Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен 18.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав,
в публичното заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 620 по описа за 2018
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А.Е.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. П.П., адрес: ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, ***, с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и цена на иска 6000 лв. В исковата молба се твърди следното:
С постановление от 24. 10. 2017 г. ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № Д – 1918 / 2017 г.
по описа на Районна прокуратура гр.Плевен за извършени престъпления по чл. 354 а,
ал. 5, вр. ал. 3 от НК и чл.339, ал.1 от НК.
С постановление от 01.11.2017 г. образуваното
против него наказателното производство е било прекратено по отношение на
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Въз основа на внесено предложение от страна на
Районна прокуратура гр. Плевен за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание е образувано НАХД № 3079 / 2017 г. по
описа на Районен съд гр.Плевен.
С Решение от 05. 12. 2017 г, на основание чл. 78 а
от НК, ицецът е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание - глоба в полза на държавата в размер на
1000 лв. /хиляда лева/.
Във връзка с изложеното, е осъществен фактическият състав, визиран в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Отговорността на правозащитните органи е обективна и
възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания, които в случая
безспорно са налице – бил е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 339, ал.1 НК, а впоследствие наказателното производство
против него по това обвинение е прекратено с влязло в законна сила
постановление, поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
По отношение на причинените неимуществени вреди, в резултат на незаконното
обвинение в извършване на престъпление
по чл. 339, ал.1 от НК, ищецът счита за справедливо по размер обезщетение в
размер на 6000 лв. / шест хиляди лева/, като съображенията за това са следните:
Съгласно константната съдебна практика, при определяне
размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди от обвинението, по отношение на което
наказателното производство е било прекратено, същото се определя с оглед
обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид
всички особености на конкретния случай, в т. ч. тежестта на деянието, за което
е прекратено наказателното производство, съпоставено с това, за което
наказателното преследване е продължило. / В този смисъл - т. 11 от ТР № 3 / 2005
г. на ОСГК на ВКС и Р № 832 – 2010 - IV г.о. на ВКС/. Наказателното преследване
спрямо него е продължило по отношение на извършено престъпление по чл. 354 а,
ал. 5 от НК, за което се предвижда наказание глоба до 1000 лв, докато за
повдигнатото обвинение по чл. 339, ал. 1
от НК, спрямо което е било прекратено наказателното преследване против него, се предвижда наказание лишаване от свобода от
две до осем години. Касае се за тежко умишлено престъпление по смисъл на чл.
93, т. 7 от НК. От значение е фактът, че е бил задържан на работното си
място от служители на МВР, в
присъствието на колегите си, като още на следващия ден е отстранен от работното
си място. Значителен период от време е бил под постоянен психически стрес,
безпокойство, безсъние, тревога и страх от воденото против него наказателно
преследване.
Въз връзка с гореизложеното, за ищеца се поражда правен интерес да подаде
настоящата молба със следното искане:
Съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, *** да му
заплати сумата от 6 000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 339,
ал. 1 от НК, по отношение на което
наказателното производство е прекратено с влязло в законна сила постановление
на прокурор при Районна прокуратура гр.Плевен, тъй като деянието не съставлява
престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
същото до окончателното изплащане.
В законния срок, на основание чл.131 от ГПК, от В.И. - А. – Прокурор при Р.п.– П. е постъпил
следният отговор по предявената от А.Е.Б. *** искова претенция по гражданско
дело № 620 / 2018 г. по описа на Районен съд - град Плевен, гражданска колегия,
ХIII - ти състав:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, с който се търси обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на влизане в сила на
Постановление за частично прекратяване на наказателно производство до
окончателното й изплащане по Досъдебно производство № 1918 / 2014 г. по описа
на Р.п. - П. както и присъждане на
адвокатско възнаграждение по посоченото гражданско дело.
Прокуратурата е изразила следното становище по допустимостта на исковата претенция:
Предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ е допустим, тъй като съобразно твърденията по исковата молба, е било повдигнато обвинение против А.Е.Б. ***
в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, като наказателното производство против Б. е
било частично прекратено за посоченото престъпление поради това, че извършеното
деяние не е престъпление. При тези данни, от формална гледна точка е осъществен
фактическият състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Прокуратурата е изразила становище по основателността
на исковата претенция, като оспорва изцяло предявения иск като недоказан по
основание и размер. Не са представени доказателства за твърдяното частично
прекратяване на наказателното производство, водено против Б. за престъпление по
чл. 339, ал. 1 от НК по Досъдебно производство № 1918 /
2017 г. по описа на Р.п.- П. както и доказателства, че посоченият прокурорски
акт е влязъл в сила. Според становището на прокуратурата, твърденията в исковата
молба са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. В тежест на ищеца е
да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхната пряка и
непосредствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер,
както и техния размер. Според възприетото в т. II на ППВС № 4 / 1968 г. въпрос на фактическа преценка с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление
се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството
на увредения. Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните
вреди трябва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определянето на
парично обезщетение, по - голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди /Решение № 832 /2010 г. НД № 593 / 10 г., IVГО на ВКС/.
В конкретния случай, претенцията на ищеца е
изключително завишена, като не съответства на претендираните вреди, не
съответства на икономическия стандарт в страната и съдебната практика по
аналогични случаи/вкл. и практиката на ЕСПЧ/.
Така например, при използване само на един
икономически обективен критерий - официални данни на НСИ за среден годишен
доход на лице/включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и
други/ към 2017г., този доход е 5 404лв., което означава, че ищецът претендира
обезщетение, равняващо се на близо едногодишен доход на лице за страната към
този времеви период, което е в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на
ЗОДОВ.
На следващо място, претенцията на ищеца не е съобразена
с продължителността на обвинението против него за престъпление по чл.339, ал.1
от НК, а именно само 6 / шест/ дни, в рамките на които ищецът твърди, че е
търпял неимуществени вреди.
Следва да се отчете и обстоятелството, че
прокурорът е прекратил частично производство, касаещо обвинението за
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, с оглед приложението на чл.9, ал.2 от НК, а
не поради недоказаност или несъставомерност на деянието.
Същевременно наказателното производство против
ищеца е продължило за извършено от него престъпление по чл. 354 а, ал. 5 вр.
ал.3, т. 1 от НК, като е приключило с
осъдителен съдебен акт, влязъл в законна сила. Съгласно Решение № 049 / 16. 05.
2013 г. по гр.д. № 1393 /11г. на IV гр. отд. на ВКС, в случаите на незаконно
обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за
всяко деяние, тъй като претърпените вреди са във връзка с всички престъпления,
за които е бил обвинен.
Ищецът сочи, че ден след като е бил задържан с наркотични
вещества на работното си място, е бил освободен от работодателя си, за което е
приложил заверено копие на Заповед за прекратяване на трудов договор № 2017314 /
03. 10. 2017 г, видно от която обаче той е освободен на основание чл.71 от КТ,
а именно договорът му е бил със срок за изпитване, уговорен явно в полза на
работодателя му, който се е възползвал от това обстоятелство. Ищецът не е
представил доказателства за причината, поради която е бил освободен от работа
като приложеното копие на Заповед за прекратяване на трудов договор не доказва
неговите твърдения. Посоченото задържане на ищеца на работното му място от
органите на МВР е обосновано от факта на намерените в него наркотични вещества,
за които той е имал съответно обвинение, по което е осъден с влязъл в сила
съдебен акт, което от своя страна няма никаква връзка с обвинението му по чл. 339,
ал. 1 от НК, свързано с извършено по-късно в хода на разследването претърсване
и изземване в дома му.
Ищецът се представлява от адв. П. - ПлАК и поддържа исковата молба.
Ответникът се представлява от В.А.–
прокурор при Районна прокуратура и оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази
доводите на страните, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2.
(1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 17 от
2009 г., изм., бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под
стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички
други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември
1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от
1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010
г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
2. нарушаване на
права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано;
Съдът счита, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление.
Описаната в
обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, безспорно се
потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Установи се по
безспорен начин, че с постановление от
24. 10. 2017 г, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № Д – 1918 / 2017 г. по описа на Районна прокуратура гр.Плевен за
извършени престъпления по чл. 354 а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК и чл.339, ал.1 от НК. Безспорно е, че с постановление от 01.11.2017 г, образуваното против него
наказателното производство е било прекратено по отношение на повдигнатото му обвинение
в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Въз основа на внесено
предложение от страна на Районна прокуратура гр. Плевен за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание е образувано
НАХД № 3079 / 2017 г. по описа на Районен съд гр.Плевен. С Решение от 05. 12.
2017 г, на основание чл. 78 а от НК,
ицецът е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в полза на държавата в размер на 1000
лв. /хиляда лева/.
От разпита на свидетелите Р.Р.Б.и Е.А.Б.,
се установява,
че през визирания период от време, ищецът е
преживял изключително сериозни
притеснения, негативни изживявания и неудобства
от воденото против него неоснователно наказателно преследване за престъпление. Посочените свидетели установяват, че ищецът е
преустановил трудовата си дейност, като до настоящия момент не си е намерил
подходяща работа и не реализира никакви доходи. По тази причина, приятелите и близките на ищеца започнали да странят от него, а последният се затворил в себе си, настъпила
промяна в личността му, имал проблеми със съня, изпитвал притеснения, отказвал да общува с приятели. Обстоятелството, че е уличен в престъпление, за
което се считал за невинен, се отразило
неблагоприятно върху емоционалното му състояние. Станал неконтактен, потиснат
и затворен.
Установен е фактът на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинната връзка с
воденото против него наказателно производство и неоснователно обвинение. Обезщетението, което се дължи по чл.2 от
ЗОДОВПГ за неимуществени вреди от
неоснователно поддържано обвинение, се определя
по справедливост, като се преценява тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, отражението на
наказателното преследване върху
физическото и психическо здраве на пострадалия,
върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му с близките. От неоспорените свидетелски показания и писмени доказателства се установи, че
се касае до обвинение в престъпление,
отразило се изключително негативно на ищеца по описания по - горе
начин, преживял големи притеснения, влошил
се начинът му на живот, преживял
емоционална криза. За доказване неблагоприятните последици и увреждането на
личността от неоснователното обвинение не са неоходими специални познания по
медицина и събиране на епикризи, не е задължително в тази връзка ищецът да посещава
личния си лекар, психиатър или психолог.
Установи се, че последиците от
незаконосъобразното обвинение в извършване на престъпление са се отразили негативно на физическото му здраве,
психика, на контактите в социалния му
живот, на положението му в обществото, в това число върху възможностите за професионална изява и развитие.
Установи
се, че несправедливата наказателна репресия спрямо ищеца, е довела до
накърняване на доброто му име в обществото, както и до уронване авторитета му сред близки и приятели. Ищецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и воденото против него наказателно
преследване от РП - Плевен му е причинило негативни емоции, свързани с
притеснения и стрес за изхода на делото. Негативните последици върху личността
му са пряка и непосредствена последица от обвинението.
В резултат на незаконосъобразното обвинение
в извършване на престъпление, което му е повдигнала РП Плевен, са му били
причинени неимуществени вреди, които следва да бъдат заплатени от държавата,
тъй като са извършени от неин орган, в конкретния случай - РП Плевен.
Поради това, обвинението в извършване на
визираното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, се явява незаконно и това обуславя правния
интерес на ищеца от водене на настоящото производство. Следователно, налице са
основанията по ЗОДОВ и искът намира правното си основание в чл. 2, ал. 1, т. 3
от същия закон, предвиждащ ангажиране отговорността на ответника.
Гореизложеното води до извода, че искът е доказан по основание. Съдът счита, че следва да уважи частично
исковата претенция до размер, който е съразмерен на търпените страдания, а именно 3000 лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от неправомерното обвинение в извършване на престъпление, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
Постановление за частично прекратяване на наказателно производство, до
окончателно изплащане на сумата.
Съдът счита, че
за разликата до пълния предявен размер 6000 лв, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предоставената от адвокат П. - ПлАК правна защита е безплатна и сумите за адвокатско възнаграждение не са
платени, тъй като ответникът е близко лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. второ, от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38 от Закона за
адвокатурата регламентира правото на адвоката, който е представлявал безплатно
доверител от кръга на посочените в тази разпоредба лица, да търси лично за себе
си адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е била осъдена за
разноски. Това право произтича от закона - цитираната правна норма е lex specialis
по отношение на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК, затова нейното приложение
не е обвързано от доказването на действително направени от представлявания
разходи за осъщественото процесуално представителство.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящото производство деловодни разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв.
Мотивиран от горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на РБългария,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.Б., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 3000 лв, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от обвинението в
извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, по отношение на което наказателното производство
е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление, с влязло в законна сила постановление на прокурор
при Р.п.– П. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
Постановление от 01. 11. 2017 г. за частично прекратяване на наказателно
производство, до окончателно
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан искът от А.Е.Б., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. П.П., адрес: ***, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ***, за разликата до пълния предявен размер 6000 лв. за обезщетение за причинени неимуществени
вреди от обвинението в извършване
на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 11 от ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.Б., ЕГН **********, адрес: ***, направените
разноски по делото в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 11 от ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния
прокурор на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.Б.,
ЕГН **********, адрес: ***, направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: