ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260028/13.8.2020г.
гр.
Ямбол, 13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия В.
Спасова гр.дело № 4085/ 2019 г.
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от ответницата, с която се иска изменение на решението по
делото в частта за разноските, като се присъди
пълният размер на адвокатското възнаграждение, посочено в представения
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор насрещната страна
оспорва молбата като неоснователна.
Молбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Молителката-ответник е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК своевременно.
Съдът е присъдил разноските на ответницата
на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК, тъй като е отхвърлил исковата претенция изцяло. Произнасяйки
се по възражението на противната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, е определил дължимия им размер, като е приложил НМРАВ №1/2004
г. - чл.7 ал.2 т.1 и 2 в действащата към момента на произнасянето редакция.
Действително, както излага доводи
ответницата в молбата по чл. 248 от ГПК, релевантна е редакцията на наредбата,
действаща към момента на сключване на договора за правна помощ. Съдът не е взел
предвид съдебната практика, която няма задължителен характер, възприемаща това
становище. Освен посочените от страната, налице са и други съдебни актове (Определение
№ 96 от 20.02.2019 г. по ч. т. д. № 2564/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение
№ 499 от 19.07.2019 г. по ч. т. д. № 3019/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Определение
№ 693 от 05.12.2019 г. по т. д. № 827/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС),
приемащи, че неправилно
е приложена разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията й към момента, към който е уговорено и
платено възнаграждението, когато е
определено под предвидения в нея минималния размер, съответно, че този минимален размер на адвокатското възнаграждение се определя съобразно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към изплащане на
договореното адвокатското възнаграждение, защото е неприложима за нормативно установения минимум следващата
редакция на наредбата, която към момента на осъществяване
на разхода не е в сила, а на изменението на
материалноправните норми за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дадено обратно действие. Ако се приложи наредбата в релеватната
редакция на чл.7 ал.2 т.1 и 2 във връзка с чл.2 ал.5 от същата, минималното
възнаграждение е 992,01 лв. общо за установителните искове, съответно 992,01
лв. общо за осъдителните, т.е. платената сума не надвишава общия размер от
1984,02 лв..
Следва да се отбележи, че в случая
неправилното процедиране на съда е довело до посочената в молбата несправедливост-
накърняване на имуществената сфера на ответницата при благоприятен за нея краен
изход от правния спор, необосновано иницииран въз основа на неистински договор,
съдържащ подправен подпис на длъжника. Налице е разлика между присъденото
възнаграждение от 957,74 лв. и заплатеното от ответницата -1300 лв., която
следва да се присъди. Поради това съдът счита, че е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските и следва да уважи молбата.
Ето
защо съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Изменя Решение № 319/25.06.2020 г. по гр.д. № 4085/
2019 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК ********* да
заплати на С.С.Г. ***, ЕГН ********** и направените по делото разноски в размер на 342,26 лв., представляващи
разлика над присъдения размер на адвокатското възнаграждение от 957,74 лв. до
пълния му размер от 1300 лв.
Определението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: