Решение по дело №2044/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260095
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430202044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№....

26.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

         При участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 2044, по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от И.С.И.,***, с ЕГН ********** срещу НП № 447/18.09.2020г. на *** на РДГ – гр.Ловеч, упълномощен със Заповед РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните, с което на жалбоподателя И. за нарушение на чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. чл.57, ал.1 от същия закон, вр. чл.43, ал.3, предложение второ, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва:

1.Глоба по чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

 2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с чл.84, ал.1, предложение трето от същия закон,

за това че: на 12.05.2020г., в землището на с. Бохот, обл. Плевен, ловище № I, бивш птицезавод граничещ с главен път с. Бохот – с.Брестовец, ловува, като се движи с извадено от калъф оръжие сглобено и заредено с 4 /четири/ броя патрони, ловно оръжие карабина калибър 30-06, модел „Сейвидж“, извън определените в индивидуалното разрешително за лов № 025165, Серия С3 места и издадено за лов на хищници в землището на с.Бохот, ловище № III. При ловуването няма убит дивеч.

В депозираната до съда жалба И.И. моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно. Оспорва изложената фактическа обстановка, счита че не е извършил визираното нарушение,  тъй като е простревал оръжието си.

В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, се явява и с адв. Д.М. от АК-Варна.   

Ответната страна РДГ- Ловеч, редовно призована, представител не се явява.

 Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

Акт №447/18.05.2020г. /по регистъра/ на РДГ-Ловеч серия СЗДП 201 г. №113418 от 12.05.2020 г. е бил съставен от М.Х.И. – *** при ТП-ДГС-Плевен на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД по отношение на жалбоподателя И.С.И., за това че на 12.05.2020г., в ДГС Плевен, община Плевен, землището на с. Бохот, обл. Плевен, ловище № I, бивш птицезавод граничещ с главен път с. Бохот – с.Брестовец, ловува, като се движи с извадено от калъф оръжие сглобено и заредено с 4 /четири/ броя патрони, ловно оръжие карабина калибър 30-06, модел „Сейвидж“, извън определените в индивидуалното разрешително за лов № 025165, Серия С3 места и издадено за лов на хищници в землището на с.Бохот, ловище № III. При ловуването няма убит дивеч. С което е нарушил чл.57, ал.1, чл.84, ал.1 от ЗЛОД.

Действията на жалбоподателя са констатирани от полицейски служители, които са подали сигнал за нарушението, като същите не са описани в АУАН, като свидетели на случилото се.

Актът е съставен в присъствието на свидетеля С.Н.Ц. – *** към ТПДГС гр. Плевен, който реално не е присъствал при прострелването на оръжието.

Жалбоподателят е подписал акта без възражение.

В тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от жалбоподателя по повод съставения и връчен АУАН.

Впоследствие за извършеното нарушение било издадено обжалваното понастоящем НП, с което жалбоподателя И.И. е санкциониран за нарушение на чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. чл.57, ал.1 от същия закон, вр. чл.43, ал.3, предложение второ, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва:

1.Глоба по чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

 2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с чл.84, ал.1, предложение трето от същия закон.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителя М.Х.И. и свидетеля С.Н.Ц..

От разпита на актосъставителя М.И. се установява, че след получен сигнал от ***а на ДГС-Плевен, че патрулиращи полицаи, заедно с жандармерията били чули изстрели от ловно оръжие в бившите птицезаводи при излизане в с. Бохот. Заедно със свидетеля С.Н.Ц. отишли на място, където се е намирал жалбоподателя И.. Служителите на полицията и жандармерия били иззели оръжие, което е законно притежавано и 4 броя патрони. Видно от показанията на свидетеля М.И. всичко е било редовно и жалбоподателят е имал разрешително, но не отговаряло на района, в който са го заловили полицаите. Жалбоподателят И.И. обяснил, че си е прострелвал оръжието преди да отиде на лов. Актосъставителят И. е съставил АУАН на жалбоподателя, за това, че ловува като се движи с извадено от калъфа оръжие, сглобено и заредено с 4 броя патрони.

От показанията на свидетеля С.Ц. се установява, че същият е присъствал при съставяне на акта, не е присъствал при констатиране на нарушението. С колегата си М.И. са получили сигнал от ***а на ДГС-Плевен. След което са посетили мястото, където са установили жалбоподателя И.И. и полицейски служители, които обяснили, че чули изстрели. На база на обясненията на полицейските служители съставили АУАН.

От обясненията на жалбоподателя И.С.И. се установява, че същият тръгнал на лов и преди да отиде на оказаното в разрешителното място за лов, спрял да провери дали е изправен оптичния мерник на оръжието му, като си направил мишена и стрелял няколко пъти с карабината. При идването на полицейските служители,  пушката му е била празна и оставена отворена, като същите са го накарали да извади 4 броя патрони от кутията, а не от пушката. От обясненията на жалбоподателя се установява, че свидетелите М.И. и С.Ц. не са присъствали при установяване на нарушението.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени документи, както и от разпита на свидетелите – М.Х.И. и С.Н.Ц..

При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При производството от административно-наказателен характер задължение на съда е да следи служебно дали съставеният акт съдържа императивно предвидените в закона реквизити, дали НП е издадено при спазване на разпоредбите за съдържание и законови реквизити и съществува ли съответствие между АУАН  и НП и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН Наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Наложеното административно наказание лишаване от право на ловуване е на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, вр. чл.84, ал.1, предложение трето от същия закон. Това наказание е предвидено за лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и ал. 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД.

Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЛОД - Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

Ловуването, обаче, е правно регламентирана дейност, която включва множество различни възможни прояви, посочени в разпоредбата на чл. 43, ал. 2 и 3 от ЗЛОД. Ловуване, съгласно даденото в закона легално определение е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов. Според ал. 3 на чл. 42 ловуване е и престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не, както и със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

Според чл. 95 ал.1 - 2 от ЗЛОД, при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Когато в случаите по ал.1 като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът констатира, при извършената от него служебна проверка на обжалваното НП №447/18.09.2020г. на *** на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, наличието на съществено процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящо неговата незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение, следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая и актосъставителя, и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Вписания в АУАН единствен свидетел – С.Ц. не е присъствал при констатиране на нарушението, което само по себе си представлява процесуално нарушение.

На следващо място следва да се отбележи, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са и част от възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи “маловажните” случаи на административно нарушение, от нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случаите, когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно  НП.  Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК.  Според цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, административно-наказващия орган следва  да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност  на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради  издаването му в противоречие с материалния закон. С оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува реална възможност за проверка на извършената от наказващият орган преценка за маловажност на извършеното нарушение, доколкото липсва изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.

Поради изложените съображения, съдът счита, че НП №447/18.09.2020г. на *** на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд                                             

                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №447/18.09.2020г. на *** на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на И.С.И. за нарушение на чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. чл.57, ал.1 от същия закон, вр. чл.43, ал.3, предложение второ, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.96, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, са наложени административни наказания, както следва:

1.Глоба по чл.84, ал.1, предложение трето от Закона за лова и опазване на дивеча, в размер на 100.00 лева;

 2. Лишаване от право на ловуване за срок от 3 години, на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, вр. с чл.84, ал.1, предложение трето от същия закон.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: