Решение по дело №128/2019 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Харманли 27.05.2019 г.

 

 

Харманлийския районен съд в открито съдебно заседание на деветнадесети май  през  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА  

                                                                   

 

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания .

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0271-001495 от 19.11.2018 г.  на Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на А.С.Р. с ЕГН ********** ***  на основание чл. 177, ал. 1, т.3 ,б. «а» от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.

Недоволен  от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя  А.С.Р., който го обжалва в законоустановения срок, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.

В съдебното заседание, защитникът на жалбоподателя, адвокат Г.С.– АК гр. Хасково, с пълномощно по делото излага доводи за допуснати съществени нарушения при издаване на АУАН и НП, както и за недоказаност на извършеното нарушение. Моли за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата – РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково не изпраща представител и не взема  становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2018 г. в 15:40 часа в  гр. Харманли на ул*** свид. Я.Г.Я. и свид. Р.Г.Р., свид.Х.Н.П. , първите двама полицейски служители установили, че жалбоподателя като родител е предоставил мотопед MOTOWELL MAGNET, черен на цвят, с рама  ****на сина си А. А. С. ЕГН**********,който не притежавал съответното свидетелство за управление валидно за категорията към която спада моторното превозно средство, с което виновно е нарушил чл.102 т.1 от ЗДвП.

АУАН бил съставен от актосъставителя  свид. Я.Г.Я. в присъствието на свидетеля при установяване на административното нарушение свид. Р.Г.Р. и жалбоподателя, посочен като нарушител, А.С.Р., като той го е подписал с  възражения. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, квалифицирайки нарушението по чл.102,т.1 от ЗДвП.

Изложената  фактическа обстановка се установява  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетели свид. Я.Г.Я. и свид. Р.Г.Р., свид.Х.Н.П.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, относно обстоятелствата, изложени в АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При  така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

 Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е   допустима. АУАН и обжалваното НП са издадени от органи в кръга на правомощията им, видно от приложените писмени доказателства. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало със съставяне на АУАН в деня на нарушението и нарушителя, което е в рамките на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на свидетел, който е присъствал при установяване на нарушението, както и в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа. Процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност, съдържайки дата и място на нарушението и описание на обстоятелствата по неговото извършване. На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се установяват по категоричен начин.

Действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на чл. 102 от  ЗДвП гласи, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

 Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 3, б ”а” от ЗДвП санкционира собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено с наказание "глоба" в размер от 100 до 300лв.

Следователно, разпоредбата предвижда като възможни субекти на нарушението само тези три категории лица - собственикът на автомобила; лицето, което го управлява в качеството си на длъжностно лице и всяко друго лице, което упражнява фактическа власт върху автомобила, като водач на същото, без да държи автомобила, като длъжностно лице или като собственик на същото. С процесните АУАН и НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  А.С.Р.  за извършено нарушение в качеството му на родител, който виновно е предоставил за управление МПС, а именно мотопед MOTOWELL MAGNET,черен на цвят с рама  T**** на сина си А.А.С. ЕГН**********, който не притежава съответното свидетелство за управление валидно за категорията към която спада моторното превозно средство, с което виновно е нарушил чл.102, ал.1 т.1 от ЗДвП.

Не става ясно дали контролните органи приемат, че същият е бил собственик на МПС или че е водач или длъжностно лице, респективно – не са посочени никакви факти в тази насока. По делото не се събраха никакви доказателства, удостоверяващи качество на нарушителя-„собственик” на процесното МПС, установяването на което е в тежест на административно-наказващия орган. Безспорно процесния мотопед   е бил без  регистрационна табела, но  към административнонаказателната преписка  липсва   приложена справка от масивите на МВР за неговата регистрация на територията на страната, или  договор за покупко-продажба, което осуетява възможността да се установи правото на собственост  върху него. Същият очевидно не е длъжностно лице, което да е предоставило управлението на автомобила, поради което и не може да носи отговорност в това качество. От друга страна не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, дали същият е предоставил управлението на автомобила на  Асен С. в другото допустимо качество - като водач - т.е. преди това той да е управлявал автомобила и да е преотстъпил управлението на неправоспособното лице. Разпитаните полицейски служители не заявяват за такива възприятия, а само за това, че от както са видели движещия се мотопед, до подаването на сигнал със стоп-палка, единственият водач е бил св. А. А. С.. В този смисъл с основание следва да се приеме, че не е бил установен елемент от обективната страна на деянието, касаещ възможния субект на нарушението. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например - Решение № 1998 от 24.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2519/2017 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до извода, че не са налице всички признаци   на вмененото  на жалбоподателя нарушение по чл. 102, т.1 ЗДвП, като същото  е недоказано, поради което НП следва да се отмени.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1, предл.1 и предл. 3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0271-001495 от 19.11.2018 г.  на Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на А.С.Р. с ЕГН ********** ***  на основание чл. 177, ал. 1, т.3 ,б. «а» от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 лв. за нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -Хасково  в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: