Определение по дело №50333/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19074
Дата: 7 май 2024 г. (в сила от 7 май 2024 г.)
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20221110150333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19074
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110150333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 30.03.2023 г. и молба от
26.04.2023 г., подадена от Е. Д. М. срещу ВКС.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с отговора на исковата молба документи са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Искането за допускане на съдебно-психологична експертиза следва да бъде
оставено без уважение, тъй като ще бъдат събрани гласни доказателства за
установяване на твърдените неимуществени вреди.
Доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства следва
да бъде уважено, като бъде допуснат разпит на един свидетел при режим на довеждане
за датата на насроченото по делото открито съдебно заседание. Искането на ищеца за
разпит на втори свидетел следва да бъде оставено без уважение, на основание чл. 159,
ал. 2 ГПК. Необходимо е и да бъдат изискани от ВКС материалите във връзка с
депозираната от ищеца жалба с вх. № ....... г.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба документи, като
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане и
изслушване на заключение на съдебно-психологична експертиза.
1
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ищеца чрез разпит на един
свидетел при режим на призоваване за датата на насроченото по делото открито
съдебно заседание за установяване на твърдените неимуществени вреди, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори свидетел, на основание чл.
159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението да посочи
кое от двете посочени в исковата молба лица за свидетели да бъде призовано за датата
на откритото съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ВКС материалите във връзка с депозирана жалба от Е. М.
с вх. № жалба с вх. № ....... г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.06.2024 г. от 13:30 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ и посочения от ищеца - в изпълнение на дадените указания
от съда, свидетел.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че в
периода от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. е претърпял неимуществени вреди, вследствие
от незаконосъобразното бездействие на ответника, изразяващо се в неизпращане по
компетентност на Главния прокурор на Република България на искане за
възобновяване на КНОХД № ......... г. по описа на ВКС, обективирано в подадена от
него жалба с вх. № ....... г. Твърди, че бездействието на ответника представлява отказ
от правосъдие, с което са нарушени правата му, регламентирани в законодателството
на ЕС. Поддържа, че чрез допуснатите нарушения от ответника е бил подложен на
жесток психически тормоз, което нарушило и правните му очаквания. Твърди, че в
резултат от противоправното поведение на ответника развил паник атаки, депресия и
хипертония, като изпитвал безпокойство, безнадежност, отчаяние и безизходица. В
тази връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение на стойност
20 000 лв. за претърпените неимуществени вреди в периода от 18.08.2020 г. до
06.08.2022 г., изразяващи се във физически неразположения и негативни емоционални
преживявания, вследствие от бездействието на ВКС да сезира орган на досъдебното
производство, респективно Главния прокурор на Република България, във връзка с
депозирана от него жалба с вх. № ....... г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба. Излага доводи, че по постъпилата от ищеца жалба с вх. № ....... г. по
описа на ВКС е постановено Разпореждане от 11.09.2020 г. на заместник-председателя
на ВКС и ръководител на Наказателна колегия, с което е отказано образуването на
производство за възобновяване на КНОХД № ......... г. по описа на ВКС, III НО,
доколкото в хода на образуваната преписка във ВКС е установено, че в частта на
присъдата, която е в сила спрямо ищеца, същата не подлежи на възобновяване. Твърди,
че с разпореждането е указано на ищеца, че има възможност сам да направи искане за
възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, както и че искането на основание
чл. 422, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК е от изключителна компетентност на съответния
окръжен/военен прокурор, поради което жалбоподателя следва да отправи писмата си
до Върховната касационна прокуратура. С оглед изложеното, поддържа че не е
нарушил правата на ищеца, нито е извършил злоупотреба с власт. Твърди, че липсва
2
фактически състав, който обуславя наличието на вина от страна на ВКС относно
администрирането на процесната жалба, подадена от ищеца. Счита, че предявеният иск
е прекомерен. Моли съда да прекрати производството, евентуално да отхвърли
претенциите на ищеца като неоснователни. Претендира разноски.
С молба с вх. № 152184/31.05.2023 г. ответникът е направил отвод по чл. 126
ГПК за недопустимост на настоящото производство поради наличието на други
висящи дела между същите страни, заведени по описа на СРС - гр. д. № 9522/2022 г.;
гр.д. № 50327/2022 г.; гр.д. № 50329/2022 г.; гр.д. № 54984/2022 г.; гр.д. № 60692/2022
г., на същото основание - чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и за същото искане.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от ответника
отвод за недопустимост на предявения иск, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като
при извършена служебна справка се установява, че предходно образуваните дела по
подадени от ищеца искови молби с искане за обезщетяване на претърпените от него
неимуществени вреди във връзка с нарушаване на правото му на защита и отказ от
правосъдие с оглед подадени от него жалби с искане за възобновяване на НОХД №
......... г. по описа на ВКС съдържат твърдения относно противоправно поведение на
ответника във връзка със сезирането му с различни жалби. По аргумент на Решение №
471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК, следва че отводът за
висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен
субективен и обективен идентитет между делата. В настоящия случай ищецът навежда
доводи относно липсата на администриране на подадената от него жалба с вх. №
....... г. по описа на ВКС с искане за възобновяване на НОХД № ......... г. по описа на
ВКС, което представлявало бездействие и нарушение на задължението на ВКС да
изпрати жалбата по компетентност на Главния прокурор на Република България.
От служебно извършената справка не се установи наличието на производство с
напълно идентичен спорен предмет, искане и страни, поради което възражението на
ответника следва да бъде оставено без уважение, а производството да бъде разгледано
по същество.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 7 Конституцията на
Република България вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствената тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
наличието на противоправно бездействие от страна на ответника, в качеството му на
държавен орган, което има за последица претърпените от ищеца неимуществени вреди
в твърдените проявления, които следва да бъдат обезщетени от ответника с
изплащането на претендираното вземане, както и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на ответника и претърпените неимуществени вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже правоизключващите
отговорността му факти.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е депозирал пред ВКС жалба с вх. № ....... г. с
искане за възобновяване на производството по КНОХД № ......... г. по описа на
ВКС.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
3
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4