Р Е Ш
Е Н И Е
№475/9.6.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 396 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото
е образувано по жалба на Г.А.Т. чрез адв.Е.П. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0340-000054, издадена от С.Г.Б. на длъжност Началник РУ при ОД на
МВР Пазарджик, РУ Септември. В жалбата се изнасят факти случили се според
жалбоподателят и се излагат аргументи защо се приема същата за незаконосъобразна – необоснована, постановена
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната и.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв.П., като и
двамата излагат аргументи за отмяна на
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ.
Ответната страна в писмено становище
моли съда да потвърди заповедта , тъй като счита че същата е правилна и
законосъобразна.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник РУ,
към ОДМВР Пазарджик, РУ Септемрви, съгласно приложена заповед от директора на
ОД на МВР гр. Пазарджик. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г./ за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – да
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;.
Нарушението на водача се установява с
акт за административно нарушение серия Д №
902081/ 12.03.2021г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно
чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното
нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по
ЗДвП, в частта им относно извършена
проверка на водача на МПС отказал да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
алкотест Дрегер Дръг чек 3000 STK
6 около 10.50
часа. В този смисъл АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на
чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при
проверката АУАН серия Д № 902081/
12.03.2021г, като възпроизвежда направените в него констатации.Жалбоподателят е
посочил, че няма възражения, получил е
ТМИ. Подписал се е на получил АУАН, както и на обстоятелството, че АУАН му е
предявен.
От показанията на св.Е.П. и св.Г.М. се
установява, че жалбоподателя е отказал да бъде тестван с техническо средство за
наличие на наркотични вещества, както и че му е издаден талон за медицинско
изследване, който му е бил връчен и в който е указан срок и място за явяване за
даване на проба за употреба на наркотични вещества.
От показанията на разпитаните свидетели
и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че :
Жалбоподателят е бил водач на МПС, когато е бил спрян за проверка, поради което
и е потърсено съдействието на св.Е.П. и св.Г.М.. При извършената проверка
същият е отказал да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества с
техническо средство, а пробата му за алкохол с техническо средство е показала
резултат 0.00 на хиляда. Даден му е ТМИ , в който е посочено къде трябва да
отиде – в коя болница да даде кръв, като жалбоподателя е отказал да даде кръв
за изследване и пред медицинско лице.
Издаването на един ТИМ в случая не е
нарушило правото на защита на жалбоподателят, тъй като изрично се сочи в него,
къде и в какъв срок следва да се яви, както и жалбоподателят саморъчно е
отбелязал, че отказва доказателствен анализатор и медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване.
Липсата на приложен талон по чл.5, ал.1
от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
в конкретния случай също не е процесуално нарушение, което да опорочи
издадената ПАМ до степен влечаща отмяната и. Това е така, тъй като от
свидетелските показанията на св.П. и св.М. се установява, че жалбоподателят е
бил притеснен, което е основание да се приеме наличие на външни признаци за
евентуална употреба на наркотични вещества и основание за тестването на Г.Т..
При положение, че е доказан отказът за тестване с техническо средство се
обезсмисля и съставянето на протокол по чл.5, ал.1 от Наредба 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и неговото несъставяне не
ограничава правата на лицето.
Съдът счита, че с оглед приетите по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява , фактическата обстановка
описана в процесната заповед. Същевременно описаната от жалбоподателя в жалбата
фактическа обстановка и твърденията му в личното становище не са доказани по
какъвто и да било начин.
Приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП /ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ може да се наложи принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач, който управлява моторно превозно средство …както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Такъв е
конкретният случай – управление на МПС от водача Т., който е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества.
С оглед на тези обстоятелства,
административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва
да се приеме за законосъобразен.
Събраните доказателства по административната преписка,
съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия
процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са
безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични,
съответстват си и не са опровергани.
Въз основа на изложеното за преценката
на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171
т. 1,б.“б“ от ЗДвП – до решаване на отговорността но за не повече от 18 месеца.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на
обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е
мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно -
производствените правила и изискванията на материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
Г.А.Т. ***, чрез адв.Е.П. против Заповед за прилагане на
ПАМ №21-0340-000054/12.03.2021 г.издадена от Началник РУ към ОДМВР Пазарджик,
РУ Септември.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/