Решение по дело №4474/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

           

Номер              20.11.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4474 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.12.2019г., гр.д.79197/18г., СРС, 34 с-в отхвърля предявения от „С.2.“ ООД  срещу Д., представлявана от М.НА Ф.иск с правна квалификация чл.7 КРБ вр. чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД за сумата 3 296.02 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконни действия на държавен орган – Народно събрание, изразяващи се в приемане на закон – пар.6, т.2 и т.3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., с който са създадени чл.35а, чл.35б, чл.35в и чл.73, в противоречие с Конституцията на Република България, ведно със законната лихва за забава върху главница считано от 14.12.2018г. и осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 100 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „С.2.“ ООД.  Счита, че е налице противоправно действие и бездействие на Народното събрание, като държавен орган, за което отговаря Д.. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска Д., представлявана от Министъра на финансите, оспорва жалбата. Отрича наличието на деликт, защото плащането от ищеца е извършено при действието на задължителните към този минал момент правни норми. Обявяването им за противоконституционни има действие единствено напред във времето.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е  основателна.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.7 КРБ вр. чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

По силата на договор № РЗ000166944/01.03.2019г. за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроснабдителна мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сключен при условията на чл.116 ЗЕ, ищецът „С.2.“ ООД присъединява своя обект „Фотоволтаична електроцентрала“, с.Дебово, община Никопол, обл. Плевен, УПИ VII-57, кв.15 към електроснабдителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

За произведената и продадена електрическа енергия от ищеца е удържана такса от 20 % върху прихода по чл. 35а ЗЕВИ за общо на 2595.17 лв. Сумата е преведена по сметка на КЕВР, съответно преведена към държавния бюджет  през периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г., според справки от КЕВР.

Разпоредбите на чл.35а - 35в от Закона за енергията от възобновяеми източници, обн. ДВ бр. 109/2013г., регламентират публично задължение за плащане на такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, която се събира принудително по реда на ДОПК и не подлежи на възстановяване.

С решение № 13/31.07.2014г., к.д.1/14г.., Конституционният съд на Република Българие обявява за противоконституционни т.2 и т.3, § 6 от ЗРЗДБ за 2014 година, с които са създадени чл.35а, ал. 1 – ал.3, чл.35б, ал.1 – ал.4, чл.35в, ал.1 – ал.3 и чл.73, ал.1 – ал.4 ЗЕВИ. Решението е обнародвано в ДВ бр. 65/06.08.2014г., влиза в сила на 10.08.2014г. и има действие за в бъдеще. Народното събрание на Република България, постановило разпоредбите, обявени за противоконституционни, не урежда последиците във връзка неприлагането им, съгласно изискването на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд.

С определение от 30.04.2020г. по съединени дела С-818/19 и С-878/19, Съдът на ЕС дава следните отговори на поставените преюдициални въпроси на ВКС и СРС: 1. Член 3, параграф 3, първа алинея, буква а от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална правна уредба, въвеждаща такса за производството на енергия за възобновяеми източници. 2. СЕС е очевидно некомпетентен да отговори на въпросите, поставени от ВКС и СРС в частта относно тълкуването на членове 16 и 17 от Хартата на основните права на ЕС, както и на принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

Възникналите публични задължения за ищеца от запазеното действие на чл.35а, ал.2 ЗЕВИ са погасени преди 10.08.2014г., когато този нормативен ред е бил задължителен за всички държавни органи, организации и граждани, съгласно чл. 86, ал. 2 от КРБ. Въпреки това, ищецът претърпява вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл.49 ЗЗД. След като със задължителна за всички сила на пресъдено нещо е обявена противоконституционността на законовите разпоредби,  самият факт на приемането им от Народното събрание е във висша степен противоправно. Д. отговаря за вредите, причинени на лица от противоправното действие на длъжностни лица от неин орган, а именно народните представители от Народното събрание, постановило противоконституционния акт, както и за тяхното противоправно бездействие да уредят възникналите последици. Приемането на противоконституционния закон, както и последвалото противоправно бездействие са осъществени чрез поведението на мнозинството народни представители, като противодействието на малцинството от тях е без правно значение, доколкото не е довело до резултат. Без значение е кои са народните представители и от кое Народно събрание. Тяхното поведение като длъжностни лица от състава на Народното събрание ангажира отговорността на Д., като правен субект (решение № 72/21.04.2020г., гр.д.2377/19г., ВКС, ІV г.о и решение № 71/ 06.04.2019г., гр.д.3804/19г., ВКС, ІV г.о.).

Обезщетението за причинени имуществени вреди съответства на  сумата  3 296.02 лв., с която намалява материалният актив на ищцовото дружество в резултат от противоправното поведение на длъжностните лица, без което при нормално стечение на обстоятелствата не би настъпил вредоносният резултат. В това се състои и причинно-следствената връзка между противоправност и вреди. Искът по чл.7 КРБ вр. чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за същата сума е основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.

 

Ищецът пред първа инстанция установява разноски от 132 лв. – д.т. и 552 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение, а пред въззивна - 68 лв. - д.т. и 552 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност на възнаграждението, направено само пред въззивна инстанция. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се намали до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г., МРАВ от 461 лв. Общо за двете инстанции, ищецът има право на сумата 1 213 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 30.12.2019г., гр.д.79197/18г., СРС, 34 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф.да заплати на „С.2.“ ООД на основание чл.7 КРБ вр. чл.49, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД сумата 3 296.02 лв. - обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия на държавен орган – Народно събрание, изразяващи се в приемане на закон – § 6, т.2 и т.3 от ЗР от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., с който са създадени чл.35а, чл.35б, чл.35в и чл.73 ЗЕВИ, обявени за противоконституционни и от противоправно бездействие поради неуреждане на възникналите последици съгласно чл.22, ал.4 ЗКС, ведно със законна лихва за забава върху главница считано от 14.12.2018г. и сумата 1 213 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.