Р Е Ш Е Н И Е
гр. Крумовград
...08 .04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Крумовградският
районен съд…....….........................................…...…...колегия
в публичното
заседание на седемнадесети
януари..................................…….................................................
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Иван Йорданов …....................
Съдебни заседатели: ....……....................................
Членове: ………………...............................
секретар Емилия Василева
…..............................................................................................…….
прокурор ……………………..........…………….......…..……………………......………………………
като разгледа докладваното от съдията Йорданов……………………..……………..................
гр. дело № 236…..…... по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от Х.Б.А.,
с ЕГН ********** ***, в която сочи, че на
01.10.1984 г. подписал
Заповед за назначаване на работа на пълен работен ден,
като работник в ТКЗС с. П., общ.Крумовград и веднага бил
командирован с около 100 работника в захарния завод в гр. Долна Митрополия,
обл.Плевен. Не си спомнял
точно месеца на 1986 г., когато бил
преназначен в длъжност бригадир на бригада командировани работници от
гр.Крумовград. После
твърди, че през тези години в ТКЗС гр.Крумовград се извършили
редица структурни
промени. От неговия състав се отделили всички селскостопански бригади с нов
тип. Неговата бригада продължила съществуването си
като Пластментно-снабдително и Автотранспортно предприятие (ПСАП). Сочи, че последен
ръководител отговарящ за набирането и изпращането в командировка на работници
от Крумовград за тяхната
бригада в Долна Митрополия, бил Д.Х.П.. После сочи, че работил в завода до края на
месец май 1989г. и тогава със семейството си решили да
заминат за
Република Турция. Времето било такова, че не успял да си вземе
трудовата книжка или други документи от което да е видно, че бил
работил през тези години в ТКЗС„П.“ гр.Крумовград и командирован в захарния завод. Изтъква, че много
пъти се връщал в България, кога на
гости, кога да си почива, но никога не се досещал, че може да има някакъв
проблем с издаването на документи доказващи трудовия му
стаж в България. Сега когато достигнал пенсионна възраст и
му
потрябвал
въпросния трудов стаж се оказало, че предприятието е съществувало до края на 1989 г. и
документацията била
прехвърлена
за съхранение в Държавен Архив гр .Кърджали. Твърди, че отишъл на
място, но не можал да
открие
никакви документи с които да докаже, че за въпросния
период е
работил там, по простата причина, че голяма част от документацията липсвала, по
незнайни за него
причини.
Сочи, че съгласно Удостоверение № 5506-08-1158# 1/04.07.2017 г. на
Териториално поделение на НОИ гр .Кърджали, което му било издадено било посочено,
че нямало предадени разплащателни ведомости за строителни работници
командировани в гр.Долна Митрополия за периода 1984, 1985 и 1986 г.
включително. Твърди, че поради тази причина не можел да докаже и покаже
нагледно че наистина е бил назначен със Заповед на работа през въпросната
1984г. като работник, а по късно и бригадир на бригада, освен за периода
01.06.1989 г. до 31.12. 1989 г. в които списъци фигурирам само с име без
отразени отработени дни и заплата.
Предвид изложеното, за ищеца се
явявал правен интерес от водене на настоящия иск по чл. 3, ал.1 от ЗУТОССР.
Моли съда да постанови решение, с
което да установи и признае трудовият му стаж, за който не се пазят съответните
заповеди за назначаването му на работа и ведомости за възнаграждения на
работниците към ТКЗС с. „П.” гр.Крумовград, обл.Кърджали, работили в захарния
завод в гр.Долна Митрополия за: месеците октомври, ноември и декември на
1984г., както и 1985г. и 1986г. включително, които не са приети в НОИ,/ отдел
ООА/ сектор ОА гр.Кърджали.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Е.Ч.,
който поддържа исковата молба.
Ответникът ТП на НОИ
гр.Кърджали в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ю.к. Деян
Янев, както и в представения по делото отговор намира молбата за претендирания период от 01.10.1984г. до 31.12.1986 г. за недопустима.
Съдът, за да се
произнесе, съобрази следното:
От удостоверение №5506-08-1158#1/04.07.2017г. издадено от ТП на
НОИ гр.Кърджали се установява, че в сектор „ОА“ към ТП на НОИ-Кърджали няма
предадени разплащателни ведомости за строителни работници командировани в
гр.Долна Митрополия за периода от 1984 г. до 1986 г., в който период попада
претендирания от ищеца стаж.
Видно от допълнителна историческа справка на АПК „А.“ –
Крумовград от 04 .06. 1993 г. се установява, че се отнася за периода от 01 .01.
1985 г. до 31 .12. 1989 г. и изрично е отразено, че има много липси, тъй като
има унищожени много документи във връзка с т.нар. „възродителен процес“.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена
, изх.№94-00-3346/11.10.2018г. , издадено от Община Крумовград се установява,
че имената Х.Б., А., Б.Б.А.и Х. Б.А.са имена на едно и също лице.
Видно от копие на лична карта №*********, издадена на
18.05.2011 г. от МВР – Кърджали се установява, че е на ищеца.
От удостоверение №1/09.01.2019 г., на ТП на НОИ –
Кърджали, се установява, че е издадено на ищеца в уверение на това, че
разплащателните ведомости и трудовоправните документи на строителни работници
от ТКЗС „П.“ гр. Крумовград, командировани в гр. Долна Митрополия за периода м.
01. 1984 г. – м. 12 . 1986 г. не са приети в ТП на НОИ – Кърджали.
По реда
на чл.8 от ЗУТОССР
ищецът е представил декларация, с която е потвърдил истинността на изложените в
исковата молба обстоятелства.
От копия на трудова книжка се установява, че са на Я.И. И..
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.№32/17.12.2018
г. се установява, че е на разпитания по делото свидетел А.Б.А..
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
изх.№59/18.12.2018 г. се установява, че е на М.И.О., както и че имената я.И. И.и
Я.И. И.са негови имена.
Свидетелските показания на свидетелите А.Б.А. и О.Ю.А.са недопустими,
поради което не следва да се обсъждат, съгласно съдебната практика по
чл.290 от ГПК (Решение № 401/22.02.2016г. по гр.д.№
228/2015г. на IVг.о. на ВКС).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира иска по чл. 3,
ал.1 от ЗУТОССР за неоснователен и недоказан. Ищецът не е ангажирал
по делото допустими доказателства, от които да се установи, че е положил трудов
стаж за периода от 01.10.1984 г. до 31.12.1986 г. в
ТКЗС„П.“ на длъжност работники като командирован в захарния завод в гр. Долна Митрополия,
обл.Плевен на длъжност строителен работник и от 1986 г. като бригадир и този период прослужено време от 2 (две) години и 3 (три)
месеца представлява трудов стаж.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Х.Б.А., с ЕГН **********,*** и съдебен
адрес ***, пл. „България“ 6, ет. 2, адв. Е.Ч. иск с правно основание чл.124,ал.4 от ГПК във вр. с чл.3 от ЗУТОССР за признаване за установено по отношение
на "Национален осигурителен институт" - Териториално поделение гр.
Кърджали, че Х.Б.А., с ЕГН **********,***
и съдебен адрес ***, пл. „България“ 6, ет. 2, адв. Е.Ч. за периода от 01.10.1984 г. до 31.12.1986 г. е работил в ТКЗС„П.“ гр.Крумовград
обл. Кърджали на
длъжност работник и като командирован в захарния завод в гр.
Долна Митрополия, обл.Плевен на длъжност строителен работник и от 1986 г. като
бригадир и този период
прослужено време от 2 (две) години и 3 (три) месеца представлява трудов стаж.
Решението подлежи на
ожалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: