РЕШЕНИЕ
№
122
гр. Самоков, 02.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Самоков първи състав, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Катя Бандрова, като разгледа докладваното от съдията
Павлов Гражданско дело № 339 описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Е.К.Н. е предвявил иск с правно основание
чл. 19 ал.1 от ЗЗД. Твърди в исковата си молба, че се договорил с ответника Г.Д.
да му продаде собствения си лек автомобил марка А.Р.147с per. № СО..ВС, рама № ...
Твърди се в исковата молба, че ответникът
му представил чужд документ за самоличност - италианска лична карта, от
която ищецът установил, че името му е Г.Д., роден на *** г.. Ответникът му
платил капаро за автомобила от уговорената цена и се разбрали, че след две
седмици ще дойде да го вземе и да го прехвърлят нотариално. Ищецът обаче
заминал за чужбина, като оставил пълномощно на майка ми да го представлява в Б.,
което не включвало продажба на автомобила. Твърди се в исковата молба, че на
18.10.2018 г. съшия купувач ответник по делото дошъл в дома на ищеца да доплати
колата и да я вземе. Нотариална заверка на договора не станала, защото
пълномощното от ищеца за майка му не включвало продажба на автомобила. Твърди
се в исковата молба, че ищецът и ответникът Д. се разбрали по телефона да дойде
през месец декември в гр. Самоков за да му доплати останалата сума и да
прехвърлят автомобила по определения от закона ред, а именно с нотариално
заверен договор за покупко - продажба. Твърди се в исковата молба, че тогава – от смисъла на исковата молба се
разбира, че „тогава“ е на 18. 10. 2018 година ответникът взел колата със
съгласие на ищеца, да я ползва до прехвърлянето и.
Твърди се в исковата молба, че в началото на
месец, декември ищецът започнах да търси ответника Д. по телефона, на номера
който му бил предоставен за връзка с него, но не отговарял никой на този
телефонен номер и въпреки активността на ищеца да прехвърли собствеността на
автомобила, не можал да открие ответника.
Твърди се в исковата молба, че ищецът бил подведен от ответника Д. за това, че ще
му доплати уговорената цена и ще сключат нотариално заверен договор за
продажбата. Твърди се в исковата молба, че въпреки съгласието на ищеца да
продаде автомобила „А.Р.147", бил
въведен в заблуждение от ответника и същият ползва автомобилът му без правно
основание след месец декември 2018 г. и без негово съгласие. Твърди се в
исковата молба, че на ищеца не е е
известно къде се намира и местонахождението на автомобила ми и кой го управлява
и ползва.
В петитума на исковата молба се съдържат
исканията съдът да признаете за установено, че ищецът не е собственик на
описания по-горе автомобил марка
А.Р.147с per. № СО..ВС, рама № .., тъй като същият е продаден с предварителен
договор от 18.10.2018г., и да обяви предварителния Договор за покупко-продажба
на автомобила от 18. 10. 2018г. за окончателен.
В съдебно заседание Е.К.Н. поддържа
предявените искове чрез пълномощника си адвокат Г. В..
Ответникът чрез процесуалния си представител
адвокат Л.Г. оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Твърди, че
договорът за продажба на автомобила, искан от ищеца да се обяви за окончателен
не съдържа цената за която се продава автомобила и няма основание за обявяване
на този договор за окончателен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
Относно допустимостта на предявения
отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК ал. 1 от ГПК съдът прие
следното:
Допустим е този иск с който в
конкретния случай ищецът твърди, че е продал автомобила, нотариална заверка не
се е осъществила и иска съдът да признае за установено, че не е собственик на
автомобила, позовавайки се на твърдението, че същия е продаден с предварителен
договор. Допустимостта на този иск и правният интерес от него следват от това
че по документи автомобилът е собственост на ищеца, както и от твърдението че в
действителност същият автомобил е продаден на ответника с договор, който ищецът
твърди че е предварителен от 18. 10. 2018 год. Въпрос по същество е дали с този
договор е прехвърлена собствеността и дали от същия договор следва извод че
ищецът не е собственик както претендира с този иск. На тези въпроси съдът дължи
отговор с решение по същество.
Не е пречка за допустимост на иска по
чл. 124 ал. 1 ГПК изявлението на ищеца в началото на исковата молба, че е
собственик на автомобила, а с петитума на ИМ тази собственост се отрича отрича.
От гледна точна на допустимостта на иска това изявление е неразделна част от
изложеното в исковата молба за начина по който е сключен договора, какво се е
случило и е в смисъл, че е продал на ответника собствения си автомобил.
По
същество съдът прие следното:
Представен е от ищеца следния договор:
Договор за покупко-продажба на лек
автомобил А.Р.147 с per. № СО..ВС, номер
шаси ...
Продавач: Е.К.Н.
Копувач: Г.Д.
***
на 18. 10. 2018 година
Декември колата трябва да си я
прехвърли копувача
Копувач – подпис
Продавач подпис
С посочения договор не е прехвърлена
собствеността върху процесния автомобил марка А.Р.147с per. № СО..ВС, рама № ..
Този автомобил към датата 18. 10. 2018 година е регистриран, а по силата на чл.
144 ал. 2 от Закон за движение по пътищата собствеността върху автомобили,
които са регистирани се прехвърля с писмен договор с нотариална заверка на
подписите на страните. В случая няма
такава нотариална заверка и ищецът още в исковата молба прави изявление че
такава заверка не е направена. Поради това никаква собственост върху този
автомобил не е прехвърлена и същият е останал собственост на ищеца, като
доказателството потвърждаващо собствеността на ищеца върху процесния автомобил
е приложеното по делото свидетелство за регистрация първа част, сочещо ищеца Е.К.Н.
като собственик на автомобила А.Р.147 с per. № СО..ВС, номер шаси ... По тези съображения е неоснователен
предявения от ищеца отрицателен установителен иск с претенцията че не е
собственик на този автомобил. За пълнота следва да се посочи, че от изявленията
в самата искова молба следва извод за пълна неоснователност на иска, защото с
предварителен договор за продажба не се прехвърля собственост върху този
автомобил, а собственост върху този автомобил не е могла да бъде прехвърлена
при фактите изложени в исковата молба като основание на иска.
Няма основание същият договор да се
конвергира в предварителен договор за покупко продажба на процесния автомобил,
като се явява неоснователен и втория иск за обявяване този договор за
окончателен.
На първо място този иск е неоснователен, тъй
като договорът не съдържа съществен елемент от всеки договор за покупко-продажба,
а именно цената за която се продава автомобила. Трите най-съществени елемента
на договора за продажба са вещ, цена и съгласие. В случая вещта е определена,
но липсва цената. Това изключва възможността да се приеме договора за
предварителен за покупко-продажба и да се обявява за окончателен. В тази връзка
съдът съобрази разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от ЗЗД по силата на която
предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия
на окончателния договор. Щом се претендира предварителен договор за покупко
продажба, а няма уговорка за цената, това не е предварителен договор за
продажба на лек автомобил. Тъй като изискването на чл. 144 ал. 1 и 2 от ЗДвП за
писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните сочи форма за действителност
за прехвърляне собственост върху регистриран автомобил, това че в договорът в
писмена форма липсва цената е достатъчно за извода че в случая договорът на
който се позовава ищецът не може да се определи като предварителен договор за
покупко-продажба на процесния автомобил.
Само за пълнота следва да се отбележи че
фактите изложени в исковата молба съпоставени с представените по делото
доказателства налагат извод че още един съществен елемент от договора не е
доказан, а именно съгласието. Видно от договора, същият се твърди, че е сключен
на 18. 10. 2018 година. Видно от изявленията в исковата молба със значение на
признание по този въпрос, ищецът на тази дата е бил в чужбина, оставил
пълномощно на майка си. Тогава но по телефона се сочи в ИМ че уговорката за
прехвърляне с нотариална заверка на подписа се насрочва за декември.
Следователно договорът не е могъл да бъде сключен на 18. 10. 2018 година. На
тази дата ищецът е неизправна страна – въобще не е в държавата в която трябва
да се сключи окончателния договор обещан
на ответника, а и пълномощното за майка му не включва продажба на процесния
автомобил. В тежест на ищеца е на доказване а не установява твърдяните в
исковата молба уговорки с ответника по телефона за прехвърляне на автомобила
декември месец, а това че го има в договора при положение че ищеца и ответника
не са били на едно място на датата 18. 10. 2018 година за да сключат
представения договор. Този извод следва от изявлението на ищеца че е бил в чужбина и от показанията на майка му за местата
където са били ищеца от една страна и ответника от друга за да може да вземе
автомобила.
В гражданския процес правилата на
доказателствената тежест сочат в чия сфера настъпват неблагоприятните последици
от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или
възражения. Щом ищецът не доказва въобще да е могъл да сключи договора с
ответника на датата 18. 10. 2018 година изключено от изявлението му че тогава е
бил в чужбина със значение на съдебно признание и за това доказателство, съдът
прилагайки правилата на доказателствената тежест приема че не е въобще сключван
договор на 18. 10. 2018 година.
Както бе посочено, обстоятелството, че в
писмената форма в която се твърди да е сключен този договор липсва същественото
условие за цената на вещта предмет на
продажбата, във всички случаи налага извод, че този договор дори да е сключен,
не може да се определи като предварителен по смисъла на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и
не може да се обявява за окончателен.
По изложените съображения съдът следва да отхвърли
всеки от предявените искове.
Мотивиран от изложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Е.К.Н. с ЕГН **********
срещу Г.Д., гражданин на И., роден на *** г. иск за признаване за установено по
отношение на Г.Д., че ищецът Е.К.Н. ЕГН ********** не е собственик на лек автомобил марка А.Р.147с
per. № СО..ВС, рама № .. и иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен Договор за покупко-продажба на същия автомобил от 18. 10. 2018г.
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: