РЕШЕНИЕ
№ 330/07.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова...…………...……….........................… ……в присъствието на
прокурор Елеонора Иванова............……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №1113 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.А. –
гражданка на Румъния, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу
Решение №107/22.07.2019г., постановено по АНД №394 по описа на Свиленградския
районен съд за 2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№2616/2018 от 15.05.2019 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция
Южна морска към Агенция „Митници“
Касационната жалбоподателка претендира отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно и неправилно. Счита, че без основание
съдът не взел предвид обстоятелството, че описаните факти не съответстват на
дадената в НП правна квалификация, доколкото като нарушена била посочена само
санкционната норма на чл.18 ал.1 от Валутния закон (ВЗ), несъдържаща състав на
административно нарушение. Излага съображения, че при този начин на
квалифициране на нарушението, не би следвало да се ангажира отговорността
ѝ. Чл.18 ал.1 от ВЗ не съдържал правило за поведение, поради което
неправилно съдът приел, че визирането само на тази норма може да очертае състав
на административно нарушение. Засегнато било правото ѝ на защита, тъй
като в цифровото описание на деянието не била посочена нарушената правна норма
и така за нея оставало неясно какво е нарушението ѝ. Независимо от това
районният съд счел, че НП е правилно и законосъобразно, приемайки, че е
нарушила чл.14а ал.1 от ВЗ вр. чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 и ал.2 от Наредба
№Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене
на митнически регистри по чл.10а от ВЗ (Наредба №Н-1/01.02.2012г.).
Касационната жалбоподателка счита за неправилен и
извода на съда, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна,
независимо от събраните доказателства, установяващи, че част от намерените
златни изделия и всички сребърни такива не били нейна собственост, а били
собственост на съпруга ѝ. В тази връзка излага съображения, че НП било
издадено без да са изследвани всестранно и пълно всички обстоятелства относно
нарушението, а съдът неправилно приел, че тя следва да носи отговорност за
цялото количество изделия. Не бил взет
предвид от съда и факта, че не ѝ била дадена възможност да декларира
носеното количество златни и сребърни накити, тъй като още с пристигането й на
граничния пункт от РТурция веднага била отведена за личен преглед, а дори и да
имало покана за деклариране, то тя не била ясно отправена и не била разбрана
правилно. В тази насока съдът неправилно
дал вяра на показанията на свидетелите – митнически служители, а не взел
предвид обясненията ѝ, подкрепени от показанията на св. М.-Г.Д., които
звучали логично и житейски оправдано. Сочи също, че показанията на
митническите служители били кредитирани без
да се отчете липсата на конкретика в тях, както и че последните са служебно
ангажирани с наказващия орган.
По изложените в жалбата и в допълнителна молба съображения
се моли за отмяна на атакуваното решение, както и на НП. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Териториална дирекция Южна морска към Агенция
„Митници“, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде
оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. В
случай, че се съобрази изменението във Валутния закон относно отмяната на чл.20
от същия, моли съдът да се произнесе изрично относно връщането на предмета на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита
жалбата за частично основателна. Излага съображения за правилност на направения
от първоинстанционния съд извод, че за извършеното нарушение касаторът следва
да понесе административнонаказателна отговорност. Относно отнемането на
предмета на нарушението счита, че са налице предпоставките на чл.3 ал.2 от ЗАНН, предвид отмяната на чл.20 от ВЗ, поради което предлага решението,
потвърждаващо НП в тази му част да бъде отменено, респ. да бъде частично отменено
и НП.
Административен съд – Хасково, след проверка
на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
Свиленградският районен съд е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, с което на основание чл.20,
ал.1 от ВЗ от К. -М. А. са отнети в
полза на Държавата изделия от злато - проба
585 , 244.30 10 гр. (пръстени, синджири, гривни, медальони и обеци) и сребърни
изделия - проба 925 , 394.60 гр. (пръстени, синджири, гривни , медальони, обеци, орнаменти) , и на
основание чл.18, ал.1, във вр. с чл.14а, ал.1 от ВЗ на същата е наложено
административно наказание глоба в размер на 1014.52 лева.
Наказанието е наложено за това, че на 20.11.2018
г. около 18.00 часа на МП „Капитан Андреево“, като не е декларирала при внос пред
митническите органи пренасяните от нея през границата на страната от трета
страна (Р. Турция ) изделия от злато и сребро – подробно описани по вид и
количество, жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл.14а, ал.1 от ВЗ, във
връзка с чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по
чл.10а от ВЗ, с което е осъществила състава на чл.18 ал.1 от ВЗ.
Решението е правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
В случая правилно е прието, че процедурата по съставяне
на АУАН и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването за неяснота и
непълнота в правната квалификация на нарушението. Противно на твърденията в
жалбата, както в АУАН, така и в НП е посочена конкретната нарушена разпоредба
от ВЗ – чл.14а ал.1, въвеждаща задължението за деклариране на благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия с/от тях при пренасянето им през границата
на страната от или за трета страна, с препращане към съответните разпоредби от Наредба
№Н-1/01.02.2012г., касаещи реда и начина за деклариране, вкл. количествените
прагове, при надвишаване на които такова е необходимо.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че
НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, което оплакване в случая се
обвързва със собствеността на пренасяните стоки. Релевантен за съставомерността
на санкционираното в случая деяние е фактът на пренасянето им от
жалбоподателката без да са декларирани по надлежния ред, а не дали са нейна или
чужда собственост, както е приел и районният съд.
Настоящата инстанция споделя извода на районния
съд, че коментираното нарушение е
доказано от обективна и субективна страна. При спазване
на процесуалните правила, съдът правилно е установил и подробно описал фактическата обстановка, като въз основа на същата и събраните по делото
доказателства е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Не може да бъде възприето възражението в
касационната жалба за неправилно кредитиране на показанията, дадени от
митническите служители с оглед тяхната служебна зависимост от наказващия орган.
Следва да се отбележи, че служебната принадлежност на актосъставителя и
свидетелите по акта към определена администрация не води до извод за тяхната
предубеденост при изпълнение на гражданското им задължение в качеството на
свидетели да дадат правдиви показания за известните им факти и обстоятелства. Що
се касае до показанията на св. Д.М.Г., следва да се посочи, че те правилно не
са кредитирани с доверие. Освен, че не кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства, те съдържат и някои противоречия, които съдът е
коментирал, вкл. отчитайки, че свидетелят е съпруг на жалбоподателката.
Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. В
оспореното решение на същите е даден обоснован и адекватен на събраните
поделото доказателства отговор. В подкрепа на изводите си за законосъобразност
и правилност на атакуваното НП районният съд е изложил пространни и подробни
мотиви, които касационната инстанция изцяло възприема и по аргумент от
разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК не е необходимо да преповтаря.
Независимо от така изложеното, касационната отчита, че към настощия момент е настъпила законодателна
промяна, изразяваща се в отмяна на чл.20 от ВЗ, предвиждащ отнемане на
вещите – предмет на нарушението. Налице е по-благоприятен
закон по смисъла на чл.3 ал. 2 от ЗАНН, който следва да бъде приложен, поради висящността на производството по оспорване на процесното НП. Предвид последното, НП в
частта му относно постановеното отнемане в полза на държавата на недекларираните златни и сребърни изделия, респ. решението, потвърждаващо НП в тази му част, следва да се
отменят. НП се явява несъответстващо на материалния закон.
Наред с горното, към настоящия момент е налице
изменение и в санкционната разпоредба на чл.18 от ВЗ, като
за нарушения от вида на процесното в ал. 2 на нормата се предвижда административно наказание
Глоба в размер на една пета от стойността на недекларираните благородни метали
и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. В конкретния случай стойността на
златните и сребърните изделия - предмет на нарушението, е 15 503,50
лева, като 1/5 от нея (възлизаща на 3100,70 лв.) значително надвишава определения в НП размер на глобата, поради
което липсва основание за прилагането на чл.3 ал. 2 от ЗАНН.
По изложените съображения оспореното решение в частта му,
потвърждаваща НП относно отнемането в
полза на държавата на предмета на нарушението следва да се отмени и вместо него
да се постови друго, отменящо НП тази му част. В останалата му част,
обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изход
на делото, частично основателна се явява претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски пред касационната инстанция. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020г., в касационното
производство последната е направила разноски в размер на 600.00 лв, за които се
установява, че са изплатени изцяло и в брой. С оглед постигнатата частична
отмяна на първоинстанционното решение, респ. на НП, следва на касаторката да се
присъдят разноски в размер 300.00 лв, платими от бюджета на ответника.
Неоснователна е претенцията
на жалбоподателката за присъждане на направените разноски пред първата съдебна инстанция, доколкото последното по делото заседание пред рйонния съд е било на
09.07.2019г., към който момент в ЗАНН не е била предвидена такава
възможност. Нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН е в
сила от 03.12.2019г. (ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.). Същата е процесуална и има действие занапред от
датата на влизането ѝ в сила.
Иначе казано, от 03.12.2019г. за съдилищата са в
действие процесуални правила, съобразно които присъждат разноски на страните,
ако са направили своевременно искания в този смисъл. Тази правна възможност
обаче се отнася само за висящите административнонаказателни производства, по
които устните състезания пред съда още не са приключили, каквото не е
производството по АНД № 394/2019г. по описа на Районен съд - Свиленград. Наред с това, видно от приложения в
първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018г.,
са налице данни само за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500
евро, но не и за заплатено такова.
Доколкото касационната жалба не е уважена в цялост,
респ. въззивното решение се оставя в сила в частта, потвърждаваща наказателното
постановление относно наложеното наказание, то жалбоподателката следва да заплати на ответната страна съразмерно
на отхвърлената част юисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева.
По искането
на касационният ответник съдът да се произнесе дали недекларираните златни и
сребърни изделия подлежат на връщане на наказаното лице, следва да се има
предвид, че не е в правомощията на касационната инстанция да дава отговор на
този въпрос, а освен това подобно произнасяне е извън обхвата на преценката,
дължима в настоящото производство.
Водим от горното и на
основание чл. 222, ал.
1 от АПК и чл. 221, ал.
2, пр. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 107/22.07.2019г., постановено по АНД № 394 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г. в частта му, в която Наказателно постановление №№2616/2018 от 15.05.2019 г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници, е потвърдено относно отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението и вместо него:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2616/2018 от 15.05.2019г. на Заместник-директора на Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници“ в частта му, с която на основание чл. 20, ал. 1 от ВЗ (отм.) от К.А. – гражданка на Румъния, се отнемат в полза на държавата изделия от злато - проба 585, 244.30 10 гр. (пръстени – 19 бр., синджири – 21 бр., гривни 15бр., медальони – 13 бр. и обеци – 23 чифта) и изделия от сребро - проба 925 , 394.60 гр. (пръстени – 41 бр., синджири – 2 бр., гривни – 4 бр. , медальони – 24 бр., обеци – 26 чифта , орнаменти – от гривни червен и черен конец – 5 бр.), на обща пазарна стойност 15 503, 50 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/22.07.2019г., постановено по АНД № 394 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на К.А. – гражданка на Румъния, със съдебен адрес ***, направените в касационното производство разноски в размер 300.00 (триста) лева.
ОСЪЖДА К.А. – гражданка на Румъния, родена на 31.11.1977г., да заплати на Агенция Митници направените разноски в настоящото производство в размер 80. 00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.