РЕШЕНИЕ
№ 12423
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110161786 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от „фирма“ ЕООД срещу С. С. Д., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 700,00 лв. – незаплатена главница по договор за кредит от
разстояние № *** от ***г. , ведно със законна лихва от постъпване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.06.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането; 23,10 лева - възнаградителна /договорна/ лихва за периода 26.07.2021 г. до
25.08.2021 г. и 55,41 лева - мораторна лихва за периода от 25.08.2021 г. до 05.06.2022 г.; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 33913/2022 г. по
описа на СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че на 26.07.2021г. между него и ответника е сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ***, по силата на който ищецът в настоящото
производство и кредитодател по договора се съгласил да предостави на кредитополучателя
С. С. Д. сумата от 700 лева в заем, срещу което в тежест на ответника възникнало
задължение да върне получената сума на 1 погасителна вноска с падежна дата на 26.08.2021
г., заедно с договорна лихва за периода 25.07.2021 г. до 25.08.2021 г. в размер на 23,10 лв. В
изпълнение на договора ищецът твърди, че е превел сумата по личната банкова сметка на
длъжника С. Д.. Посочва, че договорът за кредит между страните е сключен от разстояние,
като заявката за кредита е направена от потребителя след регистрация на сайта
www.minizaem.bg, след което кредитополучателят е получил имейл съобщение от
кредитодателя и е потвърдил самоличността си чрез получен по личния телефон уникален 4-
цифрен код и чрез телефонно обаждане на посочен в заявката за кредит личен телефонен
номер от кредитополучателя, като разговорът се записвал. Претендира присъждането на
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. С.
Д..
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представен като доказателство по делото Договор за предоставяне на кредит №
***/*** г., се установява, че между „фирма“ ЕООД и С. С. Д. е сключен договор за кредит за
сумата от 700 лв. за периода от 30 дни, с падежна дата – 25.08.2021 г. Уговорена е
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % и
годишен процент на разходите от 48,44 %, като общата сума, дължима за връщане от
кредитополучателя възлиза на 723,10 лв. / в случай на предоставяне на обезпечение по чл. 3,
ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок/, респ. на сумата от 847 лв. /
при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните
вноски в срок/. В клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора се предвижда, че кредиторът се
задължава да предаде на потребителя главницата в деня на подписване на договора, чрез
превод по посочена от него банкова сметка или в офис на „фирма“ АД.
В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез
посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен
номер, постоянен и настоящ адрес.
По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за
кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т.1.1 от ОУ кандидатът посещава уебсайт
www.***.bg или www.***.bg, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който
кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната страница на сайта с натискането на
бутон „Вземи сега“. Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна
информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който
кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва
въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон „Напред“ и изпраща своето
изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която
ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,
съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на
кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него
електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от
разстояние. В случай, че кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава
на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на
стандартен европейски формуляр, действащите общи условия – неразделна част от договора,
а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той
може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит. В 7-дневен срок
кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит
от разстояние, заедно с общите условия – неразделна част от него и стандартния европейски
формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от „фирма“ ЕООД под формата на кратко
текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при
кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като
кандидатът потвърди, че е запознат и приема същия, заедно с общите условия и стандартния
европейски формуляр, в сила към момента на сключването му. В общите условия се
предвижда още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит
се сключва във формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК,
ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на
потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени
или по посочена в него банкова сметка, или на каса на офис на „фирма“ АД.
Представено е платежно нареждане за вътрешнобанков превод на „банка“ АД от ***
г., от който се установява, че в деня на сключване на процесния договор - 26.07.2021 г., в
13:43:48 лв., кредиторът „фирма“ ЕООД е извършил паричн превод в полза на ответницата
С. С. Д. за сумата в размер на 700 лв., с посочено основание: Договор за заем № *** (номера
на договора за кредит).
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира
изцяло, се установява, че с платформа www.***.bg чрез създаден от С. С. Д. профил е
2
кандидатствано за отпускане на кредит от разстояние № ***от 26.07.2021 г. Експертът е
констатирал наличието на данни за попълване на въпросник и отбелязване на поле
„Съгласен съм с общите условия“ от профил (акаунт) на ответника и изпращане по имейл
(***) на договор и общи условия за писмено потвърждение. Установява се още наличието на
данни за успешна процедура по одобрение и отпускане на искания кредит и изпращане на
потвърждаваща процедура, а именно: 1/ изпращане на имейл с линк към системата на
„фирма“ ЕООД, 2/ въвеждане на код (***) за договор № ***/26.07.2021 г., изпратен
предварително на телефон *** в заредения линк, натискане на бутон „Потвърди“ на
26.07.2021 г. Запознавайки се с данните в профила на ответника в централизираната
информационна система на „фирма“ ЕООД, експертизата е установила записване на
личните му данни, както и наличието на изпратени имейли в хода на процедурата по
сключване на договора за кредит, както следва: на 26.07.2021 г. в 13:14 часа – с текст
„uspeshna registraciq v ***.bg”; на 26.07.2021 г. в 13:23 часа – с текст „Vie ste odobren za zaem
ot ***.bg” и на 26.07.2021 г. в 13:44 часа – с текст „Vie poluchihte na kasa na фирма AD zaem
ot ***.bg”. Установено е също така и изпращането на СМС код (***) за сключване
(верификация) на договора на телефон ***. Според експертното мнение изследваната
информация не е манипулирана, касаеща аудио съдържанието, същата не е видоизменяна,
коригирана и/или частично изтривана.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът, кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че видно от
писмо, изх. № /***/ от *** г. от „банка“ АД, на *** г. заемната сума в размер на 700 лв. е
постъпила по банкова сметка с IBAN *** с титуляр С. Д. на основание: „Договор за заем
номер ***“. Експертът е установил, че в счетоводството на „фирма“ ЕООД не са отразени
постъпили плащания по процесния договор за предоставяне на кредит № ***. Според
заключението, дължимата сума по процесния договор за кредит е в общ размер от 847 лв., от
която 700- главница, 23,10 лв. – договорна лихва и 123,90 лв. – неустойка за непредставяне
на обезпечение. Размерът на лихвата за забава върху главницата в размер на 700 лв. за
периода от 25.08.201 г. до 05.06.2022 г. е в размер на 55,41 лв. Според вещото лице,
размерът на ГПР, с включване в него и на неустойката за непредставяне на обезпечение (в
размер на 123,90 лв.), възлиза на 916,77 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД,
вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника,
възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***
от *** г. с твърдяното съдържание, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата за
сключване на същия в твърдяната форма; изпълнение на задължението си по договора за
предоставяне на заемната сума на ответника; валидно постигната уговорка за връщане на
кредита с надбавка лихва; настъпване на изискуемостта на вземанията и техния размер;
изпадане на ответника в забава плащането на сумите по договора, както размера на
задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът за
потребителски кредит следва да се сключи в писмена форма на хартиен или друг траен
носител със задължителното му съдържание по чл. 11 ЗПК. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК
„траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
3
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
В ЗПК е предвидена възможност договорът за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние - едно или
повече.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието
по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето,
което се сочи като негов извършител.
В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните,
като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му /арг. от чл.
184, ал. 1 ГПК/. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална
доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на
документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за
авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение №
70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно
изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа характеристиките
на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 2 и 3
ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис
– част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа,
като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията –
трите имена на ответницата, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Действително значение на
подписан
саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен
квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска
страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен.
В случая с оглед ангажираните по делото писмени доказателства – договор за кредит
от разстояние № *** от *** г., общи условия към него, както и с оглед констатациите в
съдебно-техническата експертиза, съдът приема за установено, че от страна на ответника С.
С. Д. е положен електронен подпис по смисъла на чл. 13 от ЗЕДЕУУ върху договора за
кредит, респ. може да се направи извод относно авторството на документите, поради което
те се ползват с формална доказателствена сила, предвидена в чл. 180 от ГПК. Действително,
по делото не е представен самият стандартен европейски формуляр за кандидатстване за
кредит, но с оглед факта, че в наличния екземпляр на договор за предоставяне на кредит №
*** от *** г., съдържащ подробна информация относно личните данни на ответницата С. Д.,
в т. ч. и три имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер,
4
постоянен и настоящ адрес, с която информация няма основание да се счита, че
кредитодателят би разполагал в случай, че същата не му е била предоставена именно от
кредитополучателя, съдът приема, че същият е бил сключен именно от нея, която се е
съгласила на отправеното му предложение от ищеца, предоставяйки му своите лични данни.
Нещо повече, при проследяване на информационните данни на „фирма“ ЕООД вещото лице
по съдебно-техническата експертиза е установило наличието на създаден профил на името
на ответницата, чрез който същaта е кандидатствала за отпускане именно на процесния
кредит, попълвайки съответния въпросник и съгласявайки се по този начин с общите
условия към него, като чрез въвеждането на съответния код и натискане на бутона
„Потвърди“ следва да се счита, че ищецът, в качеството си на кредитодател и доставчик на
финансови услуги, е получил съгласието на ответницата Д. за сключване на договора от
26.07.2021 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР.
Доказателство за приемане на предложението от страна на кредитополучателя е
представения договор за кредит № ***, който не може да бъде генериран, без кредитът да
бъде одобрен. С оглед изложеното, се налага изводът, че е налице валидно сключен договор
между страните на *** г.
Договорът за кредит представлява разновидност на договора за заем за потребление,
който е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е породил действие, следва да е
налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. При предаване на
паричната сума е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда
едностранно задължение за заемателя да върне заетата сума. Обстоятелството, че заемната
сума е предадена на ответницата се установява от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, от което е видно, че на *** г. по банкова сметка IBAN *** с титуляр С. Д. е
преведена сумата от 700 лв. с основание: договор за заем № ***.
Предвид изложеното, съдът намира, че между „фирма“ ЕООД и ответницата С. С. Д.
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от процесния
договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от *** г., по който ищецът е
изпълнил основното си задължение към ответника, в качеството му на кредитополучател,
предоставяйки му реално заемната сума, предмет на договора, в размер от 700 лв., а той от
своя страна я е усвоил. Доколкото страна по него, в качеството си на кредитополучател, е
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност и предвид предмета на сделката, то в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК (Обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/.
Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител /чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираме език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води
5
до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит е сключен в електронна форма, като е
възпроизведен и на хартиен носител, написан е ясно, четливо и на разбираем език, без да е
доказано, че е изготвен с шрифт, който е по-малък от изискуемия от закона, посочен е
годишният лихвен процент – 40,15 %, като не е предвидена възможност за промяната му,
тъй като същият е фиксиран, и общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена
към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите –
48,44 %.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент
на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48,44 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
неустойката в размер на 123,90 лв., която се начислява автоматично от заемодателя в случай
на непредставяне на обезпечение по кредита.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 „обща
6
сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е
длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително
комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
В случая е несъмнено, че получаването на заема е било обусловено от предоставяне
на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати
неустойка в размер на 123,90 лв. С уговорената в чл.11, вр. чл. 5 неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната
сума - т. нар. „скрита възнаградителна лихва“, доколкото още към момента на
предоставянето на кредита, кредиторът е със съзнанието, че освен уговорената
възнаградителна лихва, той ще получи и допълнително плащане под формата на
предвидената неустойка.
В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че с
включването на неустойката за непредставяне на обезпечение, ГПР по процесния договор за
кредит възлиза на 916,77 %.
В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена
във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася
значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да
заплати необосновано висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя
неустойка. Следва да се посочи и задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя,
кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова
тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен кредит не отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
7
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тази хипотеза съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита – в процесния случай в размер на сумата 700 лв.,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Доколкото по делото не се твърди и не се доказва ответницата да е извършвала
плащания по сключения договор, то същата дължи връщане на цялата получена сума в
размер от 700 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.06.2022 г. до окончателно изплащане
на вземането.
С оглед изводите на съда за недействителност на договора за потребителски кредит,
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „фирма“ ЕООД следва да се присъдят
сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 33913/2022 г. по описа на СРС, 61 състав,
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 67,44 лв., както и в исковото
производство, съразмерно с уважената част от тях в размер на 854,20 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на изрично искане в
този смисъл, а и на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ап. ***, срещу С. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР,
вр. чл. 240, ал. 1, че С. С. Д., ЕГН **********, дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от
700 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № *** от ***г.,
ведно със законната лихва, считано от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума на 17.07.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33913/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ап. ***, срещу С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че С. С. Д., ЕГН **********, дължи на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***,
8
сумата от 23,10 лв., представляващи договорна лихва за периода от 26.07.2021 г. до
25.08.2021 г., и сумата от 55,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
25.08.2021 г. до 05.06.2022 г., за които суми на 17.07.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33913/2022 г. по описа на
СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „фирма“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ж.к. „***“ № ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 67,44 лв.,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 33913/2022 г., и сумата от 854,20
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9