№ 256
гр. гр.Велинград, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20225210100979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
против Е. В. Л., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
*******, с които се иска да бъде установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество главница в размер на 353,37, по Договор за кредитна
карта за физически лица № 461 от 01.04.2013 г., сключен между ответницата и
„Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявление в съда- 18.10.2021 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в
размер на 30,36 лв., за периода от 15.10.2018 г. до 17.10.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение № 412 от 09.08.2022 г., по ч.гр.д. № 759, по
описа ВРС за 2022 г..
Ищцовото дружество излага, на 01.04.2013 г. между „Уникредит
Булбанк“ АД и ответницата е сключен Договор за Кредитна карта за
физически лица № 461, по силата на който банката е отпуснала на длъжника
кредит с кредитен лимит в размер на 500лв. /петстотин лева/ със срок на
договора от две години. Сочи се, че съгласно раздел III, т.8.2 от Общите
условия същият се подновява еднократно с още две години, в случай, че
Картодържателят не поиска прекратяване на договора и е бил изряден платец,
така първоначално определеният краен срок за погасяване (издължаване) на
кредита, който бил до 30.04.2015 г. бил подновен с още две години със срок до
1
- 30.04.2017 г.. Твърди се, че поради неизрядността на Кредитополучателя
след продължаването на договора, крайният срок за погасяване (издължаване)
на кредита не е подновен след 30.04.2017г., като след тази дата кредитът се
счита за изцяло изискуем. Излага се, че с договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 04.12.2017 г., задължението на ответницата, към
„Уникредит Булбанк” АД по процесния договор е изкупено от „ГЕТБЕК
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК *********, а на основание сключен Договор за
прехвърляне на парично вземане (цесия) от 26.09.2018г. между „ГЕТБЕК
БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „ЕОС СЪРВИСИС” ЕООД, с ЕИК *********
задължението е изкупено от „ЕОС СЪРВИСИС” ЕООД, което на основание
сключен Договор за прехвърляне на парично вземане (цесия) от 15.10.2018г.,
сключен между „ЕОС СЪРВИСИС” ЕООД и „ЕОС Матрикс” ЕООД,
вземането е изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД. Сочи, че длъжникът е
уведомен за цесията, като е налице изрично пълномощно за това. Твърди се, че
уведомлението е изпратено на Кредитополучателя, на постоянния му адрес,
който съвпада с този, посочен в Договора за кредит на 11.03.2021 г., а писмото
се е върнало в цялост, като „Непотърсено“. Излага, че във връзка с процесните
вземания е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 14.10.2021 г., което било уважено в образувано частно
гражданско дело № 759/2022 г., като ответницата подала възражение срещу
издадената Заповед, поради което е налице правен интерес от настоящия
установителен иск. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат уважени.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, изразява становище, че е
изпълнила паричното си задължение към „Уникредит Булбанк“ АД по
сключения договор на 01.04.2013 г, като не й е известно да е останало
неиздължено плащане и за такова никога не е уведомявана от кредитодателя
по никакъв начин, дори и по телефон. Твърди, че дори и да има непогасен
остатък, то изискуемостта е настъпила на 30.04.2015 г., съгласно т. 4.4.1 от
Договора, поради което вземането е погасено с изтичане на петгодишния
давностен срок до предявяване на претенцията. Излага, че при сключване на
договора кредитодателя не и е предоставил и не е запозната с Общите условия
за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги
чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти, а и
в същите се съдържат неравноправни клаузи, които я поставят в неизгодна
позиция. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да
докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между „Уникредит
2
Булбанк“ АД и Е. В. Л., с ЕГН ********** е налице валидно облигационно
отношение, по Договор за кредитна карта за физически лица № 461 от
01.04.2013 г., по силата на които е предоставено на длъжницата процесната
сума, а за нея е възникнало задължение за връщане на заетата сума; 2.
настъпилата изискуемост на вземанията.
В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила процесните
вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
По възражението за наличието на неравноправни клаузи, респ.
неспазване императивните разпоредби на ЗПК, в тежест на ищцовото
дружество е да докаже пълно и главно, че е налице индивидуално договаряне,
алтернативно, че законът е спазен, включително по отношение възраженията
по чл. 10, чл. 11 и чл. 19 ЗПК.
По възражението за погасяване на процесните вземания по давност
ищцовото дружество следва да докаже пълно и главно обстоятелства водещи
до спиране или прекъсване теченето на давностния срок.
С Определение № 32 от 09.01.2024 г., съдът е обявил за безспорно, че
между „Уникредит Булбанк“ АД и ответницата е сключен Договор за
Кредитна карта за физически лица № 461, по силата на който банката е
отпуснала на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на 500лв./петстотин
лева/ със срок на договора от две години.
От приетата без възражение по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира като пълна и обективно изготвена се
установява, че са усвоени общо 2123.64 лв. Усвояване от кредитния лимит е
извършено и чрез погасяване на начислени задължения за: Такси /теглене,
справка, годишна обслужване/ - 51.92 лв.; Такса администриране на
просрочил - 254.28 лв.; Такса надвишен кредитен лимит - 9.78 лв.; Лихви -
294.04 лв., като общо усвоени и изразходени са : 2 733.66 лв.. Установи се, че
по кредита са платени общо 2395 лв., разпределени както следва: Такси
/теглене, справка, годищна обслужване/ - 51.92 лв.; Такса администриране на
просрочил - 254.28 лв.; Такса надвишен кредитен лимит - 9.78 лв.; Лихви -
294.04 лв. и Главница - 1784.98 лв.. Вещото лице излага, че след 04.12.2017 г.
няма начислявани задължения, няма и погасявани такива, като към 14.10.2021
г. непогасена е главница в размер на 338.66 лв.. От експертизата се установи
още, че мораторната лихва за забава на главница от 353.37 лв. за периода
15.10.2018 г.- 14.10.2021 г., е равна на 107.59 лв., а върху главница от 338.66
лв. за периода 15.10.2018 г.-14.10.2021 г., е равна на 103.11 лв.. В
3
предоставените данни от Уникредит Булбанк се съдържа информация за
извършени счетоводни записи на 04.12.2017 г. с основание „цесия“, но данни
за цесионера не са налични. В предоставените данни от Уникредит Булбанк за
периода 11.04.2013 г.-23.01.2017 г., процесния кредит е с номер на контракт :
СС800-*********. През периода 30.06.2017 г.-04.12.2017 г., са извършвани
счетоводни записвания за кредитополучател Близа В. Л., с ЕГН ********** и
кредитен контракт 950L902170300P01.
От представеното от „Уникредит Булбанк“ АД, писмо изх. № 0890-49-
033587/28.05.2024 г. се установява, че вземанията по Договор №
461/01.04.2013 г. са прехвърлени на „Гетбек България“ ЕООД и счетоводния
запис на процесния договор съвпада с този посочен в експертизата -
950L902170300P01.
По отношение възражението на ответната страна за изтекла в негова
полза погасителна давност на вземането, съдът намира, че следва да бъде
отхвърлено. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Този пет годишен срок започва да тече от момента на настъпване на
изискуемост на вземането. В настоящия случай изискуемостта по Договора е
настъпила с настъпване крайния срок на действието му посочен в чл. 4.4, а
именно – 30.04.2017 г.. Съдът не споделя възражението на ответната страна
относно срока на договора, като видно от представената съдебно-
икономическа експертиза /Приложение 1/ е, че към 30.40.2015 г., кога се
твърди да е настъпил крайния срок на договора, ответницата е имала
незаплатени задължения в размер на 504,41 лв., поради което и срокът на
договора е бил продължен с две години. Безспорно се установи още, че за
периода след 30.04.2015 г., ответницата е продължила да усвоява средства по
договора, от което следва, че чрез тези нейни действия мълчаливо е изразила
съгласие за продължаване срока му. С оглед гореизложеното досежно
настъпване изискуемостта на вземанията по договора- 30.04.2017 г. и датата
на подаване на заявлението в съда – 18.10.2021 г., съдът намира, възражението
на ответната страна за погасяване на вземането по давност за неоснователно.
Съгласно установената съдебна практика изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
4
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
(така решение № 78/ 09.07.2014 г., по т. д. № 2352/ 2013 г. на ВКС, ІІ т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Приема се, че получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на
делото и доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлянето
вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/ 24.06.2009 г., по т.
д. № 12/ 2009 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). От
значение е само фактът, че ответникът е бил редовно уведомен в хода на
производството за извършената цесия.
Законът не указва формата и моментът на съобщаване на цесията.
Достатъчно е то да е налице в момент, в който със спора е сезиран съдът, като
няма пречка съобщаването, като фактическо действие с правни последици да
бъде извършено от пълномощник, както е в настоящия случай, като
пълномощникът - цесионерът, е действал в рамките на своята представителна
власт, очертана от договора за цесия.
При така изложеното следва да се приеме, че е налице валидно
съобщаване на цесията, при което за длъжника е възникнало задължението да
престира на цесионера. В случая цесионерът действа в качеството на
пълномощник на цедента и именно в това качество уведомява длъжника за
прехвърленото вземане. Същевременно уведомлението достига до ответника
длъжник с исковата молба, към която са приложени уведомлението до
длъжника, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на
цедента, договорът за цесия, които очертават пределите и доказват наличието
на представителната власт за цесионера. Ето защо, в настоящия случай съдът
приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за
прехвърлянето на вземането е извършено с връчване на и.м. и приложенията
към нея. В този смисъл напълно неоснователни са възраженията на ответника,
че цесията не била съобщена по надлежния ред предвиден в чл. 99, ал.3 и ал.4
ЗЗД, по изложените по-горе съображения.
Процесният договор представлява потребителски договор, който
придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
5
1 от ДР на ЗЗП. Предвид правомощието на съда служебно да прецени
неравноправния характер на договорна клауза, което произтича от
разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см.
Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C-
137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни
2009 г. по дело Pannon GSM, С – 243/ 08), а и предвид релевираното от
ответницата възражение за нищожност, съдът го намира за основателно по
следните съображения.
Ответната страна е потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй
като е сключила през 2013 г. договора за потребителски кредит като физическо
лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално
уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищецът не е
имал възможност да влияе върху тяхното съдържание, като доказателства за
противното по делото не бяха събрани. Не са индивидуално уговорени, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално. В случая от страна на ищцовото дружество
такива доказателства не бяха ангажирани, въпреки че му бе указано, че носи
доказателствената тежест за установяването им.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Видно е от съдържанието на договора е, че тези императивни
6
разпоредби на ЗПК не са спазени, т.к. размерът шрифта на договора е по-
малък от 12 и в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК в приложимата към процесното
правоотношение редакция(изм. ДВ. бр.30 от 26 Март 2013г.).
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и
като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици. Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК- когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В този случай ответницата Е. В. Л. е заплатила, съобразно приетата съдебно-
икономическа експертиза сумата в размер на 2395 лв., като с тази сума съдът
приема, че е заплатена цялата чиста стойност на предоставения кредит,
предвид, че съгласно експертизата размера на усвоения кредит е 2123,64 лв..
Ето защо съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен, доколкото по делото се установява ответницата да е погасила в
цялост задълженията си по него към датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда. По горните съображения като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на
мораторна лихва върху главницата.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 3 вр. чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата ищцовото дружество трябва да се осъди да заплати на
процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид размера на вземането, че по делото е проведено едно
съдебно заседание, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
като съобрази Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, че национална правна уредба, която ограничава съда да определи
адвокатско възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС,
намира, че на процесуалния представител на ищцата следва да се определи
възнаграждение в размер на 600 лв..
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, против Е. В. Л., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. *******, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 353,37 лв., по Договор за кредитна карта за
физически лица № 461 от 01.04.2013 г., сключен между ответницата и
„Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявление в съда- 18.10.2021 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в
размер на 30,36 лв., за периода от 15.10.2018 г. до 17.10.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 412 от 09.08.2022 г., по ч.гр.д. № 759, по
описа ВРС за 2022 г..
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. К., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8