РЕШЕНИЕ
№333
гр. Враца, 3.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 14.09.2018г. / четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
Даниела Монова и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдия
Коцева адм. дело № 354 по описа на АдмС
– Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. АПК, вр. чл.284, ал.1
ЗИНЗС.
Образувано е на основание постъпила искова
молба от К.П.Д. ***, с която е предявил иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 4000 лева против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София. В исковата молба се твърди, че вредите са настъпили
вследствие на действия и бездействия на затворническата администрация, в
периода на престоя му в Затвора В. и в ЗООТ „Керамична фабрика“ към Затвора В.
от 11.05.2017г. до 15.12.2017г. вследствие на лошите санитарно-битови условия
там, относно неосигуряване на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, неосигуряване на медицинско обслужване на
нужното ниво. Твърди се, че в резултат на описаните действия и бездействия за
времето от 11.05.2017г. до 15.12.2017г.
е претърпял болки и страдания, изразяващи се в дискомфорт, нервно напрежение, унижение,
неудобство, чувство за безпомощност, негативно състояние върху съня,
недохранване, безсилие, гняв и т.н. Иска се присъждане на обезщетение в размер
на 4000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане. Претендират се разноски по делото.
От процесуалния представител на ищеца * Г.П. е
представено становище по съществото на спора. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък.
Ответникът ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр.СОФИЯ, чрез процесуалния си представител * П. П. в представен
по делото писмен отговор оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Твърди
се, че не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразни действия и
бездействия, при което не е осъществено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, поради което
искът следва да се отхвърли. Изложени са подробни мотиви в подкрепа на
твърденията. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Участващият в делото прокурор дава
мотивирано заключение за частична основателност на иска по отношение на
санитарно битовите условия в общежитието и за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция в останалата част,
като се съобрази и краткия период от време, през което ищецът е изтърпявал
наказанието си. Счита за безспорно установено, че в затворническото общежитие
към Затвора В. не са спазени изискванията за предоставяне на постоянен достъп
на лишените от свобода от течаща вода и тоалетна, каквито условия безспорно
липсват там. Обстоятелствата свързани с недостатъчна жилищна площ и
медицинското обслужване са недоказани. Неоснователна е и претенцията по
отношение използване на пластмасови шишета за пиене на вода.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Анализирайки събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и твърденията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В представена Справка за * К.Д. относно условията,
при които са настанени лишените от свобода в ЗООТ „Керамична фабрика“,
изготвена от ИСДВР Л.Г.е отразено, че Д.
*** на 11.05.2017г. и освободен от затвора на 15.12.2017г., поради изтърпяване
на наложеното наказание. Дава се
информация, че спалните помещения през нощта се заключват и лишените от свобода
нямат достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, а в светлата част от
денонощието имат свободен достъп до такива. Поддържането на хигиената в
спалните помещения е отговорност на * настанени в него, като за целта им се
раздават ежемесечно перилни и почистващи препарати. Посочено е, че от списъка за разпределението
на * по спални помещение е видно, че Д. е бил настанен в спални помещения № и №
при спазване на изискването за осигуряване на жилищна площ от 4 кв.м. на всеки *
като квадратурата на спалните помещения е с жилищна площ от 25 кв.м. Посочва
се, че през зимните месеци отоплението в помещенията е на твърдо гориво /дърва
и въглища/, като се подсигуряват достатъчни количества за поддържане на
нормална температура. На спалните помещения периодично се извършват освежителни
ремонти, същите разполагат с прозорци, които осигуряват необходимата дневна
светлина и възможност за проветряване, както и че против хлебарки и гризачи
периодично се обезпаразитява от лицензирана фирма. Относно медицинското
обслужване в справката се посочва, че на територията на затворническото
общежитие има лекарски кабинет и веднъж седмично медицинско лице посещава * на
осъдените се подсигуряват необходимите лекарства и медикаменти при наличие на
медицински показатели и установено заболяване, както и че при необходимост
л/св. се конвоират да МЦ в затвора в рамките на 24 часа и се търси съдействие
от ЦСМД към МБАЛ-В. Конвоират се до затвора, където е осигурен достъп до
зъболекар 2 пъти седмично. При възникнала необходимост и при изявено желание от
страна на осъдените същите се конвоират до зъболекар по техен избор до града.
Посочено е, че за визирания период ищецът не е изявил желание да бъде извеждан
за лекар.
Така представената справка, ведно с представени 6 бр.
списъци по спални помещения не са оспорени от ищеца, при което съдът приема, че
отразените в тях факти отговарят на действителното положение.
От показанията на разпитания в хода
на процеса свидетел Н.К., изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ заедно с
ищеца в ЗООТ от 29.04.2017г. до 22.12.2017 г. се установява, че условията в
общежитието са много лоши. В спалните помещения, които се заключват през нощта,
няма санитарни възли и течаща вода, ползват се кофи. Осветлението не е добро,
имало хлебарки по стените, като само веднъж са пръскали, но нямало ефект.В
сряда идвала медицинска сестра да дава хапчета, като за лекар се записвало
предварително, като имало определени дни в които можело да се ходи, според него
били два дни в седмицата. Ищецът се
оплаквал от болки в кръста, не му било удобно леглото.
От показанията на разпитания в хода
на процеса свидетел Е. П., изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ заедно с
ищеца в ЗООТ от м.юли 2016г. до м.септември 2017г. също се установява, че санитарно битовите
условия в затворническото общежитие са били лоши. Тоалетните били без прегради,
мивките олющени, запушени, нямало тръби, като се миеш водата течала по краката
им. Вечерно време са ги заключвали от 21.00ч. до 7.00ч. сутринта, като ходели в
кофи до тоалетна. Не са имали достъп да течаща вода. Леглата и дющеците били в
много лошо състояние, кърпили ги сами защото били изпокъсани. Идвал лекар един
път в седмицата, а през останалото време нямали достъп до лекар и
зъболекар.Когато е необходима спешна медицинска помощ се обаждат в спешния
център.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим, тъй
като е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора В. Отговорността на държавата и
общините за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия
и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност е уредена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Считано от 07.02.2017 год. (т.е. преди
подаване на исковата молба) е в сила разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
Предвид това и с оглед заявената искова претенция, в случая приложими са
нормите на ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение общите правила,
регламентирани в ЗОДОВ.
Съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с
бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е.
той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито бездействия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е
доразвито понятието за нарушение по смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, част от които са недостатъчна жилищна площ, отопление,
проветряване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е
предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, поради което е
необходимо само да се докаже незаконосъобразно бездействие, произтичащо от
предвидено в нормативен акт задължение и това бездействие да е осъществено от
административен орган в това му качество.
Анализът на цитираните разпоредби налага
извода, че основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Задължението на администрацията на лишения от свобода
да се осигурят при изпълнение на наказанието лишаване от свобода подходящи
битови условия произтича от разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ППЗИНЗС, публ. ДВ
бр.9 от 02.02.2010 г., в сила от 01.02.2010 г.,изм. бр.14/10.02.2017 г., т.е.
действащи в периода, в който се твърди, че са претърпени неимуществените вреди
от ищеца. При така установените факти, въз основа на обсъдените писмени и
гласни доказателства се налага изводът, че са налице част от твърдяните
незаконосъобразни бездействия от страна на служителите на ответника, да
изпълнят предписаните им в нормативен акт задължения, а именно да осигурят на
ищеца условия на живот, съобразени с човешкото му достойнство.
В
настоящия случай от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които
да оборят посочената по-горе законова презумпция за настъпилите за ищеца
неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в Справката, изготвена
от ИСДВР, относно условията в ЗООТ „Керамична фабрика“, потвърждава заявените
от ищеца твърдения и кореспондира със свидетелските показания за липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, неосигурени адекватни
условия за осъществяване на хигиенните потребности на ищеца, липсвало е и
пълноценно проветряване предвид факта, че нощем лишените от свобода облекчавали
физиологичните си нужди в кофи в спалните помещения. Правата на ищеца са
нарушени не само съобразно българското законодателство, но и според ЕКЗПЧОС, според която конвенция никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко и унизително отношение повече, отколкото е
необходимо за ограничаване на правата му при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът,
надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън
прага на строгост по чл.3 от Конвенцията. Неоснователното неизпълнение на
задължението на администрацията на Затвора В., част от структурата на който е и ЗООТ „Керамична
фабрика”, да осигури адекватни битови
условия за лишените от свобода по време
на изтърпяване на наказанието им, представлява
бездействие на административните органи и последица от него са
породените неприятни асоциации у ищеца, надхвърлящи по интензивност неизбежното
ниво на страдание при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. В
изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и
настъпилата вреда. Изтъкнатите аргументи налагат извода, че искът с
правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС се явява доказан на част от посочените в
исковата молба основания. За да приеме
за доказани посочените по-горе факти, съдът се основава не само на показанията на разпитания свидетел, които
кредитира, тъй като са в съответствие с писмените доказателства, но и на
установеното в публикувания Доклад на Националния
превантивен механизъм към Омбудсмана на РБ за проверките в Общежитие от открит
тип „Керамична фабрика“ към Затвора В.
за 2017 г. В Доклада се подчертава, че „това общежитие от открит
тип е с най-лоши условия в Република България, въпреки изразените добри
намерения от 2009 г. насам за подобряването им. Те може да бъдат оценени само
като нечовешки и унизителни, независимо че общежитието е от открит тип,
същото не подлежи на реконструкция, поради което
се поддържа неизпълнената препоръка от
2012 г. за преместване или закриването му“.
Не се доказаха другите основания на предявения иск, а
именно неосигуряване на медицинско обслужване на нужното ниво в затворническото
общежитие. Събраните в тази насока доказателства навеждат на извода, че на*,
настанени в ЗООТ „Керамична фабрика“, са осигурявани прегледи от лекар и стоматолог.
Не се установи ищецът да е имал нужда от медицинско обслужване и такова да не
му е предоставено, вкл. и от събраните гласни доказателства.
Що се отнася до твърдението на ищеца,
относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ в спалните помещения същото не
се подкрепя от приложената по делото справка и списъците на настанените * за
визирания период по спални помещения. От същите е видно, че за посочения период
в спалното помещение на ищеца са били настанени максимум 6 лица и жилищната площ е 25 кв.м., което отговаря
на изискването за жилищна площ от 4
кв.м за всеки лишен от *. Неоснователна и недоказана е и претенцията по отношение
използване на пластмасови шишета за пиене на вода.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е
основателен за периода, през който ищецът е пребивавал в ЗООТ „Керамична
фабрика“ от 11.05.2017г. до 15.12.2017г., като вредите са му причинени от
незаконосъобразните бездействия на длъжностните лица от затворническата
администрация, изразяващи се в неосигуряване на нормални битови условия на
живот предвид липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода пред
нощта.
Относно размера на дължимото обезщетение
във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен
спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането,
съответстващ на периода, в който ищецът е търпял негативни последици – около 7
месеца, предвид обстоятелството, че не е настъпило трайно увреждане на
физическото и психическото му състояние, настоящият съдебен състав намира, че
обезщетението следва да се присъди в размер на 700 лв., в какъвто искът се
явява доказан. В останалата част до претендираната сума от 4 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото е направено искане от страна на
ищеца за присъждане на разноски по делото 10.00 лв. държавна такса и 300 лева
адвокатски хонорар или общ размер на разноските 310.00 лева, съгласно
представен списък. Същите следва да бъдат присъдени на ищеца, от представения
по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е изплатено.
По делото е направено искане за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на ответника. При този изход на
делото същото е неоснователно, тъй като присъждането му не е предвидено в
разпоредбата на чл.286 ЗИНЗС при частично отхвърлен иск.
Водим от гореизложеното и
основание чл.203
и сл. АПК вр. чл.284 ЗИНЗС, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Д. *** сумата от 700
/седемстотин/лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в периода на престоя му в ЗООТ „Керамична фабрика“ към
Затвора В. от 11.05.2017г. до 15.12.2017 г., настъпили вследствие
лошите санитарно-битови условия.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер от 4000 лева.
ОСЪЖДА ГДИН-София да заплати на К.П.Д. *** разноски по
делото в общ размер на 310.00/триста и десет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.СЪДИЯ: