№ 1198
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20199277/16.10.2021г. по гр.д. № 46157 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 88-ми състав В. А. К., ЕГН ********** и Д. В. К.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. ****, **** са осъдени да заплатят на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.София, ул.
„**** всеки от тях поотделно на основание на чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД: сумата от по 1621,07лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 25.09.2020г., до
изплащането й, представляваща ½ от стойността на доставената топлинна
енергия в апартамент № 29 в гр. София, ул. **** за периода от 01.08.2017г.
до 30.04.2019г.; сумата от по 11,60лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 25.09.2020г, до изплащането й, представляващи
½ от стойност на възнаграждението за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г.; на основание
на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 285,35лв., представляващи съдебни
разноски по делото, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата
над 1621,07лв. до 1995,85лв и за периода от 01.05.2016г. до 31.07.2017г.; иска
за лихва за забава от по 215, 71лв. върху главница за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017г. до 24.07.2020т.; лихва за забава от 1,96лв. върху
главница за възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода
от 30.04.2018г. до 24.07.2020г., като топлофикация София”ЕАД е осъдено да
заплати на адв. Симеонов и на адв. Д. възнаграждение на основание на чл. 78,
1
ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер от по 144,05лв. за всеки от
тях.
Срещу така постановено решение са депозирани въззивна жалба вх.№
25166460/18.11.2021г. от ответника по исковете Д. В. К., ЕГН ********** и
въззивна жалба вх. № 25166447/18.11.2021г. от ответника по исковете В. А.
К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени исковете срещу
всеки от тях за сумата от по 1215,90лв. главница за топлинна енергия и за
сумата от по 8,70лв. главница за дялово разпределение. Изложили са
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочили са , че събраните доказателства установявали, че Ц.Ч. и Д.Ч. са
били собственици на имота , Д.Ч. починал на 14.01.1993г. и оставил за
наследници по закон съпругата си Ц.Ч. и дъщеря си Д. К.. Така Ц.Ч. била
собственик на ¾ от имота, а Д. К. – на ¼ от имота. Наследници на Д. К. били
Д. К. и В. К., поради което и те двама отговаряли само за общо ¼ от
потребените в имота стоки и услуги във връзка с топлоснабдяването му.
Нямало доказателства, че Д. К. е единствен наследник на Ц. К. и така
ответниците да отговарят и за останалите ¾ от стойността на доставените в
имота стоки и услуги. Нямало данни за какъв обем на имота е начислена
топлинната енергия. Претендирали са разноски, процесуалните им
представители са претендирали възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2
от ЗАдв.
Въззиваемият- ищец Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** в срока за
отговор не е изразило становище С молба от 17.02.2023г. е оспорило жалбата.
Претендирала е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис”ЕООД, ЕИК ********* не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22018171/25.09.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** срещу В.
А. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.
****, **** с която е поискало от съда да осъди всеки ответник поотделно
на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да му заплати: сумата от по 1995,85лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 25.09.2020г., до изплащането й,
представляваща ½ от стойността на доставената топлинна енергия в
апартамент № 29 в гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г.; сумата от по 215,71лв., представляващи лихва за забава на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 24.07.2020г.;
сумата от по 11,60лв., ведно със законната лихва от от подаване на исковата
молба – 25.09.2020г, до изплащането й, представляващи ½ от стойност на
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия за
2
периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г.; сумата от по 1,96лв. представляващи
лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за
периода от 30.04.2018г. до 24.07.2020г. Навело е твърдения, че ответниците
са наследници по закон на Д. Д. К., починала на 27.12.2017г., и като такива
били собственици на имота и отговаряли при равни квоти за процесните
суми, които били стойност на потребените в имота стоки и услуги във връзка
с топлоснабдяването му, страните били обвързани от договор при Общи
условия. Претендирало е разноски.
Ответниците В. А. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** в
срока за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че имотът не
бил топлоснабден, нямало договор за дялово разпределение на енергията в
него сключен с Техем Сървивис”ЕООД, че обем на имота е посочения от
ищеца, в имота не била доставена енергия в количества и на стойност, за
която били предявени исковете, не били потребител на топлинна енергия, а и
част от задълженията били погасени по давност. Не ставало ясно каква е
връзката им с наследника на починалите собственици на имота Не били
изпаднали в забава. Претендирали са разноски, процесуалните им
представители са искали присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца –„Техем
Сървисис”ЕООД, ЕИК130036512 е подкрепило исковете.
По делото е приет неоспорен нотариален акт № 35/1970г. съставен от І-ви
нотариус при СНС, удостоверение от ГИС-София от 12.07.2017г., съгласно
които Ц. Г.Ч. и Д.С.Ч. са признати за собственици по договор за покупко-
продажба сключен със СГНС на апартамент № 29 в гр. София, ул. ****, ж.к.
Иван Вазов” с нов административен адрес: ул. ****.
По делото е прието удостоверение за наследници издадено на 16.10.2014г.
от СО, район Триадица, съгласно което Д.С.Ч. е починал на 14.01.1993г. и е
оставил за наследник по закон съпругата си Ц. Г.Ч., починала на 30.05.1999г.
и дъщеря си Д. Д. К..
По делото е прието удостоверение за наследници, издадено на 21.10.2020г.
от СО, район Триадица, съгласно което Д. Д. К. е починала на 27.12.2017г. и е
оставила за наследници по закон съпруга й В. А. К. и дъщеря й Д. В. К..
По делото е приет договор от 25.09.2002., съгласно който ОС на ЕС на
сграда на бл. 30, ул. ****, е възложило на В.Е.С.”ЕООД да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата.
Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г.
Прието е извлечение от сметки на ищеца съгласно които за имота са
начислени като задължения в размер на процесните суми.
Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет на уредите, съгласно
които като потребител на енергия в имота е записана Д. К., в имот уредите са
3
отчетени реално през 2017г .като тогава потребление на БГВ е на база 3 лица
и за същото е положен подпис от Д. К., в имота има отоплителни тела с
уреди и щранг, през 2018г., 2019г. до имота не е осигурен достъп за отчет на
уреди на двете посочени дати за същото.
С приетото по делото неоспорено от страните заключение съдебно-
техническата експертиза, вещото лице е посочило, че сграда и имот са
топлоснабдени, отчети на общият топломер са снемани ежемесечно,
отчислявани са технологични загуби, през 2018г. и през 2019г. не е осигурен
достъп до имота за отчет на уреди. Стойност на реално потребена енергия в
имота за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г. била 3242,14лв ., обем на
имота бил 152 куб.м.
По делото е прието неоспорено от страните заключение
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че в система на
ищеца били отразени като задължения процесните суми, нямало данни за
плащането им.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане
на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
4
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от
03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
5
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетия по делото нотаирален акт, удостоверение от
ГИС-София”ЕООД , удостоверения за наследници , изравнителни сметки по
делото е установено, че ответниците отговарят за заплащане на стойността на
потребената в имота топлинна енергия и цената на дяловото й разпределение
при равни квоти, но общо двамата за ¼ от тези стойности. Приетите
нотариален акт и удостоверение от ГИС - София установяват, че имотът е
придобит от Ц. Г.Ч. и Д.С.Ч. . Установява се от приетите по делото
удостоверения за наследници, че те двамата са били съпрузи, че Д.С.Ч. е
починал на 14.01.1993г. и е оставил за наследник по закон съпругата си Ц.
Г.Ч., починала на 30.05.1999г. и дъщеря си Д. Д. К., че Д. Д. К. е починала на
27.12.2017г. и е оставила за наследници по закон съпруга й В. А. К. и дъщеря
й Д. В. К.. По делото не е представено доказателство, че Д. К. е наследник на
Ц.Ч. . Оспорване на същото е направено със становище на ответниците от
14.05.2021г. Същото е докладвано от районния съд в о.с.з. на 25.05.2021г.,
ищецът не е направил доказателствени искания във връзка с това оспорване
до края на о.с.з. от 25.05.2021г. Доказателствено искане е направено от ищеца
едва в следващото о.с.з., което правилно е отхвърлено от районния съд като
преклудирано. При направено оспорване с отговора на исковата молба, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в имота, при направено
допълнително уточнение на това оспорване със становището от ответниците
от 14.05.2021г., то ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи наследяване от ответниците на наследството на Ц.Ч..
Такова не е проведено по делото и неправилно районният съд е приел, че
ответниците отговарят за цялата стойност на доставената в имота топлинна
енергия и цена на разпределянето й. Записвания за партида при ищеца не
доказват качество на потребител. При така възприето съдът приема, че след
смъртта на Д.Ч. в неговото наследство е останала 1/ 2 от имота, като тя е
разпределена по равно между съпругата му Ц.Ч. и дъщеря му Д. К..
Останалата ½ ид.ч. от имота е останала за Ц.Ч.. Така след смъртта на Д. К.
двамата ответници като нейни наследници са придобили по ½ от нейната ¼
част от имота, тоест всеки ответник е придобил по 1/8 от имота и само за
такава част от потребените в имота услуги отговарят ответниците пред
ищеца.
6
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи,
която съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от
другите събрани по делото доказателства, неоспорена от страните, по делото
е установено, че за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г. била 3242,14лв .,
стойността на дяловото разпределение е в размер на 23,20лв., Неоснователни
са доводи на въззивниците, че не бил установен обем на имота- вещото лице
по техническата експертиза е посочило същото като такъв от 152 куб.м.,
изводите са му основани на документи за сградата, поради което и съдът
приема за установено това обстоятелство.
При така възприето и при съобразяване на извода за квотата на всеки
ответник в съсобствеността върху имота, то съдът приема, че иск срещу всеки
от тях е основателен за сумите от по 405,17лв. за топлинна енергия и 2,90лв.
за дялово разпределение.
С оглед гореизложеното съдът приема че решението на СРС в обжалваната
част е неправилно и като такова следва да се отмени и сковете за сумите от по
1215,90лв. главница за топлинна енергия и за по 8,70лв. главница за цена на
дялово разпределение срещу всеки ответник следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
всеки въззивник разноски за държавна такса по въззивно дело от по 32,66лв.,
а на всеки адвокат, представлява безплатно въззивниците по 400лв.
възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 о ЗАдв.
Решението на СРС в частта в която в тежест на всеки ответник е
поставена отговорност за разноски от по 245,06лв. следва да се отмени.
За производство пред СРС на всеки адвокат, представлявал всеки ответник
безплатно следва да се присъди възнаграждение от по още 347,28лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20199277/16.10.2021г. по гр.д. № 46157 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 88-ми състав в частта, с която В. А. К.,
ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. ****,
**** са осъдени да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с
адрес на управление: гр.София, ул. „**** всеки от тях поотделно на
основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД: сумата от по 1215,90лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.09.2020г., до изплащането й, представляваща ½ от
стойността на доставената топлинна енергия в апартамент № 29 в гр. София,
ул. **** за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г .; сумата от по 8,70лв.,
7
ведно със законната лихва от от подаване на исковата молба – 25.09.2020г, до
изплащането й, представляващи ½ от стойност на възнаграждението за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
01.03.2018г. до 30.04.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по
245,06лв., представляващи съдебни разноски по делото и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
22018171/25.09.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК **** срещу В.
А. К., ЕГН ********** и Д. В. К., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул.
****, **** с която е поискало от съда да осъди всеки ответник поотделно
на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да му заплати: сумата от по 1215,90лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 25.09.2020г., до изплащането й,
представляваща част от стойността на доставената топлинна енергия в
апартамент № 29 в гр. София, ул. **** за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2019г..; сумата от по 8,70лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 25.09.2020г, до изплащането й, представляващи част от
стойност на възнаграждението за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от 01.03.2018г. до 30.04.2019г.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на В. А. К., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 32,66лв. представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на Д. В. К., ЕГН **********на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 32,66лв. представляващи съдебни
разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 400лв. представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззивника Д. В. К. в производство пред СГС
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 400лв. представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззивника Д. В. К. в производство пред СГС .
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на адвокат В.Ф.С., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 347,28лв. представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззивника В. А. К. в производство пред СРС.
ОСЪЖДА Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ****, с адрес на
8
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 347,28лв. представляващи възнаграждение за процесуално
представителство на въззивника Д. В. К. в производство пред СРС
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Техем Сървисис”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9