното място,но на това се е
противопоставял ищецът Д..
По отношение на сградата следва да се отбележи,че съдът намира за доказани
твърденията в жалбата за непрекъснато владение на ищците през периода
1994г.-2017г.За това време те са отдавали под наем различни части
от имота-основно магазинното помещение,а мансардният етаж е бил обитаван,макар
и не целогодишно,но през топлите месеци,от бащата на първите двама ищци И. Д.
за периода 2000г-2013г.,когато е починал.Това се установява от сключените
договори за наем от ищците като наемодатели с различни дружества-наематели за
периода 1994-2017г.,като проведеното оспорване от страна на ответниците на тези
договори за наем е неуспешно предвид изводите на СГрЕ,която се възприема от
съда като компетентно изготвена и обективна.Също така се установява и от другите
писмени доказателства,изброени по-горе,че са заплащани разходи за ток и вода за
магазина (от наемателите или в някои случаи-и от ищците като наемодатели) и за
мансардния етаж,където е ползвана и кабелна телевизия,сключван е договор със
СОТ за охрана,искано е от двама от наемателите вписване на търг.обект на адреса
на имота,както и разрешение за търг.дейност на открито.Декларирани са от двама
от ищците доходи от наем именно по отношение на сутеренното помещение,отдавано
под наем като търг.обект.Макар че ищците
не живеят постоянно в имота-първите двама живеят в ****,а третият-в ****,но от
години работи в И.,те са полагали грижи за къщата,като периодично са правени
ремонти на същата както от Вл.Д.,така и от
А.К.,което се установява от показанията на св.И. Х. и Х.Х.,които лично
са участвали в тези ремонтни дейности.Техните показания се потвърждават изцяло
и от СТЕ,според която сградата е в добро
състояние и годна за обитаване.Вещото лице е констатирало,че към момента на
огледа магазинното помещение е празно и
не се ползва от няколко години,на първия жил.етаж е струпан багаж и не е
годен за живеене,тъй като не е обзаведен,но мансардният етаж е готов за
обитаване,напълно обзаведен,с работещ телевизор,климатик,масичка с компютър и
др.Показанията на свидетелите на ответниците,че къщата е порутена и неподдържана,че никой не я
посещава,освен възрастния човек(И.Д.),не се подкрепят от нито едно от събраните
по делото доказателства,както и показанията им,че стълбището към мансардният
етаж било опасно и пред срутване.Подобна констатация не е направена от вещото
лице,а показанията на св.Ат.Н. са и
заинтересовани,доколкото същият е син на втория ответник.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира,че ищците са упражнявали
лично и чрез трети лица-наематели владението върху собствения си имот за
периода 1994г.-2017г. и искът им е доказан,поради което правилно районният съд
го е уважил.
Правилни са и изводите на съда досежно предявеният иск по
чл.537,ал.2 от ГПК в частта,касаеща НА № **** г.,с който А.Х. е признат за
собственик на проц.имот на основание давностно владение.Констативният нотариален акт е документ,който само установява,а не поражда
права.В качеството му на охранителен акт,той не се ползва със сила на присъдено
нещо,затова всяко трето лице, на което се противопоставя, може да доказва по
смисъла на чл.537,ал.2
от ГПК, че лицето, легитимиращо се като собственик,не е собственик. В
конкретният случай посредством заявено с исковата молба искане,ищците са оспорили правата на ответника А.Х. по констативния нот.акт № ****
г., като по делото се
установява,с оглед на изложеното по-горе,че удостовереното с него,не отговаря на действителното
правно положение.Ето защо решението и в частта,с която е отменен по реда на чл.537,ал. 2 от ГПК съставения НА за собственост върху недвижим
имот № 170 том 1 дело 159/2017г на нотариус Й. следва да се потвърди.
Предвид изложеното въззивната инстанция
намира,че решението в атакуваните му части следва да се потвърди по изложените
по-горе съображения,а жалбата против него следва да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора жалбоподателите
следва да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски пред въззивната
инстанция в общ размер на 2100лв,от които 1050лв.на въззиваемите В.И.Д. и К.И.М. по ДПЗС от 07.07.20г. и 1050лв.на въззиваемия А.С.К. съобразно представения договор за правна помощ и
съдействие от 07.07.20г.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
136/12.03.20г.,постановено по гр.д.№ 1362/18г.по описа на РС-Асеновград,4-ти
гр.с.,в частта му,с която е признато
за установено по отношение на А.Н.Х. и Д.М.Н.,че В.И.Д.,ЕГН-********** ***,К.И.М.,*** и А.С.К.,ЕГН-**********
*** са собственици на ПИ с идентификатор
00702.518.117 по КК на гр.**** с адрес на поземления имот: гр.**** с площ 112кв.м,
трайно предназначение на територията-урбанизирана,нтп-ниско застрояване, стар
идентификатор-няма,номер по предходен план *********,при граници:
00702.518.118, 00702.518.119, 00702.518.116, 00702.518.104, 00702.518.139,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор 00702.518.117.1 със
застроена площ 58кв.м,брой етажи–един,предназначение-жилищна сграда
еднофамилна,както и в частта му,с
която е отменен по реда на чл.537,ал.2 от ГПК НА за собственост върху недвижим
имот № **** г.,том 1 дело **** г на нотариус Й.
ОСЪЖДА А.Н.Х.,ЕГН-********** и Д.М.Н.,ЕГН-********** да заплатят на В.И.Д.,ЕГН-
********** и К.И.М.,ЕГН-********** сумата
от 1050(хилядаи петдесет)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА А.Н.Х.,ЕГН-********** и Д.М.Н.,ЕГН-********** да заплатят на А.С.К.,ЕГН-
********** сумата от 1050лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: