№ 4598
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110132327 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „***“ АД да
заплати на К. А. М. сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от К. А. М. в резултат от
ПТП от 02.03.2023г., настъпило в гр. София, на пешеходна пътека в близост до
кръстовището на ул. „***“ и ул. „527-ма“, в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС, гражданската отговорност
на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 02.03.2023г. в качеството си на пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул. „527-ма“ в гр. София,
претърпял ПТП, при което бил блъснат от движещия се по ул. „***“ с посока на движение
от ул. „***“ към ул. „***“ лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС, гражданската
отговорност на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че в резултат от ПТП получил контузия на коремна стена, контузия в дясното
подбедрие, както и контузии на дясна и лява гривнени стави, които му причинили силни
болки през първите седмици на домашно лечение, поради което не можел да спи спокойно,
да извършва нормално дейности като хранене и движение със снагата, респ. с горните
крайници с оглед засегнатите от травматичните увреждания области, като периодът на
възстановяване от последните продължил общо около два месеца. ПТП довело и до остра
стресова реакция у ищеца, изразяваща се в тревожност, интензивни страхови изживявания,
ярки спомени от инцидента и страх да напуска дома си и да пресича самостоятелно пътното
платно. Поддържа, че негативните последици от ПТП ще останат за цял живот. С оглед на
това поканил ответника като застраховател на гражданската отговорност на сочения за
виновен водач да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, като последният
определил такова в размер на 500.00 лева, който размер ищецът счита за несправедлив.
1
Поради това в настоящия процес претендира обезщетение в размер на 2500.00 лева, ведно
със законната лихва от датата на сезиране на застрахователя, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска по размер, поддържайки, че видът и спецификите
на получените травматични увреждания, които се намират в причинна връзка с ПТП, както и
продължителността на възстановяването от тях не предполагат определяне на обезщетение в
претендирания от ищеца размер, а в извънсъдебно определения от застрахователя, възлизащ
на сумата от 500.00 лева, който последният счита за справедлив. Наред с това, поддържа, че
в случая пешеходецът предприел пресичането внезапно, на необозначено за това място, без
да съобрази приближаващите автомобили, с което нарушил нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП и способствал за настъпване на пътния инцидент, поради което полагащото му се
обезщетение следвало да бъде намалено със степента на приноса му за осъществяване на
ПТП. Счита, че законна лихва върху претендираното обезщетение се дължи не от датата на
сезирането му от ищеца, а от датата на произнасянето на застрахователя по процесната
претенция- 25.05.2023г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя,
процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да докаже, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е
задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на
МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно
засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен
риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
Между страните не е спорно, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА ***
МС е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Независимо от това, за пълнота и
прецизност следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение се установява и въз
основа на приобщената като писмено доказателство справка от водения от Информационния
център на Гаранционния фонд регистър за сключени договори за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, касаеща лек автомобил „***“ с рег. № СА
*** МС, данните в който се ползват с презумптивна доказателствена сила съобразно нормата
на чл. 574, ал. 12 КЗ, съгласно която данните от Информационния център – до доказване на
противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното
превозно средство.
2
Изрично в отговора на исковата молба от името на ответника е заявено, че
основателността на разглежданата претенция се признава за сумата от 500.00 лева, до която
извънсъдебно предявената от ищеца претенция е била одобрена, като в хода на
производството- на 01.12.2023г., ищецът е извършил плащане на тази сума в полза на
ищеца- обстоятелство, което не е оспорено от името на последния и което се установява въз
основа на приобщеното като писмено доказателство преводно нареждане от 01.12.2023г.
Така, в хода на процеса ответникът, признавайки претенцията до определен размер, вкл.
чрез конклудентните си действия по плащане на част от претендираната сума, е признал
съществуването в правната му сфера на задължение за обезвреда на ищеца. А това, от своя
страна, включва признание на неизгодни за страната обстоятелства с правно значение- че
соченият за виновен водач, чиято гражданска отговорност е обезпечена от ответното
дружество, е допуснал виновно и противоправно поведение, с което е станал причина за
ПТП, както и че в резултат от ПТП пострадалият е получил травматични увреждания, респ.
е претърпял физически и емоционални болки и страдания. А признанието на неизгодни за
страната факти с правно значение е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени
средства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК, в
случая намира опора в останалата доказателствена съвкупност.
Така, от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г. се установява, че на
02.03.2023г., около 19:30 часа, в гр. София, в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул.
„527-а“ е настъпило произшествие, при което пресичащият на пешеходна пътека на ул. „***“
от ляво надясно пешеходец К. А. М. е бил ударен от движещия се по същата улица в посока
от ул. „***“ към ул. „***“ и управляван от П. Г. В. лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС.
Действително, в частта, касаеща механизма на ПТП, протоколът за ПТП няма
обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото в тази част възпроизвежда
изявления на участниците в ПТП пред представителя на МВР, а не директно възприети от
последния факти от обективната действителност. В останалата му част, обаче- място и време
на инцидента, наличие на пешеходна пътека на мястото на удара, както и на увреждания по
автомобила, респ. по пострадалото лице протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, доколкото отразява възприети от съставителя в качеството
му на длъжностно лице в кръга на службата му обстоятелства, които са от значение за
установяване механизма на произшествието.
С оглед на изложеното отразеното в протокола за ПТП относно механизма на
произшествието подлежи на изследване от съда в хода на съдебното дирене чрез събиране на
всички допустими доказателства- в този смисъл са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС.
В случая възпроизведеният в протокола механизъм на осъществяване на ПТП се
потвърждава и от данните в издаденото от СДВР, отдел „Пътна полиция“ удостоверение с
рег. № 433200-49797/02.05.2023г. и в съставеното срещу водача на МПС наказателно
постановление, влязло в сила на 19.04.2023г., за това, че при ПТП, за което бил съставен
процесният протокол за ПТП, същият нарушил нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
пешеходната пътека на кръстовището на ул. „***“ с ул. „527-ма“ не пропуснал и реализирал
ПТП с пресичащия на пътеката от ляво надясно пешеходец К. А. М..
Наред с това, правдоподобността от техническа гледна точка на установения в
протокола за ПТП механизъм на произшествието се установява и от заключението на
съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът
намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани
отговори на възложените задачи.
При тези разяснения, а и при липсата на доводи, касаещи осъществяването в
обективната действителност на соченото от ищеца и установено в протокола за ПТП
поведение на водача на лекия автомобил, по отношение на което, както бе изяснено, в хода
3
на процеса е извършено и признание от името на ответника- изрично и конклудентно, вкл.
чрез извършено плащане, следва да се приеме за безспорно, че като не е пропуснал
пресичащия на пешеходната пътека на ул. „***“, намираща се в близост до кръстовището с
ул. „527- ма“ в гр. София, водачът на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС е действал в
противоречие с правно дължимото, в частност с нормата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре, и е станал причина за настъпване на пътния
инцидент, което обосновава ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на
вредите от ПТП, а с това- и гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя,
обезпечил тази негова отговорност.
Спорните по делото въпроси съобразно наведените с отговора на исковата молба
доводи и възражения се свеждат до осъществяване от страна и на пострадалия на конкретно
поведение, което да е способствало за настъпване на пътния инцидент, както и до
справедливия размер на обезщетението за претърпените от последния травматични
увреждания и свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания.
По делото не са приобщени доказателства, въпреки изрично указаната на ответника
доказателствена тежест за това с доклада по делото, за предприето от ищеца пресичане на
необозначено за това място или за внезапно навлизане на платното за движение. Напротив,
както бе изяснено, в протокола за ПТП, който в тази му част по изложените вече
съображения се ползва с материална доказателствена сила, е удостоверено, че мястото на
произшествието е пешеходната пътека в близост до кръстовището на ул. „***“ и ул. „527-
ма“ в гр. София. Поради това, с оглед действащите в българския граждански процес правила
на доказването, недоказаното обстоятелство следва да се приеме за неосъществено, което, от
своя страна, препятства възможността да се приеме, че е налице основание за редуциране на
основание нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на отговорността на делинквента, респ. на неговия
застраховател за обезщетяване на вредите от ПТП.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
медицинската експертиза, което е изготвено въз основа на приобщената и неоспорена
медицинска документация и по отношение на чиято обоснованост и вярност при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК за съда не възниква съмнение, в резултат от процесния пътен
инцидент К. А. е получил мекотъканна травма на предната коремна стена вдясно, както и
травма на гръбна повърхност на дясната гривнена става, като след ПТП същият бил
прегледан в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“, при което инжекционно, мускулно му била
поставена една ампула „Декскетопрофен“- обезболяващо лекарство от групата на т. нар.
нестероидни противовъзпалителни средства. В писменото си заключение експертът е
потвърдил, че е възможно така установените травматични увреждания да се получат при
процесното ПТП от 02.03.2023г., като е изяснил, че е възможно травмата на корема вдясно
да е контактно увреждане, което да се е получило от удар с част от автомобила, а
травмирането по гръбната повърхност на китката на дясната ръка да е изява на увреждане,
причинено индиректно- от придаване на кинетична енергия върху дланта на пострадалия, с
която същият се е подпрял на лекия автомобил. Изрично в заключението си вещото лице е
изяснило, че в приложените медицински документи за установените и описани травми
липсва описание на морфологични признаци- травматичен оток, кръвонасядане, охлузване и
др., липсват посочени размери, форма и други характеристики на нараняването, поради
което и при липсата на друга проследяваща документация би могло да се приеме, че тези
увреждания са водели до болки и страдания за не повече от 7- 10 дни. Експертът е достигнал
до извод, че наличните данни за травмите в приложената медицинска документация
изключват възможността от тях да е имало трайни последици, като подчертава че по
отношение на последиците от травмата в областта на дясната китка на ищеца следва да се
приеме, че са били отшумели още на деня след ПТП, тъй като при контролния преглед на
4
последния на 03.03.2023г. било отбелязано, че крайниците са без особености. В проведеното
на 11.12.2024г. открито съдебно заседание вещото лице е допълнило, че при прегледа му на
03.03.2023г. К. А. е изпитвал болка в дясна гръдна и коремна половина, като болката се
усилвала при дишане. В тази връзка и с оглед на тези оплаквания било възможно
пострадалият да е имал леки ограничения в движението на снагата, които според вещото
лице не са били пречка за ищеца да се самообслужва. Съдебният медик е изяснил, че при
липсата на обективна медицинска документация не би могла да се установи промяна в
психичното състояние на пострадалия в резултат от ПТП, респ. настъпването на психично
увреждане.
Свидетелката Катя А.а Рашкова- сестра на ищеца, твърди, че последният се обадил
първо на нея след инцидента, при което тя отишла на мястото на настъпването му и заварила
брат си вече в линейката. Последният бил откаран в ИСУЛ, където било установено, че има
травма в областта на корема. След прегледа ищецът се прибрал у дома при родителите си, с
които живеел, а на следващия ден отишъл на контролен преглед, придружен от майка си,
след който отново се прибрал вкъщи. Свидетелката твърди, че известно време след
инцидента- около два месеца, брат й си останал вкъщи, тъй като не можел да работи защото
го болял коремът. Трябвало да лежи постоянно, като майка му се грижела за него. Катя
Рашкова изяснява, че в „определен период“ брат й имал страх да пресича пешеходните
пътеки, като дори и към момента на провеждане на разпита й също изпитвал такъв страх-
когато пресичал заедно със свидетелката, я хващал, придърпвал я, за да изчакат
преминаването на колите. Заявява, че на брат й му е „малко трудно“, „стресиран е“.
Въз основа на така приобщената доказателствена съвкупност настоящият съдебен
състав намира, че в резултат от процесния пътен инцидент ищецът е получил мекотъканна
травма на предната коремна стена вдясно, както и травма на гръбна повърхност на дясната
гривнена става, като възстановителният процес от тези травматични увреждания е
продължил от 7 до 10 дни, през които, дори и да се приеме, че пострадалият е изпитвал
смущения и известен дискомфорт при движенията си в областта на снагата и десния
крайник, не се е нуждаел от чужда помощ и не е бил ограничен да извършва обичайните
ежедневни дейности, вкл. в битов план. В тази връзка следва да се изясни, че преценявайки
ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът не възприе показанията на свидетелката Рашкова за
истинни в частта им, касаеща необходимостта брат й да остане на легло в продължение на
два месеца и да бъде обслужван битово от своята майка, доколкото от една страна, между
свидетелката и ищеца съществува близка роднинска връзка, която обосновава
заинтересованост на свидетеля в полза на К. М., а от друга- показанията й в тази част не
намират опора в приобщените и неоспорени обективни доказателства- медицинската
документация, съставена непосредствено след ПТП, и заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Освен това, в останалата им част показанията на свидетелката са
твърде обши, лишени от всякаква конкретика, въпреки че сама свидетелката поддържа, че
има близки отношения с брат си, че често се виждат, което логично и закономерно
обосновава същата да има впечатления и съхранен спомен относно здравословното
състояние и евентуалната промяна в начина на живот и/или житейските навици на брат си
след ПТП. А прави впечатление в тази връзка, че на изрично поставен от съда въпрос
свидетелката заявява, че не помни дали към датата на инцидента ищецът е работел.
Изложеното налага безспорен извод, че като резултат от процесния пътен инцидент
ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
5
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно
установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
В случая следва да бъде отчетено, че непосредствено след инцидента ищецът е
изпитвал стрес, уплаха, които са закономерни при участие в подобно внезапно и по
дефиниция стресогенно събитие, каквото е ПТП, че в продължение на около 10 дни същият
е изпитвал неразположение във връзка с претърпените травматични увреждания, както и че
известно време след инцидента е изпитвал страх да пресича, т. е. на психологическо и
емоционално ниво е бил негативно повлиян от случилото се. С оглед на така установеното
въз основа на доказателствата по делото, при съобразяване на възрастта на пострадалия,
който към датата на ПТП, а и понастоящем е в активна работоспособна възраст, както и на
социално- икономическите условия в страната към датата на инцидента, съдът намира, че
обезщетение в общ размер на 1800.00 лева е съответно на критериите за справедливост и е
от естество да обезщети твърдените от К. М. и доказани неимуществени вреди.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца да е изпитвал интензивни и
продължителни болки от установените травматичните увреждания, а още по- малко такива,
които да продължават и понастоящем или които да са обусловили ограничения в движенията
на засегнатите области, доколкото подобен извод е необоснован от медицинска гледна точка
съгласно разясненията на вещото лице- съдебен медик; твърденията възстановителният му
период да е продължил повече от 10 дни, доколкото за това не са ангажирани доказателства-
подобен извод не следва от приобщената медицинска документация, касаеща извършени
прегледи единствено в деня на и ден след ПТП, нито от показанията на свидетеля, доколкото
твърденията на последния, че ищецът бил на легло и имал нужда от чужда помощ в
продължение на два месеца не намират опора в обективните доказателства по делото, а и в
заключението на съдебно- медицинската експертиза. Недоказани са и твърденията в
исковата молба, касаещи смущения в съня на пострадалия в резултат от пътния инцидент,
както и отключване у него на остра стресова реакция. Поради това настоящият съдебен
състав намира за необосновано определянето на обезщетение в размер по- висок от сумата
от 1800.00 лева.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „Гражданска отговорност“, но е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от
забавата. Това е предвидено в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.
3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен
(спрямо разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи - по-
ранната дата между деня на уведомяването от застрахования и деня на уведомяването,
съответно претенцията на увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
6
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" лихвите за забава се включват в
застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429,
ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищеца до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да му изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 15.03.2023г.,
поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от
застрахованото лице, следва да се приеме, че към тази дата ответникът е бил титуляр на
задължение за изплащане на обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение
на задължението на делинквента, респ. на собственото си задължение за обезщетяване на
настъпилте в резултат от ПТП вреди.
При тези мотиви и при отчитане съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК на
извършеното в хода на процеса плащане от ответника в полза на ищеца на сумата от 500.00
лева, предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен за сумата
от 1300.00 лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Като
законна последица от частичното уважаване на претенцията върху установената като
дължима сума следва да бъде присъдена законната лихва, считано от 15.03.2023г. до
окончателно изплащане на задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от правилото на чл. 78, ал. 2
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, при съобразяване на подлежащата на уважаване част от
претенцията, както и на частта, в която същата подлежи на отхвърляне единствено поради
извършеното в хода на процеса частично плащане, в полза на адвоката на ищеца,
предоставил на последния безплатни адвокатска защита и процесуално представителство,
следва да бъде присъдена сумата от 345.60 лева- част от определеното от съда на основание
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в общ размер на 480.00 лева, който
размер съдът счете за обоснован и справедлив по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА, за
съответен на извършената от адвоката работа, на фактическата и правна сложност на
делото, приключило в едно открито съдебно заседание, в което е разпитан един свидетел и
са изслушани заключенията на СМЕ и САТЕ.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от
7
претенцията, с изключение на частта, която се явява неоснователна единствено поради
извършеното в хода на процеса плащане, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 224.00 лева, включваща части от заплатените депозити за възнаграждения на
вещите лица и от определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на СРС сумата от 216.00 лева, включваща части от дължимата в полза на съда
държавна такса за разглеждане на иска, както и от заплатените от бюджета на съда части от
възнагражденията на вещите лица, които са съответни на уважената част от исковете, респ.
на подлежащата на отхвърляне поради плащане в хода на процеса част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „***“ АД, ЕИК **, да заплати
на К. А. М., ЕГН **********, сумата от 1300.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, претърпени от К. А.
М. в резултат от ПТП от 02.03.2023г., настъпило в гр. София, на пешеходна пътека в близост
до кръстовището на ул. „***“ и ул. „527-ма“, в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СА *** МС, гражданската отговорност
на водачите на който била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен размер от
2500.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ АД, ЕИК **,
да заплати на адв. Х. А. З., с личен номер **********, сумата от 345.60 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от него безплатно процесуално
представителство на ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. А. М., ЕГН **********, да заплати на
„***“ АД, ЕИК **, сумата от 224.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***“ АД, ЕИК **, да заплати в полза на
СРС сумата от 216.00 лева, представляваща дължимата в полза на съда държавна такса за
разглеждане на иска, както и заплатени от бюджета на съда суми за възнаграждения на
вещите лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8