Р Е Ш Е Н И Е
№260026/10.3.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ районен съд, в открито заседание
на 16.02.2021г. , в състав:
Районен съдия: ЮЛИЯН
НИКОЛОВ
при секретаря Ивелина Маркова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №378 по описа за 2020г. на ДРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с основание чл.49, ал.1 СК вр. чл.
56 СК
Ищецът
Т.В.К., ЕГН **********, твърди, че с ответника Я.С.К. , ЕГН **********, са
съпрузи, сключили граждански брак на 18.12.1983г. в гр.Провадия, като от брака
си имат родени две деца , които към момента са пълнолетни. Счита, че бракът
между съпрузите е изчерпан от дължимото по закон и морал съдържание и следва да
бъде прекратен, поради неразбирателство, влошени взаимоотношения между
съпрузите, брачна изневяра и фактическа раздяла. С оглед изложеното моли за
прекратяване на брака по вина на ответника, предоставяне ползването на
семейното жилище в гр.Д. , обл.В. , кв.“Д.“ бл.* ,вх.*, ет.*, ап.* на ищцата,заплащане
на направените по делото разноски и адвокатски хонорар и да бъде постановено от
съда , след прекратяването на брака да запази брачното си фамилно име – К.. В
срока по чл.131 ГПК ответника , чрез пълномощник – адвокат е депозирал отговор
на исковата молба.В него се твърди , че вина за разстройството на брака имат и
двете страни и се моли съда да постанови развод без определяне на вината. В
о.с.з. лично и чрез процесуален представител оспорва така предявените искове и моли за прекратяване на брака без
определяне на вина, както и за разпределяне по равно на направените по делото
разноски.
От
приетото по делото удостоверение за граждански брак е видно, че страните по
делото са съпрузи, сключили граждански брак на 18.12.1983г. в гр. Провадия, за
което е издаден съответният акт №0194 от
същата дата.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на по двама души
свидетели на страната на ищеца и на страната на ответника.
В
своите изявления пред съда свидетелите на страната на ищеца Р. Я. П.дъщеря на страните по делото и А. Ж.
М.- съсед , живееща в един и същи блок и вход със страните , племенник на
ищеца, излагат, че първоначално отношенията между страните били нормални, но
след известно време ответникът заживял с друга жена , след това се разделил с
нея и заживял с друга жена, употребявал алкохол , прибирал се късно вечер и
поради това отношенията между него и ищцата се влошили , след което двамата се
разделили за период от около 16-17 години ,до настоящият момент.Свидетелката Р.
Я. П.твърди ,че докато е било непълнолетна баща и рядко и е оказвал помощ както
на нея , така и на майка и и към настоящият момент живее в гр.П. с жена на
семейни начала , от която има малко дете.
В своите изявления пред съда свидетелите от
страна на ответника – Х. Я. Х.- познат на ответника и Д. С. С. – приятел на
ответника, излагат , че, познават добре както ответника , така и ищцата от
момента в който те са сключили брак.Твърдят , че ответника е добър човек, преди
раздялата се е грижил за семейството си , но в последствие отношенията между
съпрузите се влошили и те се разделили.Заявяват , че са знаели , че през
времето на фактическата раздяла със съпругата си , ответникът е поддържал извънбрачни
връзки с две или три жени.
При
преценка показанията на свидетелите съдът намира, че същите не следва да се
дискредитират изцяло само поради това, че са косвени, т.е свидетелите не
предават непосредствени впечатления за обстоятелства от предмета на доказване. Нормално
е свидетелите да възпроизвеждат чутото от страната, отношенията в семействотопо
принцип са лични и не са достояние на широк кръг лица, а само на близки роднини
обикновено от кръга на семейството в широкия смисъл, а съдът преценява показанията
на свидетелите и степента на достоверност, с оглед всички останали
доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните
в производството доказателства съдът намира за установено по безспорен начин, че
брачните отношения между
съпрузите са дълбоко
и непоправимо разстроени. Помежду им
е изчезнало взаимното
доверие и уважение, връзката между тях е лишена от чувство
за близост, общност и
единство, както и желание
за полагане на
общи грижи за
семейството и дома. Бракът
съществува само формално и не изпълнява социалната си функция. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака
не е в интерес както на съпрузите , така и на обществото
поради което същият
следва да се
прекрати, на основание чл.49,
ал.1 от
СК.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установи вината и на ответника
и на ищцата за прекратяването на брака. Видно е от доказателствения материал,
че ответникът се е отдалечил от семейството си , събирал се с приятели,
поддържал е извънбрачни връзки, като в последствие е напуснал семейното жилище
и към настоящият момент живее в гр.П. на семейни начала с жена от която има малолетно
дете.От друга страна съпругата – ищцата К. не е предприела необходимите усилия да запази брака
си / в хода на съдебното следствие не се събраха никакви доказателства в
обратната насока/, но в същото време не е и предприела мерки за прекратяването
на брака.За продължителен период от време отношенията между съпрузите очевидно са
охладнели, тъй като между тях не е имало разбирателство по основни въпроси за
семейството. Доказателство за отрицателната ескалация във отношенията между тях
е решението за напускане на семейното жилище от ответника. И двамата съпрузи за
този продължителен период от време от датата на раздялата между страните преди
16-17 години до подаване на исковата молба са предпочели да запазят
съществуването на брака, но без да изпълняват естествените брачни задължения,
произтичащи от това.Всеки един от тях е заживял собствен живот , организирал е
свое домакинство.Поради това съдът намира, че вината следва да бъде вменена и
на двамата съпрузи.
Предвид
направеното искане с исковата молба и съгласно разпоредбата на чл. 56 СК съдът
следва да се произнесе относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр.. , обл.В. , кв.“Д.“ бл.* ,вх.*, ет.*,
ап.**. Същото е напуснато от ответника доброволно, като последният не заявява
претенции за ползването му, още повече , че по време на брака си страните са
придобили и друго жилище – ап.43 в същия блок, в същия вход и на същият етаж в
кв.“Д.“ , гр.Д. ,поради което семейното жилище следва да се предостави на ищеца.
Съдът намира , че няма пречка ищцата да запази брачното си фамилно
име – К. , още повече , че не бяха направени възражения от ответника в тази
насока.
На
основание чл.329,ал.1 ГПК страните следва да бъде осъдени да заплатят поравно
сумата от 60 лева, която съдът определя за окончателна такса по бракоразводното
производство на основание чл.6,т.1 и т.2 ТДТССГПК, като се приспадне вече
платената от ищеца държавна такса от 25 лева. На основание чл.405,
ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от
ТДТКССГПК страните следва да
бъдат осъдени и да заплатят държавна
такса от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между ищецът Т.В.К., ЕГН **********
с адрес *** и ответника Я.С.К. , ЕГН ********** с адрес ***, сключен на 18.12.1983г.
в гр.Провадия , за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0194/18.12.1983г.
ОБЯВЯВА,
че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи, на
основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес в гр.Д. , обл.В. , кв.“Д.“
бл.* ,вх.*, ет.*, ап.** на Т.В.К., ЕГН ********** .
ОСЪЖДА
Т.В.К., ЕГН ********** с адрес ***. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за развод
в размер на 05,00 лева. /пет лева/, по сметка на ДРС съгласно чл.6,т.1 и т.2 от
ТДТССГПК, и държавна такса от 05 лева / пет лева / при служебно издаване на
изпълнителен лист съгласно чл.11 от
ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
Я.С.К. , ЕГН ********** с адрес *** , ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по иска за
развод в размер на 30, 00 лева / тридесет лева/, по сметка на ДРС съгласно
чл.6,т.1 и т.2 от ТДТССГПК, и държавна такса от 05 лева / пет лева / при
служебно издаване на изпълнителен лист съгласно чл.11 от ТДТССГПК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването с развод на гр.брак между
ищцата Т.В.К., ЕГН ********** с адрес *** и ответника Я.С.К. , ЕГН ********** с
адрес ***,Т.В.К. да запази брачното си фамилно име – К..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: