№ 10449
гр. София, 18.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110161048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца В. К. Р., с която е предявен срещу ответника
„У. иск за отмяна на наложеното на ищеца със заповед № . от 17.10.2022г. на изпълнителния
директор на ответното дружество дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“.
Ищецът доктор В. К. Р. твърди, че между страните съществува трудово
правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № . от 06.04.2017 г., с
който бил назначен на длъжността „Лекар, хирургия“ в Клиника по хирургия при У.. С
Допълнително споразумение № . от 30.08.2021 г. му били възложени допълнителни функции
към заеманата длъжност. Твърди, че на 19.10.2022 г. му е връчена Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ № РД 36-21 от 17 октомври 2022 г., която оспорва като
незаконосъобразна, тъй като описаните в нея нарушения не били извършени от него. Наред
с това се позовава на нарушения във връзка с изискванията по чл. 193 КТ и ч. 195 КТ. Ето
защо моли съда да постанови решение за отмяна на наложеното наказание „предупреждение
за уволнение“ като незаконосъобразно, като се претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът У. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявения иск, като твърди, че вменените нарушения на
трудовата дисциплина са виновно извършени от ищеца, както и че е спазена процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание. Освен това сочи, че това не е първо нарушение на
ищеца, като с предходна заповед РД № . от 30.09.2022 г. му е наложено друго
дисциплинарно наказание. Счита, че са налице нарушения на трудовата дисциплина, а
наказанието е съобразно с тежестта на тези негови провинения. Ето защо моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 2
КТ.
1
Ищецът носи тежестта да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и че с оспорваната заповед му е било наложено дисциплинарното
наказание, което оспорва.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание – с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения
на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци, от
компетентния орган и в преклузивните срокове по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани
обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на
наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание нарушения – като е имал задължение да уведоми
изпълнителния директор на болницата за регистриране и хоспитализиране на пациенти на
17.09.2022г., не е сторил това, с което не е изпълнил свои трудови задължения, предвиден в
закон или в друг нормативен акт, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определен при възникване на трудовото правоотношение, както и е
злоупотребил с доверието на работодателя и нарушил задължението си да бъде лоялен към
него и да пази доброто име на предприятието.
Не е спорно между страните и се установява от приетите по делото писмени
доказателства – трудов договор № . от 06.04.2017г., изменен с допълнително споразумение
№ . от 30.08.2021г., че ищецът е заемал и заема и понастоящем длъжността „лекар,
хирургия“ в Клиника по хирургия при У. с допълнителни функции, предвидени в
допълнителното споразумение от 30.08.2021г.
Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика на ищеца, връчена му на
19.07.2022г., при осъществяване на основните си задължения, свързани с лечебно-
диагностичната, консултативна и административно-стопанска дейност на клиниката по
хирургия, същият е длъжен да изпълнява заповедите на началника на клиниката,
началниците на отделения (административния заместник и шеф-екипа), изпълнителния
директор и ръководството на болницата (чл. 2.1.3 от длъжностната характеристика), има
право на самостоятелни решения при изпълнение на своите права и задължения, като носи
отговорност за това пред началника на клиниката (чл. 2.1.19 от длъжностната
характеристика).
Съгласно приетото като доказателство по делото допълнително споразумение № . от
30.08.2021г. на ищеца са възложени допълни трудови функции, касаещи възлагане на работа
като шеф-екип при ответника, който отговаря за дейностите и работата на екипите в
Мултипрофилното спешно отделение на У. при отсъствие на изпълнителния директор на
лечебното заведение, отговаря за извършването на необходимите в пълен обем терапевтични
дейности на постъпилите спешни пациенти до момента на изписването им, до настаняването
им в стационара на лечебното заведение или до осигуряване на трансфера им при
необходимост в друго лечебно заведение за болнична помощ, контролира изпълнението на
исканията за консултативна помощ от специалисти и др. При изпълнение на тези свои
задължения ищецът имал право да взема самостоятелни решения относно настаняването на
пациенти в лечебното заведение, след уведомяване и консултиране с Административното
ръководство на лечебното заведение (т.1.6), имал задължение да докладва на началника на
отделение и началник клиника всички новоприети болни за 24ч., терапевтични и
диагностични проблеми (т.1.10), като при изпълнение на задълженията си бил пряко
подчинен на Изпълнителния директор (т.1.17).
Не е спорно между страните, че със заповед № . от 17.10.2022г., издадена от
изпълнителния директор на У. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. От съдържанието на оспорената заповед за налагане на
дисциплинарното наказание, приета като доказателство по делото, се установява, че
наказанието е наложено за неизпълнение на задължението на ищеца в качеството му на
шеф-екип, който е бил на смяна на 17.09.2022г. /неработен ден/ да уведоми изпълнителния
директор на болницата за регистриране и хоспитализиране на пациенти по време на смяната
му, а именно: на 8 човека – пострадали от избухнал пожар в сградата на хотел „Ц., в ранната
сутрин на 17.09.2022г., с което бездействие ищецът бил нарушил трудовите си задължения
по чл. 126, т. 9 и т. 13 от КТ вр. т.1.6, т. 1.10 и т. 1.17 от допълнително споразумение № . от
30.08.2021г. към трудов договор № . от 06.04.2017г. и по този начин злоупотребил с
2
доверието на работодателя и нарушил задължението си да бъде лоялен към него и да пази
доброто име на предприятието (чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ). В мотивите на заповедта се
посочва, че седем от пациентите са регистрирани в Болничната информационна система
преди 8.00ч., а един в 7.46ч., като повечето са насочени към клиниката по токсикологията,
едно дете е насочено към детска противошокова зала, а един пациент – към шокова зала за
възрастни. Този пациент е приет в ц.на реанимация. В същата заповед е посочено, че
необходимостта да се информира ръководството е възникнала след 8.00ч., но дори да се
приеме, че пациентите са били регистрирани и приети преди това, задължение на д-р Р. е
било да информира за случаите и да уведоми ръководството. Поради неизпълнение на това
негово задължение изпълнителният директор на У. не е могъл да даде отговор на министъра
на здравеопазването относно състоянието на пациентите в проведен телефонен разговор на
17.09.2022г., и тъй като посоченият ден е бил неработен и през него функциите на
изпълнителния директор са се изпълнявали от шеф екип, а в конкретния ден на смяна е бил
д-р Р., като не е изпълнил задължението си за информиране, същият е извършил нарушение
на трудовата дисциплина, за което му е наложено с оспорената заповед наказание
„предупреждение за уволнение“.
Видно от съдържанието на заповедта същата е издадена при съобразяване на дадени
от ищеца писмени обяснения от 26.09.2022г., както и въз основа на отговор с вх. № . от
05.10.2022г. на д-р Д., ръководител Мултипрофилно спешно отделение, чието входиране
следва искането на обяснения и изтичането на определения от работодателя срок за даване
на такива, от страна на ищеца във връзка с дисциплинарната процедура.
В приетия по делото отговор с вх. № . от 05.10.2022г. на д-р Д. е посочено, че двама
от 8-те пациенти, постъпили във връзка с пожара в хотел Ц., са регистрирани преди 8.00ч., а
шестима – след този час, както и че всички пациенти, с изключение на един, който е приет в
ц.на реанимация, са освободени от болницата след преглед и не са хоспитализирани.
Установява се от представените с отговора на исковата молба 5 броя листове за
преглед на пациент в КДБ/СО и 3 броя амбулаторни листове на транспортираните в
лечебното заведение пациенти във връзка с пожара, че всички пациенти са постъпили на
преглед и напуснали след 8.00ч. на 17.09.2022г.
Не е спорно между страните и се установява от приетия по делото график на
Клиниката по хирургия на У., че д-р В. Р. е бил шеф-екип на 17.09.2022г. с времетраене на
смяната от 8.00ч. до 20.00ч.
Установява се от представените писмени доказателства, че с покана от 19.09.2022г.
от изпълнителния директор на лечебното заведение, връчена на ищеца на 21.09.2022г., от
същия са поискани обяснения в тридневен срок от получаване на поканата за
обстоятелствата относно датата и часа, на които същият е научил за транспортирането на 8
пациенти от пожара в хотел „Ц.“, за причините, поради които не е уведомил своевременно
изпълнителния директор за това и причините, поради които не е съобразил, че при инцидент
от такова естество и мащаб, ще бъдат отправени запитвания от медиите и/или министъра.
Писмени обяснения са дадени от ищеца на 26.09.2022г. и същите са обсъдени в
заповедта за налагане на наказанието. В обясненията ищецът е поддържал, че всички
пострадали от процесния пожар са транспортирани в болницата преди 8.00ч., като преди
застъпването на ищеца на смяна по отношение на тях са били предприети нужните медико-
диагностични дейности, поради което не е било задължение на ищеца да информира за
тяхното състояние, а след като същият е бил информиран за случаите впоследствие, той е
извършил преценка на състоянието им, както и на извършените вече дейности, които не са
налагали съдействие от изпълнителния директор. В обясненията ищецът е поддържал също
така и че в болницата не е имало практика, нито задължение, за уведомяване на
изпълнителния директор за всеки от многобройните инциденти, които се регистрират в У.
всеки ден, а контакт с административния ръководител е следвало да се търси в
изключителни случаи, когато към болницата са насочени множество пациенти, имащи
нужда от хоспитализация и извършване на медицински дейности в голям обем или по
някаква причина се е стигнало до недостиг на леглова база за настаняване, какъвто не е бил
процесният случай.
По делото като доказателства са приети и заповед № РД-. от 30.09.2022г., искане за
3
даване на обяснения и писмени обяснения на ищеца във връзка с друго дисциплинарно
производство срещу ищеца, завършило с налагане на наказание „забележка“ със заповед от
30.09.2022г., оспорена от ищеца по съдебен ред, във връзка с която е образувано гр.д.
№ 61050/2022г. по описа на СРС, 59 състав, по което няма постановен краен съдебен акт,
което е служебно известно на настоящия състав.
Други относими към предмета на доказване по делото доказателства не са събрани в
производството и съдът не ги обсъжда.
При така установените факти съдът намира следното: Характерът на търсената с
предявения конститутивен иск защита, а именно: признаване незаконосъобразността на
процесното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ изисква установяване
от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването и законосъобразното
упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание, както и спазване на
формалната процедура за това в т. ч. и изискване на писмени обяснения от служителя,
издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че ищецът виновно е нарушил
вменените му трудови задължения, като установи и обстоятелствата, на които основава
своите възражения и оспорвания.
По делото се установи спазване на процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца – с мотивирана писмена заповед, подписана от представляващия
ответното дружество изпълнителен директор, в която заповед са посочени нарушителят,
нарушенията и кога са извършени, т.е. същите са описани с обективните и субективните им
признаци, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налагат (чл. 195, ал. 1 КТ),
като преди налагане на наказанието работодателят е поискал и приел писмените обяснения
на служителя и ги е преценил при налагане на наказанието (чл. 193, ал. 1 КТ).
Дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния срок по чл. 194 КТ – 2-месечен от
откриване на нарушението. Поради изложеното е неоснователно оплакването на ищцата за
нарушаване на правото му на защита, обосновано с довод за неяснота и немотивираност на
заповедта. Действително нито в искането за писмени обяснения, нито в заповедта за
налагане на наказанието, е посочен конкретен час на извършване на нарушението, но
същото не е необходимо, доколкото от съдържанието на заповедта от 17.10.2022г. следва
извод, че се касае за неизпълнение на задължение за уведомяване по време на смяната на
ищеца като шеф екип в лечебното заведение на 17.09.2022г., което е достатъчно за
надлежното индивидуализиране на нарушението във времеви аспект, тъй като нарушението
представлява бездействие, осъществено по време на цялата работна смяна на ищеца. Не
опорочава процедурата по налагане на наказанието и обстоятелството, че в мотивите на
същата е посочено, че при преценката на работодателя за налагане на наказанието е взет
предвид, наред с другите доказателства, и отговор на ръководителя на Мултипрофилното
спешно отделение д-р Д. от 05.10.2022г., даден след изтичане срока за даване на обяснения
от ищеца. Това е така, тъй като за работодателя не съществува задължение да връчва на
служителя всички документи, които е събрал в хода на дисциплинарното производство и
които са послужили за преценката му за налагане на наказанието, щом същото е надлежно
индивидуализирано в искането за даване на обяснения и в заповедта, така че служителят да
е наясно с основните му признаци и да може да организира защитата си. Липсата на
неяснота у ищеца относно вида на вмененото му нарушение на трудовата дисциплина
следва и от дадените от последния писмени обяснения, в които същият подробно е изложил
своето виждане относно конкретните факти, релевантни за установяване на твърдяното
нарушение. Спазването на формалната процедура за налагане на наказанието следва да се
приеме за изпълнена, когато служителят е могъл въз основа на изисканото обяснение,
съдържащо достатъчно описание на вмененото нарушение, да организира надлежно
защитата си, което в случая е сторено.
Ищецът е оспорил извършването на вменените му със заповедта нарушения по чл.
126, т. 9 и т. 13 от КТ вр. т.1.6, т. 1.10 и т. 1.17 от допълнително споразумение № . от
30.08.2021г. към трудов договор № . от 06.04.2017г., поради което в тежест на ответника е
било да установи тяхното осъществяване. Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,
намира, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване
извършването на вмененото нарушение за неуведомяване на изпълнителния директор за
регистриране и постъпване на пациенти в У. вследствие на пожар в хотел „Ц.“ на
4
17.09.2022г. В този смисъл, съдът, на първо място, взе предвид обстоятелството, че ищецът
не проведе надлежно и безспорно доказване на обстоятелството, че въпросните пациенти са
постъпили в болницата по време на смяната на ищеца като шеф-екип за времето от 8.00ч. до
20.00ч. на 17.09.2022г. Представените в тази връзка доказателства – обяснения на д-р Д. и
листове за преглед и амбулаторни листове не са от естество да установят релевантния факт.
Обясненията на ръководителя на Мултипрофилното спешно отделение представляват
свидетелски показания, дадени не по установения за това ред, а вписванията в
представените листове за извършен преглед удостоверяват времето на приемане на
съответните пациенти за преглед и напускането им, а не часът на транспортирането и
регистрирането им на територията на болницата. Извадка от Болничната информационна
система, каквато ответникът, твърди да съществува, не е представена като доказателство по
делото. Нещо повече, самият работодател в оспорената заповед е признал, че пациентите от
пожара са постъпили в болницата преди 8.00ч. на 17.09.2022г., т.е. преди ищецът да е
застъпил на смяна, но въпреки това е поддържал, че задължение на ищеца е било да
информира за това изпълнителния директор. От анализа на разписаните в трудовия договор
от 06.04.2017г., в допълнителното споразумение от 30.08.2021г. и в длъжностната
характеристика задължения на ищеца в качеството му на шеф екип, обаче, не следва извод,
че e налице такова задължение. На първо място, в допълнителното споразумение е
разписано задължение за служителя, заемащ длъжност „шеф екип“ да взема самостоятелни
решения относно настаняване на пациенти в лечебното заведение след уведомяване и
консултиране с Административното ръководство, както и да докладва на началника на
отделение и на началника клиника всички новоприети болни за 24ч., терапевтични и
диагностични проблеми. Никъде не е предвидено задължение за пряко докладване на
изпълнителния директор на болницата, а единствено на началниците на отделение и
клиники, при това единствено в случай че болните се настаняват, приемат за лечение в
болницата, какъвто не е настоящият случай. Напротив, установява се че всички пациенти, с
изключение на един, са освободени веднага след извършения им преглед, а този, който е
останал в болницата, е бил приет в ц.на реанимация, а не в някое от отделенията или
клиниките на болницата. На следващо място, действително се установява, че в
допълнителното споразумение от 30.08.2021г. е посочено, че при изпълнение на
задълженията си шеф екипът е пряко подчинен на изпълнителния директор, но това
обстоятелство отразява йерархичната структура в лечебното заведение, от която не следва
задължение за уведомяване на директора на болницата за регистрирането на всеки пациент
на територията на лечебното заведение. Последното противоречи и на нормалната житейска
логика, с оглед на която би било нецелесъобразно да се извършва информиране на
административния ръководител за регистрирането на всеки един пациент на територията на
конкретното лечебното заведение, което предвид мащаба, мултифункционалността му и
оказването на спешна медицинска помощ, би препятствало нормалното извършване на
основната диагностична, терапевтична и лечебна дейност на болничното заведение. На
последно място, следва да се има предвид и че като основен принцип, при изпълнение на
трудовите функции на ищеца като шеф екип, който следва от посочените в длъжностната му
характеристика конкретни задължения, е самостоятелното вземане на решения в динамична
среда и в неотложен порядък, което само по себе си изключва необходимостта и
възможността за докладване регистрирането на всеки пациент в болницата, още повече на
такива, които не са приети за лечение, както се установи в конкретния случай.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че дори да беше доказано
извършването на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното с
оспорената заповед наказание не се явява съответно на тежестта на нарушенията и
обстоятелствата при извършването им. Тези изводи следват както от обстоятелството, че се
касае на нарушение, което по правило не засяга основната дейност на служителя по
оказване на спешна медицинска помощ, така и поради факта, че предходно наложеното на
ищеца наказание е оспорено като незаконосъобразно, и до произнасянето на съда по него с
краен съдебен акт, не би могло да се отчита като факт, обуславящ налагането на по-тежко
наказание на ищеца.
С оглед всичко изложено наложеното на ищеца със заповед № . от 17.10.2022г. на
изпълнителния директор на ответното дружество дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
5
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършването на разноски в размер на 1000 лв. – платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
08.11.2022г. и разписка, удостоверяваща плащането му в брой на същата дата, които следва
да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 80 лв. – държавна такса за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на В.
К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., със заповед № . от 17.10.2022г. на
изпълнителния директор на У., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
ОСЪЖДА У., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на В. К. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000
лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА У., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща
държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6