№ 20960
гр. С, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септе...и през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110145933 по описа за 2021 година
И. К. З. с ЕГН **********, със съдебен електронен адрес: ... е предявила срещу М. на РБ, с
адрес: гр. С, ул. ..., с пълномощник по делото гл. юриск. Т Ц искове за следното:
Да се прогласи като нищожно определение от 08.02.2021г. по гр.д. № 3733/2020г. по описа
на САС, както и да се прогласи за нищожно определение № 11074/13.07.2020г. по гр. дело
№ 15099/2019г. по описа на СГС.
Ищцата твърди, че посочените от нея съдебни актове, срещу които е насочила исковете си,
са относно един спор и са постановени от различни съдебни инстанции. Счита, че
посредством процесните съдебни определения се създава привидност за едно спорно право
и срещу един ответник. Твърди, че с исковата молба, по която са постановени процесните
актове е предявила два иска, които не подлежат на разглеждане по един и същ правен ред.
Счита, че не разполага с друга възможност да защити правата си, освен чрез „връщане на
делото в изходяща позиция“, чрез прогласяване на нищожността на процесните съдебни
актове.
Ответникът счита исковата молба за недопустима, тъй като оспорените съдебни актове на
Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд не подлежат на обжалване и
съдебен конкрол от Софийския районен съд.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 270, ал.2 от ГПК.
На ищцата И. З. е указана доказателствената тежест, а именно: да докаже някоя от
следните предпоставки за постановяване на нищожни съдебни актове: че двете определения
са постановени от ненадлежен орган или пък функциониращ в ненадлежен състав; от лица,
които не са овластени да постановяват съдебни актове или те са постановени извън
1
правораздавателната власт на съда, или при неспазване на писмената форма, или не са
подписани.
В писмено становище по чл. 143, ал.2 от ГПК ищцата З. твърди, че оспорените от нея
съдебни актове са нищожни, тъй като волята на съда е неразбираема. За нея не ставало ясно
кой от двата предявени иска се изпраща за разглеждане по подсъдност в друг съд. Ищцата
твърди, че “не е преценено/затаена истина, с какви и колко искове е сезиран съда и кой – в
качеството, отговорен за чий действия, е процесуално легитимиран по съответните искове,
както и е изказано правно становище, което не отговаря на действителната обстановка и
същевременно опровергава правната страна, от която тя черпи права и би могло да въведе в
заблуда, а оттам и да й причини значителни вреди, във вид на пропусната полза от
претенцията й“.
В съдебни заседания ищцата твърди, че основава иска си на неразбираемост волята на
съда. Тази неразбираемост е въз основа на порочен съдебен акт. В тази връзка, моли да бъде
открито производство за косвен контрол на двата процесни акта, за незаконосъобразност,
тъй като не е известно кой точно е ответника и за чии действия, както и колко иска са
предявени. Това е породило неразбираемостта на волята на съда. Предвид това, че
процесния акт на СГС препраща към указание от друг съдебен акт, моли да бъде открито
производство за установяване на неистинност на указанията. Във връзка проекто- доклада,
моли да се отмени разпределената й доказателствената тежест, тъй като тя основава иска си
единствено на неразбираемост на волята на съда.
Като доказателства по делото са приети оспорените определение № 11074/13.07.2020г. по
гр.д. № 15099/2019г. по описа на СГС и определение № 386/08.02.2021г. по ч.гр.д. №
3733/2020г. по описа на САС, от които се установява, че производството пред Софийски
градски съд е образувано по искове на И. К. З. предявени срещу М. за обезщетяване на
вреди, причинени вследствие на незаконен административен акт – Заповед №
.../18.11.2016г., с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата, които се
изразяват в пропуснати ползи настъпилия в периода след прекратяване на
правоотношението.
В определение № 11074/13.07.2020г. по гр.д. № 15099/2019г. съдът е посочил, че искове с
описания предмет са подсъдни на административните съдилища, поради което и в
съответствие с указания на Софийски апелативен съд в определение 1465/18.06.2020г. по
ч.гр.д. № 1761/2020г., образуваното производство следва да се прекрати и делото се
изпрати за разглеждане на компетентния Административен съд - гр. С, както и е сторено.
Определение № 11074/13.07.2020г. по гр.д. № 15099/2019г. на СГС акт подлежи на
обжалване, И. З. е упражнила правото си на жалба, в резултат на което е било образувано
ч.гр.д. № 3733/2020г. по описа на Апелативен съд – С, който с определение №
386/08.02.2021г. е изложил подробни съображения, основани на фактите и закона защо
исковата молба на ищцата следва да се изпрати за разглеждане от Административен съд - гр.
С, а именно: посочено е, че делото е образувано по частна жалба на И. К. З. срещу
определение № 11074 от 13.07.2020г., постановено по гр. д. № 15099/2019 г. на Софийски
2
градски съд, с което е прекратено производството пред този съд и делото е изпратено по
подсъдност на Административен съд С град. Съдът е изложил становищата и на двете
страни по спора, както и исканията им. Софийският апелативен съд е изложил подробни
съображения защо частната жалба на И. З. е неоснователна. С исковата си молба тя е
предявила срещу ... осъдителни искове за обезщетения на имуществени вреди, настъпили в
резултат на заповед за прекратяване на служебното й правоотношение. Посочил е, че извода
на първоинстанционният съд, че предмет на делото не са граждански правоотношения е
правилен и законосъобразен, както и че независимо дали се касае до искове по чл.237, ал.1
от З... или по чл.1 от ЗОДОВ, компетентен да се произнесе по претенциите е
административният съд. При твърдения, че от прекратяването на служебното
правоотношение са причинени други имуществени вреди, причинените вреди от актове,
действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание
по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Дадени са подробни разяснения за това, че отговорността на
държавата по посочения текст е с принципно широк обхват и не може да бъде ограничавана
- чл. 4 ЗОДОВ. В сферата на административните правоотношения тя е аналог на
отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, като освен това тя е и
винаги обективна, тъй като по определение изключва изследване на субективния елемент
вина. Следователно е отговорено на ищцата на твърденията й за наличие на умисъл, както и
за това дали отговорността е обезпечително-гаранционна. В правомощията на съда е да
подведе твърденията на страните под съответната правна норма, по която следва да бъдат
преценени, във връзка с направените от тях искания. В разглежданото определение е
разяснено на ищцата, че в случай като изложения от нея, служителят може да претендира
вреди и в по-голям размер на общо основание /чл. 1 ЗОДОВ/, стига те да бъдат доказани.
Горното, обаче, не обосновава извод за подсъдност на спора на гражданските съдилища, тъй
като водещото в случая е, че твърдените вреди са възникнали от заповед за прекратяване на
служебно правоотношение по З.... И тъй като ищцата З. се позовава именно на тази заповед
като пораждаща вредите, обжалваното определение № 11074/13.07.2020г. по гр.д. №
15099/2019г. на Софийска градски съд е оставено в сила.
Оспорените от ищцата определения, видно от отбелязването на определението на
Софийски градски съд, са влезли в сила на 04.03.2021г.
При изложеното от фактическа страна не може да се споделят доводите на ищцата И. З., че
волята на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд, обективирана в посочените
определения е неразбираема. В тези определяния ясно са посочени страните по делата
съответно страните в спора, заявен с исковата й молба. Посочени са исканията й, които
произтичат от заповед, с която ответникът е прекратил служебното й правоотношение,
законът, в частност правните норми, които регулират тези обществени отношения и
компетентния съд. Преценени в съвкупност, твърденията на ищцата З. както в хода на
делото, така и в становището й по същество, сочат на това, че съдът първо не е разбрал
правилно исканията й, а в последствие не е приложил относимият към казуса закон. Тези
изводи на ищцата не могат да бъдат споделени, първо защото съдът се произнася със
3
съдебен акт едва когато изясни казуса от фактическа страна, за което при нужда указва на
страната как да поясни твърденията и исканията си и второ, защото страната не може да
изземва компетентността на съда да приложи закона и реши правния спор съгласно него.
При право на жалба, страната се ползва от установения в закона инстанционен контрол за
законосъобразност на съдебните актове.
По изложените съображения съдът счита, че искът на ищцата З. за прогласяване
нищожността на определение от 08.02.2021г. по гр.д. № 3733/2020г. по описа на САС, както
и на определение № 11074/13.07.2020г. по гр. дело № 15099/2019г. по описа на СГС,
основан на неразбираема воля на съда е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
За пълнота на решението, с оглед вида на предявения иск по чл. 270, ал.2 от ГПК, следва
да се посочи, че не се доказа да са налице други основания за прогласяване на нищожността
на посочените определения като: да са постановени от ненадлежен орган или пък
функциониращ в ненадлежен състав; от лица, които не са овластени да постановяват
съдебни актове или те са постановени извън правораздавателната власт на съда, или при
неспазване на писмената форма, или не са подписани.
Искането на ищцата за откриване на производство за косвен контрол за
незаконосъобразност на процесните съдебни актове не може да се квалифицира по чл. 17,
ал.2 от ГПК, тъй като тази правна норма регламентира задължението на съда да се произнесе
инцидентно по валидността на административни актове независимо от това, дали те
подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Процесните определения са съдебни актове.
В този смисъл дали са незаконосъобразни като нищожни съдът изложи съображения по –
горе в мотивите на решението. Налице е проверка на същите и по реда на инстанционния
контрол. Определенията са влезли в сила.
Воден от горното и на осн. чл. 270, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от И. К. З. с ЕГН **********, със съдебен
електронен адрес: ... срещу М. на РБ, с адрес: гр. С, ул. ..., за прогласяване на осн. чл. 270,
ал.2 от ГПК нищожността на определение № 386 от 08.02.2021г. по ч.гр.д. № 3733/2020г. по
описа на Софийският апелативен съд и на определение № 11074/13.07.2020г. по гр. дело №
15099/2019г. по описа на Софийският градски съд.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5