Решение по дело №253/2022 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр.Плевен, 27.06.2022год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни  две хиляди  двадесет и втора година в състав:                                                         

                                                       Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №253  по описа  на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО).

Образувано е по жалбата на В.В.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, оф.512, чрез адв.Р.И. ***, против Заповед №Р-106-22/21.01.2022 год., издадена от „за ректор на Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“-Варна“ проф.д-р А. К., д.м. С оспорената заповед  се прекратява обучението за придобиване на специалност в системата на  здравеопазването, на жалбоподателя като специализант по „Ортодонтия“ от 15.06.2020 год. в база за практическо обучение „Дентален център ЕО-ДЕНТ“ ООД-Перник, към МУ-Варна.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна, алтернативно- незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречаща на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Сочи, че същата е издадена от лице, различно от ректора на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна, който към датата на издаване на заповедта е Проф.д-р В.И., д.м. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1, т.4 от Закона за висшето образование ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и приемането на студенти, докторанти и специализанти. Счита за  безспорно, че е специализант във виеше учебно заведение, както и че с обжалваната заповед му е прекратена специализацията като такъв. Нормата на ЗВО е категорична и не вменява на друго лице извън ректора на висшето учебно заведение правомощията по чл.32 от същия. Не са налице и доказателства оспорваната заповед да е издадена при условията на заместване, поради което същата е издадена от некомпетентен орган, а по същество е нищожна.

Навежда доводи, че оспорената заповед е и незаконосъобразна,  издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречаща на материалния закон. Видно от заповед за прекратяване на трудов договор № 293/31.08.2022 г., издадена от управителя на „Дентален център ЕО-ДЕНТ” ООД, трудовото правоотношение на жалбоподателя е прекратено по взаимно съгласие, считано от 1.09.2022 г. С писмо вх.№ 106-2811/12.10.2021 г. Н. е заявил, че желае специализацията му по „Ортодонтия“ да бъде прекъсната, считано от 1.09.2021 г. за времето до сключване на нов договор с друго лечебно заведение. По така направеното заявление за прекъсване на специализацията не е направено произнасяне от страна на ректора на МУ, след което на 21.01.2022 г. е издадена обжалваната заповед. Сочи, че разпоредбата на чл.24, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването предвижда обучението за придобиване на специалност да бъде прекъснато по молба на специализанта, което в случая е сторил. Съгласно ал.3 на чл.24 от Наредбата, обучението за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинска академия. При издаването на обжалваната заповед и решаване на административната преписка органът не е взел становище по заявлението на Н. за прекъсване на специализацията, като е пренебрегнал правото му да заяви това прекъсване.Прекъсването на обучението за придобиване на специалност според жалбоподателя дава възможност на основание чл.24, ал.4 от Наредба № 1, обучението му за придобиване на специалност да се удължи със срока на прекъсването, но не повече от срока по чл.12, ал.3. Всичко това е довело до съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и до постановяването на незаконосъобразна заповед.

В заключение моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И. *** с пълномощно на л.7 от ад 641/2022 год. на АС-Варна, която моли за отмяна на заповедта, като излага подробни съображения за нейната незаконосъобразност в писмени бележки.

Ответникът- Ректор на МУ-Варна, в придружителното писмо, с което е изпратил преписката в съда, е изразил становище за неоснователност на жалбата. Допълнително е представил подробни писмени становища с вх.№2312/19.04.2022 год., вх.№2731/11.05.2022 год. и вх.№2937/19.05.2022 год., в които е развил подробни съображения за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отхвърли жалбата.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а се и установява от приобщената по делото диплома за висше образование серия МУС №045783, рег.№34539/8.07.2019 год. и протокол №94/19.04.2019 год. на ДИК, че жалбоподателят е придобил професионална квалификация и правоспособност магистър-лекар по дентална медицина. Въз основа на Заявление вх.№106-256/21.01.2020 год. на л.21 от делото, е издадена Заповед №Р-106-168/9.06.2020 год.от Ректора на МУ-Варна, с която жалбоподателят е регистриран като специализант за провеждане на обучение и придобиване на специалност "Ортодонтия", считано от 15.06.2020 година за срок от 3 години в база Дентален център "ЕО-ДЕНТ" ООД – Перник.

Видно от препис –извлечение от трудова книжка №01, както и от допълнително споразумение №1450/15.06.2020 год.  към ТД №542/31.05.2019 год. на л.30 и Книжка за специализация на л.31, д-р Н. е назначен на длъжност „лекар по дентална медицина“ в „ДЦ ЕО ДЕНТ“ ООД, считано от 1.06.2019 год.

Със заявления №№106-352/20.01.2021 год. и 106-1473/11.05.2021 год., жалбоподателят е поискал да бъде включен  и да премине теоретично обучение по специалност „Ортодонтия“, считано от 22.02.2021 год., респ. считано от 7.06.2021 год.

  Управителят на „ДЦ ЕО ДЕНТ“ ООД е изпратил до Ректора на МУ-Варна Уведомление вх.№023-832/3.09.2021 год., с което е уведомил Ректора на МУ, че прекратява договора  между денталния дентър и специализанта д-р Н., по специалност „Ортодонтия“, считано от 1.09.2021 год., тъй като специализантът е депозирал приложената на л.37 от делото Молба, с която е поискал прекратяване на договора.

Ректорът на МУ-Варна е поискал от управителя на ДЦ да посочи писмено дали след 1.09.2021 год. д-р Н. провежда обучение  по специалността в ДЦ и предстои ли да бъде сключен договор за обучение между ДЦ и д-р Н.. В отговор управителят на ДЦ е уведомил ректора на МУ, че , считано от 1.09.2022 год. д-р Н. не провежда практическо обучение по специалността в ДЦ и след тази дата не предстои  сключването на договор  за обучение между д-р Н. и ДЦ.

Въз основа на горната кореспонденция зам.-ректорът на МУ-Варна  е изпратил до жалбоподателя уведомление по чл.26 от АПК, че поради прекратяване на договора за специализация и непровеждането на практическо обучение от д-р Н. в ДЦ след 1.09.2022 год., започва производство по прекратяване на обучението на специализанта за придобиване на специалност „Ортодонтия“. Посочено е в уведомлението, че в случай, че д-р Н. е продължил обучението си по специалността в друга база, която има договор с МУ, следва да представи доказателства затова в седемдневен срок, като в противен случай ще бъде издадена заповед за прекратяване на обучението за придобиване на специализация. Уведомлението е получено от жалбоподателя на 7.10.2021 год.

По делото е приложено и следващо заявление с вх.№106-2811/12.10.2021 год. от жалбоподателя до Ректора на МУ, че желае да прекъсне обучението си по специалност „Ортодонтия“, считано от 1.09.2021 год. за времето до сключване на нов договор с друго лечебно заведение.

От своя страна зам.-ректорът на МУ е изпратил писмо до Министъра на здравеопазването-л.46-47 от делото, в което, като е описал разменената между страните кореспонденция във връзка с желанието на жалбоподателя за прекъсване на обучението, е поискал становище налице ли е задължение на ректора на МУ да прекрати обучението му за придобиване на специалност в случай на прекратяване на договора и непродължаването му в едномесечен срок след това, или при наличие на заявление за прекъсване на обучението от специализанта, следва да издаде заповед за прекъсване на обучението.

Заместник-министъра на здравеопазването е изпратил до ректора на МУ отговор на л.49, според който, когато договорът за обучение е прекратен и базата е информирала ВУ за настъпилото обстоятелство в определения от закона седемдневен срок, е изпълнено условието за прекратяване на обучението на основание чл.25, ал.1, т.2, б.“в“ от Наредбата, освен ако не е налице условието по чл.25, ал.6 на Наредбата специализантът да продължава обучението си  в срок до един месец в друга база, която има договор с висшето училище, в което е регистриран. Подадена на 12.10.2021 год.  за прекъсване на обучението, считано от 1.09.2021 год. до сключване на нов договор с друго лечебно заведение, е подадена значително по-късно; специализантът не е продължил обучението си в друга база в едномесечния срок по чл.25, ал.6 от Наредбата, а и молбата за прекъсване е подадена след като вече е възникнало основанието за прекратяване на обучението. На тези основания е изразено становище от Министъра на здравеопазването, че обучението за придобиване на специалност „Ортодонтия“ на д-р Н. следва да бъде прекратено на основание чл.25, ал.1, т.2, б.“в“ от Наредбата.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №Р-106-22/21.01.2022 год., издадена от „за ректор на Медицински университет „Проф.

д-р Параскев Стоянов“-Варна“ проф.д-р А. К., д.м. С оспорената заповед  се прекратява обучението за придобиване на специалност в системата на  здравеопазването, на жалбоподателя като специализант по „Ортодонтия“ от 15.06.2020 год. в база за практическо обучение „Дентален център ЕО-ДЕНТ“ ООД-Перник, към МУ-Варна. В заповедта е описана цялата хронология, считано от зачисляването на д-р Н. като специализант по Ортодонтия в база за практическо обучение „ДЦ ЕО-ДЕНТ“ ООД и развилата се между страните кореспонденция. Посочено е още, че определянето на база за практическо обучение по дентални специалности се извършва след обявен и проведен конкурс, съгласно чл.22в, ал.1 от Наредба №1 и класиране на кандидатите съгласно посочени от тях желания в заявленията им за участие в конкурса. Прекратяването на договора по чл.22в, ал.З от Наредба №1 е основание за прекратяване на обучението за придобиване на специалност. Обучението не се прекратява, ако, съгласно чл.25, ал.6 от Наредба № 1, специализантите продължат обучението си по специалността в друга база за практическо обучение, с която Медицински университет- Варна има сключен договор за обучение на специализанти в срок до един месец от прекратяване на договора за обучение по чл.22в, ал.З от Наредба №1. Едномесечният срок за продължаване на обучението на д-р Н. в друга база за практическо обучение е изтекъл на 1.10.2021 г. До 14.10.2021 г. в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов’’ - Варна не е постъпило писмено уведомление от д-р Н., че ще продължи обучението си в друга база, която има договор с университета. Предвид гореизложеното и на основание чл.32, ал.1, т.4 от Закона за висшето образование, чл.25, ал.1, т.2, б.“в” и ал.4 на Наредба № 1/22.01.2015г. на M3 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, е разпоредено с оспорената заповед да бъде прекратено обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на д-р В.В.Н., регистриран по реда на Наредба № 1/2015г., като специализант по „Ортодонтия“ от 15.06.2020г., в база за практическо обучение „Дентален център ЕО-ДЕНТ“ ООД - Перник, към Медицински университет- Варна.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.02.2022 год., видно от обратна разписка за връчването й на л.53 от делото. Жалбата против същата е подадена чрез административния орган на 9.03.2022 год. и е заведена с вх.№ при него 099-810.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-адресат на заповедта, за което последната е неблагоприятна, в установения от закона срок, пред надлежния съд и против годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е подписана от „за ректор“ на Медицински университет“Проф.д-р Параскев Стоянов“-Варна – проф.д-р А. К., д.м., Директор на Дирекция „Учебна дейност“. Последната е оправомощена от Ректора на МУ-Варна проф.д-р В. И., д.м., с приложената на л.54 от делото Заповед №Р 106-396/21.12.2021 год., по време на  отсъствието  на Ректора на МУ от 10.01.2022 год. до 31.01.2022 год. вкл. да замества ректора. Оспорената заповед е издадена на 21.01.2022 год. –съобразно периода, през който е описано в заповедта, че може да бъде заместван и по време на отсъствие на Ректора, видно от приложената на л.9 от делото Заповед №9692/17.12.2021 год., с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск от Ректора в размер на 20 дни, считано от 4.01.2022 год. до 31.01.2022 год. вкл.

Разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването предвижда, че обучението за придобиване на специалност се прекратява със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия. А съобразно чл.32, ал.1, т.4 от ЗВО, ректорът решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.32, ал.1, т.4 от ЗВО във връзка с чл.25, ал.4 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. орган-ректорът на Медицински университет – Варна, в условията на заместване на титуляра на длъжността, при отсъствие на титуляра и през периода, за който е определено последният да бъде заместван, което е допустимо, по аргумент от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

Заповедта е писмена, мотивирана е правно и фактически и съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на административното производство по прекратяване на обучението си  за придобиване на специалност „Ортодонтия“. Предоставена е на последния с приложеното на л.42 от делото, получено от него на 7.10.2021 год. писмо възможност да представи доказателства по смисъла на чл.25, ал.6 от Наредбата, съобразно който текст, когато специализант прекрати обучението си за придобиване на специалност в една база, но в срок до един месец го продължи в друга база, която има договор с висшето училище, в което е регистриран, ректорът на висшето училище не издава заповед за прекратяване на обучението по ал. 4, а уведомява Министерството на здравеопазването за промяната по реда на чл. 8, ал. 4. От приобщените по делото доказателства не се установява д-р Н. да е продължил специализацията си в друга база, сключила договор с МУ в едномесечен срок от прекратяване на договора му с  Дентален център ЕО ДЕНТ ООД. Договорът е прекратен на 1.09.2021 год., видно от уведомлението на л.36 и до 1.10.2021 год., нов договор за обучение със същата или с друга база няма доказателства да е сключен. Заявлението от д-р Н. до ректора на МУ за прекъсване на обучението с вх. №106-2811 до сключването на нов договор, е подадено  на 12.10.2021 год., т.е. след изтичане на едномесечния срок по чл.25, ал.6 от Наредбата, т.е. след като вече е възникнало основание за прекратяване на обучението. Водената между страните устна кореспонденция под формата на разговори за продължаване на обучението, за което съобщава жалбоподателят в дадените от него по реда на чл.176 от ГПК обяснения, не е завършила със сключването на договор в установения в Наредбата срок, поради което е ирелевантна за законосъобразността на оспорената заповед.

Заповедта е съобразена и с материалния закон.

Обучението за придобиване на специалности за лица с професионална квалификация "лекар по дентална медицина" се прекратява при прекратяване на договора по чл. 22в, ал. 3, арг. чл. 25, ал. 1, т. 2, б. "в" от Наредбата.

Безспорно между страните е, че договорът с базата за обучение е прекратен, считано от 1.09.2021 год., поради което са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 2, б. "в" от Наредбата. Неотносими към настоящия спор са причините, поради които жалбоподателят е поискал прекратяване на трудовия договор, поради което съдът не ги изследва.

Предвид горното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административната процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Н. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, оф.512, чрез адв.Р.И. ***, против Заповед №Р-106-22/21.01.2022 год., издадена от „за ректор на Медицински университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“-Варна“ проф.д-р А. К., д.м., с която  се прекратява обучението за придобиване на специалност в системата на  здравеопазването, на жалбоподателя като специализант по „Ортодонтия“ от 15.06.2020 год. в база за практическо обучение „Дентален център ЕО-ДЕНТ“ ООД-Перник, към МУ-Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния Административен съд на Република България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ: /П/