№ 2886
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110143752 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
С молба с вх. № 315781/07.11.2023 г. на процесуалния представител на
ответника В. Д.- адв. К. Б. от САК се твърди, че съдът неправилно с
първоинстанционното съдебно решение е присъдил разноските на ответника
за заплатеното от него адвокатско възнаграждение , като не е отчел
обстоятелството , че са предявени два обективно съединени иска срещу
ответника, а така също , че делото е приключило след проведени повече от
едно съдебни заседания.
С молбата поддържа, че съгл. чл. 2, ал.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гражданско дело се определя
съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно,
а конкретният материален размер на това възнаграждение следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.6 от Наредбата. По изложените
съображения счита, че съдът следва да присъди отделно възнаграждение по
всеки един от исковете . Твърди се още, че делото се отличава с фактическа и
правна сложност, както и че за заповедното производство възнаграждението
следва да е в размер на претендираното, а не в присъдения от съда размер.
Насрещната страна – „ФИРМА“АД в предоставения от съда срок, не е
ангажирала становище по молбата.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (в срока
за обжалване), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е неоснователно.
По повдигнатия от ответника въпрос не е налице задължителна съдебна
практика, а настоящият докладчик споделя според него по-широко
застъпената и последователна, а не изолирана, съдебна практика, според
която в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
1
съвпада със сбора от цената на отделните искове. /определение №
366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №
95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №
292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №
533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д. № 1649/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г.
о., ГК и много други/.
Когато съдът намалява адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал.5 от ГПК поради прекомерност по дела с определен интерес, той се
ръководи от фактическата и правна сложност на делото и размера на
минималното адвокатско възнаграждение, определено не по реда на общата
разпоредба по чл. 2, ал. 5 от НМРАВ /нормата се намира в Раздел I от
НМРАВ – „Общи разпореждаби“/, а съгласно специалната норма на чл. 7, ал.
2 от същата Наредба, защото предявените по делото обективно съединени
искове са оценяеми.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че когато са предявени за
общо разглеждане от ищеца срещу определен ответник обективно
кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение при
прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК, е сборът от цената на всички искове. По
изложените съображения, съдът намира, че молбата за изменение /
допълване/ на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да
се остави без уважение . Отделно от гореизложеното, съдът намира с оглед
обема и характера на събраните доказателства и извършени процесуални
действия, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като
съдът отчита и факта , че ангажираният от ответника процесуален
представител е присъствал на едно открито съдебно заседание по делото.
Предвид изложеното , съдът не намира основание за изменение на
решението в частта за разноските, включително и по отношение на
присъдените такива за заповедното производство по ч. гр. д. № 60430/21г. по
описа на СРС, 69с-в/ за което са изложени подробни съображения в мотивите
на постановеното съдебно решение по делото/ .
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА с вх. № 315781/07.11.23г. с
правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от ответника В. П. Д. , чрез
адв. К. Б. от САК , за изменение на Решение № 17160 от 23.10.2023 г.,
постановено по гр. дело № 43752/2022 г. по описа на СРС, 69 състав, в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението - арг. чл. 248, ал. 3
2
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3