Р Е Ш Е Н И Е
№ 623/23.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 23.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 1227 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.33в, ал.4 ЗЧАВ, вр чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на „Билд Инвест
Сит“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „Г. К.“ №
.., срещу Заповед № РД-244 от 12.10.2010 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите Пловдив, с която е разпоредено спиране,
считано от датата на връчване на заповедта, на дейността на „Централа за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно
използване на биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kWh, топлинна
мощност 900 kWh", собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД, находяща се в
местност „Тънкия път“ в поземлен имот с идентификатор 73242.172.115 по
кадастралната карта на с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон, необоснованост, немотивираност и в нарушение на процесуалните правила,
поради което се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа
жалбата, ангажира доказателства, излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразността
на атакуваната заповед, включително и в писмена защита. Претендират се
разноски.
Ответникът
- Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив – чрез
процесуалния си представител, устно и в писмено становище счита, че жалбата е
неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена, като им се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
Обект „Централа за производство
на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно използване на
биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kW и топлинна мощност
900 kWh, собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД, е въведен в редовна експлоатация
с Разрешение № СТ-05-331/12.03.2015 г., издадено от ДНСК-София към МРРБ, след
проведена държавна приемателна комисия, назначена със Заповед №
РД-19-204/27.02.2015 г. Площадката на инсталацията е разположена в ПИ № 73242.172.115, местност „Тънкия път“, източно
от периферията на населеното място и отстои на около 225 метра от най-близкото
разположена жилищна сграда на с. Т.. общ. М…, област Пловдив.
С Решение за преценка
необходимостта от ОВОС № ПВ-36-ПР от 08.06.2012 г. на РИОСВ Пловдив относно
инвестиционно предложение за „Изграждане на инсталация за преработка на биомаса
и производство на електроенергия с номинална мощност 1,5 МW и топлоенергия с
номинална мощност 1 МW“ с местоположение
ПИ № 73242.172.115, с. Труд, е решено да не се извършва ОВОС. След
промяна на технологията и наименованието на инвестиционното предложение в
„Изграждане на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл с номинална
мощност 1,5 МW и топлоенергия с номинална мощност 1 МW“, с Решение за преценка
от необходимостта от ОВОС с изх. № ОВОС-185/12 от 24.06.2014 г. на РИОСВ Пловдив
е препотвърдено решението да не се извършва ОВОС. През 2015 г. е направено нова
промяна в обстоятелствата в инвестиционното предложение – добавяне на
животинска субстанция (животинска тор и обработена торова постеля) към
суровините, с които оперира централата. С Решение за преценка необходимостта от
ОВОС с изх. № ОВОС-185/26 от 04.03.2015 г. на РИОСВ Пловдив отново се
препотвърждава решението да не се извършва ОВОС, тъй като не се очаквало
допълнително значително въздействие върху околната среда. На база на така
извършената промяна с Решение № 09-ДО-1092-00 от 18.06.2015 г. на дружеството е
разрешено да извършва дейности с код R3, R10 и R13 по третиране на животински
изпражнения, урина и тор, включително постелна слама и отпадъчни води до
30 000 т. годишно. Съобразно утвърдените строителни и технологични проекти
и Решение № 09-ДО-1092-00 от 18.06.2015 г. суровините, с които следва да работи
централата са: царевичен силаж, слама, сорго; силаж от тритикале; субпродукти
от производство на пиво, вина, етерично маслена индустрия и др.; вторична
биомаса; животински изпражнения, урина и тор /включително използвана слама/,
отпадни води, разделно събрани и пречистени извън мястото на образуването им. Вторична
биомаса е: биомаса /суровини/, които вече са използвани за други цели. Такива
са биомаса от твърди битови отпадъци, биомаса от отпадъци резултат от жизнената
дейност на човека и животните; вторична дървесина - опаковки, строителни
отпадъци, мебели и др. През 2017 г. се прави ново инвестиционно предложение,
като се прибавя използването на суровини и отпадъци от хлебопекарната и
сладкарската промишленост. С Решение за преценка необходимостта от ОВОС с №
ПВ-140-ПР от 07.08.2017 г. на РИОСВ Пловдив е взето решение отново да не се
извършва ОВОС.
Съгласно
приложената по делото документация и изготвеното заключение на вещото лице по
техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, Централата
за производство на електрическа енергия чрез индиректно използване на биомаса с
комбиниран цикъл е с инсталирана номинална мощност 1,5 МW топлинна и 1 МW
електрическа енергия. Технологията на работа на инсталацията включваща
процесите на доставка, подготовка па суровините, смилане, смесване,
ферментация, пречистване на биогаза и изгарянето му в двигател за вътрешно
горене. Инсталацията използва за суровини биомаса (сорго, третикале, царевичен
силаж, трици и др. селскостопански култури) и твърд и течен животински тор. При
инсталациите с периодично производство ферментаторът се зарежда напълно и след
точно определено време, обикновено времето, за което се извършва пълно
ферментиране на биомасата, той се изпразва. Тази схема на работа на
инсталацията се използва по-рядко, тъй като се приема за недостатъчно
ефективна. Инсталациите с непрекъснат цикъл на работа се зареждат непрекъснато,
а биошламът се извлича периодично. Производството на биогаз е постоянно, а количествата
произведен газ са по-големи в сравнение с инсталациите с периодично зареждане. Комбинирана
работа на инсталацията, каквато е в централата в с. Труд, се получава когато за
изходен субстрат се използва едновременно слама и течни животински отпадъци.
Бавно разграждащата се слама се използва като периодичен товар, с които се
зарежда ферментатора няколко пъти в годината, докато течните отпадъци се подават
и отвеждат постоянно.
Според
вещото лице технологичният процес на централата е следния: Биогазът се образува
в процес на многостепенна ферментация под въздействието на анаеробни
микроорганизми /микроорганизми живеещи в среда без наличие на кислород/. В процеса
на ферментация се разграждат сложни химически съединения като липиди, протеин,
въглехидрати, съдържащи се в земеделските култури. Биомасата се подава в
специални съдове биоферментатори /дайджестъри/, в които протича ферментационния
процес, при който под въздействие на бактериалната флора в анаеробна среда, се
получава биогаз със съдържание на около 52 % метан. Метанът се подлага на
техническо пречистване от различни примеси и се използва като гориво в
специален газов генератор /двигател с вътрешно горене/, който произвежда
електрическа и топлинна енергия. Процесът протича на следните основни фази:
Доставка
и съхранение на входяща суровина - силажна царевица, тритикале, сорго, слама и
субпродукти - чрез автотранспорт се доставят на площадката и се съхраняват в
специални за целта силажни ями - 2 бр.
Обработка
на входящата суровина - раздробяване на твърдата фракция на входящите селскостопански
продукти, смесване с течна фракция в захранващия резервоар, филтриране и
подаване към биореакторите;
Процес
на анаеробно разлагане в биореактори за производство на биогаз и вторична
биомаса.
Пречистване
на биогаза - охлаждане, филтриране и изсушаване
Производство
на електрическа и топлинна енергия
Повторна
употреба за агрономически цели на вторичната биомаса, след етапа на сепарация.
Централата
функционира с биогенни субстрати на базата на биомаса - царевичен силаж,
тритикале, слама и различни субпродукти - от пиво, вино, етерични масла. Доставеният
материал се натрупва и ферментира определено време в две силозни ями с бетонова
конструкция. Периодично по предварително зададена дневна рецепта, съхраняваните
в силажните ями суровини с помощта на челен товарач се подават в смесител
/хопер/, където се извършва смилане и хомогенизиране на суровината. Полученият
в силажните ями течен субстрат чрез специална тръбопроводна система с
пречистващи съоръжения се подава към склада за течни материали, в който се
събира и течната фаза на ферментационния продукт. За да се транспортира по
тръбопровод изходната суровина /слама, силаж/, представляваща твърди вещества,
е необходимо да се формира суспензия, чрез смесване с течен ферментационен
продукт. За целта, от резервоар за течен ферментационен продукт, посредством
тръбопровод и система от помпи, към основата на хопера се подава известно
количество течен ферментационен продукт. Захранващата система за твърд субстрат
е изработена от иноксова стомана с висока устойчивост срещу органични киселини.
Захранващата система е свързана със система за управление и контрол и захранва
автоматично биореакторите, като осигурява контролирано подаване на необходимите
входящи материали. От хопера подготвената суровинна суспензия постъпва в
каскада от два последователно свързани ферментатора и един постферментатор,
където се извършва същинския процес на третиране и анаеробна ферментация, при
което се отделя биогаз. Биореакторите са изпълнени като два стоманени
резервоара с ефективен V - 4000 куб.м. всеки, напълно затворени с височина на
цилиндричната част - 17.33 м. Обемът на двата биореактора е 8 000 куб.м. Във
ферментатор I постъпва и животинската тор. Всеки от двата ферментатора е с обем
3800 м3. Ферментаторите са снабдени с по 3 броя ексиентично разположени
механични бъркалки, които осигуряват ефективен топлинен обмен, серпентини за
поддържане на оптимална температура на ферментационната смес и контролно
измервателни прибори за автоматизиран контрол и управление на процес. При
стартиране на системата се добавя известно количество свежа вода към биомасата,
за да осигури хомогенност на средата при стартиране на процеса на
ферментацията. Ферментацията се води при термофилен режим в тесен температурен
профил 49.50 С - 55.50 С. При процес се отделя биогаз и вторичен продукт, наричан
„ферментационен продукт“. Ферментацията протича на два основни стадия, чрез участие
на ацидофилни микроорганизми и метанизиращи микроорганизми. При анаеробни
условия, липса на светлина и работна температура 50-55°С в биореакторите се
задейства процес на анаеробно разлагане. По време на процеса на разлагане на
органичната материя се образува биогаз, който съдържа метан /около 52 % СН4/ и
въглероден диоксид /около 40 % СО2/. Обемите на произведения биогаз варират в
сравнително широки граници в зависимост от захранващия субстрат, работната
температура, вида на биореактора и начина па захранване. Съставът и естеството
на субстрата влияят върху качеството и състава на произведения биогаз, който
средно се състои от: Метан СН4 - 45-70 %, Въглероден диоксид СО2 - 20-40 %, Сероводород
НтЗ - 0.1-1.5 %, Кислород О2 - до 1%, Водород Н2 - до 1% и Азот N2 - 1-3 %.
Във
всички стадии на анаеробното превръщане се образува вода, която нараства
количествено с протичане на процеса. Водата осигурява среда за протичане на
ферментацията. По тази причина при добавяне на ново количество суровина в
биореакторите не се налага внасяне на допълнителни количества вода.
Образуваната при ферментацията вода поддържа оптимална среда и хомогенност на
процеса. Това налага и периодично извеждане на определени количества от
получения течен субстрат /ферментационен продукт/, за да се контролира
разреждането на средата. В постферментатора с обем 3 200 куб.м. процеса на
ферментация затихва, при което се отделят и окончателните количества биогаз.
Общият
обем на системата за ферментация /двата ферментатори и един постферментатор/
възлиза на 10 800 куб. м. Този обем осигурява 72 - 80 дни време на престой на
суровините в системата, при което се постига пълна газификация на органичните
вещества и висока степен на конверсия на нишесте и скорбяла в биогаз. Освен
метан и въглероден двуокис в биогаза има следи от азот, сероводород и водород,
наситен е с водни пари, и съдържа малки количества амоняк и мастни киселини. С
цел подобряване качеството на произведения биогаз, преди постъпването му в
агрегата за когенерация, преминава през инсталация за охлаждане с цел
премахване на водната пара под формата на кондензат. От двата ферментатора и
постферментатора, отделеният биогаз се улавя и се охлажда в устройство с
наименование чилър. Последният се задвижва от електродвигател и използващ
хладилен агент фреон К.407С, разположен в два охлаждащи кръга. Полученият
пречистен от охладителната секция биогаз се транспортира, чрез тръбна система
със съответната контролна и спирателна апаратура и се впръсква директно в когенератора.
Последният представлява модулната група, състояща се от двигател с вътрешно
горене, турбокомпресор, захранван с биогаз, синхронен алтернатор, върху
антивибрационна основа, оборудван с електрическо табло за управление и система
за автоматично регулиране на вътрешното горене за контрол на емисиите. Топлинната
енергия, отделена при изгаряне на биогаза се превръща в двигателя в механична
енергия, привеждаща в действие генератор, който трансформира механичната
енергия в електрическа. Изгорелите газове от когенератора се използват за нагряване
на гореща вода, която циркулира в двата ферментатора, за да поддържат оптимален
температурен режим на работа. След отнемане на остатъчната топлина, димните
газове се изпускат в атмосферата посредством изпускащо устройство /комин/. От
постферментатора, вторичния продукт /ферментационен продукт/ постъпва в наземен
стоманобетонов резервоар с обем 100 куб.м., от където преминава в механичен
сепаратор за разделяне на течна и твърда фракции ферментационен продукт. Отделената
от сепаратора твърда фракция постъпва на открита площадка с трайна настилка,
където се съхранява. Течната фракция се събира първоначално в буферен
стоманобетонов резервоар с обем 50 куб.м. и с центробежна помпа се прехвърля за
съхранение в стоманен вертикален резервоар с обем 4000 куб.м. Периодично двете
фракции ферментационен продукт се товарят на МПС и се изнасят от площадката.
Използват се за наторяване на земеделски земи и рекултивация на нарушени
терени, депа и хвостохранилища. И двете фракции на ферментационният продукт
притежават високи хранителни свойства.
По
техническите разчети на инсталацията заложеното количество входяща суровина
гарантира производство на около 700 м3/час биогаз при предвидена концентрация
на метан около 52 %. С това количество подадена биогаз към когенератора се
очаква: Изходна ел.мощност - 1 487 kW, Топлинна мощност ~ 900 MWt, която ще се използва за
поддържане на необходимата температура на биореакторите. Газовият когенератор е
с номинална електрическа мощност 1 487 kW, обороти 1 500 ob/min, номинално напрежение 400 V,
честота 50 Нz.
Монтираните
системи контролират и осигуряват пълно пречистване на отработените газове до
нива в съответствие с директивите на производителя/ОЕ. Системата за управление включва
постоянен контрол на операциите в централа на място и дистанционно. Използваният софтуер за автоматично
архивиране на данни следи параметрите температура, производство на биогаз, ел. енергия
и др. Аварийното
захранване на централата е с дизелов електрически агрегат. За недопускане отделянето на газ в атмосферата,
в случай на отказ или продължително спиране на когенератора, системата за безопасност се включва
автоматично преди газа да бъде изпуснат
от клапана за максимално налягане. Предвидено е изгаряне на газа в котел за
подгряване на вода или се включва свещта /факела/ за автоматично изгаряне.
Според вещото лице течните
животински торове се зареждат във ферментаторите, директно от цистерните, с
които се доставят чрез гъвкава тръбопроводна връзка и помпа. Съгласно одобрения
технологичен проект, течните торове следва да бъдат изсипвани в специална вана
с наименование - перколатната вана. Този метод на работа обаче е променен
съгласно предписание на РИОСВ Пловдив, указващо да не се използва перколатната
вана за зареждане с тор в течна фаза. Съгласно
установената технология на работа доставката на животинска тор се извършва по
предварително утвърдена схема, със специализиран транспорт от одобрени
доставчици /ферми, регистрирани като ветеринарни обекти в БАБХ/. Животинската
тор се разтоварва директно във ферментатор I посредством помпена линия. За
целта автоцистерната се позиционира до помпена станция, гумите и щуцера на
транспортното средство се обработват с дезинфектант. С помощта на мека връзка
се свързва МПС с нагнетателна помпа, с която течната животинска тор постъпва
във ферментатора. След разтоварване, меката връзка се измива и обработва с
дезинфектант. Автоцистерната напуска обекта.
След приключване на технологичния
процес, ферментационния продукт се складира за съхранение в метален резервоар с
вместимост 4 500 куб. метра. На основание договорни отношения с различни
земеделски производители, ферментационния продукт се извозва от централата и се
използва като биотор в земеделието.
Видно
от заключението на вещото лице в конкретният случай производството на биогаз
протича в анаеробна среда, без връзка е атмосферния въздух и не изисква наличие
на биофилтри. Всички съоръжения, където се образува, третира и изгаря биогаз са
капсуловани и не се очаква формиране на неорганизирани емисии от самата
инсталация. Биогазът, получен в процеса на ферментацията, се подава за директно
изгаряне в когенератора, без да се съхранява на площадката. В случай на
неработещ когенератор, формираният биогаз се изгаря на факел. В проектната
документация за въвеждане на обекта в експлоатация не е предвидено използване
на биофилтри. Биореакторите представляват херметично затворени и топлоизолирани
резервоари. Чилъра за охлаждане на получения биогаз е стандартно съоръжение,
напълно капсуловано, недопускащо емисия на флуорирани парникови газове или
вещества, нарушаващи озоновия слой. Отпадъчните горивни емисии, отделяни от
когенератора се пропускат през каталитична система, монтирана непосредствено
след газохода. В полученият след ферментация в биогазовите инсталации тор е с
по-ниско съдържание на съдържащите се в него ароматните съединения. Силно
миришещите вещества са обработени и полученият тор практически не мирише. При
правилно и напълно протекла ферментация според вещото лице не би трябвало да се
отделят неприятни миризми. Прилаганата в централата технология на работа не
предполага формирането на миризми н тяхното разпространение в атмосферата. В
проектната документация на централата, не са налице предвидени конкретни мерки
за елиминиране на миризми. Спазването на всички изисквания на прилаганата
технология е техническият и експлоатационен модел за недопускане на
разпространение на миризми извън границата на площадката.
Установи
се по делото, че в инвестиционния проект на централата не е предвидено
покриване на перколатна вана и дробилната машина (хопер).
От
пускането на централата в редовна експлоатация са предприемани различни
дейности за недопускане разпространение на миризми в атмосферата /респективно
извън работната площадка на централата/. Всички дейности са извършвани съгласно
предписания на РИОСВ - Пловдив, а именно:
Затваряне
с капаци на всички шахти за измивни води, намиращи се на площадката:
Покриване
на перколатна вана;
Покриване
на басейните за товарене на течен биотор /който след това се разпръсква по
земеделски земи/;
Въведена
е промяна в технологията за зареждане на различните течни животински торове.
Възприет е начин на работа с директно зареждане на ферментаторите от цистерната,
с която се доставя суровината, като е премахнат процеса на разтоварване на тор
в течна фаза в перколатна вана или на друго място на площадката на централата.
Съгласно
констатациите на РИОСВ - Пловдив при извършена комплексна проверка на
04.09.2018 г. покритата перколатна вана не се използва за съхранение на торова
маса. Доставката на животинска тор се извършва по утвърдена схема, със
специализиран транспорт от одобрени доставчици. Разтоварването на животинската
тор се извършва, като автоцистерната се подвързва с мека връзка към помпа,
която подава тора директно към ферментаторит. На площадката не се съхранява
торова маса. Перколатната вана и шахтата при съда за събиране на течната
фракция са с ненарушена цялост на виниловото покритие.
При извършена проверка на
10.10.2019 г. на дружеството е дадено задължително предписание с КП № 8922
10.10.2019 г. на РИОСВ - Пловдив, а именно: „Да се поддържа в изправност
покритието на перколатната вана с цел осигуряване на минимизиране и
предотвратяване емитирането на миризми от нея“, със срок на изпълнение
постоянен и отговорник за изпълнение - управителят на дружеството. Вмененото
задължение на управителя на дружеството чрез постоянно поддържане на покритието
на ваната в изправност се явява мярка за елиминиране на потенциално източници
на миризми на площадката.
Във връзка с постъпил сигнал,
подаден на 05.06.2020 г., свързан с оплакване от обгазяване на с. Труд от
биогаз инсталация с „фекална миризма“ е извършена извънредна проверка от РИОСВ
Пловдив, отразена в Констативен протокол № 0009544/05.06.2020 г. При проверката
се установява, че наземният стоманобетонен резервоар или т. нар. перколатна
вана с вместимост около 100 куб. м., намираща се до смесителя (хопера) се
ползва в производствения процес на инсталацията, като половината от обема
ѝ е запълнен. В перколатната вана са налични измивни води от площадката,
сокове (остатъчна суспензия) от хопера, животинска торова маса и други течни
материали. Върху ваната не с поставено покривното съоръжение и тя се ползва открита.
Металната конструкция на ваната и виниловото покритие са демонтирани от
неземния бетонов резервоар (вана) и не са в изправност. Съоръжението не е монтирано
към перколатната вана, където трябва да изпълнява функцията, за която е
предназначена. Съоръжението за покриване на ваната е негодно за употреба. Като
около ваната е констатирана миризма „характерна за производствената дейност“. В тази
връзка на 05.06.2020 г. с кмета на с. Труд
- свидетелят по делото К.М. - е направена проверка в района на биогаз
инсталацията и с усетена миризма характерна за производствения процес на
централата. Проверката е отразена в КП № 0009665/05.06.2020 г.
На 02.07.2020 г. във връзка с
подаден сигнал е извършена извънредна проверка, отразена в КП № 0009176 от
експерти на РИОСВ - Пловдив, които при първоначален външен обход около обекта
са установили, че част от ваната е открита. При обхода па района е усетена
миризма характерна за производствената дейност на обекта, с различен интензитет
и сила, в зависимост от посоката на вятъра. Дадено с предписание да не се
допуска разпространение на миризми извън границите на работната площадка е
постоянен срок на изпълнение.
Във връзка с подаден сигнал на
05.08.2020 г. в РИОСВ – Пловдив, свързан с оплакване от обгазяване на с. Труд
от биогаз инсталацията е извършена незабавна съвместна проверка от експерти на
РИОСВ Пловдив и Областна администрация — Пловдив. При проверката е направено
обследване на района с. Труд, общ. Марица, като с установена миризма,
характерна за производствения процес в обект „Централа за производство на ел.
енергия чрез индиректно използване на биомаса“. Миризмата се разпространява на
запад към населеното място и е усетена от всички присъстващи на проверката.
На 15.09.2020 г. е извършена
проверка, отразена в КП № 0009824/2020 г., по повод подадени множество сигнали
в РИОСВ -- Пловдив, свързани с неприятна миризма в с. Труд с посочен източник
„Централа за производство па ел. енергия чрез индиректно използване па
биомаса". При проверката е установена силна специфична миризма от
съхраняваната птича зор. Птичата тор се съхранявала на открито на площадката на
централата. Миризмата се разпространява около централата и в с. Труд по
главните улици. Същата е с различен интензитет и сила в зависимост от посоката
ни вятъра.
При извършена проверка на
09.10.2020 г., отразена в КП № 0010079/09.10.2020 г., е извършен обход, с
обследване на миризми по границите на площадката на „Централа за производство
на ел. енергия чрез индиректно използване на биомаса“. Установено с, че част от
наземния стоманобетонен резервоар или т. нар. „перколатна вана“ е покрита с
метални капаци и винтово покритие, друга част от нея не е покрита. В
перколатната вана е налично количество течност с кафяв цвят и интензивна
миризма, която се усеща на площадката. В района на сепаратора, а именно
площадката за събиране на твърда ферментационна фракция е усетена миризма на
торова маса, въпреки че същата е бетонирана и в момента на проверката е била
измита и не е констатирано наличие на твърда ферментационна фракция.
Резервоарът за съхранение на течната ферментационна фракция с вместимост около
4500 куб. м. работен обем е открит. Двата бокса за съхранение на биомаса
(сорго, трегикале, царевичен силаж, трици и др. селскостопански култури) са
открити, като в момента на проверката са били запълнени на около 50 % със
суровина. Бункерът за зареждане на селскостопанската биомаса със система за
надробяване и смесване между твърдо и течно вещество, наречен хопер също е бил
открит. В момента на проверката в хопера е имало налично количество биомаса,
разстлана около него и по площадката. В района около когенератора е усетена
интензивна миризма, наподобяваща сяросъдържащи съединения.
С оглед така установеното при
тези проверки, контролните органи са приели, че формираните газови емисии от
процесите по съхранение на суровини и течна фракция от ферментационния продукт
се изпускат разсредоточено, като: не с осигурено трайно покриване па
перколатната вана, в която се съхраняват част от входящите суровини за
ферментаторите и свързаното с това отвеждане на формираните емисии за
пречистване в биофилтър, не е осигурено покриване па резервоар за съхранение на
течна фракция от ферментационния продукт и отвеждане на формираните емисии за
пречистване в биофилтър, на площадката са осигурени два открити бетонови бокса
за съхранение па силаж, който се използва като суровина за анаеробната
ферментация. Откритите площадки за силаж са източник па емисии на миризми. На
площадката е осигурен открит бункер за зареждане на селскостопанската биомаса,
със система за надробяване и смесване между твърдо и течно вещество, наречен
хопер. Откритият бункер за зареждане на селскостопанската биомаса, със система
за надробяване и смесване между твърдо и течно вещество е източник на емисии на
миризми.
Съгласно препратено на РИОСВ
Пловдив от Министерство на околната среда и водите на 09.10.2020 г. писмо с вх.
№ М-494-1/09.10.2020 г. от Министъра па здравеопазването се установява, че в
Министерство на здравеопазването са постъпили жалби и сигнали на жители на гр.
Нова Загора и на с. Труд, община Пловдив относно създаване на дискомфорт и
отделяне на неприятни миризми от дейността па ситуираните в населените места
централи за производство на електроенергия от биогаз. В периода 02.10.2020 г. -
06.10.2020 г. в МЗ отново с постъпил сигнал и от Областния управител на област
Пловдив във връзка с производствената дейност на централата за производство на
електроенергия от биогаз в с. Труд. От писмото на министъра на здравеопазването
ставало ясно, че е необходимо да се предприемат незабавни действия за опазване
на физическото и психическото здраве на гражданите и тяхното социално благополучие.
Министърът на здравеопазването подкрепял изразено становище на учените по
отношение на влиянието, което оказват върху физиологичното и психосоматичното
състояние на човешкия организъм миризмите (одоранти) с постоянен или персистиращ
характер, излъчвани в жизнената среда най-често от дейността на различни
производствени дейности.
Изхождайки от тази основа и като
е приел, че опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се
гарантира от държавата, ответникът - Директорът на Регионална инспекция по
околната среда и водите Пловдив – е достигнал до извод, че разпространяването
на миризми в района на с. Труд от дейността на инсталацията води до създаване
на риск за здравето на хората, поради което било „необходимо да се предприемат
предпазни и превантивни мерки, с които да се защити здравето на хората при
изменение в качеството на атмосферния въздух в резултата на различни дейности“.
С цел преустановяване увреждане на здравето на хората и предотвратяване на евентуално
значително увеличаване на риска за човешкото здраве, на основание чл.33в, ал.1,
вр. чл.33а, т.2 и чл.33б, ал.1, т.1 от ЗЧАВ издал процесната заповед, с която е
наложена принудителна административна мярка – спиране, считано от датата на
връчване на настоящата ПАМ дейността на Централа за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно използване на
биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kW и топлинна мощност
900 kWh, собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД, находяща се в местност „Тънкия
път“ в поземлен имот с идентификатор 73242.172.115 по КК на с. Труд. общ.
Марица, обл. Пловдив. Срокът на действие на ПАМ е: „до писмено потвърждение от РИОСВ-Пловдив,
че дружеството е предприело необходимите мерки за недопускане при никакви обстоятелства
на миризми и газови емисии от процесите на съхранение на суровини и течна
фракция от ферментационния продукт и след потвърждение от министъра на
здравеопазването, че липсва опасност за здравето на хората“. Заповедта е приведена в изпълнение и централата е
изведена от експлоатация. Срещу заповедта е подадена жалба пред съда.
Видно от заключението на вещото
лице по допуснатата по делото и изготвена техническа експертиза при извършените
на 03.06.2021 г. и 14.06.2021 г. проверки /оглед/ на место на площадката на
„Централа за производство на електрическа енергия чрез индиректно използване на
биомаса с комбиниран цикъл“ в землище с. Труд, ВЛ е констатирало, че наземният
стоманобетонен резервоар /перколатна вана/ е покрит с метална конструкция,
трайно захваната за стоманобетонните стени на резервоара. Металната конструкция
е покрита /обшита/ със рифелована поцинкована ламарина по три от страните
оформящи околната повърхност на конструкцията /две странични стени и гръб/ и
хоризонталната покривна повърхност. Лицевата страна на резервоара /перколатната
вана/ е затворена с метална конструкция от алуминиев профил, оформяща три каси
и три отваряеми повърхности /врати/. Вратите са изработени от алуминиев профил
и РVС
плоскости със затварящ механизъм, осигуряващ плътно прилепване на отваряемата
част върху касата. Отваряемите части осигуряват функционален достъп за
използване на ваната по предназначение /зареждане с изходна суровина/. Върху
басейните за товарене на течен биотор /два броя/ е изпълнена метална
конструкция от стоманен профил трайно захванати за бетонната основа със
заваръчни връзки. Покриването на басейните за товарене на течен биотор се
осъществява с винилово платно, разстилано върху металната конструкция, когато
съоръжението не се използва по предназначение. Ферментационният продукт със
сухо вещество около 8-10 % директно се извозва за наторяване на земеделски
площи, без да се съхранява на площадката на централата. Откритата площадка с
трайна бетонова настилка за съхраняване на отделената от сепаратора твърдата
фракция, е измита и не се използва по предназначение. Стоманеният вертикален
резервоар с обем 4 000 куб.м., предназначен за съхранение на течната
ферментационна фракция, не се използва по предназначение. Същият е отворен,
като са демонтирани четири платна в основата на металната конструкция на
съоръжението. Металните стени и основата от трайна бетонна настилка на
резервоара са почистени от съхранявания ферментационен продукт. Предвидено е
изграждане на плътно покритие на хоризонталния стоманен резервоар за съхранение
на течна фракция ферментационен продукт. Ферментационният продукт подлежи на
постоянен мониторинг за наличие на тежки метали и патогенни микроорганизми,
като се правят периодични анализи в акредитирана лаборатория. Резултатите от
тези анализи се изпращат до РИОСВ - Пловдив. Представени са доклади за
охарактеризиране на ферментационен продукт за месеците — януари, февруари и
март 2017 г. с протокол от изпитване № Е 539А от 18.04.2017г. на лаборатория
„СЖС България“ ЕООД, както и декларация за съответствие на качеството на
ферментационния продукт. Доклади за охарактеризиране на ферментационен продукт
от акредитирани лаборатории за първо и второ тримесечие на 2018 г. с протоколи
от изпитване, както и декларации за съответствие на качеството на
ферментационния продукт. Ферментационният продукт не съдържа химични елементи,
които следва да бъдат пречиствани. Течната фракция от ферментационния продукт
не следва да бъде пречиствана през биофилтър.
Пак според вещото лице процесите
по съхраняване на биомасата на открита площадка биха могли да образуват
неорганизирани прахови емисии, основно в горещи летни дни при ниска влажност на
суровините и наличие на силен вятър. По технология, когато не се извършва зареждане
на хопера, биомасата се съхранява покрита с платнище, което препятства
образуването на прахови емисии. Няма изискване бетонните блокове за съхранение
на силаж и слама да бъдат покрити с определен вид конструктивно съоръжение
/покрив, навес/. Клетките за съхранение на твърда суровина /слама, силаж/ са
покрити с метална конструкция от стоманен профил, трайно захваната за
стоманобетонните стени, оформящи конструктивно двете силажни клетки. Металната
конструкция е покрита /обшита/ със поцинкована ламарина, като оформя
хоризонталната покривна повърхност. Лицевата страна на силажните клетки е
затворена с метални врати, изпълнени от метална конструкция от стоманен профил
и поцинкована стоманена ламарина. Вратите на помещенията осигуряват
функционален достъп за използването им по предназначение, работа е челен
товарач, за транспортиране на суровина до хопера. В техническата документация
не се установява изисквания за покриване на открития бункер с наименование
хопер. Откритият бункер за раздробяване и зареждане с твърда изходна суровина
/дробилна машина, хопер/ е покрит. Покривното съоръжение е изпълнено е метална
конструкция изработена от стоманен профил и стоманена ламарина. Конструктивно е
решен като три независими повърхности /затварящи хоризонтални капани/ е
електромеханично задвижване и дистанционно управление.
В тази връзка по делото е представен
и КП № 0010435 от 03.06.2021 г. на РИОСВ Пловдив, от който е видно, че е
изградено трайно покритие на перколатната вана с метална конструкция, върху
хопера са поставени три броя метални капаци, силажните ями са покрити с плътна
метална обшивка и поставени метални врати, а хоризонталния стоманен резервоар е
празен и почистен.
В хода на съдебното производство
бяха допуснати и изслушани трима свидетели – К.Т.М. *** от месец ноември 2015
г. и към настоящия момент, А.Т.М. – жител ***, член на Инициативния комитет,
създаден, за да се бори срещу работата на биоцентралата в с. Труд и Д. В. Х. -
шофьор във фирма „Фаст логистикс“, която се занимава с превозване на биоторове
и силажи за централата.
Свидетелят
М. заяви, че миризмите, които се изпускат от централата, около 2/3 от селото ги
усещат и са смесени неприятни миризми – от оборски тор, животински миризми. От
селскостопанските дворове били специфични миризми, от централата били различни
от тях. Били по всяко време на денонощието, основно в тъмната част на
денонощието, през деня рядко, зависило от посоката на вятъра - ако духа към
селото. Нямало вероятност тези миризми да са причинени от друг източник, понеже
лично ги констатирал много пъти, като ходил до централата да ги проверява.
Според М. в централата имало една вана - от нея основно се разнасяли миризмите,
от един уред – деджестиф и от клетки, в които се разтоварва суровината, като
бил забелязал, че като започне да се товари от суровината да се зареждат
машините, тогава се разнасяла миризмата. Той лично бил свидетел, че на ден
минават между 10-20 цистерни, свързани с централата и след тях пет минути се „разнасял
аромат“. Тези цистерни влизали, зареждали, разреждали, изпразвали и след тях се
носил „аромат“. Те изпразвали от централата отпадните вещества и ги разхвърляли
по полето, така че и по нивите била същата миризма. Заяви, че жители на селото
му казали, че две седмици преди заседанието (то е проведено на 14.05.2021 г.) пак
мирише.
Според свидетелката М. миризмите са
много задушливи – миризма на тор, на развалено, на развалени меса дори. Откакто
били открита централата и се започнали всички тези производства, се започнали и
тези миризми. Последните месеци, като не работила централата, имало огромна
разлика и се дишало по-спокойно. Ходила до централата и имало една открита
вана, която „адски много миришеше, в нея се изсипват всички остатъци, които с
камионите се доставят на тази биоцентрала“. За шум, вибрации и миризми подавали
сигнали, както и за превозните средства за централата, по които течела урина и
кръв по шосето, покрай детската градина, здравното заведение, училището и кметството.
Потвърждава, че се изхвърля остатъчният материал от централата по нивите, като
собствениците на тези ниви сами искали да се торят, защото било безплатно, но
„те просто не са се замисляли какво правят“.
Свидетелят Х. заяви, че като шофьор
във фирма „Фаст логистикс“, се занимава с превозване на биоторове, силажи във
всички централи, не само в с. Труд. Превозвали го от селскостопански ферми,
кравеферми с херметически затворени цистерни, които били специализирани за тази
дейност. За село Труд единственият път до централата бил през селото. В
централата се разтоварвало: „в баката, директно в съда“, който бил херметически
затворен, извеждал се един маркуч с помпа, като се закачала цистерната за него,
цистерната имала епруветка и нивомер, който, като свърши тора, шофьорът
издухвал маркуча, в който нищо не оставало и затварял капачките на цистерната.
Източвали отработеното по същия начин – с маркуч пак се закачали и имало
земеделски производители в с. Труд, които искали да им се наторяват нивите. Не
знае да е ръсено по пътя от камионите, като механици във фирмата следели за
тяхната изправност. Счита, че миризмата и на централата, и в кравефермата е
една и съща - оприличава я на оборска тор.
При така установено, съдът
достигна до следните правни изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК,
настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен
орган с териториална, времева и материална компетентност. Процесната заповед
отговаря на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста ѝ са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното
деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната
административна мярка.
Заповедта
обаче не е съобразена с материалния закон и неговата цел, а освен това са
допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването ѝ.
Съгласно чл.22 ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл.33а, ал.1 ЗЧАВ: „Министърът
на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице прилага
принудителни административни мерки в случаите на:
1. аварии, предизвикани от
действия или бездействия на оператори на обекти и територии;
2. възникване на непосредствена
опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето
или имуществото на хората.“
Разпоредбата на чл.33б, ал.1, т.1
ЗЧАВ сочи, че една от принудителните административни мерки е временно
спиране или ограничаване дейността на операторите на инсталации. Съгласно чл.
33в, ал.1 ЗЧАВ: „Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана
заповед на компетентния орган по чл. 33а“, като ал.2 сочи, че: „Със
заповедта за прилагане на принудителните мерки се определя подходящ срок за
изпълнението й. Принудителните административни мерки се прилагат до
отстраняване на причините, довели до тяхното прилагане“.
В конкретния случай съдът намира,
че по делото по безспорен начин се установи, че в хода на дейността си по
производство на ел. енергия от биомаса, централата в село Труд отделя в
атмосферата специфични миризми. Това се случва не по време на самия
технологичен процес, тъй като съгласно заключението на вещото лице през цялото
време газът, който се образува и който се използва като гориво в генератора, е
затворен в контролирана среда, като при спазване на техническите и
технологичните изисквания не би трябвало да се отделя миризма. Според вещото
лице също така крайният продукт - биологичният продукт, вкл. и течният, и
твърдият, на практика почти не мирише, в него няма неприятна миризма, защото е
обработен, всички т. нар. ароматни съединения са разградени до степен такава,
че той е нискоактивен като мирис. Затова и самото вещо лице прави заключение,
че от самите суровини идва миризмата, както и от зареждането, което макар и да
протича кратко във времето, теоретически, а явно и на практика е възможно да
отделя миризми. В тази насока са и показанията на свидетелите по делото –
кметът на село Труд - К.М. и А.М. – жител ***. Те ясно посочват и конкретните
източници на миризмата в централата – перколатната вана, хопера и силажните
клетки. Ето защо всички доводи в жалбата, че не е установено, че източникът на
миризми е централата, както и че миризмата може да е от съседни ферми, дворове,
земеделски земи или канал, са неоснователни. На първо място по делото по
безспорен начин се установи, че няма как миризмата на оборски тор и силажи да е
същата като тази в централата. Това е така, тъй като централата оперира с голям
брой продукти, извън оборската тор, между които и отпадъци от различни
промишлености – хлебна, сладкарска, също
така субпродукти от производство на пиво, вина, етерично маслена индустрия и
др.; включително и биомаса от твърди битови отпадъци, биомаса от отпадъци
резултат от жизнената дейност на човека и животните; вторична дървесина -
опаковки, строителни отпадъци, мебели и др. Очевидно е, че дори и без
експертиза по делото в тази насока, няма как да се сложи знак на равенство
между миризмата на оборска тор и различните миризми, които се отделят при разлагането
на всички други отпадъци, посочени по-горе. На следващо място няма как и да се
приеме, че източник на тези специфични миризми са и нивите около село Труд,
които се наторяват от отпадъците от производството в централата. Това е така,
защото както посочи вещото лице крайният продукт - биологичният продукт, вкл. и
течният, и твърдият, на практика почти не мирише, в него липсва неприятна
миризма, защото е обработен, всички т. нар. ароматни съединения са разградени
до степен такава, че той е нискоактивен като мирис. Не се събраха и
доказателства, че източник на миризми може и да е минаващият наблизо канал.
Така, при анализ на всички доказателства по делото по безспорен начин се
установи, че източникът на миризми са суровините, с които се зарежда
централата, част от които се съхраняват на територията на нейната
площадка. Тук е важно обаче да се
направи едно уточнение. Вярно е, че цистерните, превозващи биомасата, които
имат за крайна точка централата, минават през село Труд, при което няма причина
да не се кредитират показанията на свидетелите М. и М., че от тях се разнася
миризма, както и по-лошото – изтичат течности – урина, кръв и т.н. Следва обаче
да се отбележи, че макар и да доставят суровини на централата, тези цистерни не
са собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД, а на различни други дружества, техни
доставчици, за което се събраха и доказателства в хода на делото. При това
положение е ясно, че няма как дружеството да бъде държано отговорно за
действията по транспортиране на биомасата на своите доставчици. Съвсем отделен
е и въпросът защо е разрешено изграждането на централа на място, не само в непосредствена
близост до населено място, но и с единствен достъп до нея през самото населено
място. В крайна сметка съдът намира, че при съхранението на суровини,
дружеството очевидно не взема необходимите мерки за предотвратяване отделянето
на миризми при разлагането им. По отношение на доводите в жалбата, че липсва
нормативна забрана за отделянето на миризми, съответно няма как те да влияят на
човешкото здраве, следва да се отбележи, че съгласно чл.58 от ЗООС: „Лицата,
чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, са длъжни да
осигурят преработването, рециклирането и обезвреждането им по начин, който не
застрашава човешкото здраве, и да използват методи и модерни технологии, които:
1. не водят до увреждане или риск
за компонентите на околната среда;
2. не предизвикват допълнително
натоварване на околната среда, свързано с шум, вибрации и миризми.“
Видно е, че е законодателно закрепено задължението да не се предизвиква допълнително натоварване на околната среда от миризми. Съвсем отделен въпрос е, че в атакуваната ПАМ липсва позоваване на този законов текст. А по отношение влиянието на миризмите най-често върху психичното здраве на хората, изследванията в тази насока са многобройни и всички акцентират на това, че вредни последствия са налице. Затова и обстоятелствата, послужили за основание за налагането на процесната ПАМ, според съда са установени по категоричен начин.
Издадената
заповед за налагане на ПАМ обаче се явява незаконосъобразна, поради несъответствието
ѝ с целта на закона и съществени нарушения на административно-производствените
правила. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии
за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Налагането на принудителна
административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в спиране дейността на
централата, очевидно води до извод, че е налице хипотезата, касаеща
преустановяване на нарушението, състоящо се в отделяне в околната среда на
миризми. Това води обаче до въпроса какъв нормативен акт точно е нарушило
дружеството, след като например разпоредбата на чл.58 ЗООС не е намерила място
в атакуваната заповед. Видно е, че навсякъде в мотивите се сочи отделяне на
миризми в околната среда, но липсва посочване на нарушена разпоредба в
съответствие с тези изложени обстоятелства. Това определено затруднява защитата
на дружеството и го поставя в невъзможност да установи какво точно нарушение е
извършило, поради което му се налага ПАМ за преустановяването му, за да
организира адекватно защитата си. Следва в тази насока да се отбележи и още
нещо много важно – след като години наред именно РИОСВ Пловдив в цитираните
по-горе решения - Решение
за преценка необходимостта от ОВОС № ПВ-36-ПР от 08.06.2012 г., Решение за
преценка от необходимостта от ОВОС с изх. № ОВОС-185/12 от 24.06.2014 г., Решение
за преценка необходимостта от ОВОС с изх. № ОВОС-185/26 от 04.03.2015 г. и
Решение за преценка необходимостта от ОВОС с № ПВ-140-ПР от 07.08.2017 г.
приема, че няма нужда да се извършва ОВОС по отношение дейността на централата,
като с Решение № 09-ДО-1092-00 от 18.06.2015 г. на дружеството-жалбоподател е
разрешено да извършва дейности с код R3, R10 и R13 по третиране на животински
изпражнения, урина и тор, включително постелна слама и отпадъчни води до
30 000 т. годишно, след като в писмо с изх. № ЕП-1022/05.10.2017 г.,
подписано от Директора на РИОСВ Пловдив до Зам. министъра на здравеопазването,
с копие до МОСВ и Инициативния комитет на жителите от с. Труд, се сочи, че са
извършвани проверки по сигнали и: „При проверките не са установени миризми на
територията на селото, характерни за дейността на централата“, а по-нататък
именно в посоченото писмо (на л.470-472 от том II
по
делото) се акцентира, че потенциален източник на тези миризми е възможно да са
животновъдните обекти в селото или заустването на фекални води от селото в река
Пясъчник (линия на защита на дружеството и в настоящото производство), при все,
че именно РИОСВ Пловдив в същото това писмо твърди, че не са налице миризми от
дейността на централа, но все пак от оператора били предприети мерки за
елиминиране на „вероятността“ за наличие на миризми, та на фона на подобно
дългогодишно толериране на централата от страна на РИОСВ Пловдив, изведнъж е
издадена процесната заповед за спиране на дейността. В нея като правно
основание е посочена разпоредбата на чл.33а, ал.1 ЗЧАВ съгласно която: „Министърът
на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице прилага
принудителни административни мерки в случаите на: 1. аварии, предизвикани от
действия или бездействия на оператори на обекти и територии; 2. възникване на
непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за
увреждане на здравето или имуществото на хората.“
Очевидно е в случая, че не става
дума за авария и единствената възможна хипотеза е по т.2 - възникване на
непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за
увреждане на здравето или имуществото на хората. Административният орган обаче не
е изложил конкретни мотиви каква е тази „непосредствена опасност“ и кога
евентуално е възникнала, особено на фона на дългогодишните твърдения на същия този
орган, че такава опасност липсва. От доказателствата по делото е видно, че централата
оперира от 2015 г., като до цитираните проверки през 2020 г., когато е „усетена“
миризмата вече и от служителите на РИОСВ Пловдив, тя не е променяла начина си
на работа. Нещо повече – в делото на л. 654-655, том II
например
е налично писмо с изх. № 10-157-1/25.09.2020 г. от Директора на РЗИ Пловдив до
Директора на РИОСВ Пловдив, с копие на кмета на село Труд, в което се сочи, че
на 23.09.2020 г., т.е. малко преди издаване на процесната заповед, служители на
РЗИ Пловдив съвместно с кмета на село Труд са извършили обход около централата,
като: „По време на проверката не са усетиха миризми от дейността на
биоцентралата, включително и в непосредствена близост до обекта“. В същото
време в заповедта се цитира писмо на Министъра на здравеопазването от 09.10.2020
г., от което било видно, че следва да се предприемат незабавни действия за
опазване здравето на гражданите. Не става ясно в каква субординация се намират
Министъра на здравеопазването и Директора на РИОСВ Пловдив, но очевидно това
писмо е послужило за основа за издаването на процесната заповед, щом и се
цитира в нея.
Това
води до въпроса какви са мотивите за налагането на ПАМ от страна на
административния орган. При упражняване на правомощията си, последният действа
при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи
единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите
на оперативната самостоятелност. Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение (макар и в случая, както се посочи по-горе
какво точно е това противоправно поведение да остава неясно от заповедта с
оглед липсата на посочени конкретно нарушени законови разпоредби) и
обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, тя се
налага с определен срок. Определеният срок за налагане на ПАМ в случая е „до писмено потвърждение от РИОСВ-Пловдив,
че дружеството е предприело необходимите мерки за недопускане при никакви обстоятелства
на миризми и газови емисии от процесите на съхранение на суровини и течна
фракция от ферментационния продукт и след потвърждение от министъра на
здравеопазването, че липсва опасност за здравето на хората“.
В
обжалвания акт не са изложени никакви мотиви, позволяващи преценката на подобно
определения срок за съответствието му с целта на закона. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 33а,
ал.2 ЗЧАВ: „Със заповедта за прилагане на принудителните мерки се определя
подходящ срок за изпълнението й. Принудителните административни мерки се
прилагат до отстраняване на причините, довели до тяхното прилагане“. Видно е,
че законодателят ясно е посочил, че се определя „подходящ срок“, както и, че принудителните
административни мерки се прилагат до отстраняване на причините, довели до
тяхното прилагане. Това налага извод от една страна, че ако не се определи
конкретен срок с точна продължителност, то поне този срок следва да е
определяем, а от друга страна – да са налице ясни критерии въз основа, на които
да е се приеме, че евентуално причините, довели до налагането на принудителните
административни мерки, са отстранени. На първо място в атакуваната заповед не
само липсва определен срок, но и самият срок е неопределяем. Продължителността
му е поставена от изготвянето на „писмено потвърждение“ от РИОСВ-Пловдив, че дружеството
е предприело необходимите мерки за недопускане при никакви обстоятелства на миризми
и газови емисии от процесите на съхранение на суровини и течна фракция от
ферментационния продукт и след „потвърждение“ от министъра на здравеопазването,
че липсва опасност за здравето на хората. Веднага следва да си зададен няколко
въпроса – компетентни ли са тези органи (РИОСВ-Пловдив и министъра на
здравеопазването) да издават подобни потвърждения, в каква процедура следва да
ги издадат и в какви срокове след евентуалното отстраняване от страна на
дружеството на твърдените нарушения. Липсата на отговор на който и да е от тези
въпроси означава, че срокът за налагане на ПАМ е неопределям и съответно
принудителната административна мярка се превръща в административно наказание,
за налагането на което е предвиден друг ред. Така например Министърът на
здравеопазването категорично няма правомощия да издава подобно „потвърждение“,
липсва и процедура и срокове за това. Именно в тази насока е и изразено
становище от Министерството на здравеопазването в писмо с изх. №
26-00-644/15.03.2021 г. (л.309-312 от том I
по
делото) до управителя на дружеството-жалбоподател, с копия до МОСВ, РИОСВ
Пловдив и РЗИ Пловдив, че: „МЗ няма нормативноопределени правомощия и не може да вземе отношение, както и да се
произнесе по административен акт, издаден от друг орган, в чийто компетентности
и правомощия е взимането на решения по определен казус, в конкретния случай по
въпроси, свързани с опазване на околната среда“. В тази насока доводите в
жалбата, че поставянето на преустановяване на действието на ПАМ от даването на
подобно „потвърждение“, което МЗ не може да даде и това би довело до
административен произвол, могат изцяло да бъдат споделени. Дори само поради
поставянето на подобно изискване към продължителността на действие на ПАМ,
което не е обвързано с нормативноскрепени правомощия на МЗ, прави процесната
заповед незаконосъобразна. Нещо повече – дори
и срокът на действие да беше определен само до „изготвянето на писмено
потвърждение от РИОСВ-Пловдив, че дружеството е предприело необходимите мерки
за недопускане при никакви обстоятелства на миризми и газови емисии от процесите
на съхранение на суровини и течна фракция от ферментационния продукт“, следва
отново да си зададем въпроса в каква процедура се изготвя подобно писмено
потвърждение и въз основа на какви законови разпоредби и критерии. Освен това
прави впечатление, че от една страна се сочи, че следва дружеството да е
предприело необходимите мерки за недопускане при никакви обстоятелства на миризми,
но не става ясно какви конкретно трябва да са тези мерки – в тази насока също
липсват мотиви, както и дали в крайна сметка тези мерки следва да са ефективни
или само да се предприети някакви символични такива. Най-общото посочване –
„необходимите мерки“ оставя възможност за субективно тълкуване дали евентуално предприетите
мерки от дружеството са в достатъчна степен ефективни да предотвратят
отделянето на миризми. За да бъдат пък ефективни тези мерки от своя страна,
това предполага след извършването на конкретните действия от страна на
дружеството, централата да се приведе в работен режим, за да се извърши контрол
дали те са ефективни. При положение обаче, че централата е спряна и не работи
до вземането на мерки, то е очевидно е, че подобна проверка, която изисква
работеща централа, не може да се извърши адекватно. Получава се своеобразен
„Параграф 22“. На следващо място например по делото към момента има приложени
доказателства - КП № 0010435 от 03.06.2021 г. на РИОСВ Пловдив, от който е
видно, че е изградено трайно покритие на перколатната вана с метална
конструкция, върху хопера са поставени три броя метални капаци, силажните ями
са покрити с плътна метална обшивка и поставени метални врати, а хоризонталния
стоманен резервоар е празен и почистен, т.е. по същество мерки са „предприети“,
като обаче няма данни РИОСВ Пловдив да е изготвила „писмено потвърждение“, че дружеството
е предприело „необходимите мерки“ за недопускане при никакви обстоятелства на миризми.
Очевидно е, че се изчаква настоящото решение на съда, който да „разтовари“
РИОСВ Пловдив от бремето му на контролен орган по опазване на околната среда, а
подобно изчакване всъщност е породено именно от обстоятелството, че РИОСВ
Пловдив не е обвързана нито с процедура, нито със срок да издаде подобно
„писмено потвърждение“, макар и вече дори например да е констатирала, че към
момента дружеството реално е предприело мерки за недопускане на миризми. Тази
неяснота по отношение на срока на наложената принудителна административна мярка
е безспорно основание за материалната незаконосъобразност на атакуваната
заповед.
Налице е и още една празнота в
изложените мотиви – от една страна в обстоятелствената част на заповедта се
говори, че дружеството извършва нарушения, като „разпространява миризми в
района на село Труд“, поради което съвсем логично е посочено, че ПАМ се издава
„с цел преустановяване увреждането на здравето на хората“. По нататък обаче
органът е посочил, че тя също така се издава и за „предотвратяване на
евентуално значително увеличаване на риска от човешкото здраве“. Липсват мотиви
в каква насока може „евентуално“ да се увеличи риска за човешкото здраве“.
И на последно място по отношение
на мотивите – посочено е, че не е осигурен биофилтър за отвеждане на
формираните емисии от входящите суровини за ферментаторите от перколатната
вана. В заключението си вещото лице ясно е посочило, че ферментационният
продукт не съдържа химични елементи, които следва да бъдат пречиствани и течната
фракция от ферментационния продукт не следва да бъде пречиствана през биофилтър.
Очевидно е, че даването на предписания без реално изпълнението им да води до
ограничаването на отделянето на миризми, само поставят допълнителни тежести,
без те да водят до търсените резултати.
Ето защо в конкретния случай
съдът намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Очевидно
е в случая, че дори и да се приеме, че е налице твърдяното от контролните
органи нарушение от страна на дружеството (каквото и да е то при липса на
посочени нарушени законови разпоредби в заповедта), то липсват адекватни мотиви
за срокът на налагането на конкретната ПАМ. Излагането на общи мотиви, че опазването на здравето на
гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата, че
разпространяването на миризми в района на с. Труд от дейността на инсталацията
води до създаване на риск за здравето на хората, поради което било „необходимо
да се предприемат предпазни и превантивни мерки, с които да се защити здравето
на хората при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултата на
различни дейности“, несъобразени с конкретния случай и
обстоятелствата по него, е липса на мотиви въобще, в каквато насока е налице и
многобройна съдебна практика.
В
крайна сметка целта на принудителните административни мерки не е да служат като
наказание, а да доведат до промяна в начина на извършване на дейността на
оператора. В случая очевидно повече се преследва „превъзпитание на нарушителя“,
но такива цели законът възлага на административното наказание, каквото
евентуално би било наложено в едно административно-наказателно производство, но
не и на мерките за административна принуда. В случая прилагането на конкретната
принудителна административна мярка, така както е постановена, не само не би
постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в
значителна степен правата на жалбоподателя, дотолкова доколкото дори и
дейността му да бъде приведена към определени законови изисквания (каквито и да
са те конкретно, защото липсва подобно посочване в заповедта), то преустановяването
на действието на ПАМ е поставено под условие на даване на „писмени
потвърждения“ от административни органи без правомощия в тази насока, без ясни
критерии и правила и без ясна процедура със законоустановен срок за произнасяне.
Ето защо ПАМ се явява незаконосъобразна.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като
незаконосъобразна. Настоящият съдия-докладчик счита категорично, че правото на
жителите на село Труд да живеят в здравословна околна среда е от първостепенно
значение и е по-значително от частните интереси на едно търговско дружество, но
няма как да потвърди процесната заповед, която отваря широко вратите за
административен произвол спрямо същото това дружество, а на подобен
административен произвол не би следвало да бъде подлагано нито едно лице в една
правова държава.
По делото
е налице искане за присъждане на разноски от страна на дружеството-жалбоподател,
изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 50 лв., депозит за вещо
лице в размер на 540 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., за които са
приложени доказателства за извършването им – вносни бележки и договор за правна
защита и съдействие. При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото
разноски в общ размер на 1590 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
извършените множество процесуални действия от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, активното му процесуално поведение с
ангажирането на доказателства, участието му в проведените три открити съдебни
заседания, без да е ставал причина за отлагането на нито едно от тях, както и
изготвянето на писмено становище.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразна Заповед
№ РД-244 от 12.10.2010 г. на Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите Пловдив, с която е разпоредено спиране, считано от датата на
връчване на заповедта, на дейността на „Централа за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез индиректно използване на
биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 kWh, топлинна мощност
900 kWh", собственост на „Билд Инвест Сит“ ООД, находяща се в местност
„Тънкия път“ в поземлен имот с идентификатор 73242.172.115 по кадастралната
карта на с. Т.. общ. М.., обл. Пловдив.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по
околната среда и водите Пловдив да заплати на „Билд Инвест Сит“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Георги Кьосеиванов“ № 23, сумата от 1590,00 (хиляда
петстотин и деветдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 11761 ОТ 18.11.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ШЕСТО ОТД. ПО АД №
9215/2021 Г. - ОТМЕНЯ решение № 623 от 23.07.2021 г., постановено по
административно дело № 1227/2020 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Билд Инвест Сит“ ООД,
ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. П.., ул. „Г. К..“ № .., срещу
заповед № РД-244 от 12.10.2020 г., издадена от директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите – Пловдив.
ОСЪЖДА „Билд Инвест Сит“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище и
адрес на управление гр. П.., ул. „Г. К..“ № .., да заплати на Регионалната инспекция по околната среда и водите
- Пловдив сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски за съдебното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.